Чудех се дали да опиша вчерашния ден в тази тема или в другата със спама, но реших, че става въпрос за сравнително ново преживяване, а и тази темичка нещо е позаспала, затова ми се ще да я събудя.
Вчера участвахме семейно (без Вили, която беше на курс по математика) в почистване от рода на "Да изчистим България за един ден". Не, не съм правила почистване пред входа. Аз по принцип нямам нищо против това, макар да го намирам елементарно и донякъде лицемерно. Звучи ми нещо като "Да се храним здравословно за един ден" или "Да спортуваме за един ден" - не че попринцип е лошо, но така направено полза няма. Това, в което участвахме беше малко по-различно - чистихме района на Дуранкулашкото езеро, който по принцип е защитена зона и по тази логика би трябвало да си е чист. Е, не беше. Всъщност прекарахме един от най-хубавите ни дни напоследък. Цялата история започна от това, че нашият семеен приятел, който е орнитолог, работи в този район и ни помоли да се включим, тъй като събират доброволци, а се оказало няма много такива. Действително цялата група бяхме около 15-20 човека, като поне половината бяхме дошли от Варна, главно работещи в Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и техни приятели. Все пак от община Шабла бяха осигурили чували и ръкавици, БДЗП осигури транспорта на пълните чували до район, извън защитената територия, местният арендатор - трактор с ремарке и хора, които да извозят боклука от там нататък, а ние - времето и труда си, както и разбира се горивото на колите ни за около 200 км от Варна до Крапец и обратно.
Толкова хубав ден! Пуснахме хвърчило, набрах коприва и лапад за по една манджа, обиколихме практически цялото езеро, намерихме костенурка, видяхме какви ли не птици, а докато си играехме на нещотърсачи, т.е. сметосъбирачи, открихме два счупени легена, половин палатка, броня от лек автомобил, огромно количество пластмасови бутилки, главно от бира, тенекиени кутии (пак главно от бира), памперси, около триста гилзи от ловни патрони (тях събирахме отделно като "веществено доказателство", там ловът и рибиловът са абсолютно забранени, както впрочем и бивакуването) и какво ли още не. Не вярвах, че там има толкова много боклук! Ремаркето на трактора на арендатора се напълни с чували! Истината е, че си беше кампанийно и малко като показна акция, но все пак резултатът е добър. Ани се специализира да открива и събира гилзи, а когато отидох да бера коприва в една по-трудно проходима долчинка и й предложих да не идва с мен, защото ще й е трудно, тя ми каза "Не, ще дойда, това е приключение!" и ми напълни душата.
