Момченцата играят с кукли, момиченцата карат колички. Че какво странно има в това, пита Лота Ражалин. Директорката на детска градина "Егалия" в Стокхолм разказва какво означава "полово неутрално възпитание".
В детската градина "Егалия" в Стокхолм възпитателите избягват местоименията "тя" и "той". Вместо да говорят за "момичета" и "момчета" те използват думата "приятели". „Целта ни е да разчупим познатите всекиму клишета за ролята на мъжа и жената в обществото. За нас е важно всяко дете да се развива така, както то иска, без да му се налагат стереотипни представи. Затова от най-ранна възраст се опитваме да създадем у децата толерантност към „различните” – хомосексуалните хора, приемните семейства и самотните родители", обяснява Лота Ражалин, директорка на детска градина „Егалия” в Стокхолм.
Градината отваря врати през 2010 година и никой не подозира, че две години по-късно това ще е най-предпочитаната детска градина в Швеция. Въпреки че много родители и педагози оспорват методите, които се прилагат там, фактите са показателни – списъците на чакащите деца са пълни за една до две години напред.
Вместо класическите детски приказки като „Пепеляшка” и „Снежанка” децата четат книжки за двойка мъжки жирафи, които нямат детенце, но отглеждат крокодилче или за самотни бащи и майки. „Когато децата играят на семейство и мястото на майката вече е заето, ние предлагаме да има две или три майки. Така толерираме децата да мислят различно“, обясняват възпитателите. Играчките са еднакви за всички – с кукли, колички и „Лего” играят както момичетата, така и момчетата. Всички са „приятели” – вместо „тя” и „той” в градината се използва неутралното в шведския език местоимение „her“.
Много родители смятат подобни идеи за крайни. „На тази ранна възраст децата изграждат началната си представа за всичко, което е около тях. Един по-различен начин на мислене би ги объркал и ще им бъде трудно да се интегрират в обществото извън детската градина”, казват родителите. Някои дори обвиняват преподавателите в промиване на мозъци и екстремизъм. „Вярно е, че от съвсем ранна възраст децата имат изградено съзнание за междуполовите различия. Въпреки това подходът на учителите в „Егалия” е твърде неподходящ за тези малки деца”, тъврди психологът Петер Цимерман.
"Това е демокрация!"
Директорката на градината Лота Ражалин отговаря на критиците така: „Искаме да дадем на децата най-добрия начален тласък в живота и от „Егалия” да излязат едни силни личности. Ние отделяме особено внимание на толерантността. Важно е да знаят, че са свободни, а не са принудени да живеят сред стереотипи. След години, когато започнат работа, полът не трябва да ги ограничава в избора на професия. Това е демокрация.“
Дискусията около полово неутралното възпитание бързо се пренася и на политическата сцена. От 2008 година насам Швеция е вложила около 12 млн. евро в работата срещу въвеждането на стереотипи и съответно – дискриминацията между половете в училище. Правителството дори изисква в стокхолмските училища да има специален педагог, който да следи доколко преподавателите спазват тези правила.
Какво мислят шведите?
Темата за новия подход в детската градина е доста обсъждана в интернет форумите. Някои определят подхода в градината като „ужасяващ“. „Налудничаво е - децата се превръщат в опитни животни. Не може на едно малко дете да се дава книга за хомосексуални животни. Те всъщност нямат свободата да избират, налага им се чуждото мнение“, гласи един от коментарите в сайта 20min.ch.
Други смятат, че „училището не оспорва физическите разлики между мъжете и жените, нито техните способности. Целта на учителите е да разчупят клишетата, с които живеем. Децата трябва да знаят, че хората са различни и не трябва да ги квалифицират според наложени рамки.“
За много хора полово неутралното възпитание е шокиращо, но не са малко и тези, които защитават идеята – очевидно е, че „Егалия“ има своите „приятели“ и някои учебни заведения вече също са възприели и прилагат тази система.
Източник:
http://www.dw.de/dw/article/0,,16271181,00.html" onclick="window.open(this.href);return false;
.
.
Горе-долу и моите мисли или по-скоро усещания вървят в тази посока. Както казваш ще видим. До едно време ще решавам вместо децата си, но след това май само гледането ще ми остане 
