Лято пее в моето сърце!

[valrus]

Здравейте,приятелчета!
В Пловдив е жега,писна ми вече,в апартамента–още повече!
Иначе всичко е наред,имаме 2 зъбчета,сополчета и др......
Оф,мъж ми одеве ме ядоса и нещо не ми е на кеф.....ще се включа като ми мине.
Липсвате ми,обичкам си ви!

[cchery]

Здравейте! Валче, интересно ми е като стане студено с какви чувства ще си спомняш за жегата от вчера?! А на мъжа ти..... една приятелка ми беше казала нещо веднъж - "Врътни му една любов и не го мисли повече!"

Хубав ден и седмица на всички!

[youtube]3d84iLUmffI[/youtube]

И не забравяйте, че утре е LIVEStrong Day - 2 октомври 2012 г. – ден за съпричастност с милионите болни от различни форми на рак хора по света. Оставете своето послание към хората, които се борят всеки ден! Ще перифразирам думите на един страхотен човек и приятел - "ако не друго, поне можем да се лишим от две кафета, да бръкнем в джоба си и да си купим една малка, жълта, гумена гривна, 6 Юли 2005 г." - "ако не друго, поне можем да се лишим от 5 минутки личното време и да напишем по едно "С вас сме, приятели!".

[ellis_stoyanova]

Преди 2 вечери писах,писах и миг разсеяност изтри всичко,все пак пиша през тела,но както и да е,мина яда от тогава и днес с нови сили боря технологиите,пък да видим...Здравейте сладурки...липсвахте ми,ние сме си на Горна все още,някъде след 15 си пътуваме към Пк,тук има някакъв вирус-хрема с кашлица,клеевата се лее като руйно вино...като махнем това сме добре,окончателно реших да не пускам Анджи на детска,без друго ще се гледаме с Ивето,а и догодина"системата"ще ми я "отскубне"и без това,става на 5,та в този ред на мисли-според вас как да постъпим да я пусна на подготвителна в детската или направо в училищни условия,нещо не съм наясно...Нещо съм пропуснала за утрешния ден,връщам се да дочета,мисля си обаче,че подкрепата на тези хора е важна за тях много повече,от колкото ние осъзнаваме,както казваше една моя близка"нямаш представа колко е хубаво да изплачеш болката си и някой просто да те прегърне",за жалост тя неможа да се пребори...е,момичета,желая ви една наистина силна седмица и повече усмивки

[futarela]

Здравейте . Ето ме и мен .
Юлката днес отиде на детска без да плаче , но стана много сериозен . През почивните дни постоянно ми казваше ,че не желае да ходи и трябва да приключим с тази детска . Много е сладък В същото време аз съм притеснена . Миналия понеделник ходих на профилактичен преглед при гинеколог . в четвъртък трябваше да се обадя за резултата от цитонамазката . Изненадващо в сряда ми дойде цикъла .Шашнах се .Много рано - на 16 тия ден. Цитонамазката ми е 1 група ,но лекарката каза да се наблщдавам да не е цветна бременност или извънматочна. Луда работа . ми то нямя от къде ,но както и да е . Та се чудя защо така и се мая,ама се и притеснявам де . Знам ,че може от нерви ,пък аз имах . Нали се събра менюто и" бойкота на персонала", тръгването на детска и ремоната на покрива . мисля да не е от това . Също така и на баба ми и на майка ми критическата е настъпила много рано към 38-40г. Иска ми се да е нещо случайно ,но да не е сериозно. Даже не помня дали не ви споделих , просто сега съм притеснена и пак пиша.

[Нели]

Фюти, не се тревожи, повечко напрежение ти се е събрало. Много е вероятно това да е причината.

Момичета, малката до скоро Ани внезапно се оказа много... заета. Всяка сряда след градината ще ходим на логопед. Това е едната от задачките й, където ще я води мама. Другата част от нейните "ангажименти", съответно и от моите, е по-радостна. Заведохме я на едно прослушване в Общински детски комплекс - Варна, за детска вокална група (то си е цял хор) "Сребърно звънчета", защото я забелязахме, че е доста музикална. Приеха я и сега ще я водя всеки вторник и петък. Отгоге на това тя настоява (това вече повече от половин година), че иска да се учи да свири на пиано. Можете ли да си представите! Отначало не надавах ухо на тези желания, защото е малка и "ражда" подобни идеи всеки ден. Тази идея обаче се оказа трайна, много настоява и започнахме да гледаме сериозно на нея до степен, че да потърся учителка по пиано. Не съм говорила с нея все още, защото ми се струва натоварена програмата за дете, което още няма 6 години, но детето продължава да настоява. Мисля си, че такова самопородило се желание, не внушено или наложено от мама и тати, трябва да се уважава и подкрепя, защото то е истинско желание на самото дете. Само си я представете! Впрочем аз ходих две години на пиано като малка, но Ани не знае за това, а и нямаме пиано.
Исках да пиша още неща, но сега трябва да свърша нещо.

ПП Вер, благодаря!

[олеся]

Набързо наминавам. Дори нямам време да прочета къде какво се случва. Малкия малчуган направо ме побърква - учим се да ходим. Вечер съм като пребита. Чудо е, че сега съм останала по нощите - но и аз имам нужда от малко уединение и лично време. Сега и поредното зъбче ни расте и е много неспокоен. Но иначе е една сладка прелест. Пълно визуално копие на кака си и ми е много мило връщайки лентата назад 12 г.

[Ver]

Момичета, малката до скоро Ани внезапно се оказа много... заета.

Мда, прави ми впечатление, че децата напоследък са много заети
Но, ако Ани наистина иска да пее и да свири (айде логопеда е друга работа, пък и е до време), тогава тя няма да е просто "заета", а ще си доставя Удоволствие
Успех с новите начинания!

[cchery]

Преди 2 вечери писах,писах и миг разсеяност изтри всичко,все пак пиша през тела,но както и да е,мина яда от тогава и днес с нови сили боря технологиите,пък да видим...Здравейте сладурки...липсвахте ми,ние сме си на Горна все още,някъде след 15 си пътуваме към Пк,тук има някакъв вирус-хрема с кашлица,клеевата се лее като руйно вино...като махнем това сме добре,окончателно реших да не пускам Анджи на детска,без друго ще се гледаме с Ивето,а и догодина"системата"ще ми я "отскубне"и без това,става на 5,та в този ред на мисли-според вас как да постъпим да я пусна на подготвителна в детската или направо в училищни условия,нещо не съм наясно...Нещо съм пропуснала за утрешния ден,връщам се да дочета,мисля си обаче,че подкрепата на тези хора е важна за тях много повече,от колкото ние осъзнаваме,както казваше една моя близка"нямаш представа колко е хубаво да изплачеш болката си и някой просто да те прегърне",за жалост тя неможа да се пребори...е,момичета,желая ви една наистина силна седмица и повече усмивки

Ей, Елисче, радвам се да те "видя". Да ти се "похваля" - и тук има вируси... и хрема, и дрисни, и температури..... днес ще си налагам нова настойка с клей, щото старата свърши..... Бела я пие като аперетивче .

Ако говорим за предучилищна, за мен е по-добре в училище..... Но все пак трябва ти да прецениш. Хубаво е да идеш на място и се запознаеш с условията в градината и в училище - само така ще можеш да съобразиш темперамента на Анджи с това, което се предлага и да решиш! Като се замисля има още една точка в полза на училището - там децата са до обяд и ако на теб ти е мъчно, че системата ще ти я "отскубне", то може би е по-добре това да е за някакви 4-5 часа. Знам ли..... ще те чакам да споделиш!

Нелка......, какво по-хубаво от това детето да е заинтересовано от заниманията, които посещава?! Сигурно отстрани изглежда да е претоварено, но..... след 2 години в първи клас това ще му се стовари задължително..... и тогава наистина ще е гадно. А очевидно Ани има талант щом е одобрена за детския хор (сигурна съм, че не след много време ще ни пускаш нейни изпълнения от ютуб ) - пианото само ще бъде от полза да развива тези умения... в крайна сметка, ако видиш че се претоварва, че не е в тонус, винаги можете да спрете! Лично на мен подобни инициативи ми допадат...

Моята Бела е недоволна, че английският й, който стартира този понеделник (в "Училища за Европа"), бил само 2 пъти в седмицата :lol: :lol: - вчера ме "зачекна" на тази тема - искала да е 3 пъти и освен на художествената гимнастика, да я запишем на танци..... Имаше обява, че балет РОБЕРТА ще сформира в нашето училище група - ако се съберат 10 деца, желаещи да танцуват. Когато отидохме на първата сбирка, имаше само 3 момиченца, за съжаление, и сега Бела сама агитира когото види из нашия парк.... . Не мога да я спра, а и самата тя иска.... аз просто подпомагам отстрани.


Фюта....., не мисля, че имаш основание за притеснение..... да, дошло ти е много ненавреме, но все пак си минала на АГ преглед преди това и всичко ти е наред, а резултатът от цитото ти е мечта дори и за мене! Определено си мисля, че много ти се е събрало и всичко това се отразява вече и на физическо ниво в организма ти...... хайде утре ще се видим да освободим малко духа от бутилката........... най-вече буквално .

[youtube]MHZ79InLGRY[/youtube]

[ellyto]

Здравейте момичета
Вчера се завърнахме от приключението наречено Истанбул Направихме консултацията с тамошните доктори и съм доволна. Първото впечатление от болницата е, че хората са много напред с материала - толкова луксозна болница и отделение за ин-вотри не съм виждала, а съм посетила доста места..Второ голямо внимание от страна на всичките служители, да се регистрираш, да се настаниш. Като цяло не се наложи да чакаме както е нормалната практика тук в БГ. Интересното е че не платихме нищо в болницата - имат явно по-специално отношение към българките и пърият преглед е безплатен, а той не е малко пари излизаоколо 300 лв. Един лекар ни разпита подробно за случая, разгледа ни документите, прегледа ме, после дойде и лекарка, която е професор, и тя ме прегледа. Наобиколиха ни 4 човека и дадоха своите препоръки. Потвърдиха се моите съмнения, че трябва да направим операция и да се махнат изцяло тръбите за да не пречат и да имаме успех следващия път. Толкова много внимание и време отделиха за разговор за тръбите, нещо което тук не се е случвало нито веднъж. Не е най-хубавата алтернатива, но пък бяха откровенни че няма смисъл да пробваме да правим опит докато не решим този проблем. За разлика от тука, където ми казват дай да направим опит, ако не стане тогава ще мислим за операция...което за мен е направо немислимо. Да си хабя опитите, знаейки че има проблеми, които не са решени и има огромен риск всичко да е напразно...това е нечовешко. Но тук лекарите не са толкова напред с материала, за голямо съжаление. Целият преглед трая 2 часа, нещо което тук никога не ми се е случвало. Всичко е набързо, защото пред кабинета чакат още един куп хора, които трябва да минат.
От една страна се зарадвах, че лекарите там са искренни и че казаха как трябва да се подходи. Разбира се аз си имам своите притеснения и терзания, но това е нормално. От друга страна се замислих за тукашните лекари, как още преди година и половина си говорихме, че трябва да правя лапароскопия и че трябва да се запушат тръбите, а те нищо не направиха тогава и малко се ядосвам, защото ако го бяха направили сега картинката щеше да е съвсем съвсем друга. Но явно имало да става. Сега трябва да си помисля хубаво и да действам, защото скоро ще дойдат и парите от държавата.
Та така стоят нещата, интересен експириънс, получих отговорите на съмненията и въпросите, които имах. Разбрахме се с докторите перфектно на английски, въпреки, че аз имах леки съмнения, все пак не всеки ден ми се случва да си говоря с гинеколози на английски.
Моят приятел вика каква ирония, едно време са убивали и взимали децата ни, а сега много активно помагат на българките да си имат дечица...

Фюти, аз мисля, че е нормално от толкоа много стрес да получиш дисбаланс и да ти се появи цикъла по-рано или изобщо да прескочи 1 месец. Не се притеснявай, всичко ще се нареди. Имаш повече от отлична цитонамазка. И за мен това е мечта.
Нелка, имаш страхотно детенце. Щом иска да се занимава, по-хубаво от това няма. А и както Чери е писала, ако й дойде то мъч винаги можеш да я отпишеш от нещо.
Чери, и твоята Белка е голяма работа Дано мерака й да продължава и да се радва на това, че вече е голяма
Елисче, радвам се и теб да те видя

[Мърмори]

Ели, много се радвам, че поне си успяла да подредиш пъзела в главата си и си получила вниманието и информацията,която тук не ти дават. В тази връзка, днес случайно попаднах на едно интервю на проф. Горчев, ректор на Медицинския университет в Плевен. Ще ти копирам само част от него:
"Всеки ден преглеждам между 30-40 жени, болни от рак. Знаете ли какво е, когато не можеш да помогнеш на пациента заради неуредици в държавата, примерно - недостиг на лекарства? А колко жени с рак не се доверяват на нашата медицина и се лекуват в Турция? В Истанбул те са вече над 1100. Там са съсредоточили в специализирани онкоцентрове водещи медицински кадри и високи технологии. При нас всичко е разпръснато - някъде сме силни в гинекологията и хирургията, другаде в химиотерапията, на трето място в лъчетерапията.

В Турция е скъпо - до 30 хил. евро. У нас лъче- и химиолечението са напълно безплатни. На всичкото отгоре болниците в Турция се рекламират по наши телевизии. Представяте ли си българската медицина да се завърти в реклама по турски телевизии? Абсурдно е, разбира се! "
източник
Мисля, че няма смисъл от коментар.

Радвам се, че нещата започват да се нареждат, сега остава само да събереш смелост. Прегръщам те силно и ти пожелавам успех.

[ellyto]

Благодаря ти много Зори
За първи път си тръгвам спокойна от кабинета на някой лекар, въпреки казаните неща. Спокойна защото знам коя стъпка след коя трябва да направя и нямам съмнения. Тук в БГ, въпреки че клиниката, която посещавам е от най-добрите, от известно време имам съмнения и притеснения, но така или иначе никой не ми даде съвет кое е най-оптималното решение. Дразнех се че искат аз да взема решение какво да направя без да съм сигурна каква е ситуацията. Ама толкова могат, какво да ги правим. Сега предстоят трудни решения, но това се случва на всеки в различни аспекти и житейски ситуации, не трябва да се драматизира прекалено Само времето ще покаже дали ще взема правилните решения, и дали те ще ме отведат до успеха, който разбира се никой не ти гарантира. Всичко в крайна сметка опира до късмет и до това дали ти е писано нещо да се случи или не. Важното за мен на този етап е лека по лека да елиминирам проблемите зони, които със сигурност знам, че ми пречат за успеха.
Мисля си, че на човек му се случват определени неща, защото трябва да научи своя урок и се чудя, дали от цялата ситуация аз успях да си извлека поуките или има още неща, които трябва да изживея и науча Интересно е и че човек гледа на своите проблеми като нещо, което е много сериозно и много трудно да се преодолее, а за хората (лекарите в случая) чуждата ситуация по съвсем различен начин изглежда и в много случаи не е чак такава драма.
Много ми е кофти, че болниците ни и лекарите ни тук в БГ не са на такова ниво както е в Турция. Държавата не се грижи за специалистите и няма и намерение за това. Жалко е, че хората са принудени да търсят алтернатива извън България, защото нашата мила страна не се грижи достатъчно за да ни осигури качествено лечение. Преди време когато проучвахме въпросите за лечение на рак, отново Истанбул беше в полезрението като най-добрата алтернатива. Слава Богу нещата не стигнаха до там и в последствие се оказа, че не са определили точно диагнозата, тъпите малоумни лекари, но това е съвсем съвсем различна тема.