Каквото ни образованието, такива ни и министрите.
Едва ли вече може да има първи учебен ден, който да не бъде споменат в контекста на завърналите се софийски задръствания. Честито! Всъщност първият учебен ден е онзи магически ден, когато софийският трафик ни напомня точно колко отчайващ може да бъде след мимолетното августовско отпускане.
Първият учебен ден по някаква неясна причина се приема за съсловен празник на учителите, на практика в полов празник на българската учителка, която наперена, гримирана и на токчета отнася своите букети.
Първият учебен ден е и онзи есенен ден, когато най-често вали – както се шегува моя колежка, дори небето скърби за това, което предстои да се случва. Такава е традицията.
Една от най-вбесяващите традиции обаче, които упорито спазваме, когато първият учебен ден ни връхлети, е заливането на децата и напрегнато-нервните им родители не с дъжд, а с кухи и нищо не значещи отчайващи клишета относно образованието и учителската професия.
Днес например Сергей Игнатов, прочул се като яростен защитник на пълния член и непримирим враг на „махането на Ботев от читанките“, обяви, че „Образованието е приключение. Учениците трябва да се подготвят за нещо друго – че като завършват училището, те ще учат до края на живота си“.
Да, голямо приключение ще да е. Не знам за вас, но аз не си спомням някога първият учебен ден да е бил радостно събитие. Вълнуващо – със сигурност, само дето детските души най-често са се свили в тих ужас от предстоящото ранно ставане и проблемни взаимоотношения. Този ден бележи по-скоро края на приключенията, а не началото им.
Мъдрите и напълно безсмислени думи обаче не спират. Министърът продължава:
„Учителската професия е изключително престижна. Казвам го като министър на образованието, защото самият аз преди време избрах учителската професия. Учителят има изключителната привилегия да се занимава с интелектуален труд, той е длъжен да чете постоянно и да се информира.“
А истината е, че изключителната привилегия заслужава според официалната държавна статистика 730 лева средна работна заплата, а според данни на синдикатите 30% от учителите преживяват с 450 лева на месец. Излиза, че интелектуалният труд не е изключително ценен, въпреки че е изключително престижен.
Така лесно си обясняваме и изключителната феминизация на българското образование, защото никой български мъж не би могъл дори да се доближи до осъществяването на очакването да се грижи за семейството си с такава изключително ниска заплата.
А пък и какво е максималното професионално развитие, на което може да се надява един български учител? Да се издигне до министър един ден?
(защо феминизация на образованието не е хубаво нещо, четете тук)
Но това не е всичко. Цветан Цветанов пожелал на децата да носят повече… шестици. И това влиза в категорията оригинално послание. „Бях един изпълнителен, разбира се, като всяко едно момче повече ме влечеше играта и гледахме повече да спортуваме или да се занимаваме с такива игри, които ни доставят удоволствие“, споделя още той.
Защо ли не сме изненадани от това откровение? Цветан е бил съвсем обикновено момче, което се е превърнало в съвсем обикновен министър на МВР и обикновен партиен функционер.
Но нека кажем пак истината: Деца, не носете само шестици вкъщи, освен ако не искате да станете като чичо ви Цецо. Стремежът ви към образованието трябва да е значително по-голям от стремежа ви към получаване на високи оценки.
От другата страна на властта Вежди Рашидов, най-некултурният министър на културата от доста време насам, пък пожела на децата да мечтаят, защото “народ без мечти е като човек без очи, няма накъде да отиде”. Мъдростта на вековете струи от устата на Рашидов!
А понеже неговото включване е било пред ученици от Националното училище за изящни изкуства “Илия Петров”, ето какво казва той на бъдещите художници: „Вие сте гении. Още с влизането отговорностите ще ви бъдат много големи. Вие сте по-талантливите от общообразователната система, вие сте по-значимите за обществото“.
Нека първо им кажем истината отново: Деца, не слушайте чичо си Вежди. В обществото, в което ще прекарате живота си, амбициите ще бъдат по-важни от таланта ви, контактите по-важни от образованието, парите по-важни от изкуството, а успехът ще има преди всичко материални измерения.
Всъщност би трябвало и сами да се досещате, иначе нямаше да бъдете живото доказателство за кризата в образованието ни. Нищо, че професор Владко Мурдаров, ръководител на Секцията за съвременен български език в Института за български език към БАН, твърди че не било вярно, че младите са неграмотни.
Не само, че не са, а както вече сте осведомени, измежду тях има дори и истински гении! А Розовото бъдеще все така предстои.
http://bgtatko.bg/19332/igrae-pee-uchi-se-chete/" onclick="window.open(this.href);return false;
Все едно виждам моите мисли написани.