Добрутро!
Фюте, това е най-тежкото на майчинството - отговорността за здравето на детето. Не че възпитанието, обноските, маниерите, гледната точка, възприятията са по-маловажни. Но без здраве нищо не струва! И на мен това най-много ми тежи, защото вкъщи всички разчитат на мен - даже и Момчил - една вечер докато съм била на кварталната ни женска среща е стоял 5 часа с главоболие, защото не знаел какво да си вземе

.
Дани, снощи ни се получи добре с едно изключение - в детския клуб не взеха Цвети, защото е малка и Боби беше принудена да си тръгне по-рано. Но не мога да не отбележа, че и Мити, и Цвети се държаха много, много добре в ресторанта. Особено пък като се има предвид в какви ситуации съм изпадала аз с моите деца. Така че....
Беше весело, беше топло

, беше вкусно и с дъх на розе. Толкова приятно, че се прибрах в 12 часа, т.е. Марчи ме достави до нас с нейната кола. Тази сутрин за първи път откакто сме сменили "часовника", се събудих от алармата на телефона. Иначе съм кукуряк около 15 минутки преди да звънне. Мързеше ме свински тази сутрин и въпреки възможността да сляза и да тичам, с което да не закъснея за останалите си сутрешни задължения, не слязох..... Просто ей така..... обаче съм в ПМС и това барабах със сивотата вън ми се отразява на тонуса. От друга страна не се чувствам никак зле, защото имам нужда малко да посвия "перките" си.
Нелка, интересни размисли (както обикновено, когато си тук) за избора. Аз също обичам опростените модели и ми допада да мисля, че изборът ни е сведен до простото 50:50 - "Да бъдеш или да не бъдеш". Чудя се обаче какво е твоето виждане по въпроса за избора на нелечимоболните хора?! Ще ми се да вярвам, че и там може да се приложи същия вид избор!
