От 8 юли насам живея в изключително малко пространство с любимия ми мъж. Буквално стаята ни е 2.50 х 4.10 метра. До нея без преграда е коридорчето, много тясно и малко и то, с врата към банята, която делим с още един човек, който живее в друга стая, от другата страна на банята. В края на нашата стая е терасата ни, източно изложение, стига колкото да си простираме на нея, както и да държим кошче за боклук и прахосмукачка плюс сушилка допълнителна за дрехи. И това е всичко. Мисля, че общата усвоена площ, която ползваме ние двамата е около 18-20 квадрата, не повече. А защо го пиша всичкото това ли? Във връзка с темата за изначалната самота е.
Интересно е! Много ми е странно даже лично на мен. Как го ползваме това място двамата? Не си пречим взаимно. Наистина. И е приятно, и е сладко. Оползотворяваме пространството така, че не се чувстваме никога сами или самотни, факт. Свързани сме един с друг, включително по силата на това, че сме непрекъснато много близко физически един до друг. Но не е само това!!! Всеки е с неговите си лични интереси
и хобита , което е прекрасно, и не пречи на другия да си се занимава с тях. Случва се да имаме сходни занимания, но също и такива, които са различни. И всеки остава в своята "съм"-ност, в своята си свобода да бъде точно себе си, но в уютното и споделено пространство на нашето "заедно". Прекрасно е и ми се случва за първи път през живота ми досега. Точно това.
Виждам се отново майка.
