Здравейте, момичета. Ето ме отново. Ние вчера се настанихме на 3-отото място за почивка в Гърция, което е финалната ни спирка за тазгодишната лятна, морска лудност. Случи се нещо много интересно - в четвъртък приятелите, с които почиваме заедно в Гърция вече 10 години, си тръгнаха, т.к. тази година стана така, че заедно можехме да почиваме само в определен период от време. Същия ден си тръгнаха от Гърция и сестрата на Момчил, нейният приятел, нейна приятелка и племеницата - те решиха да си резервират място в близост до нашето, за да можем да се засичаме на плажа и да изкараме заедно време. Ние пък бяхме решили да останем още 1 нощувка в тази вила за гости и изведнъж, след като казахме "Чао" и изпратихме двете приятелски семейства, а после сестрата на Момчил, се почувствах някак си смазана, тъжна и нещастна, че ние сме останали.... Което е нелепо, защото ние всъщност оставаме за хубаво, а не за лошо. Но това потвърди още веднъж моето подозрение, че голяма част от тревогата при мен идва от думата "Край".... не мога да я приема под никаква форма... или поне не ми се е налагало отдавна да се чувствам щастлива след като нещо е стигнало до своя край.
Така или иначе днес е събота и се чувтсвам по-различно. Новото място също е прекрасно. Разположено е на място, което на 100% отговаря на описанието "На кънда-мънда в дивия"
. Единственият кусур, който има, е цветът на морето
.... любимото ми лазурно синьо е заменено от жълто-зеленикаво, а причината за това е цветът на пясъка. Тук е ситен като брашно, без камъни и тръни, но е кафяв като кал и съответно при пречупването и отразяването на слънчевите лъчи в морската вода, тя се сдобива с жълто-зеленикав цвят. Другото обаче е просто супер, защото сме сами, зачукани в една от свивките на източния бряг на Халкидики, до която най-близкият град е на 6 км. Пред нас е море, зад нас ниски хълмове с много зелени дървета. Нощем небето е кристално чисто и звездите са на "една ръка разстояние", а щурците пеят от сърце и душа. И най-хубавата част - така характерният задух на морския бряг отсъства - тази сутрин преди зазоряване ми стана дори хладно...... В резултат на това съм спала до 10 часа - нещо, с което не мога да се похваля обикновено в Гърция, защото се будя потна и от топлината.
Знаете ли - много размишлявам тук. Те условията са такива, че това е неизбежно. Особено пък както сме в момента - само ние четиримата и няма никой друг около нас. Размишлявам за това как времето нанася своите промени в отношенията между хората. Как година след година човек си живее с едно и също усещане за статукво и изведнъж "Бум!"... статуквото се оказва тотално невъзможно за запазване повече. Не си готов и мислиш, действаш и се ядосваш хаотично.
И още нещо, за което днес си дадох сметка - промяната в приоритетите на хората. С нашите приятели, за които ви писах, ходим по море от 2011 година и винаги е било хубаво, забавно, весело. Но децата поотраснаха. Ние самите пораснахме... и някак си се отдалечаваме в търсенията и интересите си. Морето повече не ни сближава. Знам ли.... може и да не съм права и да мисля така, защото в мен все още говори гласът на депресията от края на май. Въпреки, че се "вадя" от калната дупка, в която ме запокити... още съм досредата.
Както и да е.
Нелка, специални поздрави да пратиш на Ани за успеха ѝ на НВО и за приемането ѝ в желаната от нея паралелка
. Умно и отдадено дете си имаш. Въпреки, че ти и имаш своите майчински притеснения относно средата в новия ѝ клас, аз мисля, че Ани вече е изградила един изключително устойчив характер, па макар и само на 14 години, и средата ще я задава самата тя
. Желая ѝ късмет и оправдаване на очакванията поне на 90%
.
Виж за Вили..... ами разбирам я, че не иска да се маха от Варна. И аз не бих си тръгнала от вашия прекрасен град. Още повече, че пък знам и от първо лице какво бих намерила в София, и общата ми оценка е, че то не си заслужава. Естествено - и от мен още един палец надолу за дистанционното обучение. Особено пък висше - академичната среда се гради сред хора и сгради, поели от духа на образованието, и споделящи обща цел... В домашни условия е нормално да споделяме усещане за юут, семейство, отпускане след работа и т.н.
Нели написа: ↑17 Юли 2021, 07:53
От 1 юли с нея променихме количеството и състава на храната, защото и двете имаме нужда да свалим по няколко килограма. Дотук имаме добър резултат в спазването на режима и не особено видим резултат във фигурите. Нормално е ефектът там да е забавен във времето.
От 16 август се присъединявам в "клуба" на правещите промяна със себе си. Датата не съм я избрала случайно, но не ми се пише сега защо е тя
. Не се харесвам на това море - с отпуснатите като крила на птица ръце, с обемните и тресящи се бедра, с издутия корем..... Все съм била дебела, но знам, че мога да изглеждам и по друг начин. Да не говорим, че понякога ме мързи и да се движа, защото ще ми е трудно. Макар това последното да звучи странно на фона на това, че не сме спрели да тичаме откакто сме тук.
Нели написа: ↑17 Юли 2021, 07:53
но... усещането е добро. Усещането е, че нещата си идват по местата, че всичко е както трябва да бъде. Усещането е за хармония. Дори не за спокойствие, а точно за хармония. Хубаво ми е по онзи особен начин, когато нямаш конкретна причина. Усещам се хубава, усещам се спокойно уверена. Светът е добър. Това е.
Нелка, отне ти цяла година, за да напишеш тези думи и съм безкрайно щастлива, че ги прочитам
. Ти наистина мина през препятствия, които биха пречупили мнозина. Мен вероятно включително. Ако тове цената на хармонията, бих казала, че е незаслужено висока, но пък..... е истинска и дълбока. Пожелавам ти да е с теб много, много дълго време.
Нелка, бих желала да дойда на лагера в Кранево и дано не е късно да се запиша. Но имам 1 проблем - трябва да взема Бела с мен, т.к. няма на кого да я оставя вече - Момчил ще е в Швейцария, а Коки - в Холандия. Дали ще е възможно да дойдем двете?
Деска, мини пиши как си. Дори какво ти се стовари на главата след разговора с Хри... Къде си в момента, защото знам, че си в отпуска, а любимото ти море ти беше отнето.
Ели, не ти давам (вече ставам ултимативна) да отсъстваш толкова дълго оттук... Била си в депресия - ОК. Имала си много работа - ОК! Не се чувстваш добре - ОК! Но виж, прочети - всички сме така...... ВСИЧКИ! И всяка от нас се крие по малко, за да се съвземе и да си събере мислите какво и как да напише, за да потърси поне морална подкрепа... Но все пак идваме и споделяме..., защото е по-хубаво, по-лесно, по-истинско..... Защото това е истината, а депресията - тя не е реална. Това е гадната игра на нашия мозък, която не знам защо той ни причинява.
Цвети, как сте вие? Как върви лятото? Избрахте ли къде ще е почивката тази година?
В общи линии това е от мен към днешна дата. Хубава събота!
