Здравйте на всички! Каква зима само! Ние сме си на село от миналия четвъртък, мъж ми е отпуск и мислехме да се приберем в неделя, но тъй като не ми се налага да отида да подписвам договор за работа, решихме да останам , да празнуваме рожденният ден на Алекс тук утре! Децата се чустват много добре тук, водя ги да се парзалят с шейните всеки ден! Топло и уютно ни е и се радваме на зимата, само не зная как ще се приберем в София, в неделя трябва да сме си в къщи вече, защото ще празнуваме в детски клуб!
Е това е от мен, поздрави на всички
Здравейте мецанки,
последният път,когато влязох бяхте на 20 и някоя страница,сега виждам,че вече е 40-та.Не съм чела назад,ще го направя по-късно.
Влизам за да споделя с приятели/считам ви за такива/какво съпреживях покрай мои приятели,които за малко не се удавиха в с.Бисер.Все още не мога да се успокоя след преживяното.
Вчера сутрин ме събуди звънене на телефон.Слизам долу и моя мъж ми съобщава,че наши приятели са във воден капан в къщата на майката на Елена в Бисер.Те имат овощна градина там.Имат си и къщичка,поне си имаха по-рано/сега вече сигурно е отнесена в Гърция или Турция,както се изрази Елена/.Моят мъж се е опитал да се свърже с тях,но безуспешно.Каза ми да не им звъня,но аз изтърпях малко време и звъннах на Вутов.Нямаше обхват.След още малко време,не се сдържах и звъннах на Елена.Тя не ме е познала,но единственните й думи бяха"Не мога да говоря,влиза вода..."Не искам да описвам какво преживях,защото бях на сухо и топло.А те ...Плачейки започнах да търся начини да получа инфо и ако мога да помогна с нещо дистанционно.Звъннах на 112 за да получа информация какво се прави за спасяването им,те приеха сигнала ми.На въпроса ми как мога да разбера какво се случва и какво се прави за спасяването им,те ми отговориха,че по-късно сама да съм се свържела с тях по мобилните.Как може в такъв момент да ги безпокоя,когато те се борят за живота си...След доста търсене,открих тел.на гражданска защита.От там ми казаха,че на мястото се работи,имали много работа,не можели да ми дадат никаква информация и ми пожелаха приятен ден...Не мога да опиша колко бях разочарована.Междувременно друг наш общ приятел беше тръгнал за там,но се обади,че полицаите го върнали,защото пътят бил затворен.Моя мъж не можа да тръгне,защото за съжаление имаше уговорка да помогне за погребението на негов калеко,което беше на обяд.Само повтаряше плачейки-"Аз трябва да съм там..."/Тук трябва да вметна,че това са негови приятели още от ученическите години,станаха и мои приятели от както съм с моя мъж,почти 25 год/...
Намерих тел.на един бизнесмен от Харманли,с когото само веднъж сме били заедно на почивка за един уикенд.Представих се и помолих плачейки за съдействие и информация до къде е стигнала спасителната операция.Харманли е едно голямо село и там всички се познават.Неговото мазе също било пълно с вода,но човекът се зае да върти телефони.Информацията,която получих от него още повече ме обезпокои.Той каза,че не се е скъсала цялата стена на язовира/за щастие,защото водата е щяла да бъде още повече/ и чакат това да се случи.Другото нещо,което ме ужаси беше,че когато му обясних къде се намира къщата,той ми каза,че там до моста никой не смее да наближи,защото било ад...
З а щастие,10-15 мин след като говорих с него,моя мъж,който междувременно отиде на погребението,ми се обади,за да ми каже,че Янчо и Елена са излезли от водния капан.Звъннах на Елена.Този път вече ме позна.Плачейки ми казва-"Живи сме...Лошо ми е.Има лекар при мен,който в момента ме преглежда..."
Получих по-късно информация,че са тръгнали по обиколни пътища към Хасково с Нолев.Поуспокоих се и не звънях до вечерта.
По-късно пак ще пиша...
Еми, без думи съм! Излишно е да казвам каквото и да е! Затова направих каквото мога - ето как можете да го сторите и вие! Радвам се, че вашите приятели са добре и се моля да не попадам в такава ситуация! Просто се моля..............
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Здравейте и то мен!
Да изкажа и аз моите съболезнования на хорицата от с.Бисер.Но .....природа,не можем да я спрем,не знам какво да кажа....грешките са все човешки ....можеха да бъдат избегнати някои поражения...
Защо е толкова пусто тук,къде са всички?
Ние сме добре,баткото ми е вече здравичък...бебо расте и има колики....навън е зимна приказка в Пловдив...не помня от години такъв сняг.
Спокойна седмица на всички ,Бог да помага и закриля хората!
Адашче, направо настръхнах, но адски се радвам че твоите приятели за добре и са се спасили, наистина ужасно бедствие! И ние днес трябваше да отидем до Монтана да вземем племенника от училище, разпуснали ги във ваканция! Едвам стигнахме и едвам се върнахме, но това нищо не е в сравнение с това което преживяват хорицата в с. Бисер!
И сега страхотната новина за мен, днес на обяд ми се обадиха от Съда, ще ме назначат на работа по заместване, страхотно много се зарадвах! Може би от другата седмица вече ще имам работа
Поздрави на всички лека и спокойна вечер!
Aдашче,чудесно е,че ще започнеш работа.Предсави се добре,това ще ти улесни търсенето на редовна работа впоследствие.Важното е да те харесат,пък и малко опит ще понатрупаш...
Емка, представям си какво си изживяла, докато разбереш нещо за приятелите си. Радвам се, че са добре. Лошото е, че тази трагедия е резултат не толкова от природната стихия, а от безхаберието на тези, които трябва да стопанисват язовира.
Вале, браво, че вече сте се оправили. А за коликите - моите ги мъчиха по три месеца, особено голямата и нищо не помагаше - капки, чай от копър, топли кърпи на коремчето....всичко съм опитала.
Емиииии, супер новина! Нищо, че е само по заместване, това е първата стъпка. После винаги е с предимство този, който вече познават.