forum.metsababa.net

Днес се замислих за това каква част от хората наистина обичат работата, която вършат ден след ден
Оказа се, че нямам и бегла представа, а ми стана интересно, защото на работа или ангажирани в някакви занимания изкарваме страшно много часове от денонощието
И така, да отговоря първа - от 2 години работя като психолог в Център за слепи хора. По специалността ми е. Чувствам се на мястото си. И да, обичам си много работата. Сработих се с колеги, шефове и като цяло с клиентите ни. Въпреки ниската заплата тук има много плюсове, които ценя. Вие сте на ход да споделите, всеки за себе си, работата си или ако е в майчинство или домакиня, дали основното занимание й допада, харесва го, обича го?

Психологическа игра, изследваща обществените нагласи относно някои личностни качества:

Представям на вниманието ви качества на трима реални човека.

Въпросът е кого бихте избрали за свой работодател?

1. Вегетарианец, не пуши, не пие, обича изкуството, привърженик е на реда.

2. С писателски и журналистически умения, семеен, умее да управлява лодка, патентовал е три изобретения, страда от психична болест.

3. Води разгулен живот, обича да пие, прекалява с пушенето, има здравословни проблеми.

Тук няма верни и грешни отговори. След известно време ще дам и ключа от теста. Когато двете ми колежки ми дадоха този тест, отговорих с опция 1. за шеф, но ако се касае за приятел, се спирам на вариант 2. Вие сте, ако искате. А междувременно ми е интересно и по темата да се пише.

На 11-ти, 12-ти и 13-ти юни (сряда, четвъртък и петък) ще съм в командировка на изнесено обучение по ориентиране и мобилност за незрящи в град Дряново. Ще бъдем 8 човека от екипа и 42 потребители. Ще ни настанят в станцията за слепи, в гориста местност, съвсем близо до града. Сега мисля как ще изкарам и кои дрехи да подбера, предвид променливото време и факта, че все пак ще сме на планински терен там

Снощи се върнах от командировката в Дряново. Посетихме още Боженци и Български извор. Беше страшно трудно и тежко на моменти, грижа за цял автобус хора с увреждания, но се справихме успешно екипът. Пострадали - няма. Доволни - има.

[youtube]_CTYymbbEL4[/youtube]

Поздрав!

Командировките зачестиха. За добро е. С всяка следваща имаме все повече доволни и все повече самостоятелни потребители. Последно ходихме в село Шипково, област Ловеч, община Троян. Балкан, чист въздух, валеше суграшица и посипваше боровете наоколо. Взех си евтини глинени гюведжета от едно селце. По лев и петдесет едното. Станцията беше топла и уютна, храната - добра, това е към ССБ /Съюз на Слепите в България/. С колегите сме невероятен, синхронен екип. Това беше на 8, 9 и 10 декември. Някак празнично. Ами това е - обичам си работата, колегите и клиентите.

А вие, дами? Как я карате в службите си? Това са местата, където просто печелите парите си или са и местата, където реализирате самите себе си, потенциала и дарбите си да служите на другите, на обществото? Замислих се отново. Няма случайности сякаш в този живот, включително и за нещата, с които се занимаваме ежедневно...

[youtube]KcEBNIH6AhY[/youtube]

Обичам си работата, ей! Днес беше особено динамично и радостно в офиса С две думи - щастлива съм, благодарна съм, че бачкам в този Център
П.П. Освен това - две нови възможности за печалба: едната от европейски проект, свързан с обучение и рехабилитация на незрящи лица, другата - от български проект, свързан с ориентирането и мобилността на слепите хора в София, които желаят да ползват метрото. Как да не се вълнувам и радвам? Хем ще бъда полезна, хем ще печеля от това? Винаги съм мечтала за такъв тип работа, и се чувствам безкрайно удовлетворена. Заплатата е ниска, да, но се компенсира от съвсем друг тип неща...

http://razlichnotomyasto.com/?page_id=123 - Тиймбилдинг - в "Различното място"



Мечтая си отново за едно прекрасно тиймбилдингче , някъде сред Природа...

На 13-ти петък, след работа, се очертава служебно парти по случай идващия ден на влюбените Шефът каза, че ще прави капама или кавърма На мен ми каза, че ме освобождава, ако искам, защото знае, че правя житен режим и не искал да ми причини телесно-душевна болка

Шефът, който плаща на служителите си да отидат на почивка: Пътуването стимулира креативността

Преди малко шефът ме сюрпризира с мартенска командировка в Пловдив. Ще ида сама за 2 дни и 1 нощ. Трябва да видя оборудването на един кабинет по зрителна рехабилитация в тамошния център за незрящи хора. Обичам командировките по принцип. Но този път няма да има колеги с мен и ми е малко нетипично. Дори леко напрегнато, честно казано...