Бъни, благодаря ти!!! Много! Ама М Н О Г О!!!!Бъни написа:Чери, много благодаря за инфото!
И горе главата, няма да се предаваш! Мисли, че с всеки изминал ден ще си по-добре и по-добре, болката ще намалява и ще си все по-близо до момента, в който отново ще си супер активна както обикновено!
Изпращам ти една много голяма и много силна виртуална прегръдка!
Ще съм най-щастливият човек, когато тук, точно тук напиша нещо от сорта: "Хора, аз вече ходя!" 
Ще го направя с най-огромния шрифт, с който форумът разполага. 
. Пълно безобразие. Не се отказах, обаче. Накиснах ядки за понеделник. Сложих семена и чия във вода, за да си ги добавям в салатите. Направих си първата ядкова майонеза в живота, първия дресинг за салата без бутилирани мазнини, първото ядково мляко, ядков пастет и т.н. Врътнах и изпих първото си зелено смути (още търся подходящата българска думичка, която да замести смути) ...... Пробвах се и с домашния шоколад. Направих го и втори път като го подобрих. Вече имам и едни "шоколадови" небивалици с остатъка от ядки от ядковото мляко. Всичко става и се получава, стига да имаш желание. И е вкусно. И засища. И те държи сит и буден, а не те приспива като мазната и тежка храна. Единственият проблем е, че има много въртяне в кухнята и безброй много придвижвания, които в момента са ми мнооооооого трудни. Да не говорим, че когато съм с две патерици....... дори и вилица трудно пренасям от едно място на друго, т.к. ръцете ми са заети да подпират и придвижват патерицата...... Да не говорим за това, че трябва да вземам чинийки, в които да слагам ядките с вода, после да ги премивам, след това да ги слагам в робота, да прецеждам млякото и т.н. малки въртележки, които в момента ми представляват голяма трудност 
. Издържах 2 от планираните 4 дена на този детокс. Ще продължа и ще пробвам, когато мога да си стъпвам на крака и да се обслужвам доста по-лесно. Но изводите са си изводи - много е важен вида на храната, която поемаме. Тя определя дори и настроението ни!!! На мен смутитата ми харесват, пък били те с киселец или с копър. :lol: :lol: Отивам да си врътна поредното. :lol: 
. В този период на обездвижване трябва да съм изключително внимателна с храната, т.к. много лесно мога да кача.... Ами това е. бързо се възстановявай и най-важното, продължавай да поддържаш този завиден тонус и това позитивно мислене!
Виждам се отново майка.Чери, всичко това звучи чудесно, но както казваш наистина си е голяма занимавка ... На мен по някой път с едни кълнове ми е трудно да се справя. Но е факт, че за да си осигуриш "нещо качествено" трябва да отделиш време и си е трудно, не само когато ти е трудно придвижването, както на теб в момента. Аз за себе си мога да кажа де, не знам за другите...cchery написа: Накиснах ядки за понеделник. Сложих семена и чия във вода, за да си ги добавям в салатите. Направих си първата ядкова майонеза в живота, първия дресинг за салата без бутилирани мазнини, първото ядково мляко, ядков пастет и т.н. Врътнах и изпих първото си зелено смути (още търся подходящата българска думичка, която да замести смути) ...... Пробвах се и с домашния шоколад. Направих го и втори път като го подобрих. Вече имам и едни "шоколадови" небивалици с остатъка от ядки от ядковото мляко. Всичко става и се получава, стига да имаш желание. И е вкусно. И засища. И те държи сит и буден, а не те приспива като мазната и тежка храна. Единственият проблем е, че има много въртяне в кухнята и безброй много придвижвания, които в момента са ми мнооооооого трудни.
Но изводите са си изводи - много е важен вида на храната, която поемаме.
Още повече сега , когато и времето се оправи и децата искат все да сме навън. Не знам ти как успяваш да се справяш, но от мен имаш едно голямо 
за синхрона, който си постигнала! Аз явно съм нещо малко неорганизирана... Да продължа с хрониката от тази седмицаcchery написа:Ох, ща не ща, почвам си една хроника тук на периода с патерици- днес си ги купих ииии отидох до училище да си взема Бела. Разстоянието е ..... 300 м отиване и връщане
. Ходенето с патерици беше увеличено на 1 км 
- няма такъв зор! Е, няма такъв зор!!!! Но аз нали съм тъпо упорита (а може би упорито тъпа ) се напъвах. И понеделник и четвъртък изминах това разстояние наведнъж. Петък......., е петък, излязох от вкъщи без патерици 
. Не казвам, че това е правилно, но....... твърдя, че това е човешкото за мен 
..... Вече трети ден си ползвам крака наместо патерица 
и се надявам единствено да не разместя нещо. План максимум, а именно да карам кола в края на тази седмица, беше изпълнен - днес карах малко. Но смятам да задържа за поне още 10 дена тези позиви в мен - колата няма да избяга, пътищата - също. А за тези 10 дена кракът ми ще има възможност да зарастне още по-добре и да не ме е страх, че ще го разместя. Eеееее, за да ви покажа някакви резултати, ако въобще ги има, не е зле да се снимам...... ама да видим кога.Cheva написа:И ти пожелавам след някой и друг месец да имаш видими резултати и да ни ги покажеш!
Тренировки, тренировки, оле!
- план максимум за миналата седмица беше добре изпълнен - вече карам колата спокойно - да с болка в ходилото, но търпима и без страх. Отделно от това карах и колело..... Стъпването с ляво стъпало с целия обем на движения, които притежава е факт на 90%..... има още върху какво да се работи. Но действам бавно и постепенно, за да няма отново неприятни изненади. - няма как да правя скокове с клекове, но само клекове - вече мога (макар и малко). Няма как да правя и истински лицеви опори, но от коляно и от опора с швейцарска топка ми се получават нещата. Ако така добре се развиват нещата, след 3 седмици ще мога и да тичам, но смятам да го отложа до август - няма смисъл от бързане. Затова засега само статични тренировки ще си провеждам и плуване.Аз тук не съм се "мешала" до сега ... ама ми се струва, че горното просто не може да е вярноcchery написа:Eеееее, за да ви покажа някакви резултати, ако въобще ги има, не е зле да се снимам...... ама да видим кога.Cheva написа:И ти пожелавам след някой и друг месец да имаш видими резултати и да ни ги покажеш!
Тренировки, тренировки, оле!
Верка, кво пиеш? Че какво и ядеш?Ver написа:На снимките, които видях тук и там Чери е поне с 15 години по малка
Имам да (те) черпя за тези думи по-горе...... Много, много отдавна не съм се чувствала....... малка и как пък чак сега видях какво си писала 
....... Ами благодаря.... изведнъж ходилото ми зарастна мигновено и ми се прииска да скачам много и нависоко 
. Благодаря ти! .... Ама не се наемам да прогнозирам този ден в кой от животите ми ще е . Тази вечер с Момчил бяхме на арменски ресторант - така добре си хапнах, че отложих отслабването за пореден път :1140 .... Айде - от утре нов ден! 
Виждам се отново майка.
