Ами не ми се говори....Ver написа:Именно затова запазвам мълчание, имам чувството, че и на теб не ти се говори много, Чери.cchery написа:..... имах нужда да го прочета, написано от приятелска ръка... в точния момент. В случая моментът като че ли не беше точния, но при все смисълът е онзи, посланието е същото, думите са най-верните!
Само да ти кажа днес си мислех за теб
Зависи от момента, но мисля, че скоро ще говоря повече. Просто понякога човек има нужда да се поскрие, по-скоро да остане сам със себе си. Честно да ти кажа и аз доста често се сещам за теб...... 
Благодаря на всички, които по някакъв начин съпреживяха с мен тази ситуация........ тя още не е изчерпана, но ще има край! От днес всъщност слагам началото и почвам програмата на док за такива случаи.... Ще споделя с вас и края на сагата 
.Верче, преди 4 вечери преживях твоята случка с Мони. Този път в главната роля беше Бела. Бяхме в нашия парк и Коки ме помоли да играе на една по-горна площадка с приятели - нещо, което му разрешавам. Аз останах на другото ниво с Бела, която нещо също се беше заиграла с нейна приятелка. Предложих й да се качим при батко й, но отказа. След 10-ина минутки ми се отопурква на пейката и ми казва: "Мамо, затвори очи и не се обръщай! Аз ще мина зад тебе!" Аз го направих, но много бързо се обърнах да я видя. Тя ми каза пак същото и на втория и третия път, на които се обърнах, Бела нещо се криеше зад близките борчета. Видях, че си играе. Иии се успокоих. След минутка почнах отново да се озъртам за нея и я няма. Поразгледах дали не идва от обичайните места, на които се крие и играе. Няма я! Часът беше вече към 21.30 и си беше сумрак, още повече и облачно. Почнах да я викам. Няма я! Тръгнах по алеята, където последно я видях и прегледах всеки храст и дърво, зад които може да се е скрила. Няма я! Само да уточня, че нашият парк не представлява гъста гора и поради това има пряка видимост между дърветата и зад тях. Продължавам да вървя по алеята и да викам на висок глас. Няма я! От една пейка ме попитаха кого търся и как изглежда - явно хората бяха усетили страха ми. А аз вече буквално припадах - тъмно е, пълно е с хора в парка. Едното ми дете е на 100-ина метра по-нагоре от мен, а другото ......... не е ясно къде. И ми хрумна, че тази дивачка би могла да е отишла на площадката, където батко й играе.... Не беше много хитра идея, но беше спасителна. И въпреки това, краката ми трепереха докато тичах нагоре, а гласът ми издаваше вече първите хрипове плач... Ако беше светло, щях да я видя доста по-отрано. Но...... уви. Видях Коси, който си играеше на джедаи, а сестра му - не! Сърцето ми биеше до пръсване..... изведнъж усетих главата си в менгеме, схванаха ми се долните челюсти..... и в този момент на параноя, я виждам на една катерушка (катерушката се намира точно между мен и Коки). Т.е. след като съм видяла Коси, би следвало да съм видяла и Бела, но ..... паниката е отвратителен "другар" в такъв момент. Бела се покатерила, свила се на топка и виси .......... а аз я чакам на долната площадка
. Честно казано не се сдържах и я пернах по главичката, а малко по-силно по дупето. Не виках много, но мисля, че ме усети колко много съм изплашена..... защото плака не че съм я тупнала, а ...... от страх. За съжаление развалих играта на Коси, защото ги прибрах и двамата, но ..... просто не можех да остана повече. И не ме доядя, че е отишла при Коси, а че не ми каза, че отива там - така или иначе щях да я пусна....Валче, дано да си почивате добре ..... дори и от нетаvalrus написа:Излизам в отпуска от днес и заминавам на село с мойто джеременце,с Божията благословия мисля да стоим две седмици,няма да имам нет и за товави целувам всички ви,обичам ви и се равам, че сте ми приятелки
.
Не е ли време и за Пловдивска среща,ей къде е София
. Човек винаги има нужда да се откъсне от ежедневието си. Време е за всякакви срещи, просто защото всеки ден е време за нещо..... :lol: :lol: Чева, аз се опитвам да напусна моята самота..... макар и бавно й бягам. Кажи ми ти как си?Cheva написа:Ver, докато те четох и съпреживях.
**********
Аз съм в онази описана от Чери самота.
Трябва да се справим......Мурка, здравей и добре дошла!!!Муррка написа:помните ли ме, ако не вообще няма да се изненадам не съм се вясмала в другия форум часът на мама, защото си сметих и забравих паролите, тук също се регистрирах и пак - дайте идеи за слабоумието
но изчетох доста, за да наваксам
Бубееееее много много се развам за теб
Черити си корава мацка ще го преодолееш и ще видиш, когато дойде момента да заговориш в мивало време за проблема, как слънцето ще е по ярко и как сетивата и жаждата за полезност се увеличават, как се чувстваш премивал в по-високото ниво на играта на живота и как битовизмите бледнеят пред проблмите.
Исе ЧРД със закъснение
Радвам се, че си решила да пишеш и тук и.... почваш така бодро . Сигурна съм, че ще си имаме страхотна компания в твое лице! Ако искаш да си върнеш и използваш първия ник, само ми пиши на лични... 
На двете мацки и оттук да честитя рождените дни...... пожелах им доста неща по телАфона, така че да не се завтарям....... живейте щастливо, мили момичета!
Верче, имам какво хубаво и бодро да пиша, но ще е следобед...... сега трябва да бягам на физиотерапия
.
За мен това е неприсъщо. Стана ми лошо , зави ми се свят започна и гадене. В къщи не се оправих макар да имах надежда ,че след топъл душ ще ми просветне. Сега още съм така ,но взимам клеева , енгистол ,чай. Щом се обадих на шефката ,че утре може и да не отида на работа ,значи че съм зле. Дано Тази нощ след съня да се оправя . Благодаря на Черита за съветите . Никога не съм хващала вируса Д и Д 
