Да оценим стореното от децата, като ги подкрепим!

[snnikolova]

За кой ли път децата от Детски център при СОУ”Св. св. Кирил и Методий” - гр. Златарица доказват, че щом нещо силно го желаят, завършва с успех?
Още в началото на лятото десетина деца решиха да участват в конкурса ”Дърво с корен” с трите вековни черници от едноименната местност в родния им град. До края на м. август те проведоха много срещи с възрастни съграждани, за да научат легендите, свързани с тези дървета, слушаха писани и неписани спомени, погрижиха се за почистването им и изпратиха материалите до Екообщност. След разглеждането на номинациите и труден избор, журито определи десетте финалисти, от които ще бъде излъчен победителят. Нашите черници са сред тях!
Сега, една седмица от началото на гласуването, децата ликуват, защото пак са начело на класацията.
Обръщам се към вас с призив, да ги подкрепите! Гласувайки не само ще дадем своята подкрепа, но и своята оценка, ще покажем до колко ценим стореното от другия и достигнало до тази номинация, особено от деца. Така ще оценим и себе си!
Благодаря Ви!

[snnikolova]

Номинацията на трите черници старици от Златарица направиха участниците в клуба „Млад природолюбител” към СОУ „Св. св. Кирил и Методий” в Златарица с ръководител Стефка Николова
Моля, гласувайте!
http://bepf-bg.org/vote/confirm?email=s ... b5e3cee7a3" onclick="window.open(this.href);return false;
или на:
http://www.bepf-bg.org/page/%D0%A4%D0%B ... 2/160.html" onclick="window.open(this.href);return false;

[cchery]

Много ме впечатли историята на тези дървета , затова и я поствам тук.

Черничките от Златарица


Местоположение: гр. Златарица

Възраст: 350-400 години

Вид: Черници

Номинирал: Клуб "Млад природолюбител", СОУ "Св. Св. Кирил и Методий", гр. Златарица



Черниците-старици

На 25 км югоизточно от Велико Търново, на толкова от Горна Оряховица и на 15 км северно от Елена се намира гр. Златарица. Разположен между хълмове и реки с живописни местности, той е предпочитано място за любителите на планинския и селски туризъм.

Разгръщаме няколковековната му история. През землището му е минавал тракийски и римски път VIA VITA, а когато Търновското царство пада под османска власт /от края на 14 в. до края на 18 в./, Златарица е вакъф, подарен на старата валиде-султанка. Самочувствието на местното население е било значително по-голямо от това на хората от други райони на поробеното ни отечество. Много от мъжете са били освободени от данък и са имали право да носят оръжие, с цел охрана и защита на старопланинските проходи - т.н дервентджии. Тук се настанили и бежанци след Чипровското въстание. По този начин населението от ден на ден се увеличавало. Всички жители са българи християни. Възникнала остра нужда от религиозен дом -църква. Но такава можело да се построи само с разрешението на султана. През 1628 година златаришките първенци-старейшини приготвили всички материали за строежа и са били занесени лично на султана. Той е определил с канап размерите на църквата, който е бил запечатан в торбичка с туграта на султана, което е означавало,че трябва да се изпълни точно нареждането му. Как и по какъв начин - не знаем, но заповедта на султана била нарушена и златарчани построили по-голяма църква. Но предател наклеветил на управителя в Елена златаришките първенци. Кадията побеснял. Той трябвало да събори изиданото от църквата и да я заличи. И второ - да изколи шестте старейшини-българи и да набие главите им на колове. Първенците обаче били умни хора, знаели слабостта на еленския управител, започнали да ходят по къщите и да събират златни и сребърни накити и други предмети, които предали на алчния кадия, а той „си затворил очите за строителството на черквата". През 1634 година църквата е построена и осветена в сегашния църковен двор. Възхитеното от подвига на старейшините население на с. Златар, нямайки с какво да ги награди, ги удостоило с честта да си посадят по едно черничево дърво за спомен. Мястото е селска мера - пасище, срещу църквата, от другата страна на реката.

В друга легенда се разказва как в селото по същото време, когато била построена вече църквата и хората още били в стрес, ненадейно се появили двама „чужденци”. Те поискали среща със старейшините. Те пък се страхували да не са хора на султана, но все пак се събрали. На срещата, за тяхно учудване, чужденците извадили някакви фиданки. Единият им раздал по една фиданка. Казал им, че това е дърво, което тук го няма. Казва се ”черница”. Според наблюдението им то ще вирее много добре. Казвали им, че само от листата им се храни копринената буба, която прави пашкули, от които се точи коприна. Било е много доходно и щяло да бъде добре за съселяните, да ги отглеждат. Плащало се много скъпо.

Старейшините се размислили, но щом щяло да има полза, се съгласили. Заедно минали реката и там засадили десетте черничеви фиданки. Обещали им, че след три години ще минат и ще им покажат, как се отглежда бубата.

За три години дръвчетата пораснали. По инициатива на старейшините били оградени. На всяка фиданка поставили табелка с името на старея и зачакали да се явят „чужденците”.

Дошли на четвъртата година. Донесли бубено семе. Останали около два – три месеца, като обучили 4 – 5 семейства.

Годините минават, нижат се добри и лоши дни, а черниците са мълчаливите им свидетели. Останали са само три - грозни, прогнили, прогорели, но скъпи и свидни за златарчани, защото те са мостът, който ни свързва с нашите прадеди.

По примера на старейшините от 1634 през 1860 година, когато се построява класното ни училище, дарителите са били удостоени и те да посадят по едно черничево дърво. Близо стотина години след това ученици от училището заедно с учителите си са засадили още чернички. Сега всеки от града ни и околните села знае за тази местност "Черничките". Тук са се провеждали и се провеждат сборове, панаири, изпращане и посрещане на градинари, Празникът на градинарската чорба и още много събития. Това място е култово за златарчани. Черниците са извисявали и ще извисяват снаги, за да дават сянка и прохлада на населението.

А трите черници, като старици, ще продължат да разказват своята история. Наш дълг е да ги пазим и предаваме на поколенията след нас.

Пътниче, поспри, поеми дъх под сянката, вгледай се в клоните и слушай...

[cchery]

Хора, давайте по-смело и влезте да подкрепите нашите форумни деца!!!

[cchery]

ДНЕС Е ДЕНЯТ! АКО ВЕЧЕ НЕ СТЕ ГЛАСУВАЛИ ЗА ЧЕРНИЧКИТЕ ОТ ЗЛАТАРИЦА, МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ ДО КРАЯ НА ДЕНЯ!

[metsababa]

Срокът за гласуването изтече в сряда. Сега ще чакаме добри новини за децата от Златарица!

[snnikolova]

Привет от Златарица!
Моля, да бъдем извинени,че не споделихме с вас резултатите от конкурса "Дърво с корен". Навярно вече сте разбрали,че нашите черници - старици не са победители. Номинацията ни беше подкрепена от 782 гласа в електронното гласуване и е подгласник на сливенското село Глушник - вековна черница и орехи. Освен с грамота за второто място в конкурса, бяхме наградени с помагало "Дунавски пакет", което ще ни е полезно с интересната информация и знания за природозащитата в България.
Благодарим на всички, които ни подкрепиха!

[Kleo]

[cchery]

Стефи, най-важното е ентусиазмът, с който децата се включиха.

Останалото, за съжаление, си го знаем как става......