І-а част/17 май 2012 - СПАНАК, ЛОПУШ, КИСЕЛЕЦ, ГЛАВЕСТА САЛАТА, МАРУЛЯ
КОПРИВА
[img]
http://zdrave.org/wp-content/uploads/20 ... le_920.jpg[/img]
Копривата (Urticaceae) представлява многогодишно тревисто растение с височина 150 см, с дълго пълзящо коренище. Копривата е не само богата на витамини, минерали и дъбилни вещества с важно значение за кръвоносната ни система. С нейна помощ се приготвят вкусни и здравословни ястия.
Копривата цъфти от май до септември, с изправено и вдървено в основата четиритръбесто стъбло, със сърцевидни и заострени в края листа.
Включва между 30 и 45 вида, главно многогодишни растения, като най-известният представител е обикновената коприва (Urtica dionica), разпространена в Европа, Северна Африка, Азия и Северна Америка.
Малки факти за копривата…
1. В природата – копривата поддържа над 40 видове насекоми, включително някои пеперуди, а през късното лято голямото количество семена са източник на зърна за много птици.
2. За храна – хората я включват в менюто си през пролетта, тъй като е отличен източник на желязо, калций, магнезий и много витамини. Едно от най-изветните ястия е супа от коприва, но от нея може да се приготви и салата, като преди това листата могат да се минат с точилка, за да не жилят. Може да се направи и брашно или чай.
3. Здраве – копривата е от древни времена в билкарството и е ценна съставка на различни тоници и тинктури. Използват я за детоксикация, защото има диуретични свойства и при неразположения, като алергии, анемии и артрит. Лекото натупване с коприва може да помогне при ишиас или схванатост в някои части на тялото.
4. Текстил – първата употреба на растителното влакно на коприва в изработката на дрехи може да се проследи чак до бронзовата епоха. През Първата Световна Война влакната на копривата са използвани като заместител на памука и за изработката на униформи. Различни проекти в Европа се опитват да намерят начини за култивиране на копривата и обработка на влакното й с цел търговия.
5. В градината – младата и свежа коприва е отлична съставка на градинския компост. Може да се превърне и в хранителен, течен разтвор за насажденията. Направете вързопи от коприва и ги оставете във вода за 2 седмици, като разбърквате от време на време. Изцедете и разредете една част копривен сок с 10 части вода. Там, където расте коприва, почвата е тъмна и плодородна.
6. От копривата може да се направи ръчна хартия.
7. Парещите влакна – коприва има заострени власинки на листата и стеблото,съдържащи дразнещи химикали, които се активират, когато растението прави контакт с кожата. Когато власинките или бодилчетата на парещата коприва се допрят до болезнена/схваната част на тялото, те всъщност могат да намалят първоначалната болка. Учените мислят, че копривата прави това чрез понижаване на дразнещите химикали в тялото, намесвайки се в предването на сигналите на болка в тялото.
Изследване, направено от Технически университет в Молдова, за съдържанието на витамин С в копривата и зеления чесън. Изследването показва, че двете пролетни растения са важна алтернатива на плодовете и зеленчуците и източник на вит.С и бета-каротин, дори след тяхното готвене. Разглежданите витамини се запават в сушените растения, а методът на топлинна циркулация се препоръчва с температурен режим от 65С за копривата и 75С за чесъна.
ХРАНИТЕЛЕН СЪСТАВ: най-висок процент в копривата е отреден на
водата, след което следват
протеини и
захари, голяма част от които принадлежат на незаменимите аминокиселини. Свежите листа на копривата са сравнително добър източник на витамини -
А, В, D, Е и К, минерални соли (калций, манган, желязо, калий, цинк, магнезий и мед), ферменти, хлорофил и багрилни вещества.
Листата на копривата са богати на дъбилни вещества, пантотенова киселина, ситостерол и хистамин, а коренищата й най-вече на нишесте.
Хранителна стойност в 100 г продукт:
Калории 42 kcal
Общо мазнини 0.11 г
Холестерол 0 мг
Общо въглехидрати 7.49 г
Фибри 6.9 г
Захари 0.25 г
Белтъчини 2.71 г
Вода 87.67 мл
ЗЕЛЕН ЧЕСЪН
[img]
http://4.bp.blogspot.com/_V6ZwJoORbDY/S ... %D0%BD.JPG[/img]
Исторически любопитни факти за пресния чесън: хората, строящи пирамидите в Египет са консумирали много чесън. Здравословните качества на чесъна са ценени от векове. Чесънът (Allium sativum) е член на семейство Лилия. Той е важна съставка от три от най-великите кухни в света – френската, италианската и китайската.
• Чесънът и войната. В древността гръцките и римските воини са хапвали чесън преди да тръгнат на бой. Смятало се, че той им дава кураж и жестокост. Това е начинът, по който чесънът се е разпространил в западния свят.
• Чесънът и спортът. Аристофан отбелязва, че атлетите консумирали чесън преди Олимпийските игри.
• Чесънът и авиацията. През 1971 се наложило един BOAC DC-10 да отложи полета си, когато две бутилки от чеснов концентрат се счупили в куфар на пътник в багажното отделение. В крайна сметка самолетът бил почистен от специален екип с противогази.
• Чесънът и обучението. През 1937 няколко ученика от училище Flossmoor били временно отстранени от клас поради участието им в състезание за чеснов дъх по време на часовете.
Според проучванията чесънът:
• потиска увеличаването на холестерола;
• намалява риска от сърдечни заболявания;
• може да бъде ефективен срещу бактерии, които са устойчиви на медикаменти;
• намалява причинените от кадмий вреди върху черния дроб;
• има евентуални защитни свойства срещу рак.
Други болестните състояния, при които може да ни помогне консумацията на чесън са атеросклероза, високо кръвно налягане, камъни в жлъчния мехур, ушни инфекции, натравяне с живак, диабет, нисък имунитет, високи триглицериди, кандида, язвен колит, сърдечни пристъпи, бактериални инфекции, да спомогне за бързо зарастване на раните. Според други изследвания чесънът се бори срещу туберколозата, която е резистентна към голям брой медикаменти. Както сами може да видите, чесънът воюва на няколко фронта и се слави с антибактериални, антиоксидантни, антивирусни и антигъбични свойства. Смята се, че повечето от целебните качества на чесъна са следствие от неговите серни съединения като
алицина, на който се дължи и неговия специфичен аромат.
При смилането на алицина, в тялото се отделя сулфон киселина, съединение, което реагира със свободните радикали по-бързо, от което и да е друго съединение. Това е и причината чесънът да влиза в топ 7 анти-ейджинг храни. Той осигурява тройна защита срещу инфекциите, благодарение на своите
антибактериални, антигъбични и антивирусни функции. Чесънът унищожава резистентните на антибиотици бактерии, но се бори и с гъбичните инфекции, вирусите и паразитите.
Чесънът
успокоява и разширява кръвоносните съдове, като улеснява движението на кръвния поток, особено към сърцето. Той потиска формирането на плаки в артериите и предотвратява оксидирането на холестерола – състояние, което може да доведе до сърдечни заболявания.
Счита се, че тази ценна храна увеличава
защитата на вашия организъм срещу пет форми на рак – рак на гърдата, на яйчниците, на простата, на дебелото черво и на хранопровода. Част от този ефект може би се дължи на способността на чесъна да увеличава активността на детоксикиращите ензими, които са необходими, за да подпомогнат тялото да отдели химикали и други токсини. Смята се, че алицинът в чесъна подпомага дори и отслабването.
ХРАНИТЕЛЕН СЪСТАВ: Чесънът е богат на витамин B6 (който подпомага регулирането на хормоните в организма), витамин B1 и витамини C и D, както и на селен (рядък и изключително необходим микроелемент за човешкия организъм) В състава му, освен азотни вещества, влизат калций, магнезий, натрий; киселини – силициева, сярна и фосфорна; фитонциди и етерични масла.
Хранителна стойност в 100 g чесън (на скилидки):
калории - 146 kcal
белтъчини 6,4 г
мазнини 0,5 г
въглехидрат 32,6
ЗЕЛЕН ЛУК
[img]
http://zdravoslovnohranene.com/wp-conte ... en-luk.jpg[/img]
Историята на зеления лук е много интересна. Диворастящият зелен лук се е употребявал в Азия. Овчарите много се радвали, когато го намирали по пътя си. По търговски път лукът попаднал в Египет, където станал култово растение. Хората започнали да му се кланят и дори му правели златни статуи. Оттам лукът попаднал в Древна Гърция и се превърнал в лекарство, с което спортистите натърквали мускулите си преди най-важните за тях състезания. В Рим воините консумирали много лук за сила, издържливост и предпазване от проблеми със стомаха.
ХРАНИТЕЛЕН СЪСТАВ: зеленият лук, а също така и празът, са много полезни за здравето. Лукът съдържа
захар, при това повече, отколкото ябълките и крушите. Той съдържа и
фитонциди, които убиват всички микроби и унищожават инфекциите,
желязо - хемоглобинът може да се подобри с помощта на салата от зелен лук. А ако добавите сварен черен дроб, резултатът ще надмине всички очаквания.
Зеленият лук съдържа
кверцетин – антиоксидант, който се бори с много сериозни заболявания. Той е богат и на
калий, който предпазва от сърдечно-съдови болести. Освен това зеленият лук съдържа
витамин С, провитамин А, белтъчини, етерични масла и витамини от групата В и РР. Всяка година трябва да изяждате по десет килограма зелен, лук и кромид. Така ще попълните запасите от необходими на организма ви вещества.
:!:
Хората, които страдат от болести на черния дроб и на стомаха, не трябва да се увличат от ястия с лук. Ако получавате киселини след консумация на лук, трябва да намалите употребата му. :!: За да премахнете дъха на лук от устата си, хапвайте го с печени орехи, коричка хляб с олио или парченце лимон.
Благодарение на серосъдържащите вещества кашицата и сокът от кромид лук се използват при лечение на
пъпки и обриви, при изгаряния, както и като противовъзпалително средство. Лукът има също избелващо действие и се използва за премахване на лунички и пигментни петна.
Хранителна стойност на перата от зелен лук:
Калории 32
Белтъчини 1.83 г
Общо мазнини 0.19 г
Общо въглехидрати 7.34 г
Фибри 2.6 г
Захари 2.33 г
Вода 89.83 мл
Витамин A 997 IU
Витамин C 18.8 мг
Витамин E 0.55 мг
Витамин B6 0.06 мг
Витамин K 207 мг
Калций 72 мг
Желязо 1.48 мг
Тиамин 0.06 мг
Рибофлавин 0.08 мг
Ниацин 0.53 мг
Фосфор 37 мг
Магнезий 20 мг
Цинк 0.39 мг
Селений 0.6 мг
Мед 0.08 мг
Манган 0.16 мг
Бета каротин 598 мкг
Холин 5.7 мг
Аланин 0.08 г
Аргинин 0.13 г
Аспарагинова киселина 0.17 г
Валин 0.08 г
Глутаминова киселина 0.38 г
Глицин 0.09 г
Изолевцин 0.08 г
Левцин 0.11 г
Лизин 0.09 г
Пролин 0.12 г
Серин 0.08 г
Треонин 0.07 г
Триптофан 0.02 г
Тирозин 0.05 г
Фенилаланин 0.06 г
Хистидин
ЛЕВУРДА
[img]
http://www.beinsadouno.com/board/upload ... _77096.jpg[/img]
Мощни лечебни сили дремят в левурдата и се говори, че и мечките след зимния си сън я търсят, за да си пречистят с неястомаха, червата и кръвта. Можете да я срещнете още с имената див чесън, мечи лук, горски чесън, магьоснически лук.
Дивият чесън расте по влажни и сенчести поляни, богати на хумус, под храсти в широколистни гори и в планините. Силният му чеснов мирис се усеща още преди растението да е видяно. Листата и луковиците на дивия чесън се използват по същия начин, както на градинския, само че са значително по-лековити от него. Младите листа се събират през април и май, а луковиците - в края на лятото и през есента. Пресни листа от див чесън се нарязват на дребно и с тях се поръсват супи, сосове, салати и месни ястия. Луковиците се вадят през август след пълното узряване на семената и се сушат.
Левурдата притежава противомикробно и антисклеротично. Екстракт от билката оказва потискащо действие върху развитието на едни от най-честите причинители на стомашно-чревните инфекции. Притежава силно фитоцидно действие - убива причинителите на различни инфекционни заболявания (стрептококи, стафилококи, причинители на грипа, на дизентерията и др.) Дивият чесън действа благоприятно на стомашно-чревната система. Той е много подходящ както при остри и хронични разстройства, така и при запек. След употребата му отпадат предизвиканите от стомаха сърдечни смущения, изчезват безсънието и високото кръвно налягане, намаляват оплакванията, предизвикани от атеросклерозата. Това растение е ценно кръвоспиращо средство, прочиства тялото и изхвърля болестотворните вещества, спомага за отстраняването на хронични кожни заболявания. Помага още при лекуване на ревматизъм, лишеи, циреи и труднозарастващи рани.
Тъй като в сухо състояние листата губят лечебните си сили, при пролетното лечение за прочистване и освежаване от нечистотиите те се използуват пресни. Нарязани на дребно, те се поръсват върху филия с масло, ситно накълцани се прибавят като подправка (сурови) в супата, върху картофи, в кнедли и други ястия, в които иначе за по-добър вкус слагаме магданоз. Листата могат да се приготвят и като спанак или салата. Тъй като, употребени в по-големи количества, те предизвикват остър вкус, за спаначника е добре да се смесят с листа от коприва.
ХИМИЧЕН СЪСТАВ: Цялото растение съдържа етерично масло, в състава на което влизат винилсулфид, дивинилсулфид, алиин пипеколинова киселина, следи от меркаптан и др. Освен това се съдържа значително количество витамин С (особено в листата витамин С е 3 пъти повече отколкото при зеления лук) и високоактивни фитонциди със силни бактерицидни и фунгицидни свойства, превъзхождащи тези на чесъна и хряна. Лукувиците съдържат още слузни вещества, минерални соли, захари, антибиотика алицин.
Хранителна стойност в 100 г левурда:
Вода – 89 гр.
Белтъчини – 2,4 гр.
Мазнини – 0,1 гр.
Въглехидрати – 7,1 гр.
Моно и дизахариди – 6,1 гр.
Целулоза – 1,0 гр.
Нишесте – следи
Органични киселини – 0,1 гр.
Пепел – 1,1 гр.
Бета каротин – 4,2 мг.
Витамин С – 100 мг
Витамин В1 – 0,03 мг
Витамин В2 – 0,13 мг
Витамин В9 – 40 мг
Витамин РР – 0,47 мг
Калории – 36 ккал
Източници:
http://www.bb-team.org/articles/4002_ko ... z2PZrsg7wW" onclick="window.open(this.href);return false;
http://www.kukuriak.com/%D0%BD%D1%8F%D0 ... %82%D0%B0/" onclick="window.open(this.href);return false;
http://www.zdravosloven.com/portal/stat ... n-588.html" onclick="window.open(this.href);return false;
http://zdravoslovnohranene.com/poveche-za-zelenia-luk/" onclick="window.open(this.href);return false;
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/201 ... aln.763641" onclick="window.open(this.href);return false;
http://biozemedelie.com/zdrave/levurda/" onclick="window.open(this.href);return false;