Ver написа:ЕМИ написа:Благодаря ти Верче, оптивма се дане съм толкова напрегната, просто не зная какво да отговоря,когато ми каже "мамо няма да се справя утре"
Аз бих отговорила така: "Няма значение, миличко. Мама те обича!"
А пък аз няма да се поколебая да отвърна така: "И аз като дете много често си мислех подобни неща!"
Много, много интересна и полезна дискусия!
Верче, теб ще те ползвам (постовете ти де
) за нещо като помагало при основното ми обучение да се изключвам от префокусирането в някои "проблеми", което вече ми носи параноя!
Емка, ако позволиш и моя опит да споделя! Бела ми е адски напориста, самоуверена и ..... у нея няма да видя страх от новото или пък от несправяне! Тя се бухка с рогата, главата, очите, ушите и род други органи
право напред във всякаква
нова ситуация! Отказва участие само ако вече е минала дадена случка и знае, че ще загуби :lol: :lol: - примерно да се надбягва с батко си! Това си е хитринка от нейна страна, но пък .... се радвам, че има добра преценка и се учи от неуспехите си.
Коси, обаче е различен. Той също е много самоуверен, но не и пред всички хора. Което включва и ежедневието му в училище понякога. И напоследък установих една много добра тактика за него: когато ми каже, че с нещо не се справя или го е страх, или както тази сутрин ми сподели, че го е срам да ... прекоси сам разстоянието от стълбището до неговата класна стая в у-ще, вместо да тръгна да разнищвам защо е така и да го убеждавам, че си самовнушава, чистосърдечно му казвам, че и аз съм се чувствала така. Признавам си съвсем искрено, че съм имала периоди, в които съм изпитвала страх, срам, гняв, желание за мъст и т.н. И детето спира да се обвинява и да се чувства малоценен, защото също е обсебен от такива емоции. Даже много често е учуден как аз, която очевидно счита за съвършена
, съм можела едно време да имам такива дребнави проблеми. Ииииии добива самочувствие.
Някакси много неща са ни насадени. И не стига това, ами и са дадени определения за тях - кое е добро, кое е лошо, кое е за показ, кое трябва да се крие. А това създава сериозни проблеми за неукрепналата детска психика. Много е важно точно в първите години от живота стереотипите да бъдат внимателно разгледани, подложени на преоценка ако се налага и натъкмени към личността на малкото човече. Защото не може да се изисква срамежлив човек да бъде перфектен оратор. Това умение може да се научи, придобие. Но не и да се иска насила. Все едно да кажеш на котката: "Стани лъв!"