Kleo написа: ↑20 Май 2020, 11:21
На вълнА Милен Цветков съм, отново, гледам разни видеа с него, които /признавам си чистосърдечно/ бях пропуснала сред толкова огромния информационен поток! ... И пак ми е много тъжно за нелепата му кончина.
Така е, Деси, кончината беше абсолютно нелепа.
В този ред на мисли, както и в контекста на масовия, буквално истеричен страх от смъртта, който покрай модерния вирус лепне във въздуха, си мисля, че много хора не осъзнават колко сме близо до смъртта във всеки миг. Не зная дали тук му е мястото като тема, но ще кажа какво мисля:
Всеки ще умре и всички ще умрем, това е ясно. Въпросът тук е дали след нас ще остане празно място, дали ще липсваме. А за да липсваш, първо трябва да присъстваш. За да оставиш празно място, преди това трябва да си го заел - в нечий ум, в нечие сърце, в обществото, в някаква структура (семейство, колектив, род, клуб). За този смисъл и за тези житейски постижения рядко се замисляме, вместо това ходим на работа и купуваме вещи, но... дали не олекваме именно от гледна точка на този вид житейска "тежест"? Memento mori (помни смъртта или помни, че си смъртен), както са казвали древните. Защото само тогава, помнейки, че сме смъртни, имаме шанс да съумеем да живеем. Vita brevis (животът е кратък), нали? А човекът е не само смъртен, понякога той е внезапно смъртен (по Булгаков) - все пак в темата за книгите цитатът от любима книга идва естествено.