Детето тръгва на детска градина

[dexter]

Това с отказ за ходенето до тоалетна в градината май е доста разпространена реакция на децата към градината. Аз съм чувала за две наши близки дечица, едното цяла седмица не беше ходило по голяма нужда, беше някакъв ужас..... Явно децата намират различно начини за протест - моето не искаше да яде там, сега отказва да яде плодовете, или поне така ми казва на мен - считам го за вид съпротива. Моят съвет е да спрете да обръщате внимание на проблема, дръжте се все едно всичко е наред. Не му говорете, не го съветвайте, не коментирайте, освен ако детето само не повдигне въпроса и не потърси съвет или помощ. Трябва му време да се отпусне, да свикне - не знам от колко време е на градина, но периодът за свикване е различен (както знаем ). Аз лично не виждам какво може да се направи, ако детето наистина не иска да ака там. Може да пробвате да му смените режима по някакъв начин, така че да ходи в тоалетната сутрин или вечер и да не се налага да го прави в градината. Но това не знам как става.... . Моята дъщеря например ака всяка вечер, няколко пъти й се е наложило в градината и се връща с оцапани гащи - явно няка кой да й забърше дупето :lol: .

[cchery]

Петя, не знам дали има някакво лекарствено средство, което може да помогне в този случай, т.е. да ходи до тоалетна в детската. Това, което ми хрумва обаче е, че хомеопатията специално притежава добър арсенал от средства, които могат да се справят със състояния като страх, страхова невроза, притеснение, натрапчиви мисли, сковаване, сценична треска и т.н. Ако мислиш, че това е начина или ти се струва разумно да пробваш, ще ти потърся съветите на Михайлов по този въпрос.

[Peteto]

Това с отказ за ходенето до тоалетна в градината май е доста разпространена реакция на децата към градината. Аз съм чувала за две наши близки дечица, едното цяла седмица не беше ходило по голяма нужда, беше някакъв ужас..... Явно децата намират различно начини за протест - моето не искаше да яде там, сега отказва да яде плодовете, или поне така ми казва на мен - считам го за вид съпротива. Моят съвет е да спрете да обръщате внимание на проблема, дръжте се все едно всичко е наред. Не му говорете, не го съветвайте, не коментирайте, освен ако детето само не повдигне въпроса и не потърси съвет или помощ. Трябва му време да се отпусне, да свикне - не знам от колко време е на градина, но периодът за свикване е различен (както знаем ). Аз лично не виждам какво може да се направи, ако детето наистина не иска да ака там. Може да пробвате да му смените режима по някакъв начин, така че да ходи в тоалетната сутрин или вечер и да не се налага да го прави в градината. Но това не знам как става.... . Моята дъщеря например ака всяка вечер, няколко пъти й се е наложило в градината и се връща с оцапани гащи - явно няка кой да й забърше дупето :lol: .

Ами моето детенце не е ходило на ясла, тръгна дирктно на детска градина и предполагам че стреса за него е много голям. А може и да е вид протест знам ли...
Притеснението ми е от това, че онзи ден като татко му е отишъл да го взима, то молото било цвлото потно от напрежение явно "напъна" е бил много голям. Но въпреки че татко му е бил там той пак не е пожелал да отде. И после в къщи без никакъв проблем. Винаги като се прибере си ходи безпроблемно. Мож ли го разбра?

[Peteto]

Петя, не знам дали има някакво лекарствено средство, което може да помогне в този случай, т.е. да ходи до тоалетна в детската. Това, което ми хрумва обаче е, че хомеопатията специално притежава добър арсенал от средства, които могат да се справят със състояния като страх, страхова невроза, притеснение, натрапчиви мисли, сковаване, сценична треска и т.н. Ако мислиш, че това е начина или ти се струва разумно да пробваш, ще ти потърся съветите на Михайлов по този въпрос.

Чери,

ще ти бъда безкрайно признателна ако можеш да отделиш от времето си
и се допиташ до Док.
Знам че не съм ти само аз на главата, но при всички положения
няма да му навреди... Ще му се отрази добре да е по-спокоен и уверен

[cchery]

Петя, не знам дали ще успея да го питам, макар че ще пробвам. Но дотогава погледни тази тема! Аз предполагам, че и да го питам, пак тези неща ще посочи. Но на първо време трябва да преодолеете свенливостта, страха, пренапрежението.

[Peteto]

Петя, не знам дали ще успея да го питам, макар че ще пробвам. Но дотогава погледни тази тема! Аз предполагам, че и да го питам, пак тези неща ще посочи. Но на първо време трябва да преодолеете свенливостта, страха, пренапрежението.

Благодаря,

сега ще си почета малко

[Сиренце]

Открих много интересна статия за социализацията на децата. Тъй като тя разглежда процеса от раждането на детето и го проследява в предучилищна и училищна възраст, мисля тук да постна първата част, а продължението - във форум ОБРАЗОВАНИЕ.

Социализацията - една от най-сложните човешки дейности


Социализация, в най-общ смисъл, означава приобщаване към среда, колектив, общество.

Човекът е определено социално същество. Неговата дейност протича при социални условия, в групи или под натиска на социално обкръжение. Нещо повече, социалните аспекти на индивида започват да се развиват от най-ранно детство, още при грижите за новороденото от страна на неговите родители. Понякога се казва, че с израстването намалява зависимостта на детето от оценките и одобрението на възрастните, но пък то започва да е зависимо в същите отношения от връстниците. Следователно, няма възраст, при която човекът да не се нуждае от социализация.
Социализацията на личността е процес, съпътстващ целия живот на човека, който се осъществява под влиянието на фактори: като семейството, формални и неформални социални групи, процеси на обучение, възпитание и др. Тя е процес на моделиране на индивидуалното функционално поведение в съответствие с очакванията на културата или обществото, в която човек живее.
В социологията в съдържанието на процеса социализация обикновено се включват процесите на усвояване от индивида на знания, умения и ценности, социални норми и роли, приети в обществото и необходими за неговото ефективно функциониране. Тези норми обаче са различни за всяко общество. Или с други думи, всеки социум има своите проявления и норми, които трябва да се дефинират и да се вменят на отделната личност.

Ранна социализация.

От зората на психологията, никоя друга тема не е предизвиквала по-продължителен и по-широк интерес от темата за относителното влияние на наследствеността спрямо околната среда върху човешкото поведение. От философи до родители, повечето от нас са се замисляли над темата коя от двете сили е по-силна - природата (гените) или възпитанието (околната среда). Независимо от всичките спекулации, научните изследвания в областта на психологията и образованието сочат до голяма степен, че обкръжението играе значителна роля в развитието на трите основни компонента на поведението: умствен, социален и емоционален.
Количеството и качеството на ранните преживявания повлияват бъдещия потенциал за обучение и социалното/емоционалното поведение.
Социализацията е процесът, при който бебето научава, че то и Вие сте отделни същества, както и че има социални връзки между хората - родителски, приятелски и т.н. Този процес започва още с раждането - новороденото бебе скоро започва да различава хората, както и да контактува с тях. През първата година след раждането бебето контактува предимно със своите родители. То може да харесва и други хора, но определено предпочита да бъде с Вас и Вашия партньор. Когато детето стане на 2 години, то обича да контактува и играе с други деца.

Социализацията на бебето протича така:

• През първия месец - Дори и новородено бебе реагира на докосване, гушване, усмивка. Скоро то ще започне да имитира Ваши мимики.

• Третия месец - бебето активно разглежда какво става около него. По това време то ще започне съзнателно да Ви се усмихва и да Ви “говори”.

• Четвърти месец - бебето ще реагира и на други хора, но най-бурните му реакции ще бъдат спрямо Вас - то вече се е привързало към родителите си.

• Седми месец - бебето вече ще може да контактува и с други бебета. Но не очаквайте то да започне да играе с тях. Ако две бебета бъдат поставени да играят едно до друго, те най-вероятно ще си играят сами.

• Една година - На тази възраст може би Ви се струва, че бебето се асоциализира - напълно възможно е то да започне да плаче, ако го държи друг, а не Вие. Бебето Ви търси с поглед и ако не Ви вижда е неспокойно и плаче.

• 13-23 месеца - Бебето постепенно се научава да се сприятелява с други деца. Постепенно социалните отношения с другите деца ще се развиват - първоначално например то няма да иска да дели играчките си с другите. Бебето ще наблюдава другите деца и ще се опитва да ги имитира. Освен това бебето ще започне да проявява характер - например не се учудвайте, ако не желае да Ви хване за ръка, когато вървите заедно. На тази възраст децата започват да се инатят и да отстояват позицията си.

• 24-36 месеца - Детето не обича много не се съобразява с другите. Обикновено то смята, че светът се върти около него. Така е трудно да се сприятели с други, но постепенно нещата се променят. На възраст около 3 години детето вече ще може да има истински приятелства с други деца.

Можете да подпомогнете социализацията на бебето по много начини. Когато бебето е малко, прекарвате повече време, като взаимно се гледате в лицето. Имайте предвид, че бебето фокусира на около 30 см от очите си, така че трябва вашето лице да е приблизително на такова разстояние от неговото. Бебето обича да разглежда лица и да ги имитира, ако правят гримаси. Не се притеснявайте, ако бебето Ви се страхува от непознати - повечето бебета след 7 месечна възраст го правят. Това можете да преодолеете постепенно - първоначално го държите в присъствието на друг човек; по-късно го подавате за кратко на другия човек; по-късно можете и да излезете от стаята и да го оставите само с другия. Когато бебето стане на 13-14 месеца, може да му организирате “срещи” с други бебета. Важно е да осигурите достатъчно количество играчки за бебетата - те няма да играят заедно. Когато детето е на 2-3 години, вероятно ще се притеснявате, че то е егоист. Това, което можете да направите е да го възпитавате постоянно да употребява “вълшебните думички”. Постепенно то ще се научи как да се държи подходящо с другите деца.
Ако до 12-месечна възраст бебето Ви реагира само на родителите си (но не и на други хора), или пък не реагира изобщо, е необходимо да се консултирате със специалист. Възможно е бебето да има проблем със слуха. Ако детето на 2-3 годишна възраст е прекалено агресивно и постоянно удря, рита или хапе другите деца също е необходимо да се свържете със специалист. Възможно е поведението му да се дължи на проблеми в семейството - например единият родител често липсва, детето е удряно и т.н. Относно хапането следва да имате предвид, че е възможно детето да си “изпробва” зъбите върху други деца, тема, за която съм писала по-рано.

Социализация през предучилищно детство

До около 6 години у детето се забелязват често признаци на все още бебешкото начало. В този възрастов период детето е свързано със своето семейство и значимите хора от тази интимна общност. И това е съвсем обяснимо, защото семейството образува първичния жизнен свят на детето. В него се извършва базисната му социализация. Преди средното детство, въпреки че детето може да ходи на детска градина, да играе и взаимодейства с връстниците си, то си остава в главните си ориентации семейно същество.
За детето от предучилищната възраст семейството е моделът и гледната точка за разбирането на социалните взаимоотношения.

Продължението тук

[bubalina]

Сиренце-
Аз пък провокирана от един пост на Марико, реших да постна статия за адаптацията на детето в детската градина и яслата.Тръгнах да пускам тема,но реших,че мястото и е тук.

Адаптацията на детето в предучилищно заведение
Решили сте да дадете своето дете на ясли или в детска градина. Но възниква проблем – че мама, която е била винаги с детето, ще бъде само вечер, а през останалото време детето ще бъде с поне още десетина деца, и всяко от тях претендиращо за вниманието на детската учителка?
Как се извършва самата адаптация?
Адаптацията представлява приспособяването на организма към нова среда, за детето детската градина е естествено ново, още неизвестно пространство, с ново обкръжение и нови отношения.
Адаптацията включва широк спектър от индивидуални реакции, чиито характер зависи от психофизиологическите и личностните особености на детето, от сложността на семейните отношения, от условията в предучилищните заведения. Т. е. както се досещате, всяко дете привиква по различен начин.
Все пак може да се забележат някои закономерности, които е добре да се кажат на родителите.

Първо трябва да знаете, че 2-3 год. дете не изпитва нужда да общува със свои връстници, докато тя не се сформира. На тези години за детето партньор за играта е възрастният, той е и образец за подражание и удовлетворява потребността на детето с внимание и сътрудничество.
А връстниците не могат, защото те самите се нуждаят все още от такова внимание.
Затова нормалното дете не може толкова бързо да се адаптира към яслите, особено ако е силно привързано към майката, започва и бурен протест у детето, ако е впечатлително и чувствително.
Децата на 2-3 години изпитват страх от непознати хора и нови ситуации, които се появяват в яслата. Този страх е една от причините за трудната адаптация.
Често страхът от нови хора и ситуации води до това, че детето става по-възбудимо, обидчиво, плачливо, по-често боледува, защото стресът изтощава организма.
Всъщност при момченцата на 3-5 год. адаптацията протича по-трудно, отколкото при момиченцата, защото те са привързани по-силно към майката и реагират по-болезнено на раздялата с нея.
За емоционално неразвитите деца – обратно, при тях протича лесно адаптацията, защото при тях няма сформирана привързаност към майката.
Психолозите дават за пример следния парадокс: колкото по-рано детето бъде дадено в предучилищно заведение (напр. на 1 год.), по-късно то ще има по-развито чувство за колективизъм.
Първичният емоционален контакт при такова дете се установява не с майката, а с връстниците, а това не действа добре на развитието на емоционалната сфера и в по-далечно бъдеще такова дете може да изпита дълбоки чувства – любов, привързаност, състрадание.
По този начин, колкото по-силно е развита връзката с майката, толкова по-трудно се извършва адаптацията.
За съжаление, проблемите на адаптацията не могат да се преодолеят от всички деца, при някой от тях може да доведе до невроза.
Ако адаптацията в детските ясли не е завършила за повече от 1 година, това е сигнал за родителите, че заедно с детето трябва да се обърнете към специалист.

По наблюдения на психолозите, средният срок за адаптация е приблизително:
- за ясли – 7-10 дни;
- за детска градина (след 3 годинки) – 2-3 седмици;
- за детска градина (в предучилищна възраст) – до 1 месец.

Много зле в предучилищни заведения се чувстват деца с флегматичен темперамент. Те не смогват на темпа на живот в детската градина, не могат бързо да се обуват и обличат за разходка, за игра. А ако учителката не разбира това дете, проблемът му още повече се задълбочава и емоционалният стрес действа по такъв начин, че то става още по-вяло и безучастно.
Ако сте забелязали проблем с адаптацията на вашето дете, поговорете с учителката за това.
Усложняващ фактор в адаптацията е и конфликтът в семейството, необщителността на родителите. Децата неволно вземат негативните черти от поведението на родителите, което пък от своя страна усложнява отношението с връстниците. Те са винаги неуверени и нерешителни, силно се вълнуват, съмняват се и затова не ги приемат в групата.

Какво се препоръчва?
Ако детето страда от нервно нарушение, то трябва да го дадете на детска градина не по-рано от 3 години за момичета и 3 и половина за момчета.
Ако детето е единствено в семейството, често боледува, изпитва страх, то постъпването в детска градина трябва да става постепенно. В началото само да се запознае с групата, с учителката. После да разгледа заедно с децата играчките, за да се създаде интерес към новата среда и обкръжение. След няколко дни може да го заведете само до обяд. В зависимост от поведението на детето трябва да увеличавате времето на пребиваване в детската градина. Вкъщи трябва да играете с детето подвижни емоционални игри, тъй като ако детето в детското заведение се чувства сковано и напрегнато и ако не се разреди това напрежение, може да доведе до неврози.

[bubalina]

Как да помогнем на детето за по-лесна адаптация

Сърцето ви се къса, когато се събудите сутрин и знаете какво ви чака - да приготвите и облечете детето, да му обяснявате, говорите и през рев да го оставите в детската градина (ясла). Някои казват - "Ще свикне, трябва да мине време". Действително е така, но при по-емоционалните деца, нещата не винаги могат да се развият в добра посока. Режима, живота, храната на детето - всичко се променя изведнъж. Опитайте се да му помогнете да свикне с новия живот.

1.
Добре е да имате възможност, през първата седмица, две - да не го оставяте цял ден. Вземайте го на обяд. По-късно може да го оставяте да спи в градината и да го вземате веднага след сън. А след няколко дни - може да удължите още малко престоя му и да го вземате след работа.

2.
Опитайте се да му осигурите спокоен и безконфликтен климат в семейството. Ако имате недоразумения с половинката, не е нужно да ги обсъждате в момента. Детето и без друго е изнервено от ситуацията, в която сте го поставили - да ходи на чуждо място, в където трябва да се адаптира.

3.
Обяснете на възпитателките в детската градина за особеностите на детето ви.

4.
Поддържайте такъв режим в къщи, какъвто е в детската градина. Ако децата закусват, обядват в точен час, опитайте се през почивните дни да предлагате храната в същия час; да приготвите детето за следобеден сън - в същия час.

5.
Избягвайте да обсъждате детската градина - нейните недостатъци или проблеми (било то като база, като персонал, като отношение) пред детето.

6.
Избягвайте да му се карате. Избягвайте всякакви конфликти, който допълнително биха го разстроили. Не бързайте да го наказвате за дребни капризи. Не обръщайте голямо внимание на леки отклонения в стандартното поведение.

7.
Ако детето не се адаптира с месеци, вие вероятно знаете защо и можете да вземете мерки. За съвет може да се обърнете към личния лекар.

[cchery]

Ето какво аз мисля по този наистина неимоверно болезнен въпрос ..... като гърмяна майка на две деца минали през "мелачката" на детските градини в България. Не искам никого да обиждам с думата "мелачка", но истинските призвани детски УЧИТЕЛКИ, които правят градината ГРАДИНА се броят на пръсти

1. Добре е да имате възможност, през първата седмица, две - да не го оставяте цял ден. Вземайте го на обяд. По-късно може да го оставяте да спи в градината и да го вземате веднага след сън. А след няколко дни - може да удължите още малко престоя му и да го вземате след работа.

Тук нямам съвети, нито един.... имам само (и все още :!: ) много болка в сърцето си като се сетя как отделих и Коси, и Бела от мен. Ииии все повече си мисля, че това не трябва да се случва макар да нямам предложение как да се избегне. Единственото, което виждам е болката в детето от радялата. А тя е твърде искрена и истинска, за да бъде понесена. Нещото, което може да намали негативизма на този момент е УЧИТЕЛКАТА!!!! Ала колко ли са те!?!?

Какво имам предвид? Ако аз съм детска учителка и то в този момент, когато познавам процеса на първоначална адаптация на децата с детското заведение, ще се постарая да бъда майка на детето, което оставят. За да види, че дори и далеч от вкъщи го обичат, искат да е с тях и има своята вродена свобода!

2. Опитайте се да му осигурите спокоен и безконфликтен климат в семейството. Ако имате недоразумения с половинката, не е нужно да ги обсъждате в момента. Детето и без друго е изнервено от ситуацията, в която сте го поставили - да ходи на чуждо място, в където трябва да се адаптира.


Тук всичко е в сферата на пожеланията и...... би следвало наистина да е така!

3. Обяснете на възпитателките в детската градина за особеностите на детето ви.

Ако трябва да цитирам поста на Марико, който току-що прочетох:

Виктория вече няколко дена ходи на градина. И....вече разбрах, защо сте толкова против тази институция. Добре, че не успях да я преместя по-рано от яслата, но пък можеше да е при други госпожи, знам ли. Вчера едната й госпожа много ме ядоса и силно ме разочарова. Първо, защото не желае да ме изслуша, прекъсва ме, крещи пред децата /което ме принуди да прекратя разговора/ и второ, защото нещата, които ми каза ме втрещиха направо.

то отново най-важното в случая е, да имаме УЧИТЕЛКА насреща! Да, знам че децата са много. Че заплатите са ниски! Че е демотивиращо, ноооооо.......... не са ли имено специфичните особености на всяко дете ключа към него, а оттам към адаптирането му към общия режим?!?!

4. Поддържайте такъв режим в къщи, какъвто е в детската градина. Ако децата закусват, обядват в точен час, опитайте се през почивните дни да предлагате храната в същия час; да приготвите детето за следобеден сън - в същия час.


С това не съм съгласна въобще! Не ме разбирайте погрешно, но ако в едно дете има съпротивление към детската градина и да му устройвате вкъщи още една..... едва ли е решение! Лично аз се старая да подчертая разликата в двата "режима" така-щото да вижда предимствата и от единия и от другия, което естествено да води до желание сама да се подлага на тях (говоря за Бела!). Примерно що се отнася до градината винаги подчертавам, че само там може да е самостоятелна (без мен и баща й) с приятели те си. Без да й се караме, да изискваме от нея и да й казваме какво да прави. Отделно, опитвам се да й казвам, че само там може да е за пример (защото в нея има изразено влечение към лидерство) на всички останали, т.к. вкъщи сме по-големи от нея и като цяло е редно ние да сме примера за нея :lol: . И ред подобни. За предимствата вкъщи..... почти не се налага да говоря, та ги знае .



5. Избягвайте да обсъждате детската градина - нейните недостатъци или проблеми (било то като база, като персонал, като отношение) пред детето.

Тук съм напълно съгласна!

6. Избягвайте да му се карате. Избягвайте всякакви конфликти, който допълнително биха го разстроили. Не бързайте да го наказвате за дребни капризи. Не обръщайте голямо внимание на леки отклонения в стандартното поведение.


И тук моето мненине се покрива с това на автора, особен в тази част:

Не обръщайте голямо внимание на леки отклонения в стандартното поведение.

Тук от опит мога да споделя, че подобни отклонения са нормални и едва ли не задължителни! Защо?!? Защото ако детето не реагира по различен начин на различните ситуации и неща в живота му, можем да си мислим за някакъв проблем, не дай си боже аутизъм!

Ами това е общо взето, а темата е толкова необятна..... Интересно ми е специалистите какво мислят по въпроса?!?

[DeerE]

Прочетох доста пъти постовете на Нели, и ще кажа направо в тях виждам себе си и непрекъснантите грешки, които допускам с децата си! Наистина много се обвинявам за това, че съм като орлица, забелязвам как дъщеря ми на 5 години и половина не знае как да се справи в ситуации в които дете на 2 години се справя! Не искам да се оправдавам, аз и съпругът ми според мен сме възпитани по лесния начин, от липса на време да ни оставят да се помъчим сами и да ни покажат,всичко ни е било поднасяно на ръце за по лесно!Виждам по някога и съпругът ми да го прави с нашите деца, и аз също го правя по някога. И до ден днешен забелязвам свекърва ми как отива и донася нещо на мъж ми защото не и се обяснява къде стои то! Естествено е да допускаме грешките на родителите ни, но най- ме боли от това че го осъзнавам знам че това ще ми е от полза, знам че самият факт че го виждам и искам да го променя означава че ще успея, но въпреки всичко продължавам да правя грешки и жалко че ми е много трудно да си простя!
Сега малко за себе си, на 33 години а все още нищо не съм постигнала сама, живея с майка ми в нейният дом, търпя защото нищо не мога да направя, мога да се изнеса на квартира, но няма да се справим защото съм безработна, през последните две години доста неща преглътнах, дадох си сметка че не случайно някои хора си позволяват да ме пренебрегват, защото всъщност аз съм си една домакиня, а защо съм домакиня, ами защото така аз го направих все покрай децата, все косъмче да не падне от главите им! Не че е имало на кого да ги оставя, но все можеше да се справим ако бях се замислила в какво се превръщам и колко вредя на децата ми! Така вече съм си набелязала грешките, и така съм се амбицирала, че ще стана нещо повече от домакиня, защото виждам че това ужасно вреди на децата ми!