Синдром на хроничната умора
Публикувано на: 02 Апр 2011, 13:33
Синдромът на хроничната умора е нова, модерна болест, която според лекари от цял свят е бичът на нашето време.
Според психолозите това не е никаква болест, а елементарно междинно състояние между физическото здраве и бъдещото заболяване, което неминуемо ще последва, ако не се вземат навременни мерки. Това е състоянието, в което имунната и нервната система се намират на предела на крайно напрежение.
Ние още не сме болни, но вече не сме и здрави.
За нормално здраве можем да говорим тогава, когато се събуждаш сутрин с усмивка, ставаш лесно без будилник, радваш се на настъпващия ден и имаш прекрасно настроение.
Ти чувстваш енергията на живота. Лишена си от агресия и раздразнителност към света. И завършваш работния ден, готова за срещи с приятели, за хубав филм или за занимания с децата.
Вечер не падаш като труп от умора, а спокойно и хармонично завършваш деня си. Лягаш си, без да изпитваш умора, тъга или подтискаща депресия. Спиш добре и на сутринта се събуждаш с чувствена готовност за живота.
Ето това е истинското здраве.
За съжаление, темповете на днешния социален живот са твърде безпощадни и забързани. Те през цялото време те пришпорват: „Давай! Давай! Ще закъснееш!”. И ти бързаш, разкъсваш се, губиш търпение и самообладание. Носиш се по течението на живота, често просто по инерция, без даже да се замислиш – а защо с такава скорост? Накъде ни носи вълната на всеобщата суета?
Ти още не си болна, нямаш температура или определена болка. Все още имаш сили да се измъкнеш сутрин от леглото, да свариш кафе, да вземеш душ, но мислите за предстоящия ден често пораждат недоволство, напрежение и досада вместо желание и енергия за работа. И ако през нощта заспиваш трудно, спиш твърде леко, събуждаш се по 2-3 пъти и си припомняш отминалите неприятности с любимия, с приятелите, с децата или на работа – то едва ли твоето състояние може да се нарече пълно здраве.
Да, ти още не си болна. Но не си и здрава. Ти си в третото, междинно състояние – ти си на предела. Колко време още ще успееш да се задържиш на него? До последващия нервен срив, до хормоналния или до имунния? Месец? Година? Три? Може и повече, но това време не може да се причисли към щастливо преживените години. Струва ли си да хабиш живота си за това?
Има начин да се почувстваш по-добре.
Погледни истината в очите!
Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Твоето здраве зависи изключително и само от теб.
Много лекари започват лечението на пациентите си с назначаване на някакво леко успокоително средство. По простата причина, че не съществува на света такова заболяване, което да няма в своите основи, в своите причини или в своите последици стресово нарушаване на нервната система. Даже баналните остри респираторни заболявания , така наречената „простуда”, са резултат на това, че човек се е оказал в нужното време на нужното място преуморен, изнервен или гладен.
Всяка една от причините, които предизвикват у нас лошо настроение или раздразнение, може да се превърне в начална точка на всяко едно заболяване.
Или с други думи: лошото настроение също е стрес или нищо друго, освен нарушение на нормалния химичен баланс на организма, водещо към ненормално отклонение. И понеже при всяко едно отклонение организмът се опитва да се справи сам, в този случай той мобилизира на помощ защитните си сили. В това число и тези, които обикновено стоят на стража на нашите външни граници, защитавайки ни от бактерии, вируси и други зарази.
По такъв начин, даже ако временното лошо настроение може да се счита за отклонение от нормата, хроничното подтиснато и унило настроение може достоверно да се счита за хронично заболяване. То е едно огнище на напрежение, което в течение на дълго време използва защитните сили на организма по друго време и на други места.
Ето тук е мястото на позитивното мислене и може би няма по-подходящ случай за неговото използване. Но проблемът се състои в това, че хронично измореният мозък просто не е способен на никакво позитивно мислене. По простата причина, че доброто или лошото настроение се обезпечават от същата тази химия на мозъка. Трябва да сработят определени невромедиатори, а за това трябва да се намерят определени невропептиди... Но ако организмът се намира от доста продължително време в уморено, претоварено и полудепресивно състояние, това означава само едно – мозъкът е изтощен, има недостиг на положителни невромедиатори и няма откъде да ги вземе, той изработва само отрицателни. Те преобладават и блокират производството на необходимите за победата на положителните емоции вещества.
Възможно е да има недостиг на приятни, радостни новини. Възможно е да не достига слънчевата светлина. Възможно е да не достигат любовните радости. Или някаква група витамини. Всичко е възможно!
Въпросът е в това, че не е известно кога ще се изясни причината и дали ще се изясни изобщо. А помощ е необходима още днес, понеже по-нататъшната перспектива за организма е с тенденция към влошаване на състоянието.
В такива случаи е ясно едно – мозъкът спешно се нуждае от външна помощ. Той има нужда от допълнителни вещества, които да блокират постоянното производство на отрицателните невропептиди.
Лошо настроение, раздразнителност и чувство на неудовлетворение – познати емоции, с които се борим непрекъснато.
Една мъдра пословица ни съветва да пазим нервите си, защото от тях произхождат всички болести. Но добрите намерения да съхраним спокойствието си, често се разбиват в непрекъснатата върволица от стресови ситуации.
Затова за много хора въпросът „Как да успокоя нервите си?” е от голямо значение, а отговорът му може да върне вътрешното равновесие, радостта от живота и способността да се противопоставим на несгодите.
Контрол над негативните емоции
Често не можем да разберем от какво са предизвикани постоянната раздразнителност, неудовлетворението и лошото настроение. Такива негативни емоции могат да бъдат породени от завишените изисквания към себе си или околните.
Едно просто правило може да помогне в този случай – необходимо е всеки ден да откриваме малките удоволствия в незначителните неща – събития, предмети, хора. Спокоен е не този, който притежава богатство, а този, който знае как да бъде благодарен на съдбата за всичко, което има. Контролирайки негативните емоции, завистта, прекалената самокритика и неудовлетвореността от себе си, можем да се научим да реагираме спокойно дори в ситуациите, в които не постигаме желаното.
Личното пространство
Често влошеното състояние на нервната система се провокира от неуважението на околните към личното ни пространство. Подсъзнателно човек чувства, че просто се губи в желанията на близките и роднините, колегите и приятелите, а за самият него не остава време. Това го заставя да нервничи и постепенно го вкарва в низ от стресови ситуации.
За да успокоите нервите си е важно да се научите да насочвате вниманието върху себе си, даже за 10-15 минути на ден. Семейните грижи, проблемите в работата – всичко това може да отстъпи на втори план за кратко. Необходимо е човек да отдели време на това, което му харесва или много му се иска да направи. Дали ще е шопинг, среща с приятели, посещение на изложба, четене на книга в парка, топла вана с ароматна пяна или час в спа-салона, няма значение. Важното е да прави точно това, което иска и да осъзнае, че го прави само за себе си.
Дихателни практики
За успокоение на нервите помагат различни дихателни практики. Действието им е насочено към хармонизиране на общото състояние на организма - нормализиране на функциите на всички органи и системи, в това число и нервната. Честите занимания помагат за постигане на спокойствие, повишават съпротивителните сили на организма към различни заболявания и настройват човек на позитивна вълна.
Едно от най-простите и ефективни дихателни упражнения е забавянето на ритъма на дишане. В стресова ситуация трябва да вдишате дълбоко и да издишате бавно. Може мислено да си представите, че по време на издишането надувате гумен балон. Всички проблеми, дразнения и негативни емоции, сякаш се издишват заедно с въздуха навън. След това мислено пуснете въображаемия балон в небето, а с него нека отлетят и всички поводи за безпокойство.
Силата на лечебните треви
Ако не можете да се справите с нервното напрежение, обърнете се за помощ към билките. Може да си купите готови смеси за подобряване функциите на нервната система или да ги съчетаете сами според съветите на народната медицина.
Най-често използваните билки са дяволска уста (leonurus cardiaca l.), дилянка (Valeriana), маточина (Melissa officinalis L.), хмел, глог и други проверени през вековете успокояващи треви.
Билковите настойки може да се използват не само за вътрешен прием, но и за отпускащи вани. Това също спомага за укрепване на психичното и емоционалното здраве, за сваляне на напрежението и подобряване на настроението.
За съжаление често срещаме хора, крайно нуждаещи се от необходимите средства, но избягващи ги с всички сили по непонятна логика. Те упорито не се лекуват до момента, когато попаднат в болницата. Тогава те са съгласни на всичко, само и само да възвърнат предишното си здраве. Уви, здравето се дава само веднъж и възстановяването му е много по-сложно, отколкото първоначалното му опазване.
Според психолозите това не е никаква болест, а елементарно междинно състояние между физическото здраве и бъдещото заболяване, което неминуемо ще последва, ако не се вземат навременни мерки. Това е състоянието, в което имунната и нервната система се намират на предела на крайно напрежение.
Ние още не сме болни, но вече не сме и здрави.
За нормално здраве можем да говорим тогава, когато се събуждаш сутрин с усмивка, ставаш лесно без будилник, радваш се на настъпващия ден и имаш прекрасно настроение.
Ти чувстваш енергията на живота. Лишена си от агресия и раздразнителност към света. И завършваш работния ден, готова за срещи с приятели, за хубав филм или за занимания с децата.
Вечер не падаш като труп от умора, а спокойно и хармонично завършваш деня си. Лягаш си, без да изпитваш умора, тъга или подтискаща депресия. Спиш добре и на сутринта се събуждаш с чувствена готовност за живота.
Ето това е истинското здраве.
За съжаление, темповете на днешния социален живот са твърде безпощадни и забързани. Те през цялото време те пришпорват: „Давай! Давай! Ще закъснееш!”. И ти бързаш, разкъсваш се, губиш търпение и самообладание. Носиш се по течението на живота, често просто по инерция, без даже да се замислиш – а защо с такава скорост? Накъде ни носи вълната на всеобщата суета?
Ти още не си болна, нямаш температура или определена болка. Все още имаш сили да се измъкнеш сутрин от леглото, да свариш кафе, да вземеш душ, но мислите за предстоящия ден често пораждат недоволство, напрежение и досада вместо желание и енергия за работа. И ако през нощта заспиваш трудно, спиш твърде леко, събуждаш се по 2-3 пъти и си припомняш отминалите неприятности с любимия, с приятелите, с децата или на работа – то едва ли твоето състояние може да се нарече пълно здраве.
Да, ти още не си болна. Но не си и здрава. Ти си в третото, междинно състояние – ти си на предела. Колко време още ще успееш да се задържиш на него? До последващия нервен срив, до хормоналния или до имунния? Месец? Година? Три? Може и повече, но това време не може да се причисли към щастливо преживените години. Струва ли си да хабиш живота си за това?
Има начин да се почувстваш по-добре.
Погледни истината в очите!
Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Твоето здраве зависи изключително и само от теб.
Много лекари започват лечението на пациентите си с назначаване на някакво леко успокоително средство. По простата причина, че не съществува на света такова заболяване, което да няма в своите основи, в своите причини или в своите последици стресово нарушаване на нервната система. Даже баналните остри респираторни заболявания , така наречената „простуда”, са резултат на това, че човек се е оказал в нужното време на нужното място преуморен, изнервен или гладен.
Всяка една от причините, които предизвикват у нас лошо настроение или раздразнение, може да се превърне в начална точка на всяко едно заболяване.
Или с други думи: лошото настроение също е стрес или нищо друго, освен нарушение на нормалния химичен баланс на организма, водещо към ненормално отклонение. И понеже при всяко едно отклонение организмът се опитва да се справи сам, в този случай той мобилизира на помощ защитните си сили. В това число и тези, които обикновено стоят на стража на нашите външни граници, защитавайки ни от бактерии, вируси и други зарази.
По такъв начин, даже ако временното лошо настроение може да се счита за отклонение от нормата, хроничното подтиснато и унило настроение може достоверно да се счита за хронично заболяване. То е едно огнище на напрежение, което в течение на дълго време използва защитните сили на организма по друго време и на други места.
Ето тук е мястото на позитивното мислене и може би няма по-подходящ случай за неговото използване. Но проблемът се състои в това, че хронично измореният мозък просто не е способен на никакво позитивно мислене. По простата причина, че доброто или лошото настроение се обезпечават от същата тази химия на мозъка. Трябва да сработят определени невромедиатори, а за това трябва да се намерят определени невропептиди... Но ако организмът се намира от доста продължително време в уморено, претоварено и полудепресивно състояние, това означава само едно – мозъкът е изтощен, има недостиг на положителни невромедиатори и няма откъде да ги вземе, той изработва само отрицателни. Те преобладават и блокират производството на необходимите за победата на положителните емоции вещества.
Възможно е да има недостиг на приятни, радостни новини. Възможно е да не достига слънчевата светлина. Възможно е да не достигат любовните радости. Или някаква група витамини. Всичко е възможно!
Въпросът е в това, че не е известно кога ще се изясни причината и дали ще се изясни изобщо. А помощ е необходима още днес, понеже по-нататъшната перспектива за организма е с тенденция към влошаване на състоянието.
В такива случаи е ясно едно – мозъкът спешно се нуждае от външна помощ. Той има нужда от допълнителни вещества, които да блокират постоянното производство на отрицателните невропептиди.
Лошо настроение, раздразнителност и чувство на неудовлетворение – познати емоции, с които се борим непрекъснато.
Една мъдра пословица ни съветва да пазим нервите си, защото от тях произхождат всички болести. Но добрите намерения да съхраним спокойствието си, често се разбиват в непрекъснатата върволица от стресови ситуации.
Затова за много хора въпросът „Как да успокоя нервите си?” е от голямо значение, а отговорът му може да върне вътрешното равновесие, радостта от живота и способността да се противопоставим на несгодите.
Контрол над негативните емоции
Често не можем да разберем от какво са предизвикани постоянната раздразнителност, неудовлетворението и лошото настроение. Такива негативни емоции могат да бъдат породени от завишените изисквания към себе си или околните.
Едно просто правило може да помогне в този случай – необходимо е всеки ден да откриваме малките удоволствия в незначителните неща – събития, предмети, хора. Спокоен е не този, който притежава богатство, а този, който знае как да бъде благодарен на съдбата за всичко, което има. Контролирайки негативните емоции, завистта, прекалената самокритика и неудовлетвореността от себе си, можем да се научим да реагираме спокойно дори в ситуациите, в които не постигаме желаното.
Личното пространство
Често влошеното състояние на нервната система се провокира от неуважението на околните към личното ни пространство. Подсъзнателно човек чувства, че просто се губи в желанията на близките и роднините, колегите и приятелите, а за самият него не остава време. Това го заставя да нервничи и постепенно го вкарва в низ от стресови ситуации.
За да успокоите нервите си е важно да се научите да насочвате вниманието върху себе си, даже за 10-15 минути на ден. Семейните грижи, проблемите в работата – всичко това може да отстъпи на втори план за кратко. Необходимо е човек да отдели време на това, което му харесва или много му се иска да направи. Дали ще е шопинг, среща с приятели, посещение на изложба, четене на книга в парка, топла вана с ароматна пяна или час в спа-салона, няма значение. Важното е да прави точно това, което иска и да осъзнае, че го прави само за себе си.
Дихателни практики
За успокоение на нервите помагат различни дихателни практики. Действието им е насочено към хармонизиране на общото състояние на организма - нормализиране на функциите на всички органи и системи, в това число и нервната. Честите занимания помагат за постигане на спокойствие, повишават съпротивителните сили на организма към различни заболявания и настройват човек на позитивна вълна.
Едно от най-простите и ефективни дихателни упражнения е забавянето на ритъма на дишане. В стресова ситуация трябва да вдишате дълбоко и да издишате бавно. Може мислено да си представите, че по време на издишането надувате гумен балон. Всички проблеми, дразнения и негативни емоции, сякаш се издишват заедно с въздуха навън. След това мислено пуснете въображаемия балон в небето, а с него нека отлетят и всички поводи за безпокойство.
Силата на лечебните треви
Ако не можете да се справите с нервното напрежение, обърнете се за помощ към билките. Може да си купите готови смеси за подобряване функциите на нервната система или да ги съчетаете сами според съветите на народната медицина.
Най-често използваните билки са дяволска уста (leonurus cardiaca l.), дилянка (Valeriana), маточина (Melissa officinalis L.), хмел, глог и други проверени през вековете успокояващи треви.
Билковите настойки може да се използват не само за вътрешен прием, но и за отпускащи вани. Това също спомага за укрепване на психичното и емоционалното здраве, за сваляне на напрежението и подобряване на настроението.
За съжаление често срещаме хора, крайно нуждаещи се от необходимите средства, но избягващи ги с всички сили по непонятна логика. Те упорито не се лекуват до момента, когато попаднат в болницата. Тогава те са съгласни на всичко, само и само да възвърнат предишното си здраве. Уви, здравето се дава само веднъж и възстановяването му е много по-сложно, отколкото първоначалното му опазване.
