ЩО Е ТО БИОМЕТЕОРОЛОГИЯ
От 20 години д-р Михайлов се занимава биометеорологията и влиянието й върху човека. :!: По определение биометеорологията изучава влиянието на физичните и химичните процеси, протичащи в атмосферата, въздействието на климата и времето върху човека, животните и растенията. :!: :idea: Биометеорологията е синтез от науките метеорология, биология, медицина, геофизика, екология и други области на знанието.
[img]http://i.frognews.bg/images/priroda/glo ... pljane.jpg[/img]
С други думи, ако се следят тези явления и процеси, хората могат да бъдат предупредени за невероятно широк спектър от евентуални влияния на времето върху здравето:
- За „играта” на барометъра и главоболието;
- За съчетанието от южен вятър, покачване на атмосферното налягане и опасността за сърдечноболните;
- За влиянието на слънчевата активност;
- За това как се отразява пълнолунието на кръвообращението и още много други, като се започне от сезонните промени и се стигне до денонощния ни биологичен ритъм и ефекта на лекарствата.
В Европа биометеорологията се развива доста активно. В Германия съществуват 5 центъра по биометеорология, които съдействат на масмедиите и предупреждават за здравни рискове, свързани с промените във времето.
Информационният център Donnerwetter например ежедневно предупреждава немското население за съответните рискове.
[img]http://www.donnerwetter.de/images/symbio2.gif[/img][img]http://www.donnerwetter.de/images/symbio.gif[/img]
Във Флоренция – Италия също работи голям институт по биометеорология.
Анкети, провеждани в големите градове показват, че всеки трети възрастен реагира на резките промени във времето (т. е. е метеочувствителен).
[img]http://zdravno.com/wp-content/uploads/2 ... titled.bmp[/img]
Как започнах да се занимавам с биометеорология? По време на стажа ми за специалност в една кардиологична клиника на Александровската болница бях силно впечатлен когато в интензивното отделение за един ден починаха трима пациенти. В този ден задуха южен вятър, температурата на въздуха бързо се повиши, времето рязко се промени. А предишните две седмици не се случваше нищо особено. Въпреки че и в този ден, както и преди, мониторите следяха сърдечната дейност, а системите вливаха необходимите медикаменти.
След като натрупах наблюдения и информация, предложих включването на биопрогнози в масмедиите. :idea: Това бяха първите за България биопрогнози. :idea: Мога дори да се похваля, че изпреварихме немския вестник „Билд” със здравните препоръки (те ги включиха към биопрогнозите си няколко месеца по-късно). Сега поради заетост си оставих само сутрешните биопрогнози по програма „Христо Ботев” на БНР, които водя вече 17 години. Смятам ги за важна, макар и малка част от моята работа, защото сигнализирането за рискове е като пътните знаци. Нали по мостовете са поставени знаци за ограничаване на скоростта при сняг и хлъзгав път? :idea: Едно намаляване на темпото, спестяването на стресова ситуация, когато е възможно, могат да предотвратят хипертонична криза, инфаркт и др. А често си причиняваме беди защото просто не се съобразяваме с „пътната” обстановка. :idea:
ВЛИЯНИЕТО НА СЕЗОНИТЕ
ЗИМА
[img]http://btourism.com/pix/pix3/72.jpg[/img]
Студът е основна характеристика. :!: При твърде ниски температури сърдечноболните трябва да внимават – риск от спазъм на кръвоносните съдове при бързо излизане от топло на студено. :!: Липсата на достатъчно светлина предразполага към зимни депресии. Влагата обостря ставните заболявания.
ПРОЛЕТ
[img]http://zdrave.org/wp-content/uploads/2011/02/spring.jpg[/img]
:idea: Време за обостряне на язви и гастрити, за пролетна умора, причинена от изчерпване на резервите на организма през зимата и пренастройване, както и за поленови алергии. :idea:
ЛЯТО
[img]http://i.frognews.bg/images/priroda/ljato.jpg[/img]
Риск от прегряване и обезводняване, особено за малките деца. :idea: Проблеми за страдащите от разширени вени. :idea: Отново алергии – предизвикани както от цъфтежите на тревите, така и от озона.
ЕСЕН
[img]http://katan.blog.bg/photos/52924/original/00autumn.jpg[/img]
:!: Обостряне на язви и гастрити. :!:
- Малко по-малко известни са биометеорологичните характеристики на някои месеци.
- Март – повишен риск от образуване на тромби и съответно от инсулти, инфаркти и др. През зимата от обездвижването и по-бедната на плодове и зеленчуци храна кръвта се е „сгъстила”. Променливото време пък затруднява адаптацията.
- Октомври-ноември– преминаването към зимно часово време се отразява най-вече на тонуса и настроението. Не е както дискомфортът при пътуване в различни часови зони, но заслужава да се отбележи.
- Всеки месец и луната напомня за себе си.
[img]http://www.public-republic.com/wp-conte ... e_moon.jpg[/img]
Всеки 6-ти човек усеща пълнолунието особено силно. По-податливи на това влияние са жените. При страдащите от хипертония е възможен дискомфорт, психичните заболявания могат да се обострят. Статистиките сочат ръст на катастрофите и самоубийствата по пълнолуние. Новолунието на свой ред може да бъде причина за понижен тонус.
КАКВА ИНФОРМАЦИЯ НИ НОСЯТ БИОПРОГНОЗИТЕ?
Стигам и до всекидневните промени, за които могат да предупредят биопрогнозите. Прилагам извадка от немски вестник, озаглавена „Гангстерско време”, която илюстрира какво може да бъде влиянието на един тежък в биометеорологично отношение ден: „Вчера биометеоролозите предупреждаваха за силна раздразнителност, нервност, безпокойство, депресивни реакции. Натоварването за сърдечносъдовата система ще е значително. Да се внимава с цигарите, алкохола и кафето…
........................................................................................
В Мюнхен и околностите линейките са фучали към повече от 400 повиквания. Телефоните звънят непрекъснато. Много хора буквално се срутват в домовете си.
........................................................................................
В Кьолн времето-убиец причинява …вълна от самоубийства!...
........................................................................................
В Хамбург 52-годишната Егон Зее се хвърля под мотрисата на метрото...”
Звучи страшничко, но все пак струпването на много неблагоприятни фактори не е чак толкова често. Освен това могат предварително да се вземат мерки. В тази връзка се сещам как преди повече от век и метеорологията трудно си е пробивала път – Наполеон губи флотата си при Севастопол, защото не послушал метеоролозите, предсказали силна буря. :idea: Ние даваме много жертви, защото в България няма никаква системно подготвяна и разпространявана информация за влиянието на времето върху здравето и респективно съобразяване с него, що се отнася до по-сложни операции, други интервенции или за активна профилактика на усложненията при увредени пациенти. :idea:
ОСНОВНИ ФАКТОРИ, КОИТО НИ ВЛИЯЯТ
ЦИКЛОНИТЕ представляват нахлуване на хладни и влажни въздушни маси от запад, по правило съпроводено с понижение на атмосферното налягане.
[img]http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_368141.jpg[/img]
Времето е облачно, мъгливо, с валежи, може да духа и вятър. :idea: При хората с повишена чувствителност зачестяват главоболието, болките в ставите, раздразнителността, нарушава се сънят. Образно казано, западните влажни въздушни маси изяждат кислорода в тъканите и с кислородния глад се обясняват отпадналостта, лошата концентрация, пониженото самочувствие. :idea: Пак с недостига от кислород може да се обясни зачестяването на сърдечните пристъпи, на пристъпите от сърцебиене. Това е опасно при професии, изискващи повишено внимание и добра концентрация като шофьори, работещи с бързи машини и др.
АНТИЦИКЛОНИ
[img]http://festival.1september.ru/articles/506981/img7.JPG[/img]
Това е доброто време. Високо атмосферно налягане, ясно небе, слаб вятър. Понася се добре от всички. :!: Но докато атмосферното налягане се повишава, зачестяват мигренозните пристъпи и нарушенията на мозъчното кръвообращение при възрастните хора. :!:
ЗОНА НА ОКЛУЗИЯ
[img]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/c ... ession.PNG[/img]
Има още един тип време, което трудно може да се класифицира. Става дума за зона на оклузия. Това е период, когато, образно казано, циклон и антициклон „се борят”. Тогава времето не може да се прогнозира, обострят се най-различни хронични страдания.
Колкото промяната на времето е по-рязка, толкова нивото на стресови хормони, инсулин, холестерол и липиди се повишава. Щом температурите започнат да се колебаят рязко, нивото на кортизола – един от стресовите хормони например, при здравите хора се увеличава с 14-19, а при болните скача с 50-80 процента над нормата. Останалите стресови хормони също реагират и се увеличават. Промените във времето активизират и свободните радикали, които от своя страна увреждат клетъчните мембрани, оттам и всички кръвоносни съдове в тялото.
Рязкото понижаване на атмосферното налягане в съчетание с влага, дъжд и последвал южен вятър определят времето като „инфарктно”. Промени от порядъка на 5 хектопаскала и повече затрудняват адаптацията. А в някои дни се отчита „сриване” на барометъра с 15-20 хектопаскала.
При резки геомагнитни промени се повишава и нивото на лошите простагландини. Те причиняват възпалителни и алергични реакции и създават предпоставки за образуване на тромби.
Дори само рязко затопляне, предизвикано от южен вятър, е удар по хроничноболните – задълбочаване на депресиите, хипертоничните кризи, проблемите със сърцето.
Ако се добави ефектът и на неблагоприятен в геофизическо отношение ден, силата на болестните симптоми е още по-голяма.
Неблагоприятните дни се определят, като се отчита комплекс от фактори. Върху тялото ни влияят гравитационни въздействия, подобно на приливите и отливите в моретата и океаните. И ако от електромагнитните влияния човек може да се скрие във Фарадеев кафез, от гравитационните скриване няма. Влиянието им върху здравето е изследвано доста точно, като се вземат предвид редица показатели като биохимичен анализ на кръвта, в това число промените в холестерола, чернодробните проби и други. На това място искам да благодаря на акад. Вячеслав Хаснулин, който беше така любезен да ми предостави част от собствените си материали, защото информация по тази така важна тема много трудно се намира. Нещо повече. Правен е анализ на повикванията на бърза помощ в обикновените и в неблагоприятните дни. :idea: В неблагоприятните дни статистически достоверно рязко се увеличават случаите с хипертонични кризи, стенокардни пристъпи, инфаркти, бъбречни и жлъчни кризи. :idea:
БОЛЕСТИТЕ СПАЗВАТ СВОЙ СОБСТВЕН ЧАСОВНИК
[img]http://www.hera.bg/im/1810.m300.jpg[/img]
Биопрогнозите са толкова точни, колкото и предсказанията при гледане на кафе – твърдят някои учени. :idea: Въпреки това биологичен ритъм съществува и той диктува много от процесите в тялото ни. За него определена роля играе епифизната жлеза, която е фоточувствителна. Тя е подчинена на ритъма тъмно-светло и съответно реагира различно през нощта и през деня. :idea:
Човек си е изработил „вътрешен часовник”, който определя по-високата му физическа активност сутрин и редуцира нощната, когато трябва да почива и да се възстановява. :!: Само по време на сън тялото синтезира специфичен хормон, който е отговорен за растежа на децата и за регенерирането на нашето тяло, когато растежът вече е завършил. :!:
Денонощният ритъм, който слънцето диктува, е кодиран в нашите гени.
И във всяка клетка тиктакат такива часовникови гени, които отчитат преминаването на деня и регулират температурата, пулса и чувствителността към болка. Под негов контрол е капацитетът на бъбреците, дейността на черния дроб и на храносмилателната система. Той диктува физическия капацитет и психическото ни състояние.
Известно е, че съществуват хора тип „сова” и тип „чучулига”, но въпреки индивидуалните различия, активността през деня на всички нас е по-висока. Тези, които работят предимно нощни смени, се борят със своя вътрешен часовник. Това, че му се противопоставяме, има последици – зачестяват депресиите, сърдечносъдовите заболявания и оплакванията от стомашно-чревния тракт.
:idea: На вътрешния ни циркаден ритъм са подчинени и болестите. Те също имат часово разписание. Например установено е, че инфарктите са най-много сутрин между 8 и 12 часа. Това е часът и на болките. Преди обяд те са най-непоносими. Сутрин се сковават и ревматиците.
И обратно – най-ниска е чувствителността ни към болка към 15 часа. Това може да ни насочи към най-подходящото време да отидем на зъболекар например. Най-добре е това да стане към 15 часа. Тогава и упойките действат по-силно и по-продължително. :idea:
Точно тези цикли се опитват да изучат хронофармаколозите (chronos -време). Целта е да определят най-малката доза лекарство, която да действа ефективно и да има най-малко нежелани странични ефекти.
„Необходимо е не само да се определи правилното лекарство и точната доза, която ще стигне до определен орган. Важно е това да стане в точно определено време. Класически пример е веществото Theophyllin, използвано при астма. По принцип то се предписва три пъти дневно. Но според хронофармакологията е необходима една по-малка сутрешна доза и една по-голяма нощна. Или дори само една по-голяма нощна доза, защото сериозните астматични пристъпи са нощем”, според д-р Бьорн Леммер – професор по фармакология и токсикология.
:!: Друг пример за ефективност, свързана с времето на прием, са болкоуспокояващите лекарства при артрит. Пиенето им вечер е по-резултатно. Медикаментите се натрупват в засегнатите тъкани и това подобрява състоянието на пациенти, които обикновено сутрин имат болки и са схванати. :!:
Хомеопатията – също със свой активен час
Lachesis mutus 15 CH – 5 зрънца вечер. Помага на жени, които се събуждат сутрин с тежка глава, по-изморени от вечерта и казват: „По-добре да не бях спала!”
Arsenicum album 9 (15) CH – 5 зрънца вечер за астматици, които получават нощни пристъпи на задух между 1 и 3 часа.
Nux vomica 9 (15) CH – 5 зрънца вечер. За тези, които лягат, заспиват, след час-два се будят, въртят се до времето за събуждане и заспиват 5 минути преди да звънне будилникът.
Anacardium orientale 15 CH – само вечер, ако проблемът е глад, който пречи на съня, и за контрол на апетита.
Lycopodium clavatum 9 CH – пие се сутрин от хора, които страдат от хипогликемии около 11 часа – при прегладняване, разтреперване, отпадналост, респективно сънливост.
Времето на прием определя ефекта от лекарството
[img]http://image.shutterstock.com/display_p ... 604142.jpg[/img]
Научни изследвания доказват връзката между времето, в което лекарството се пие, и неговата ефективност и странични ефекти.
ВЕЧЕР
- Mequitazine, антихистаминов препарат срещу алергии.
- H2-блокери, като Cimetidin, Famotidin и Ranitidin, за понижаване на стомашната киселинност при язви на стомаха и червата.
- Статини, като Simvastatin и Lovastatin, за понижаване на холестероловите нива.
- Болкоуспокоителени и противовъзпалителни средства, наричани нестероидни противовъзпалителни средства (NSAR), като ацетилсалицилова киселина, Ibuprofen и Ketoprofen.
-Theophyllin, Salbutamol и Prednison при астма, при което е необходима и една малка доза сутринта.
СУТРИН
- Бетаблокери като Propranolol при ангина пекторис.
- Блокатори на протонната помпа като например Omeprazol, които също намаляват стомашната киселинност, но действат по различен механизъм от този на H2-блокерите. Използват се както при язви на стомаха и дванадесетопръстника, така и при обикновени киселини.
- Глюкокортикоиди при артрит (този прием съвпада с максиманите нива на кортизол, които надбъбрекът произвежда).
СЛЕД ОБЯД
- Местни упойки и болкоуспокояващи средства.
- Ваксиниране срещу хепатит Б.