Жени говорят за Мъже
Re: Жени говорят за Мъже
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Жени говорят за Мъже
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Жени говорят за Мъже
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Жени говорят за Мъже
И нека силата бъде с ... него - из блога на Теодора Славова:
И НЕКА СИЛАТА БЪДЕ С...НЕГО
Когато жена каже на мъж: „Благодарение на теб станах по-силна“, това изобщо не е комплимент, нито благодарност. Това е упрек, примесен с немалка доза разочарование. Защото, помислете, кога мъжете ни правят по-силни? Когато ни наранят, когато намерим сили да продължим без тях, когато спрат да са ни нужни.
Една обвързана жена има нужда от точно толкова сила, колкото да може да носи на ръце малкото си дете, да бъде фактор за мъжа си и да се справя с нелеката задача да е работеща майка. Това й е напълно достатъчно. Останалото е вид мазохизъм, на който сами се подлагаме, защото някак си ни звучи обидно, като ни кажат: „Спри да се държиш като глезла!“
Преди около две години заминах за Лондон от любов. Беше силна, спонтанна и (така мислех тогава) истинска. На втория ден той ме заряза сама, в непознат за мен квартал да се правя на туристка, защото му се ходеше на фитнес (?!). “Ти си оправна, ще се оправиш сама за два часа.“ Че съм оправна – така е, и се оправих, но престоят ми беше за четири дни и аз бях там единствено за да съм с него.
В деня на заминаването ми пред него изникна спешна, неотложна, адски важна задача и той ме остави да се „спасявам“ сама в лондонската транспортна мрежа. Е, спасих се. И от него се спасих, но това, че тествах способностите си да се ориентирам в непозната среда, не ме направи нито по-щастлива, нито по-влюбена. След време го попитах кому беше нужна тази демонстрация на мъжка независимост, а той ми отговори, че било важно да ме научи да съм самостоятелна. Повече не пожелах да го видя – очевидно бях научила урока си.
Мога да дам още много примери, далеч по-болезнени или абсурдни, и всеки път може да бъде намерено оправдание за мъжкото поведение. Разбира се, „когато няма желание, има оправдание“.
Една от моите истини за любовта е, че слабите мъже говорят, а силните действат. Няма никакво значение колко пъти на ден той ти казва, че те обича, че си красива, единствена и неповторима, ако бяга от отговорност, ако не уважава чувствата ти, ако не е до теб в момент на трудност, ако не може да приеме слабостите ти. Тогава по-добре му благодари за житейските уроци и си тръгни. В такава връзка няма любов. Може да има всичко друго – нужда, партньорство, необходимост или взаимна изгода, но не и любов. Влюбеният мъж се грижи – без много приказки, без да ти го натрапва. Той обича да закриля, да пази – това е в кръвта му.
Любовта на силния мъж е тиха, но се усеща.
Живеем във времена, които изискват от нас да сме „мъжки момичета“. Мога сама да боядисам, фугирам, силиконирам къщата си, да сглобя мебелите си от ИКЕА, а в железарските магазини съм по-наясно с размерите на дюбелите и винтовете от много мъже, но истината е, че никога не съм го искала, нито този факт ме кара да се гордея със себе си. Просто ми се налага.
Мъжете, които ни правят силни, ни превръщат в чудовища. Една независима и самоуверена жена, която няма нужда от нежност, ласка, помощ и опора, е нещо наистина страшно. Това е като опиат, от който губиш връзка със същността си, променяш поведението си, дори походката си, и всичката красота и женственост изчезват.
Далеч съм от мисълта да се вкопчим в нечий силен мъжки гръб и да мяукаме като котета – това би значело да спрем да сме личности, но няма нищо плашещо да сме слаби и раними на моменти. Няма нищо срамно да имаме нужда от помощ понякога. О, да и ПМС не е кой знае колко драматичен – мъжете са наясно с женската физиология.
Силните ще останат до нас. Слабите – нека си вървят.
Публикувано 22nd January от Teodora Slavova
И НЕКА СИЛАТА БЪДЕ С...НЕГО
Когато жена каже на мъж: „Благодарение на теб станах по-силна“, това изобщо не е комплимент, нито благодарност. Това е упрек, примесен с немалка доза разочарование. Защото, помислете, кога мъжете ни правят по-силни? Когато ни наранят, когато намерим сили да продължим без тях, когато спрат да са ни нужни.
Една обвързана жена има нужда от точно толкова сила, колкото да може да носи на ръце малкото си дете, да бъде фактор за мъжа си и да се справя с нелеката задача да е работеща майка. Това й е напълно достатъчно. Останалото е вид мазохизъм, на който сами се подлагаме, защото някак си ни звучи обидно, като ни кажат: „Спри да се държиш като глезла!“
Преди около две години заминах за Лондон от любов. Беше силна, спонтанна и (така мислех тогава) истинска. На втория ден той ме заряза сама, в непознат за мен квартал да се правя на туристка, защото му се ходеше на фитнес (?!). “Ти си оправна, ще се оправиш сама за два часа.“ Че съм оправна – така е, и се оправих, но престоят ми беше за четири дни и аз бях там единствено за да съм с него.
В деня на заминаването ми пред него изникна спешна, неотложна, адски важна задача и той ме остави да се „спасявам“ сама в лондонската транспортна мрежа. Е, спасих се. И от него се спасих, но това, че тествах способностите си да се ориентирам в непозната среда, не ме направи нито по-щастлива, нито по-влюбена. След време го попитах кому беше нужна тази демонстрация на мъжка независимост, а той ми отговори, че било важно да ме научи да съм самостоятелна. Повече не пожелах да го видя – очевидно бях научила урока си.
Мога да дам още много примери, далеч по-болезнени или абсурдни, и всеки път може да бъде намерено оправдание за мъжкото поведение. Разбира се, „когато няма желание, има оправдание“.
Една от моите истини за любовта е, че слабите мъже говорят, а силните действат. Няма никакво значение колко пъти на ден той ти казва, че те обича, че си красива, единствена и неповторима, ако бяга от отговорност, ако не уважава чувствата ти, ако не е до теб в момент на трудност, ако не може да приеме слабостите ти. Тогава по-добре му благодари за житейските уроци и си тръгни. В такава връзка няма любов. Може да има всичко друго – нужда, партньорство, необходимост или взаимна изгода, но не и любов. Влюбеният мъж се грижи – без много приказки, без да ти го натрапва. Той обича да закриля, да пази – това е в кръвта му.
Любовта на силния мъж е тиха, но се усеща.
Живеем във времена, които изискват от нас да сме „мъжки момичета“. Мога сама да боядисам, фугирам, силиконирам къщата си, да сглобя мебелите си от ИКЕА, а в железарските магазини съм по-наясно с размерите на дюбелите и винтовете от много мъже, но истината е, че никога не съм го искала, нито този факт ме кара да се гордея със себе си. Просто ми се налага.
Мъжете, които ни правят силни, ни превръщат в чудовища. Една независима и самоуверена жена, която няма нужда от нежност, ласка, помощ и опора, е нещо наистина страшно. Това е като опиат, от който губиш връзка със същността си, променяш поведението си, дори походката си, и всичката красота и женственост изчезват.
Далеч съм от мисълта да се вкопчим в нечий силен мъжки гръб и да мяукаме като котета – това би значело да спрем да сме личности, но няма нищо плашещо да сме слаби и раними на моменти. Няма нищо срамно да имаме нужда от помощ понякога. О, да и ПМС не е кой знае колко драматичен – мъжете са наясно с женската физиология.
Силните ще останат до нас. Слабите – нека си вървят.
Публикувано 22nd January от Teodora Slavova
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.
Re: Жени говорят за Мъже
Ето статия, която ми хареса.
Симо не блести с някакъв изключителен изказ. Но за сметка на това успява да просмуче текстовете си с една доста абсолютна категоричност. При това - без да е назидателно и обидно за четящия. 
Хареса ми, определено! Деси, благодаря, че сподели."Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса
Re: Жени говорят за Мъже
Радвам се, че ти е харесала, Черита!
Аз я пуснах още през август, но нищо
Преди малко пуснах друга една статия.
Аз я пуснах още през август, но нищо
Преди малко пуснах друга една статия.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Жени говорят за Мъже
Писмо до мъжа ми, който работи много
Автор Йоана Йорданова (с благодарност към жените, които ми разкриват чувствата си, за да мога да напиша това писмо)
Скъпи…,
Исках да ти кажа очи в очи онова, което ще прочетеш в това писмо, обаче не го направих и все го отлагам. Истината е, че се страхувам да го направя. Страхувам се от твоята реакция. От това дали ще ме разбереш правилно, дали няма да се почувстваш критикуван или обвинен от думите ми, дали няма да се ядосаш или, още по-лошо, да се затвориш в черупката си и да не мога да достигна до теб.
Страхувам се и от собствената си реакция. Дали няма да се ядосам, да се развикам, да започна да те поучавам.
Затова реших да ти напиша това писмо и в него да кажа онова, което искам да ти кажа. И макар да съм сигурна, че мога да пиша много редове, съм напълно способна да го изразя и със съвсем малко думи. Дори само с две думи…
Липсваш ми.
От известно време насам усещам, че пълноценното време, което прекарваме заедно, се стопява все повече и повече. Ти си много зает, а когато вечер се прибереш, си уморен и не ти е до приказки. Аз предполагам защо работиш толкова много. Знам, че работата е твоят начин да се грижиш за нас, за мен и за децата ни – да покажеш и на себе си, и на нас колко много държиш на семейството ни и това да имаме всичко необходимо, за да живеем добре. И затова работиш толкова много. И аз го оценявам.
Оценявам го и постоянно се старая да изпълвам времето си с приятни занимания – игри с децата, ползотворна работа и срещи с приятелки. Понякога така се увличам, че сякаш свиквам без теб. Ала минават дни или седмици и аз пак започвам да усещам, че нещо не е наред. Не мога дълго да залъгвам сама себе си, че не ми липсваш. Понякога страшно ти се ядосвам и ми идва да ти кажа куп неща – за да разбереш къде грешиш, за да те накарам да осъзнаеш, че има по-важни неща от работата и че е важно да се грижиш за себе си и да не се преуморяваш. Да се ядосвам и дори да те обвинявам е по-лесно, отколкото да ти кажа, че се чувствам самотна и тъжна от твоето отсъствие.
Ти си мъж и за теб е важно семейството ти да е осигурено и да имаш добре платена работа, която да ти позволява да се грижиш за него. Обаче аз съм жена и имам нужда да прекарваме повече време заедно – като семейство, като двойка. Може би за теб разговорът на вечеря е по-скоро приказки, а разходката в парка е само начин за разпускане. Но знаеш ли, че тези два часа, в които ние с теб общуваме пълноценно, могат да направят прекрасен целия ми следващ ден. Всеки път, когато споделям с теб своя идея или грижа, аз се изпълвам със сила. Твоята подкрепа – дори само вниманието ти и готовността ти да обсъдим какво ме вълнува, ми дава увереност да се справя с проблема или да продължа уверено по пътя, по който съм поела. Миговете ни заедно са като храна, която ми дава сила да бъда каквато пожелая. После мога спокойно да летя и да постигна всичко, към което съм се устремила.
Наскоро четох една книга, в която пишеше, че нито един човек преди смъртта си не съжалява за това, че не е прекарвал повече време на работа или че не си е купил къща или каквото и да било друго. Нито един! Но много хора съжаляват за пропуснатите моменти с любимите хора. Не искам да чакам повече. Искам да събера много такива мигове. Искам да живея сега и то заедно с теб. А за да събера повече съкровени моменти, ще ми е нужно време, в което да сме истински един с друг. Време, в което да си говорим, да играем, да се смеем, да се разхождаме, да се обичаме; време, в което всеки да усети от какво се вълнува другият, за какво мечтае, от какво се страхува.
И още нещо искам да ти кажа. Толкова обичам да сме заедно, че ако трябва да избера момент от миналото, в който съм била безгрижна, но сама, и такъв, в който ни е било трудно, но сме били рамо до рамо, бих избрала второто – без колебание.
Това исках да ти кажа. Чувала съм, че за всеки човек изразът на любов е нещо различно. Усещам, че може би моят и твоят начин на изразяване на любов са различни. Затова се опитах да ти покажа кой е моят начин. Сега, ако ти искаш, съм готова да чуя кой е твоят и се моля двамата да открием средния път. Защото той е възможен… вярвам в това.
Обичам те!
Твоята съпруга
Автор Йоана Йорданова (с благодарност към жените, които ми разкриват чувствата си, за да мога да напиша това писмо)
Скъпи…,
Исках да ти кажа очи в очи онова, което ще прочетеш в това писмо, обаче не го направих и все го отлагам. Истината е, че се страхувам да го направя. Страхувам се от твоята реакция. От това дали ще ме разбереш правилно, дали няма да се почувстваш критикуван или обвинен от думите ми, дали няма да се ядосаш или, още по-лошо, да се затвориш в черупката си и да не мога да достигна до теб.
Страхувам се и от собствената си реакция. Дали няма да се ядосам, да се развикам, да започна да те поучавам.
Затова реших да ти напиша това писмо и в него да кажа онова, което искам да ти кажа. И макар да съм сигурна, че мога да пиша много редове, съм напълно способна да го изразя и със съвсем малко думи. Дори само с две думи…
Липсваш ми.
От известно време насам усещам, че пълноценното време, което прекарваме заедно, се стопява все повече и повече. Ти си много зает, а когато вечер се прибереш, си уморен и не ти е до приказки. Аз предполагам защо работиш толкова много. Знам, че работата е твоят начин да се грижиш за нас, за мен и за децата ни – да покажеш и на себе си, и на нас колко много държиш на семейството ни и това да имаме всичко необходимо, за да живеем добре. И затова работиш толкова много. И аз го оценявам.
Оценявам го и постоянно се старая да изпълвам времето си с приятни занимания – игри с децата, ползотворна работа и срещи с приятелки. Понякога така се увличам, че сякаш свиквам без теб. Ала минават дни или седмици и аз пак започвам да усещам, че нещо не е наред. Не мога дълго да залъгвам сама себе си, че не ми липсваш. Понякога страшно ти се ядосвам и ми идва да ти кажа куп неща – за да разбереш къде грешиш, за да те накарам да осъзнаеш, че има по-важни неща от работата и че е важно да се грижиш за себе си и да не се преуморяваш. Да се ядосвам и дори да те обвинявам е по-лесно, отколкото да ти кажа, че се чувствам самотна и тъжна от твоето отсъствие.
Ти си мъж и за теб е важно семейството ти да е осигурено и да имаш добре платена работа, която да ти позволява да се грижиш за него. Обаче аз съм жена и имам нужда да прекарваме повече време заедно – като семейство, като двойка. Може би за теб разговорът на вечеря е по-скоро приказки, а разходката в парка е само начин за разпускане. Но знаеш ли, че тези два часа, в които ние с теб общуваме пълноценно, могат да направят прекрасен целия ми следващ ден. Всеки път, когато споделям с теб своя идея или грижа, аз се изпълвам със сила. Твоята подкрепа – дори само вниманието ти и готовността ти да обсъдим какво ме вълнува, ми дава увереност да се справя с проблема или да продължа уверено по пътя, по който съм поела. Миговете ни заедно са като храна, която ми дава сила да бъда каквато пожелая. После мога спокойно да летя и да постигна всичко, към което съм се устремила.
Наскоро четох една книга, в която пишеше, че нито един човек преди смъртта си не съжалява за това, че не е прекарвал повече време на работа или че не си е купил къща или каквото и да било друго. Нито един! Но много хора съжаляват за пропуснатите моменти с любимите хора. Не искам да чакам повече. Искам да събера много такива мигове. Искам да живея сега и то заедно с теб. А за да събера повече съкровени моменти, ще ми е нужно време, в което да сме истински един с друг. Време, в което да си говорим, да играем, да се смеем, да се разхождаме, да се обичаме; време, в което всеки да усети от какво се вълнува другият, за какво мечтае, от какво се страхува.
И още нещо искам да ти кажа. Толкова обичам да сме заедно, че ако трябва да избера момент от миналото, в който съм била безгрижна, но сама, и такъв, в който ни е било трудно, но сме били рамо до рамо, бих избрала второто – без колебание.
Това исках да ти кажа. Чувала съм, че за всеки човек изразът на любов е нещо различно. Усещам, че може би моят и твоят начин на изразяване на любов са различни. Затова се опитах да ти покажа кой е моят начин. Сега, ако ти искаш, съм готова да чуя кой е твоят и се моля двамата да открием средния път. Защото той е възможен… вярвам в това.
Обичам те!
Твоята съпруга
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Жени говорят за Мъже
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Жени говорят за Мъже
Как жените убиват мъжествеността на своите мъже
категория: Изкуството на любовта
В семейния живот има един проблем, за който никой не обича да говори. Много жени се оплакват, че с времето мъжете им стават по-малко мъжествени, че стават вяли и апатични, лежат на дивана, пият... Дори забравят, че някога самите те са ги избрали и харесвали. Харесвали са нещо в тях. И това „нещо“ сякаш е изчезнало изведнъж.
А може би не е изведнъж?
Когато срещнем своя мъж, в началото на връзката, ние сме привлечени от мъжката му сила и енергия. Гордеем се с него, когато препуска със своя мотор. Вдъхновяваме се от някое улично сбиване или състезания, в които участва и побеждава. И тук не става въпрос за буквални прояви на сила, а по-скоро за мъжкарство.
Харесва ни дори твърдата му позиция: „Няма да ходиш там и точка!“ Вътрешно може и леко да се бунтуваме, но това е мъжествено. Чувстваме се защитени. Той е силен. Той е истински мъж...
Това очакваме от него и в семейния живот. Да поема отговорност, да взима решения, дори и да удари с юмрук по масата. Мечтаем за мъжко рамо. Но забравяме, че в този случай трябва да се откажем от някои неща в своето поведение.
Истинският мъж в някакъв смисъл е близък до природата. Той е някак си непобедим, необуздан, див... и малко опасен. Като вулкан, който не бива да притесняваш и предизвикваш.
След брака обаче, много често всичко това се променя драстично.
Познавам много такива мъже, които след сватбата коренно се промениха. Един от тях например, под давление на жена си (и от любов към нея) прекрати отношенията си с всички свои приятели. Остави само един-двама „приемливи“ – такива, с които да изпият по бира през уикенда. В същото време всички негови предишни увлечения и страсти изчезнаха – алпинизмът, планинските преходи, сноуборда. Аргументите бяха железни: Това е твърде опасно за баща и глава на семейство. Време е да пораснеш. Трябва да мислиш за семейството си. Имаше дори и ултиматум: „Или аз или планината!“ „Или аз или приятелите ти.“
Той я обичаше и се съгласи на всичко. Раздаде цялата си планинска екипировка на познати и приятели.
И направи своя избор. Труден избор.
Стана домошар. Грижовен и прилежен баща. Но дълбоко в себе си беше нещастен. И това беше очевидно.
После той се опита да „реализира“ своята мъжественост чрез възпитанието на сина си – да го закалява, да спортува заедно с него. Но и това беше забранено. Детето е още малко!
Минаха още няколко години. И жена му внезапно го напусна. Намери си някакъв луд каскадьор, който препускаше с мотора си по цели нощи.
Каква беше причината ли? Ами, страстта някак си била изчезнала... Той толкова се бил променил, нищо не го интересувало, нищо не го вълнувало... Скучен човек.
Сега той се възстановява. И отново стана онзи мъж, който беше преди. Отново покорява планински върхове, спуска се със своя сноуборд на места, където не е стъпвал човешки крак. Отново е пълен с енергия, а очите му светят. И отново жените го харесват. Само че сега той е особено предпазлив, когато стане дума за брак. Семейният живот го плаши. Защото той е нещото, което може отново да му отнеме силата и мъжествеността.
Точно така се случва много често. Жената опитомява своя мъж. За свое собствено удобство – за да не му се случи нещо, за да не се тревожи къде и с кого е, и в най-лошия случай – за да не остане вдовица. А, да, и за да не е много привлекателен за другите жени.
Опитомените мъже в повечето случаи доброволно се съгласяват на това. Дали защото са расли само с майка си, или техният баща също е бил опитомен, те приемат новата си роля в живота без дори да разберат каква цена плащат. Своето опитомяване те наричат „успокояване“ и „помъдряване“. А и нали обичат своята съпруга и искат тя да е щастлива...
Но душата някак си всичко знае и помни. И копнее за предишната си сила. Мъжът е като лъв – дори и да го затвориш в клетка, никога не може да стане домашна котка. Може да стане просто унижен и дресиран лъв. Лъв, лишен от своята сила.
А дали е случайно, че повечето мъже на средна възраст се опитват да захвърлят брачните окови? Купуват свръхмощен автомобил, зарязват жена си, впускат се в някакво екстремно занимание.
Не е рядкост в Европа например, да видите застаряващ мъж, който с огромна наслада натиска до дупка газта на мощно Ферари например.
„Аз съм мъж... аз съм силен и опасен“, сякаш крещи той.
Какво се получава на практика? Всяка жена иска да се омъжи за супермен, който да я покори с подвизи и храброст. Но й е по-удобно да живее с тих и нерешителен човек, който се занимава с нещо скучно и безопасно и помага в домакинството. И който не е интересен никому. Даже и на нея самата.
По-удобно е, но това удобство има цена.
И така. Той е опитомен. Но тя започва тайничко да си мечтае за онзи предишния мъж, в когото се влюби. Необуздан, силен и опасен. Който изненадващо да я прегръща силно, да спира дъха й... дори да удря по масата. Просто да чуе неговото категорично „Не“ и да види отново блясъка на силата и страстта в очите му.
Опасна ли е мъжката сила?
Важното в случая е да знаеш как да се държиш с такъв мъж. Да не го дразниш и провокираш и да не наливаш масло в огъня, когато той е ядосан.
Това е като да си химик. Трябва да знаеш кои точно съставки можеш да смесваш и кои – никога. Защото някои комбинации са взривоопасни.
Лошото е, че нямаме инструкции за употреба. И разчитаме на експерименти.
Мъжете наистина могат да бъдат опасни. Но когато жените се опитват да ги „обезвредят“ и укротят, те самите си правят лоша услуга. Когато той се превърне в кротък домошар те губят желание дори да домакинстват и да бъдат красиви за него. Той предизвиква по-скоро съжаление и презрение, отколкото любов и уважение.
Когато в мъжа има мъжка сила, жената трябва да се научи да общува с него правилно и да престане да се тревожи за това. Да се научи да му се доверява безрезервно. А също и да разбере, че такъв мъж е привлекателен и за другите жени. Затова трябва да бъде за него най... най-красивата, най-любящата, най-нежната и най-непредсказуемата.
Това е друг избор и друг живот. Да престанеш да го контролираш, да не му проверяваш телефона и да не му държиш сметка кога се прибира. Да не му казваш с кого да общува и с какво да се занимава. И да не оценяваш заниманията и хобитата му по тяхната степен на опасност. Просто да възраждаш отново и отново неговата страст към живота.
Да, нека да се занимава с триатлон. Нека да тренира, да купува оборудване, да участва в състезания. Просто се примиряваш с отсъствието, ангажираността и физическата му умора. И се доверяваш.
Но в замяна виждаш как блестят очите му и как всичко това го прави по-силен не само физически, но и морално.
Познавам едно момиче, което много се страхуваше от това, че мъжът й искаше да си купи мотор. Това наистина е екстремно и опасно, особено за любителите на високи скорости. Но след известно време той се превърна от обикновен наемен работник в успешен бизнесмен. И сега тя се вози в своя автомобил, а той всяка вечер яхва любимия си „железен кон.“ И макар че са женени повече от десет години, тя ми сподели, че страстта между тях е все още жива.
„Да, мъжете наистина са опасни. Но скалпелът също е опасен. Той може да ви нарани, но може и да спаси живота ви. Никой не се опитва да го притъпи, за да го направи безопасен. Просто той трябва да бъде в ръцете на някой, който знае как да борави с него.“
Джон Елдридж
Ценете мъжката сила в мъжа до себе си. И му помагайте да стане по-силен и по-мъжествен. Няма нищо страшно в това, че той няма да ви помага с миенето на чинии. Просто си купете съдомиялна. Нека той се занимава с мъжки неща. С неща, които го изпълват със сила и енергия.
Автор: Олга Валяева Превод: Gnezdoto
категория: Изкуството на любовта
В семейния живот има един проблем, за който никой не обича да говори. Много жени се оплакват, че с времето мъжете им стават по-малко мъжествени, че стават вяли и апатични, лежат на дивана, пият... Дори забравят, че някога самите те са ги избрали и харесвали. Харесвали са нещо в тях. И това „нещо“ сякаш е изчезнало изведнъж.
А може би не е изведнъж?
Когато срещнем своя мъж, в началото на връзката, ние сме привлечени от мъжката му сила и енергия. Гордеем се с него, когато препуска със своя мотор. Вдъхновяваме се от някое улично сбиване или състезания, в които участва и побеждава. И тук не става въпрос за буквални прояви на сила, а по-скоро за мъжкарство.
Харесва ни дори твърдата му позиция: „Няма да ходиш там и точка!“ Вътрешно може и леко да се бунтуваме, но това е мъжествено. Чувстваме се защитени. Той е силен. Той е истински мъж...
Това очакваме от него и в семейния живот. Да поема отговорност, да взима решения, дори и да удари с юмрук по масата. Мечтаем за мъжко рамо. Но забравяме, че в този случай трябва да се откажем от някои неща в своето поведение.
Истинският мъж в някакъв смисъл е близък до природата. Той е някак си непобедим, необуздан, див... и малко опасен. Като вулкан, който не бива да притесняваш и предизвикваш.
След брака обаче, много често всичко това се променя драстично.
Познавам много такива мъже, които след сватбата коренно се промениха. Един от тях например, под давление на жена си (и от любов към нея) прекрати отношенията си с всички свои приятели. Остави само един-двама „приемливи“ – такива, с които да изпият по бира през уикенда. В същото време всички негови предишни увлечения и страсти изчезнаха – алпинизмът, планинските преходи, сноуборда. Аргументите бяха железни: Това е твърде опасно за баща и глава на семейство. Време е да пораснеш. Трябва да мислиш за семейството си. Имаше дори и ултиматум: „Или аз или планината!“ „Или аз или приятелите ти.“
Той я обичаше и се съгласи на всичко. Раздаде цялата си планинска екипировка на познати и приятели.
И направи своя избор. Труден избор.
Стана домошар. Грижовен и прилежен баща. Но дълбоко в себе си беше нещастен. И това беше очевидно.
После той се опита да „реализира“ своята мъжественост чрез възпитанието на сина си – да го закалява, да спортува заедно с него. Но и това беше забранено. Детето е още малко!
Минаха още няколко години. И жена му внезапно го напусна. Намери си някакъв луд каскадьор, който препускаше с мотора си по цели нощи.
Каква беше причината ли? Ами, страстта някак си била изчезнала... Той толкова се бил променил, нищо не го интересувало, нищо не го вълнувало... Скучен човек.
Сега той се възстановява. И отново стана онзи мъж, който беше преди. Отново покорява планински върхове, спуска се със своя сноуборд на места, където не е стъпвал човешки крак. Отново е пълен с енергия, а очите му светят. И отново жените го харесват. Само че сега той е особено предпазлив, когато стане дума за брак. Семейният живот го плаши. Защото той е нещото, което може отново да му отнеме силата и мъжествеността.
Точно така се случва много често. Жената опитомява своя мъж. За свое собствено удобство – за да не му се случи нещо, за да не се тревожи къде и с кого е, и в най-лошия случай – за да не остане вдовица. А, да, и за да не е много привлекателен за другите жени.
Опитомените мъже в повечето случаи доброволно се съгласяват на това. Дали защото са расли само с майка си, или техният баща също е бил опитомен, те приемат новата си роля в живота без дори да разберат каква цена плащат. Своето опитомяване те наричат „успокояване“ и „помъдряване“. А и нали обичат своята съпруга и искат тя да е щастлива...
Но душата някак си всичко знае и помни. И копнее за предишната си сила. Мъжът е като лъв – дори и да го затвориш в клетка, никога не може да стане домашна котка. Може да стане просто унижен и дресиран лъв. Лъв, лишен от своята сила.
А дали е случайно, че повечето мъже на средна възраст се опитват да захвърлят брачните окови? Купуват свръхмощен автомобил, зарязват жена си, впускат се в някакво екстремно занимание.
Не е рядкост в Европа например, да видите застаряващ мъж, който с огромна наслада натиска до дупка газта на мощно Ферари например.
„Аз съм мъж... аз съм силен и опасен“, сякаш крещи той.
Какво се получава на практика? Всяка жена иска да се омъжи за супермен, който да я покори с подвизи и храброст. Но й е по-удобно да живее с тих и нерешителен човек, който се занимава с нещо скучно и безопасно и помага в домакинството. И който не е интересен никому. Даже и на нея самата.
По-удобно е, но това удобство има цена.
И така. Той е опитомен. Но тя започва тайничко да си мечтае за онзи предишния мъж, в когото се влюби. Необуздан, силен и опасен. Който изненадващо да я прегръща силно, да спира дъха й... дори да удря по масата. Просто да чуе неговото категорично „Не“ и да види отново блясъка на силата и страстта в очите му.
Опасна ли е мъжката сила?
Важното в случая е да знаеш как да се държиш с такъв мъж. Да не го дразниш и провокираш и да не наливаш масло в огъня, когато той е ядосан.
Това е като да си химик. Трябва да знаеш кои точно съставки можеш да смесваш и кои – никога. Защото някои комбинации са взривоопасни.
Лошото е, че нямаме инструкции за употреба. И разчитаме на експерименти.
Мъжете наистина могат да бъдат опасни. Но когато жените се опитват да ги „обезвредят“ и укротят, те самите си правят лоша услуга. Когато той се превърне в кротък домошар те губят желание дори да домакинстват и да бъдат красиви за него. Той предизвиква по-скоро съжаление и презрение, отколкото любов и уважение.
Когато в мъжа има мъжка сила, жената трябва да се научи да общува с него правилно и да престане да се тревожи за това. Да се научи да му се доверява безрезервно. А също и да разбере, че такъв мъж е привлекателен и за другите жени. Затова трябва да бъде за него най... най-красивата, най-любящата, най-нежната и най-непредсказуемата.
Това е друг избор и друг живот. Да престанеш да го контролираш, да не му проверяваш телефона и да не му държиш сметка кога се прибира. Да не му казваш с кого да общува и с какво да се занимава. И да не оценяваш заниманията и хобитата му по тяхната степен на опасност. Просто да възраждаш отново и отново неговата страст към живота.
Да, нека да се занимава с триатлон. Нека да тренира, да купува оборудване, да участва в състезания. Просто се примиряваш с отсъствието, ангажираността и физическата му умора. И се доверяваш.
Но в замяна виждаш как блестят очите му и как всичко това го прави по-силен не само физически, но и морално.
Познавам едно момиче, което много се страхуваше от това, че мъжът й искаше да си купи мотор. Това наистина е екстремно и опасно, особено за любителите на високи скорости. Но след известно време той се превърна от обикновен наемен работник в успешен бизнесмен. И сега тя се вози в своя автомобил, а той всяка вечер яхва любимия си „железен кон.“ И макар че са женени повече от десет години, тя ми сподели, че страстта между тях е все още жива.
„Да, мъжете наистина са опасни. Но скалпелът също е опасен. Той може да ви нарани, но може и да спаси живота ви. Никой не се опитва да го притъпи, за да го направи безопасен. Просто той трябва да бъде в ръцете на някой, който знае как да борави с него.“
Джон Елдридж
Ценете мъжката сила в мъжа до себе си. И му помагайте да стане по-силен и по-мъжествен. Няма нищо страшно в това, че той няма да ви помага с миенето на чинии. Просто си купете съдомиялна. Нека той се занимава с мъжки неща. С неща, които го изпълват със сила и енергия.
Автор: Олга Валяева Превод: Gnezdoto
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Жени говорят за Мъже
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Жени говорят за Мъже
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.