,та реших да ви споделя моите вълненияДнес бях на родителска среща на Анджи,това ми е втората такава,като изключим една в началото,когато тя все пак не тръгна на градина.Беше ми много интересно да чуя как се справят децата,макар и само от няколко дни,госпожите им са невероятни,дано така си останат нещата.Ами то като в училище ги направили тези подготвителни групи,чак малко страшничко ми прозвуча,ама ще се справим си мисля..
Имат български,математика,нещо като трудово и друго,което неможах да запомня дори абревиатурата 
.Много се зарадвах,че ще изучават и английски,макар да се досещате колко биха научили малките им главички,но още първия ден Анджи беше много впечатлена от госпожата и начина по който им е представила нещата.Днес,след като я видях съм убедена,че искам детето ми да се "запознае"с езика именно чрез нейните уроци,много мила и някак спокойна млада жена,надявам се добре да се сработят с децата.Ами.....хубаво ми,толкова съм щастлива,че Анджи си има собствена си среда,само се моля да не боледуват често и да не изостава с материала 
Другото,което искам да споделя е,че в групичката им има 2 дечица със специални потребности ли,как им викат и аз незнам,едното е май с диагноза хиперактивност,а другото детенце още не съм го виждала и дори незнам за какво става дума,само Анджи ми споделя,че неможе да се храни сам,да се облича и не взима участие в уроците.Ако трябва да съм честна и безкрайно засрамена,първия ден,на тържеството се изплаших ужасно от детенцето(това което е хиперактивно) и ми се искаше да издърпам Ивето,защото беше близо до него,имах чувството,че ще я нарани,за миг застинах и оставих нещата да се случат....то отиде до нея и просто я погледна,спря за момент и в следващата секунда отново се обърна и започна да си прави неговите неща.Незнам какво изпитах в този момент-страх,гняв,че това дете страда може би,обърканост,незнам....След като мина малко време надделя само срама ми,тези деца до сега са оставали скрити за обществото ни и сега ни е някак страх от тях,немога да говоря за отвращения или нещо такова,но страх-ДА.Немога и неискам да си представам какво е на родители на такива слънчица,защото това детенце е едно малко слънце,ако го видите по-отдалече ще си кажете-"Я,какъв е щурчо..."и е толкова хубаво дете
.Днес госпожата ми каза,че Анджи не е могла да спи,учудих се,тъй като тя си поспива дори вкъщи следобед.След това случайно дочух,че това дете(умишлено неискам да му казвам името,за да не се разпознае някой,извинете ме)не е могло да спи и е викало и плакало.Едва когато се прибрахме Анджи ми сподели,че .....я е събудил ,след като е започнал да вика и тя не е могла да заспи повече.Опитах се да и обясня,че той не го прави нарочно и не е било насочено към нея,тя е доста чувствителна и всеки ден ми говори за него,аз и казвам,че той има проблем,че е просто по-различен от тях с държанието си,иначе е дете като тях самите,но честно казано не съм подготвена какво да и казвам.Дано не бъркам,вкъщи казваме нещата с истинските имена,без да заобикаляме истината,но незнам до колко тя я осъзнава.Искам да е толерантна към такива деца и да не ги гледа като на ненормални,вие как бихте постъпили,какво точно да и обяся 
Извинете ме,доста се отплеснах,но се чувствам малко тъжна и объркана......
Ели,направо си ти завиждам за тренировките....и аз искам....
Това е само от седмица ходене на детска. 
. Толкова много ми се спеше вече.
, какво ще кажете?
