forum.metsababa.net

Видео с Жена от Пинтерест

От 8 юли насам живея в изключително малко пространство с любимия ми мъж. Буквално стаята ни е 2.50 х 4.10 метра. До нея без преграда е коридорчето, много тясно и малко и то, с врата към банята, която делим с още един човек, който живее в друга стая, от другата страна на банята. В края на нашата стая е терасата ни, източно изложение, стига колкото да си простираме на нея, както и да държим кошче за боклук и прахосмукачка плюс сушилка допълнителна за дрехи. И това е всичко. Мисля, че общата усвоена площ, която ползваме ние двамата е около 18-20 квадрата, не повече. А защо го пиша всичкото това ли? Във връзка с темата за изначалната самота е.

Интересно е! Много ми е странно даже лично на мен. Как го ползваме това място двамата? Не си пречим взаимно. Наистина. И е приятно, и е сладко. Оползотворяваме пространството така, че не се чувстваме никога сами или самотни, факт. Свързани сме един с друг, включително по силата на това, че сме непрекъснато много близко физически един до друг. Но не е само това!!! Всеки е с неговите си лични интереси и хобита , което е прекрасно, и не пречи на другия да си се занимава с тях. Случва се да имаме сходни занимания, но също и такива, които са различни. И всеки остава в своята "съм"-ност, в своята си свобода да бъде точно себе си, но в уютното и споделено пространство на нашето "заедно". Прекрасно е и ми се случва за първи път през живота ми досега. Точно това.

Деси, още оня ден прочетох поста ти и тръгнах да отговарям. Спрях се. Изтрих всичко. Защото реших, че не пиша по същество. Днес отново го прочетох и пак тръгнах да отговарям в същата посока като петък. Явно..... си го мисля това нещо. А то е много кратичко - "домът" (а ти си ползвала думата "уют") се прави от хората. Без значение квадратурата, лукса, тапетите, мебелите..... Ето - аз пък от 2 месеца живея с Белка в близо 70 квадрата..... и да ти кажа понякога се чувствам изгубена тук между стените.... Бях писала вече за онези глухи писъци, които се гонят, отскачайки от стените..... нашите спомени за последните 15 години. Днес рязко в Белка ми се привидя Коки.... както си седеше тя на неговото легло направи една физиономия, която е типично негова.... Домъчня ми. Много.....

Та това исках да напиша. А всъщност ти говориш за друго - за запазването на личното пространство във връзката (без значение дали интимна или просто приятелска). Радвам се, че при вас се получава. И най-вече, че си давате тази възможност. Лично за мен това е в основата на хармоничните отношения мъж-жена...

А иначе по темата на ...... темата (тази тема) - като девойка ОБОЖАВАХ да бъда сама. Да стоя сама вкъщи. Фантазията ми работеше на пълен капацитет и никога, ама никога не ми е било самотно или скучно. Дори напротив - вкисвах се малко преди часа, в който майка се прибираше.... С днешна дата съм неспособна на това изкуство. По-точно... почти винаги потъвам в някаква тежка тревожност и после..... е, после е ясно - хваща ме черната бездна на страховете и ей такива неща....

Има все пак един отрязък от деня, в който обичам да си оставам самичка - вечер, непосредствено преди сън. Много ми е хубаво, когато къщата утихне, и аз самата се сгуша в завивките с книга в ръка... Тогава онзи "номер" с пощурената фантазия от юношеството ми изведнъж сработва..... и се чувствам блажено.

Благодаря ти, Ани, благодаря ти, че сподели всичко това с мен!
Толкова близко те усетих, абе направо почувствах какво ми пишеш!