Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

[Kleo]

http://mislite.eu/flash-prezentacii/nya ... bichan-f21

[danid]

МОЯТА УЧИТЕЛКА

Контейнерите за боклук до блока -
тук всяка сутрин идваше жена...
във вехти дрехи, слаба, не висока
с количка, а през зимата с шейна.


Източник - неизвестен за мен

стихотворението ми е пратено в скайп от приятелка

това ме разплака, тази тема я бях пропуснала до днес, но сега ще надзъртам често

[dexter]

Малко персийска поезия, една приятелка се е захванала да изучава съвременната турска проза и днес ми прати това от поета Руми

Приятелю, душа на нашите души, без мен не тръгвай ти!
Небе, не се върти без мен. Без мене, месец, не свети!
Земя, ти не бъди без мен, без мене, време, не лети.
Със тебе мил ми е светът, не ме оставяй никой път,
дори към други светове сърцето да те позове.
Юзда, ти коня не гони. Без мене, песен, не звъни.
Не гледйте без мен, очи. Душа, без мене, замълчи.
Сега и вечната луна блести със твойта светлина.
Додето верността е в нас, пред тебе вечно ще съм аз -
подобно топка пред играч – от изгрев, та до късен здрач.
Без мене коня не гони. Не ме напускай, остани.

* * *

Да можех себе си да видя някой път!
Но как? Примесва своите бои светът.
Духът ми никога не е в покой,
но как спокойна е душата, Боже мой!
Морето ме погълна в мрак студен.
Но чудо! Чувствам, че морето е у мен!

Ето и линк, за който иска да почете още, на мен много, много ми допадна всичко, а винаги съм смятала, че не си падам по поезия
http://svetovnaliteratura.wordpress.com ... %B8%D1%8F/" onclick="window.open(this.href);return false;

[Мърмори]

ПРОЛЕТНО ПОЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА

Почистих килера,
изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра
побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства,
стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни.
И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам.
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,
подредих всички мои надежди.
До тях, някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред,
като луксозен пакет,
сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно,
най-важното само:
за точка опорна
вярно приятелско рамо.
Последно,
проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно ...

Кристина Филипова

[Kleo]

Не е нужно да виждаш цялото стълбище, за да стъпиш на първото стъпало.

[tita]

Да живееш

Един живот ти дава този свят,
и ти се постарай да го живееш.
Заслужил тази висша благодат,
заслужил тази болка да живееш!

Успей да бъдеш силен цял живот,
гори, бори се, вярвай и обичай.
Живей така, че да оставиш път,
по който някой следващ би затичал!

Приемай като струна всеки звук,
и с всяка тръпка музика извличай.
И вярвай, че ако сега си тук -
там някой непременно те обича.

Един живот ти дава този свят,
и ти си длъжен да го изживееш.
Заслужил тази висша благодат,
заслужил тази болка да живееш!

Анета Хайтова

[Kleo]

Защото съм жена

Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.

Недей да ме упрекваш, че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ да те изгарям.

Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а утре - кротка, мила и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.

И зарад мен горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а след това, с наивност на дете,
да плача за врабче с крило ранено.

Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!

И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска да се влюбиш!

източник: Интернет, Фейсбук, автор не е посочен, за съжаление

[Kleo]

Здравей мамо,
Днес денят е прекрасен,
океанът е кротък - неземно зелен,
планините край него, обрасли във храсти
и цветя. Топъл пролетен ден.
Аз съм седнала леко облечена само
на верандата с каничка черно кафе
и ти пиша. Как искам да пипна лицето ти, мамо...
И как искам да вярвам, че ти си добре...
Няма изгледи сякаш да дойда по Коледа.
Не плачи, знаеш - не всичко зависи от мен.
Ще работя тогава. Плащат ми двойно.
Прозаично, нали? Прозаично. Съвсем.
Може би ще се видим след другото лято
Може би... Може би... Дявол знай!
Не тъгувай. Обичам те. Все си в главата ми...
Стискам зъби и вярвам в щастливия край.
Това за мене. Кажи, как я карате вие?
Вече чух, че цените са скочили пак
до върха на църковната камбанария...
Сляп е Господ, потънал е в черния мрак...
А народа търпи, търпи като куче.
И се свива в колибка, и кокъл гризе.
Или, както и аз, се възползва от случая
и изчезва нанякъде. За да бъде добре.
Но да бъдеш добре не е толкова лесно.
Не е лесно да бъдеш щастлив.
Чужди хора, език... Да ти кажа ли честно?
Тук дори и .. дори и света ми е крив.
Красотата на чуждия пясъчен бряг
не ме радва. Не ме вдъхновява.
Аз копнея да стъпя на родния праг,
да си вляза у нас, моя майчице бяла...
Не плачи. Аз не плача. Аз само сънувам.
Всяка нощ аз се връщам насън у дома.
През деня аз работя и съществувам,
а живея щастлива край теб през нощта.
Мила мамо, пиши ми! Завършвам, защото
заваля. Просто пролетен ден!
Има капчици дъжд по писмото...
Приеми сто целувки от мен!

Автор: Румяна Симова

Източник: по данни на интернет и фейсбук

[Kleo]

Пръстен

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Веселин Ханчев

Източникът

Това стихотворение е отекнало дълбоко в мен, може би защото като малка станах неволен свидетел на това как татко изрецетира на мама цялото наизуст, гледайки я любовно в очите...

[Kleo]

Дай му жега на тоя живот,
...настъпи му до дупка педала!
С тоя вял половин оборот
как изобщо до днес си живяла?!

... Или в кроткия брачен чертог,
всяка сутрин когато се будиш,
още вярваш - добричкият Бог
ти разписва молбата за чудо?

А на тъмно, додето заспиш
и те свива инфарктно отляво,
апокрифни молитви редиш
за горещите ласки на дявол.

И преглъщаш горчивите дни
като супа от стара коприва,
а сърцето се чуди дали
не сънуваш, че още си жива.

А животът съвсем не е рай,
само постна вечеря на свещи.
Затова настъпи го докрай!
Дай му жега! Да стане горещо.

Даже миг да ти бъде добре,
своя дявол додето целуваш,
някой ден тъй и тъй ще се мре,
но животът поне да си струва.

Ники Комедвенска

[Kleo]

Понякога в тълпата срещаш лице, с което просто се разминаваш. А после то все не ти излиза от главата, точно както някои мелодии, случайно чути някъде, ти бръмчат часове в ума и не можеш да ги прогониш.
Понякога имаш чувството, че нелепо си се разминала по този начин с едни от най-хубавите неща в живота си. И лошото е, че никой не може да ти каже така ли е или не е. Дали наистина си се разминала с тях или е било нещо глупаво. Защото нямаш обратна връзка с... каквото там трябва
В списъка на живота ни влизат места, които няма да забравим, хора, които сме обичали или обичаме, къщи, събития, моменти... Но и тези разминавания са там. Загатнати, почти неслучили се, почти въображаеми, затворени в паралелните си вселени, и така вълнуващи!
Стоят си тихо, кротуват си, могат само на моменти леко или по-силно да побутнат въображението ни и – толкова! Какво ли повече да сторят? Можело е да ги приближиш още няколко метра и да ги направиш част от живота си, но ако това не ти е дошло отвътре, ако нещо те е спряло, да направиш противното ще е преструвка, нали? Ще е изкуствено.
Ще е обикновено.
А тези разминавания са именно необикновени и странни, и толкова наситени с недомлъвки, че да ги унищожиш така не си струва. Пък и като не е станало, просто... не е станало.
Понякога животът ни поднася само като намек шантаво хубави представления. Един жив филм, миг от магически сценарий.
Лице в тълпата. Някой, който те е развълнувал.

Мария Павлова

ИЗТОЧНИКЪТ