Яна ходи в Монтесори градината във Варна. Тази градина съществува от лятото на 2010, официално я откриха на 1ви септември. Стана случайно, че записахме детето там, тя беше приета в държавна градина (невероятно как се промъкна през компютърния жребий
). Само дето аз не съм голям фен на градинското образование във вида, който се предлага в градината, в която приеха Яна. Та по тази причина усилено търсих някаква алтернатива и съвсем случайно попаднах на Монтесори, която пък съвсем случайно се откриваше през септември
. Имаше малко дилеми дали да я записваме там, за тях вече писах в темата за градините. Но съм доволна, че го направихме. Средата е точно каквато е описана в статията, мисля само че няма растения. Ходих с Яна 1-2 пъти, децата се държат пак както пише в статията - всяко си избира с какво и къде да си играе, взима си играчката, после си я връща на мястото. Учителките помагат за някоя нова игра, следят децата да не се дърлят за играчки (тъй като всяка играчка е само 1 брой, на децата търпеливо им се обяснява и те си знаят, че трябва да изчакат или да попитат другото дете дали може да играят заедно), четат приказки на който иска. 4 момичета са на 20 деца, като обикновено присъстват между 12 и 15, другите са болни (болестите не се разминават и тук), така че може да се каже, че всяко дете получава колкото внимание му е нужно. Много важно в Монтесори градината е личността на преподавателя, дали той ще съумее да приложи метода на Монтесори, дали ще изгради връзка с детето, дали ще успее да намери и открои неговата индивидуалност. За това още не мога да дам мнение, но Яна обича всичките си преподавателки и им го казва
.
За мен това, което е важно в този метод, и на което всъщност държа е да не се убие желанието у детето ми да учи, да е любопитно и отворено към нови неща. В момента Яна проявява голям интерес към всичко, свързано с числата, научила се е да брои до 100 (но обикновено се отегчава някъде към 40 :lol: ), играе с игрите, свързани с числата. В държавната градина програмата за първа група според госпожата беше децата да се научат да броят до три!!! - което ме изуму.... Мисля да помоля учителките да я насочват и към други неща, тя също проявява интерес и към четенето и географията. Другото ми важно нещо беше децата да излизат навън всеки ден, но това не се случва и в тази градина, въпреки че уж такава беше първоначалната уговорка. Градината има голям двор с хубави катерушки, децата играят там при хубаво време, имат малки лопатки и мотички, но ми се иска и като е по-студено пак да са навън. Също така два дни седмично имат йога (което много се харесва на Яна) и два дни английски (което пък ми харесва на мен
).
Това, което малко ме притеснява е, че повече от половината деца са между 2 и 3 годишни и идват доста малки на Яна. Има и по-големи, на нейните години, и 1-2 в предучилищна възраст. Притеснявам се, че малките деца не я стимулират да научава нови неща, но не знам, не мога да преценя дали съм права. Тя е ходила няколко месеца, не знам какви резултати да очаквам. Но ми харесва, че детето е спокойно там, че има приятели, за които говори постоянно, че към нея се отнасят с уважение, не я карат да върши неща, които не иска, стимулират я да научава нови неща.