Здравейте, момичета!
Аз съм в болнични тези дни... май, затова реших да се разпиша тук, докато се водя уж по-свободна. Болничният ми заради Ани, която в неделя вдигна някаква температура, такава една - по-скоро никаква - 37,5 градуса. Погледнах гърлото - червено като презрял домат, едната сливица огромна, направо цъфнала, другата - леко подута. Ясно, казвам си, ще си стоим у дома... Да де, ама ми отне половин ден да мина през лекарката за болничен и бележка за градината, че сега е четвърта група и ги водят предучилищна, затова следят отсъствията. Лекарката ми обяви гнойна ангина и тресна един здрав антибиотик. Като чух диагнозата и нали си падам малко авантюрист-хомеопат, пътьом си купих Хепар сулфур да съм подготвена. Прибрах се аз вкъщи и си казвам, я да го видя аз това гърло пак - ами права беше жената, налепите вече се виждаха ясно. Дадох на Ани Хепар сулфур, по-късно я накарах да направи гаргара със сода, вечерта сложих изварата на гърлото и... вчера сутринта имахме розовичко, но не и червено гърло. Е, кажете ми сега, бива ли за никаква температура и гърло, дето се повлиява от сода, извара и малко любителска хомеопатия, да се стреля с базука (антибиотик)? Както и да е, уж се водя свободна, оказах се затрупана с работа...
Успях обаче да прочета малко назад и видях, че и вие сте имали приключения, при това доста по-сериозни - спешни операции, вируси... Тези неща са нормална част от живота, макар да не са никак приятни. Пожелавам на всички болни, оперирани и техните близки, скоро всичко да се оправи.
Покрай тичането по лекари и зъболекари (водих Вили), отидох на няколко родителски срещи - в училището на Вили, в детската градина на Ани, в ансамбъл "Българче" за Ани, защото иска да ходи на народни танци... предстоят ми още обаче - със "Сребърни звънчета", където Ани пее и с школата по фотография, където Вили иска да ходи. При нас е весело.

Добрата новина е, че и танците, и пеенето, и фотографията са към Общински детски комплекс и са практически безплатни. Има някакъв символичен "членски внос" за родителско настоятелство от... 2 лв/месец. Отгоре на това, от университета организират разни обучения по европейски програми и сега ще ходя на курсове всяка събота до... ами май до пролетта. Истината е, че ми е забавно, но си давам сметка, че в един момент ще се окажа претрупана и ще се събере умора.
Обаче засега съм у дома ця-я-я-яла седмица и се наслаждавам на тази възможност, защото после ще съм във въртележка. Нашата кака учи немски така, че пушилка се вдига. За двете седмици, които минаха, съм подписала вече четири контролни работи, а има още една, която не е върната. Учи до 10 часа вечерта, а понякога й се накарвам и я карам да си легне, въпреки, че имала да учи още, просто защото смятам, че сънят е много важен в случая, още повече, че сутрин става преди 6 часа, за да отиде на училище. Цони, как е твоята изучаваща немски? Вили изписа вече една "упражнителна" тетрадка от 40 листа голям формат.

Обаче вече ми се гласи да ходи в Германия с класа и класната през лятото - тук това си е традиция в езиковите гимназии, след първата година отиват в страна, където се говори езика, който учат.
Впрочем, момичета, неочаквано, но не случайно ми "попадна" една много сладка книжка с... детски стихотворения за възрастни, която е абсолютно очарователна. Аз и без това се чудя голяма ли съм или малка, а моят мъж ми се смее, защото той не се чуди, той знае - казва, че съм и двете.

Затова ще ви поздравя с нещичко от тази книжка:
Лу тренира доброта:
вдига тежестите чужди
и опори прави тя
за изпадналите в нужда.
ден не я ли упражняваш,
добротата залинява.
