forum.metsababa.net

Кои са най-щастливите хора на земята? Децата. А занете ли защо? Защото за тях всичко е ново и интересно, всичко е непознато, всичко е предизвикателство. Детето не знае почти нищо за нещата около нас и иска всичко да види, от всичко да опита, до всичко да се докосне. Когато види нещо ново и непознато, то не се бои, не си казва "То сигурно не е хубаво" или "Това не е за мене", или "Да, но сега нямам време, имам грижи, имам ангажименти, имам отговорности...", или "Много съм уморен, направо съм скапан!". Нищо подобно! Детето, видяло нещо ново, не може да си намери място от вълнение, не заспива, дори когато е вече много късно, търси всякакви начини да го достигне, да го докосне, да го разгледа. Прескача препятствия, измисля хитрости, опитва с мрънкане и плач, опитва с подкупваща усмивка, прави се на недочуло и недоразбрало - всички средства са позволени, за да получи новата играчка, да достигне шоколада, да остане още малко на пързалката. Детето не си казва като нас, възрастните "Първо да постигна това и това (да ме повишат, да си купя къща, кола...), после ще се забавлявам (ще пътувам, ще излизам с приятели, ще имам още едно дете...)", то дори не си казва "Първо ще си напиша домашното, после ще играя навън", нито "Първо ще си изям заленчуците, после ще поискам шоколад". Децата са лекомислени, незрели, не знаят, че животът е сложен и труден, че трябват много усилия, че трябват жертви, че човек не получава винаги това, което иска... Децата са щастливи. Те живеят сега, в настоящето, вчера и утре са много абстрактни за тях, те имат само днес и живеят днес. Играят днес, искат и опитват днес, днес правят нови за тях неща и не се боят.
Порасвайки разбираме много неща, но и губим любопитството и импулса на детството, а така вече започваме да остаряваме. Вие бързате ли да остареете? Бързате ли да ви стане скучно, преди да сте видели и опитали още нови неща? Колко пъти сте пожелавали нещо, но сте си казали "Не сега, сега не мога, някой друг път"? Колко пъти е дошъл този "друг път" и сте направили това, което толкова дълго сте отлагали? Или чакате идеалния момент, когато всичко ще е наред, няма да имате никакви грижи и проблеми, ще имате много свободно време, пари, енергия и ще започнете да... живеете? Колко от вас са виждали наживо "идеалния момент" и колко продължава той?
Ние всички сме порасли и донякъде помъдрели, поне дотолкова, че за разлика от децата да си даваме сметка, че идеален момент няма. Не сме помъдрели достатъчно обаче, за да разберем, че не бива да го чакаме, а това и децата го знаят. Защо чакаме това, което знаем, че не съществува?
Искате ли нещо ново? Опитайте. Протегнете ръка и го докоснете. Искате ли да се научите да свирите с два пръста в уста? Искате ли да видите Париж? Искате ли да прекарате една неделя различно? Искате ли нова прическа? Искате ли нова работа? Искате ли да се научите да карате кънки? А защо просто не опитате? Открийте детето в себе си и се подмладете!

Ето, стигнахме до моето предизвикателство към вас: Какво ново направихте днес? Именно ДНЕС? Кое е новото чувство, което изпитахте? Кое е това нещо, което не сте правили или изживели досега, но сега дръзнахте и го направихте?

Не се оправдавайте, не си търсете причини, поради които не можете. Просто опитайте. Просто е. Опитайте!

Нели,страхотен пост...
От около седмица работя по въпроса и има ефект.Дори от време на време е отрицателен,защото всичко,което правя нарушава душевния ми мир,но съм убедена,че като краен резултат,ефекта ще е добър.Покрай всичко това съм увеличила цигарите,но се надявам и с това да се преборя в най-скоро време.
Май всичко започна с това,че мой съученик-гинеколог ме успокои,че трябва да приема остаряването.Още не се чувствам стара,въпреки,че прочетох малко за менопаузата,но покрай това прочетох и колко млади жени имат проблем с месечния цикъл и овулацията и реших,че не бива да се настройвам в тази посока.Така,че казах-здравей живот...

Нелка,страхотно си го казала! Браво!
ами какво да ти кажа,мен винаги ме е било страх от новостите-беше ме страх,когато родих Дарена,дали ще се справя,дали ще съм добра майка...После ме беше страх,когато тръгнах на работа-след 7 години стоене в къщи и речник,състоящ се от 80думи битова лексика-как щях да свикна със новите задължения,как щях да организирам дена си,че да съм и добра майка и добра домакиня.........сега ме е страх,защото знаеш,че започвам да се подвизавам на ново поприще и все ми се струва,че нищо не знам,че нямам нужните умения и качества...Страх ме е дали няма да се изложа пред колегите...
Но все някак ще свикна.Знам,че винаги е трудно в началото,а после всичко става рутина и се чудиш как си могъл да се притесняваш. А и най-голямата победа е да победиш страховете си,нали?

Да, Нелка, пред децата няма прегради!!! Не бях поставяла фактите така както ти си ги наредила, но ето те сега очевидно лъснаха пред мен! Лъсна и ми блесна защо винаги, когато някой направи според нас "невъзможно" нещо казваме, че прави детинщини!!! Казваме за да го унижим, за да принизим постижението му. А всъщност не се замисляме колко постижимо е почти всичко, което искаме...... само да ги нямаше преградите, издигнати от самите нас! Излиза така, че децата са хората, които постигат най-много....... просто защото се заемат с всичко, което им се изпречи пред погледа - не ги мързи, не се оправдават и не мрънкат!

Какво ново днес ли?!?! Ми още нищо ново не съм направила: от почти 10 дена съм спряла да си правя сайта - нещо не ми върви, защото не разбирам част от нещата и ми иде да се откажа вече........... Сега като те прочетох, май е време да си кажа, че НЯМА НЕ МОГА, НЕ РАЗБИРАМ!!! Всичко мога само да го поискам!

Само в тази тема не съм се отбивала днес
Вчера направих нещо любопитно, непланирано, спонтанно, дори без да знам защо го правя
Отидох на масова медитация в един Буда Център. Шокиращо, а?! Аз и масово мероприятие, изнендах и себе си! Не знам дали успях да медитирам, но това не е най-важното!
Важен е принципа според мен: да правим нови неща и да си отваряме нови хоризонти!
Хайде, кой е на ред?!

Ver написа: Хайде, кой е на ред?!

Май пак съм аз : преди два дена отидох за първи път в живота си на фитнес, а в неделя предстои за първи път да... водя заниманията по йога в клуба, който посещавам. Представяте ли си! Ще ми стискате палци, нали? (За да знаете кога - в неделя от 8:30 сутринта, до към 10:00 някъде )
Давайте, момичета, кой е на ред?! (Можем да го направим като синджирче - всеки да пита следващия)

Нели написа:Ще ми стискате палци, нали?

E, как иначе ?!

Нели и аз ще съм с теб. Успех

Пак ли съм аз?! :shock:
А, няма да се разберем така момичета! Ние с Нели тази игра я знеам Почвайте и вие, че
Та, така...1. Започнах да ходя на йога Занимавала съм се по-рано вкъщи, като ученичка, но не го броя. С Учител е друго. А човека е страхотен! А аз в момента съм с най-зловещото натоварване на вътрешната страна на бедрата, което някога съм изпитвала Мислех, че съм раздвижена, стегната, спортна натура и прочее. Утре ще докладвам, как съм успяла да стана от леглото (което в моя случай е матрак на пода).
2. Пързалях се с мини скейтборда на децата по едно "тепе" в близкото пракче Емоциите си струваха, както за мен, така и за сеирджиите
Аз казах! Кой е следващия?

Вчера висях с главата надолу от една от катерушките в парка - отдавна не ми се беше случвало. И признавам си....... страшничко си е. Но пък поне се върнах в детството. А и Бела беше изключително щастлива да види майка си покатерена на катерушка. Обикновено все тя се кетри, а аз отдолу я агитирам да слиза.