Психичните причини за телесните проблеми - лекция / 7.12.11

[Kleo]

Бяхме с Чери на лекцията-дискусия. Мадлен Алгафари също участваше. Лично аз останах очарована. Тъй като си водих подробни записки, ще ги споделя с вас. Приятно четене!

Опит за резюме на презентацията на темата "Психични причини за телесните проблеми", с водеща - доц. Захарина Савова:

http://www.actastyle.bg" onclick="window.open(this.href);return false; - АктаСтайл е серия витамини и хранителни добавки на Актавис – най-голямата фармацевтична компания в България - това е сайтът, в който може да се намери целият цикъл от лекции и семинари в своеобразното Училище за Пораснали, а именно Диалози за живота, любовта и щастието (Първите седем; Агресията; Зависимостите; Партньорските отношения; Особеностите на националния ни характер; Детето ми учи в чужбина; Кризите; Психичните причини за телесните проблеми). Организатори са АктаСтайл и Институт по психотелесна терапия.

Що е психосоматика?
Изтокът от древни времена разглежда човека като енергийна система, като цялостна структура, лечението е холистично и цели хармонизиране (балансиране) на енергийния поток.
Сократ и Платон (в Западната философия) също са открили тясна връзка между тялото (сома) и душата, емоциите (психея). Тялото и чувствата, емоциите и разумът взаимно си влияят!
Психосоматичната медицина възниква през 1839 год. - тя обръща внимание на "езика на тялото" ни. Болести като хипертонията, астмата, алергиите, язвата, диабетът и много други, биват наречени психосоматични, тоест такива, които са провокирани и се поддържат от психични причини.
Коен (психолог) е открив, че дори настинките ни уязвяват най-вече, когато сме напрегнати и тревожни. Спокойният човек се радва на по-добро физическо здраве.

За възникването на телесни смущения са отговорни няколко типа фактори:
1) Ендогенни (вътрешни);
2) Екзогенни (външни, на средата);
3) Поведенчески (стил на живот);
4) Личностни (темперамент, характерови особености).

Следствие на емоционални състояния (примерно на възбуда, страх или тревога) се появяват телесни (физически) симптоми: разширяване на зениците, свиване на мускулите, изпотяване, премаляване, учестено сърцебиене, главоболие, изчервяване и други.

Доказано е, че болните хора, дори тежко боледуващи от рак, които ВЯРВАТ в своето оздравяване, по-често наистина оздравяват напълно и при тях рискът от рецидив на болестта е много по-нисък в сравнение с боледуващите, които не вярват в изцелението си.
Лечението е много по-ефективно, когато онкоболният вярва, че всичко ще се оправи! Обезкуражените и депресирани пациенти по-рядко оздравяват.

Има движение от МИСЪЛТА към ЕМОЦИЯТА и към ТЯЛОТО, например:
Мисълта "Обичам този човек" поражда чувството страст, което от своя страна води до променена биохимия (учестен пулс, изчервяване, полова възбуда).
И още - мисълта "Аз съм лоша майка" поражда емоциите срам, чувство на вина и самоомраза, които от своя страна водят до депресивни оплаквания като липса на апетит/повишен апетит, безсъние/повишена нужда от сън, липса на сексуално желание, липса на радост, тъга, болки с неустановен произход, най-често в главата или в кръста, раменете, гърба.

След преживяна травма или остър стрес е възможно да се разболеем. Посттравматично разстройство.

Здравето ни зависи от много неща. Симптомите са просто ИНДИКАЦИЯ, че нещо с нас не е наред. Затова не бива да се съсредоточаваме само върху тях, а да обърнем поглед главно върху ПРИЧИНАТА за появата им. (тук отварям скоба, за да препоръчам горещо книгата "Болестта като Път" - бележката е моя, на вихрогонче)

Скритият смисъл на болестта може да ни се разкрие, ако се вгледаме дълбоко в себе си и се опитаме да си отговорим на някои много важни въпроси, като къде греша, какво потискам, кога вървя срещу самия себе си, какво не мога да си простя, кои взаимоотношения ми носят прекалено много стрес, прекалено високи летви ли си поставям, перфекционист ли съм, кои неща ми пречат, какво ми помага, за да се чувствам добре...

Любовта е лек.

Всеки орган има значение и носи свое послание.

Голямата ТРОЙКА емоции:
1. ГНЯВ - предизвиква сърдечно-съдови заболявания, инфаркти и др. подобни
- техники за овладяване на гнева: СТОП-техника, рационална аргументация, емпатия (да се поставим на мястото на другия човек), бой с възглавници, тропане, фитнес и др. физическо изразходване на енергията;
2. ТРЕВОЖНОСТ - предизвиква проблеми с горните дихателни пътища, астма и други
- техники за справяне с тревогата: отпускане, масаж, релаксация, душ, йога, плуване, разходка сред природата, медитация, автогенен тренинг и други;
3. ДЕПРЕСИЯ - провокира автоимунни заболявания (напр. алергии), както и разл. видове рак
- техники за противодействие на депресивното настроение: срещу връхлитащите ни негативни мисли насочваме оптимистични и положителни твърдения, гледане на комедии, смях, усмивка - понижава кортизола, освобождава ендорфини, срещи с хора и приятели, дори да е насила, участие в терапевтични групи и други.

Продължава...

[Kleo]

Онкологични заболявания - рискови са личностите от тип "С", които са принципно тревожни, автодеструктивни, със саморазрушително поведение и липса на самоуважение. Добре е всички раковоболни хора да се насочат към психоонколог - за да се предпази човекът от развиване на депресивна симптоматика следствие на тежката болест и за да се открие какво от неговата личност е останало пренебрегнато в хода на лечението.

Сърдечно-съдови заболявания - рискови са личностите от тип "А", които са принципно агресивни, враждебно настроени, свръхамбициозни, конкуриращи се, забързани, перфекционисти. Сърцето и кръвта са свързани с любовта и със страха. При малко любов и при много страх възникват проблеми със сърцето и с кръвта. Инфарктът може да показва, че е налице неизразена любовна мъка, сърдечна болка или съпротива към любовта.

Язва, проблеми с червата - рискови са личности, които са активни, енергични, много отговорни, морални, благоприлични, но с неосъзната нужда от обич и закрила.

Астма - най-често е налице вътрешна неувереност, но съпроводена с компенсаторна смелост. Трудност да се диша - възможно е да има желание за викане срещу някого. Проблем с изразяването на чувствата, интровертност, недоверие към света и към хората.

Ендокринни болести, диабет тип "В" - при стрес, наднормено тегло (защо ям повече, отколкото ми е нужно?), рискови са хората, които са консервативни, ригидни и трудно допускат "сладкото" в живота си. При болна щитовидна жлеза - грижата за други хора е прекалено голяма, доста често човек е преждевременно пораснал и узрял, има някаква заплаха.

Аюрведа проповядва чистота на тялото, чистота на речта и чистота на ума (мислите) - ако спазваме тези три неща, ще сме здрави. Защото биологически ни е зададено да живеем до 120 години. Това почти никога не се случва обаче, защото не живеем правилно.

Продължава...

[Kleo]

При тръгване на ясла/детска градина за първи път, детето се среща освен с непознати бацили, и с непозната социална среда (новото!) - затова и по-често се разболява. То се опитва да преработи всичко чрез тялото си, ако има проблем - често боледува. С боледуващото дете трябва да се държим спокойно, то расте и всичко е нормално. При по-чувствителни, нежни и емоционални деца се препоръчва по-груб масаж, енергично разтриване на кожата на цялото тяло. Задължително спорт, много разходки сред природата, чист въздух, активни игри навън, за да се вдигне имунната система, която е по-крехка. Тоест родителят прави уж страшни неща, разказва страшни приказки, прави т.нар. организирана агресия, вдига шум, издига препятствия пред детето, провокира го. Гоненица, криеница, смях, боричкания - полезни са. Естествено, да има мярка, да не се прекалява. Да се ядат повече растителни и сурови храни. Освен правилната храна, детето да получава и духовна храна, любов, разбиране, изслушване морална подкрепа, да се окуражава, много да му се приказва и обяснява, да му се обръща внимание, да му се чете, да му се пее и др. Нещата се изговарят и емоциите се "вентилират" по-лесно с помощта на възрастния човек.

Желателна е съвместната работа на медици и психотерапевти. Има още път за извървяване. Но са направени първите крачки.

Психолог до болния човек, но психолог и до семейството му! Близките на болния човек са много важни и трябва да се подкрепят!

Отрицателните емоции трябва да се преживеят и надживеят, затова когато сме тъжни, трябва да си го позволим, да се отдадем временно на това чувство, да го изживеем напълно, да разкажем за него, да го вентилираме, докато се освободим напълно от него и се спасим от негативното му влияние върху нас. Тъй като отрицателните емоции ни разболяват, затова трябва навреме да ги преработваме, а не да ги потискаме!

Да се научим да намираме позитивното в негативното (когато имаме лимон, да си направим цитронада), да схващаме смисъла и да научим урока, и тогава негативното се стапя и изчезва. Можем да се занимаваме с някакво изкуство също така, рисуване, музика, танци. Да насочим временно съзнанието си върху нещо друго. Смяна на доминантата.

Образованието: колкото повече тяло с вкара в обучението, толкова по-добри резултати се постигат. Трябва да се полага грижа за центрирането на учениците. Да се следят възбудните и задръжните процеси, да се обърне внимание не само на лявото, но и на дясното мозъчно полукълбо.

Децата са огледало и на нас самите, не само на социума, училището и средата!
И то важно е поведението ни, а не толкова думите ни!
Грижата за себе си е много важна.

Екипът е отворен за предложения за нови теми за идващата 2012 година!!! Ние сме

[droidd]

vihrogonche, благодаря ти, че ни направи съпричастни на тази полезна лекция

[DeerE]

И аз благодаря изключително интересно

[emi-1]

БЛАГОДАРЯ

[mironi]

Много полезно и добре систематизирано. Благодаря, че споделихте с нас!!!

[Kleo]

Удоволствието беше мое

[Kleo]

Днес четох из нет-а и си припомних колко важни за здравето са положителните емоции, а колко вредни са всички отрицателни чувства, които изпитваме по-дълго време или засядаме в тях.

[Kleo]

Статии по темата, които намерих днес и поствам тук:

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4655651

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=1268646

[dexter]

Сега разбирам защо не боледувам често и нямам нищо хронично . Не съм от особено амбициозните хора . А и донякъде намерих отговор защо алергията ми през последните години не е толкова упорита, вече не съм депресирана .