Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

[cchery]

Деси, радвам се, че ти си доволна от този сеанс. Аз съм настроена скептично за "лечения" онлайн тип екстрасенси от СКАТ и т.н. Потърсих инфо за това момиче - Дарина Иванова. Изглежда симпатично и далеч от образа на ТВ врачките. Макар, че подходът ѝ е типичният: преглеждам ви безплатно (колкото да ви зарибя), а после ви казвам, че имате проблеми и (само) заедно можем да ги решим, за което вече си плащате.

В крайна сметка ти си контактувала с нея и имаш лична преценка. Дано очакванията ти бъдат оправдани.

[Kleo]

Деси, радвам се, че ти си доволна от този сеанс. Аз съм настроена скептично за "лечения" онлайн тип екстрасенси от СКАТ и т.н. Потърсих инфо за това момиче - Дарина Иванова. Изглежда симпатично и далеч от образа на ТВ врачките. Макар, че подходът ѝ е типичният: преглеждам ви безплатно (колкото да ви зарибя), а после ви казвам, че имате проблеми и (само) заедно можем да ги решим, за което вече си плащате.

В крайна сметка ти си контактувала с нея и имаш лична преценка. Дано очакванията ти бъдат оправдани.

Благодаря ти за обратната връзка и за проверката.
Да, жената има нужния ценз и сертификати за работа.
На мен лично ми хареса, а и от тези 37 твърдения само няколко се оказаха валидни за мен.
И то МОЕТО тяло самО си указа кои точно работят в подсъзнателното ми поле.
И са сАмо ВЪЗМОЖНИ пречки за зачеване, износване, раждане и отглеждане на дете.
А не са задължително такива пречки. Тя беше дружелюбна докрая, а и нали ти казвам?
Този половин час беше даден напълно ПРО БОНО, по-скоро бях от спечелилите го първи 7 дами, които писаха след поста й във Фейсбук.
На мен този подход никак не ми пречи. Зарибяването не ми пречи. В крайна сметка човек има правото да получи част от дадена услуга безплатно, а после, ако много му е харесала тя, да си плати, за да я получи в цялост. Даже си е честно.

[Kleo]

Общувам с моето Бебе – едномесечен курс за бъдещи майки (и бащи)



През този процес те води:

Елена Матеева

Елена е
• Една от треньорките у нас, които най-силно работи с лечението на пренатални травми при пораснали хора, тялото, танците, шамански методи, енергията на Земята, природните стихии като път за завръщане към цялостта на душата
• Лечител на пренатални травми по методите и ученията на Рей Кастелино (едно от водещите световни имена в тази сфера), Fountain of Life, Миа Калеф, Мирна Мартин, Кейт Уайт.
• Възпитаничка на “Fountain of Life” – модерно мистично училище за връщане на древните женски практики, лекуване на женското подсъзнание и травми и Свързване с лечебните Енергии на Мария Магдалена, Дева Мария и Йешуа

• Духовна дула, отдадена на това транзита на душите – когато идват на земята и когато си отиват от нея да се случва в поле на ЛЮБОВ, РАЗБИРАНЕ, НЕЖНОСТ, ПОЧИТАНЕ и ПРАЗНУВАНЕ.

• Една от първите треньорки по Мандала Танц и телесни женски практики у нас
• Водеща на женски кръгове към Sistership Circle- една от най-големите световни школи в този формат
• Ко-създател на първата в България онлайн-платформа за водени медитации на български език www.djavarava.com.

Елена е създател на първата до момента в България дълбоко-лечебна програма за освобождение от травмите
на пренаталното време и раждането – “Аз (се) раждам отново” и “Аз (се) Раждам Отново – Онлайн”

Последвайте Елена във фейсбук ТУК
Включете се в затворената група на Елена във фейсбук Лекуване на Пренатални Травми с Елена Матеева.

Такса за закупуване: 122лв.
Намаление само до 22.11. включително: 88лв.
При закупуване курсът е наличен за теб за неограничено време и можеш да се връщаш към него винаги, когато почувстваш нужда.

Можеш да се сдобиеш с този курс, заплащайки таксата по един от следните начини:

Натисни бутона “Купи този курс” и заплати чрез Paypal, следвайки указанията. Това директно ще отключи курса за теб след плащането.
Преведи таксата от 122лв. (или 88лв. в периода на промоцията) към следните банкови данни (могат да се ползват и за превод през Easypay, epay.bg, Revolut и др.):
Титуляр: Мандала България ООД
IBAN: BG51BPBI81701606244461
Юробанк България АД

Основание: Курс Общувам с моето бебе + име участник

ВАЖНО – След банковия превод/ Еasypay плащане:
Изпрати снимка или скрийншот от платежното на assist.mandala@gmail.com. При банков превод само така имаме обратен контакт с теб и можем да ти отключим онлайн достъпа до курса.

[Kleo]

Преди точно 18 години на днешния ден, рано сутринта в 6 часа, си направих тест за бременност и видях желаните от мен и Хри две чертички
Вълнението тогава беше огромно, а щастието ми - безмерно
Хубаво е да си спомня за тези първи трепети с моето малко човече! ... Вече почти мъж, дори на документи
Хубаво е, че отново възнамерявам да стана майка
Хубаво ми е. Някак усещам, че викам бъдещото си второ мое детенце да дойде при мен.
Решила съм си сега, около Бъдни вечер, Коледа и Нова година, и после покрай Водици /5, 6 и 7 януари/ да си направя собствено наричане за рожба, да си направя мълчана вода и да си нарека желаното от мен, и нека реченото ми бъде сторено, амин, да ми бъде!

[Kleo]

Бременността седмици по седмици

[Kleo]

Вързопче



Мечта



Двойно Чудо



С мечо... и с напомняне... че не всичко е хляб и рози, нито беззъби усмивки, а грижа и недоспиване!

[Kleo]

[cchery]

Деска, мисля, че съм наясно защо са тези снимки с бебета , които постваш. И признавам, че някои от тях са просто прекрасни. И въпреки това, надявам се си даваш сметка, че това е нищо повече от .... фотография. Художествена фотография. Зад нея има сюжет, а на преден план е композицията на съответния артист - в случая фотограф. После е и обработката от някой графичен дизайнер.

Пиша всичко това, защото темата за следродилната тепресия е нещото, което ни свърза с теб завинаги. Мисля, че това беше първата ни по-обща допирна (а и отправна) точка на взаимоотношения. Оттогава са минали 15 години, но написаното и от двете ни си стои в интернет пространството. Не за да ни връща в изходна позиция, а за да напомня, че животът е шарен и няма нито само хубаво, нито само лошо.

Ето една твоя тема за следродилната депресия още от времето на "Бъдещи и настоящи майки"... Връщам те към нея не за да те натъжавам или... нещо друго, а защото и преди те бях питала еднократно, но като че ли при теб в момента е само летежът... мислиш ли какво и как ще правиш, ако те връхлети отново следродилна депресия и изобщо подготвяш ли и този вариант? С нов мъж си, при това отскоро. А големият ти син, дори и пълнолетен, винаги ще има нужда от пълноценна майка. Давам си сметка, че това изглежда много долно от моя страна - в пика на твоята еуфория и подготовка по всякакъв начин за ново майчинство, аз да те дърпам като дявол на земята, но вече си зряла 44 годишна жена и знаеш, че живеенето е многостранно.

[Kleo]

Не е долно. Не го приемам така, Черко. Ти си истинска приятелка.
Просто искаш да бъда реалистка. Да ме приземиш. За да не плача горко после.
Нали така? Знам, че е така! Аз тогава те прочетох и ти ОТГОВОРИХ!
И за риска от нова следродилна депресия ти писах.
И за това, че съм се консултирала както с моята АГ, така и с моя си психиатър.
Минах и през неврологичен преглед. И то заедно с Алекс и с Есмо бях.
Не изключвам да мина отново през ада на една постнатална депресия.
Но тя е временно явление. Отшумява. Отминава. А детето остава ТВОЕ до ЖИВОТ.
Това е моят отговор: депресията я съзнавам като възможен сценарий и занапред.
Есмо и Алекс са предупредени и знаят какво да очакват.
Аз съм в готовност да взема необходимите мерки - медикаменти и психотерапия - ако се наложат.
Майчинството не е хляб и рози. Не е само розово , бембяно, жълто и синьо, нито само аромат на мляко.
Майчинството е безсъние. Нерви. Грижи. Тотално откачане. Паралелна действителност.
И най-големият УЧИТЕЛ в живота на една жена. Поне лично на мен де.
Тоест очаквам всичко. От най-положителното до най-отрицателното. И съм ГОТОВА.
И си го пожелавам. И го възнамерявам. И ще си го нарека в края на декември и в началото на януари.
Благодаря ти, че те има. Че ме четеш. Че ми даваш честна и откровена обратна връзка. Приятелска.

[Kleo]

Добре, тогава нека аз първа да разкажа... [re: desykv]
Автор desykv (*веселячката*)
Публикувано 05.11.06 22:04

как се чувствах като новоизлюпена родителка. Така-а, родих Алекс на 15-ти август 2004 год., неделя, в 12.40 часа на обяд - 2850 г, 51 см, здрав и красив! Бях в еуфория докъм края на септември - аз не ходех, аз летях от щастие и обич към първата си рожба! Справях се с гледането на сина си, кърмех, всичко беше на 6, както се казва.
Но ето, че дойде октомври и аз усетих за първи път някакви депресивни настроения, обаче си казвах, че ще отшумят бързо, че ще ми мине, че сама ще си помогна, много си вярвах... През ноември чувствах доста често силна умора, както и едно много гадно и тъпо желание да не се събуждам повече сутрин - но не споделих тези свои страдания с никого, скрих ги, не се оплаках - някакси уплашена и едновременно засрамена от себе си... А депресията вече надигаше своята грозна глава, въпреки болезнените ми и безсилни опити да я спра... Все по-често се чувствах потисната, нервна, беше ми самотно и тягостно у дома, но все пак имаше и хубави моменти, които успяваха да ме вдигат на крака.
Чувството за вина и усещането за тотално несправяне с майчинската ми роля достигнаха своя връх в началото на декември 2004 година, когато вече сериозно обмислях и желаех самоубийство!!! Паметта взе сериозно да ми изневерява за голям мой ужас, все по-трудно се концентрирах в каквото и да е, започнах дори да се губя из квартала, което ме паникьоса съвсем и депресира още повече, усещането ми за вина ми достигна грандиозни размери, желанието ми да нараня по някакъв начин Алекс все по-силно, не виждах вече никакъв смисъл да живея... уви, не се шегувам, имах самочувствие под абсолютната нула, чувствах се ненужна, лоша, глупава, незаслужаваща радост, пречеща на близките си, имах разстройство, безсъние, страхотно се потях нощем, сънувах ужасни кошмари, мъжът ми ми липсваше адски, защото много бачкаше!, кърмата ми секна съвсем, чувствах се изтощена и без сили, зрението ми отслабна, М. ми дойде, зимен студ, абе ужас отвсякъде...
В средата на декември вече не можех да търпя положението и най-накрая спрях да се крия! С голям страх, чувство на себеотвращение и самоомраза, вина и паника споделих с мъжа ми една съботна сутрин, че смятам, че това ни е последното любене, че за последен път виждам Алекс, и той много се ядоса и стресна... Няколко дена след това казах и на мама, която помолих да ме заведе на психиатър, защото явно имах нужда от спешно лечение!!! Преди това все смелост и кураж не ми стигаше да се обадя на Спешна Помощ, страх ме беше, че я споделя с някого как мисля и чувствам, я ще ми отнемат родителските права, а това истински ме ужасяваше!!! Майка ми миличката първо не повярва колко съм зле, но после, та чак до Нова Година, се грижи за мен и за Алекс с много любов, доброта, търпение и вяра в добрия изход! И тук е момента да изразя своята огромна БЛАГОДАРНОСТ към мама и другите ми близки - без тях сега просто нямаше да съм жива, а много вероятно и Алекс... Имаше момент, в който се чудех как се казва Алекс, в който ми беше трудно да се изкъпя или да напиша нещо, или да приготвя дори елементарно ядене... Не се преструвам, това е от болестта!!!
На 18-ти декември 2004 година започнах да пия антидепресант, Сероксат. На същата дата спрях да кърмя, още помня последното сутрешно кърмене на Алекс, преди да поема първата спасителна таблетка... толкова ми беше тъжно... Антидепресантът почна да ме поосвества малко по малко, като на 1-ви март 2005 година почувствах по-осезаемо подобрение, вече не желаех да се самоубивам, полека-лека започнах да общувам с други хора и да излизам повече навън...
Около 20-ти март 2005 година обаче изпаднах в хипомания, обратното на депресия, и за около месец бях в еуфория, в другата крайност, бях превъзбудена, премного щастлива и весела, много приказлива, енергична, но и доста по-нервна, раздразнителна и избухлива, за съжаление,което изморяваше много и самата мен, и близките ми... Но това състояние е по-готино, по-леко поносимо... макар и да не е нормално.
Тогава психиатърът ми предписа ново лекарство, Неуротоп ретард, което пия и до днес, само по една таблетка дневно - за предотвратяване на люшкането между потиснатост и прекалена еуфоричност... Бях като махало, колебаещо се между двата полюса, но незадържащо се в златната среда на спокойното щастие! Беше адски неприятно, и всички тези беди се дължаха само на намалено количество серотонин в кръвта ми... Вече знам, че е нямало от какво да се срамувам и че е трябвало да потърся помощ ВЕДНАГА! Животът е пъстър и аз много се радвам, че мога да чувствам всякакви емоции!

Може би най-коварното на депресията е, че докато си в неин плен, си сигурен, че тя ще продължи ЗАВИНАГИ!!! Освен това си убеден, че САМО И ЕДИНСТВЕНО ТИ си толкова зле на цялата земя!!! Хубавото е, че това е временно и лечимо състояние; лошото е, че е наистина опасно, ако не се вземат мерки.

Това е засега от мен. Ще допълня само, че от месец май 2005 година, та досега, съм напълно ЗДРАВА, спокойна, психически стабилна и като цяло щастлива жена! Все още пия хапчета, профилактично, но от януари 2007 и тях ще спра /разбира се, консултирала съм се за това с лекаря си/. Без подкрепата на близките си, без медикамента, осигуряващ ми нужното ниво на т.нар. "хормони на щастието" в кръвта ми, без упоритостта си да мисля положително дори когато всичко ми изглежда напълно черно и безнадеждно, сигурно нямаше да успея да се преборя с депресията си.

На всички ви пожелавам от сърце НИКОГА да не се сблъскате със следродилната депресия, но усетите ли нейните признаци - съветвам ви ВЕДНАГА да потърсите помощ и закрила за себе си и за детето си! Най-малкото, свържете се с мен, аз винаги съм насреща при подобни проблеми! Защото ВСЕКИ човек заслужава достоен, смислен и щастлив живот!!!

[Нели]

Добре, тогава нека аз първа да разкажа... [re: desykv]
Автор desykv (*веселячката*)
Публикувано 05.11.06 22:04

Деси, истината е, че нямах и представа... Ти се появи в полезрението ми по-късно, а на тази тема въобще не съм попадала. Аз и сега чета много малко теми във форума. Да, знаех за биполярното разстройство, но някак не толкова непосредствено.

Какво да кажа за майчинството? Трудно е. Много. Но хубавото винаги е повече!