ЗДРАВ ДУХ в здраво тяло :) ... или за човешката ПСИХИКА

[cchery]

Човешката психика е най-достъпният инструмент за манипулация... Или как изведнъж българският народ се настрои проПутински... Толкова да е простичко, че чак е елементарно. Но пък работи.

The 4D Model of Disinformation Campaigns

[Kleo]

Прошката и израстването на личността

In Емоционално здраве / От Анна Кабакова / 7 март 2022 /

Темата за прошката ни вълнува дълбоко, когато носим душевни рани.

Може би сме били травмирани от собствените си неумели родители? Или сме били предадени, когато сме били вече зрели хора?

Понякога се опитваме да съкратим страданието си с „евтина прошка”, без да извървим дългия път на траура и работата, която се изисква, за да стигнем до истинското прощаване.

Какво НЕ е прошката?
Прошката не означава да забравим
Тя не означава да отречем болката
Прошката е свободно решение и не може да се случи заради думата „трябва“
По-скоро е емоционално преживяване, отколкото морално изискване.
Да простим не означава да се върнем в изходна позиция – често това е напълно невъзможно, защото болката ни е променила.
Прошката не означава непременно да се помирим и непременно да се върнем във взаимоотношение. Понякога и това е невъзможно, защото сме загубили доверие.
Прошката не означава, че се отказваме от правата си.
Тя не е равна на това да оневиним другия и да снемем от него отговорността. Можем да разберем някой, който ни е наранил, но това не отнема вината му.

Какво Е прошката като процес и съдържание?

Прошката иска смелост, време и смирение. Не можем да я прехвърляме на Бог , нашата прошка ни принадлежи.
Прошката е решение за това, че няма да отмъщаваме.
Прошката е дълбоко състояние на мир вътре в самите нас. Приемане на това, че нещата са такива каквито са.
Прошката не зависи от това дали сме получили поправка от другия. Тя зависи само от нас.
Тя е надделяването на мира над гнева, на приемането над горчивината.
Никой не може да ни преведе по пътя към прошката, защото това е уникален личен път.
Прошката идва и когато спрем да очакваме нещо от другия , но се докоснем до собствените си ресурси и разберем, че това как ще живеем и как ще носим един човек в паметта си зависи не само от това какво той е сторил, а от това как ние сме преработили това.
Прошката е нужна на нас, не на другия. Понякога този, които ни е наранил просто няма капацитет да изпитва вина и да иска прошка. Прошката е нашата свобода, не неговата.
Прощаваме тогава, когато сме изчерпали всяка надежда в това, че някой ще се върне и ще поиска извинение. Оставяме тази детска илюзия и разбираме, че истинският мир е в нашите длани и в ничии други.
Прощаваме, защото можем да живеем в покой дори и никой друг освен нас да не се промени.
Прошката е на границата на психичното и духовното. Ап. Павел казва, че любовта не държи сметка за зло.

Най-трудно е да простим на себе си, защото в един траур винаги има дял и усещането за упрек към нас самите – за нашите грешки, за това, че не сме успели там, където е било важно и че сме изгубили нещо ценно.
Прошката идва тогава, когато разбираме до край, че ние сме стопани на своята градина. Че няма кой друг освен нас да отговаря за нашето щастие и пълнота. Това е същинската автономия.
Прошката е акт на висок личностен интегритет. Тя не означава, че не сме тъжни или че няма загуби. Тя е пускане на миналото и изграждане на повече мъдрост и смирение в нас пред лицето на бъдещето.
Прошката е люлката на надеждата в най-дълбок екзистенциален смисъл.

Прошката е уханието, което теменужката оставя върху петата, която я е стъпкала. - Марк Твен.

[cchery]

Интересен (не задълбочен!) подкаст за зависимостите при жените, усещането за успех, за успешност и т.н., пречупени през задоволяването на тези потребности от гледна точка на мъжката енергия и респективно на женската енергия.

[Kleo]

Нямам какво да добавя. Към текста и изпятото от Ивана.

"... с теб съм... обичам те, закрилям те, дори когато не вярваш в мен. Стъпките в пясъка са само едни, защото със свито от болка сърце, през трудното за теб, дете, аз винаги те нося на ръце!"

[Kleo]

Повръщах нощеска.
И диария имах.
Днес стават точно 9 месеца, откакто се изнесох от Хри.
С бум и трясък.
Първите няколко нощи при Есмо се стрясках от всеки шум.
Сега май че освобождавам вече...
последните отравящи ме неща, от миналото. Чистя се!

[cchery]

"Ако ме обичаш, ....." (или още "Ако си ми приятел,...") - най-голямата измама в отношенията
Това е действие от позицията на силата, представено като страдание

Интересен материал от в-к "Всичко за семейството" - брой от 14 април 2022 г.

"Ако ме обичаш" е най-често срещаната и най-характерната фраза в емоционалния шантаж. Най-гадната, защото експлоатира най-съкровеното чувство. Най-коварната, защото е трудна за разпознаване - звучи някак положително. А може би и мама някога е казвала уж безобидното "Ако ме обичаш, ще си изядеш цялата попара".

Според психолозите емоционалният шантаж е най-примитивният, но най-ефективен и най-болезнен начин начин за манипулация в семейството. За разлика от заплахата той не експлоатира директно страха от изоставяне. Играе на друх страх - че този, който обича, ще нарани любимия си със своя отказ. Играе на вина, изнудвачът сякаш казва "Защо ме краш да страдам, това ли заслужих".

"Може да се случи веднъж-два пъти като наследен лош модел на взаимоотношения. Но ако е често, партньорът ви несъмнено разбира какво прави и съвсем съзнателно ви шантажира - обясняват психолозите. - Вероятно постъпката му е егоистична, съобразена е със собствените му интереси и не отчита вашите."

Както и да е маскиран, ултиматумът не е допустим в никакви отношения. Между близки той е действие от позицията на силата, представено като страдание, а целта му е да заговори съвестта на другия. Ако се поддавате, шантажът ще зачести. Винаги ще трябва да пренебрегвате себе си, за да угодите на любимия. Имайте предвид обаче, че обикновено готовността да угодите веднъж води до следващи ултиматуми. И ако се случва отново и отново, заявете в прав текст, че е унизително да ви манипулира, и да бъдете изнудвани заради обичта си.

Кой е склонен да стане изнудвач?

1. Хора, които като малки са били подложени на подобен шантаж.
2. Хора, които са упражнявали такъв шантаж, и винаги са постигали целите си.
3. Разглезени хора, които са свикнали да имат всичко, но да не се борят за нищо.
4. Нарцисисти, убедени в своята ценност и по-високото си положение.
5. Авторитарни личности, които се стремят винаги да се налагат.
6. Емоционално нестабилни хора, които имат нужда от постоянни доказателства за любов.
7. Хора с психични проблеми - една от причините да го правят е че се чувстват силни, когато вменяват вина на партньора си.

[Kleo]

Много полезна статия, Чери!

Ето нещичко и от мен:

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]