Лято - топло и красиво с усмивки ни дарило!

[danid]

Ето защо проверяваха и при нас гърла 2 седмици, че и уши и питаха добре ли са децата, чак се бях притеснила. За мен е адски тегаво това до 8,30, все тичаме защото едвам го вдигам щурчо сутрин, а ни заплашиха, че ще заключват вратата и така всяка сутрин се стресирам, че ще закъснеем, не за работа или училище, а за детска. Това е абсолютна идиотия, но не ми се коментира...

Радвам се, че сте изкарали добре снощи и съжалявам, че не успяхме да се включим и ние. Аз гълтам Хомеожен, Коризалия и клеева по всички възможни начини, но засега не съм много добре.

Еми, вземи си чужд мъж да си опресниш знанията. СОбствените все не са доволни, а най-добре някоя приятелка. Наистина е тегаво за децата това разкарване, а тепърва започват студените месеци.

Сватбата мина добре, имах проблем с букета, но след намесата на булката разрешихме казуса и всичко беше нормално. Украсата ни изхвърча от колата, но може би е добър знак. Малкия шафер добре избърса пода с костюма си и така цяла вечер. Бяхме в едно много хубаво комплексче на Симеоновско шосе. Виждаше се цяла София. Има и хотелска част. Перфектно е за подобни събития, защото ние бяхме малко - 20-ина човека.

Тази събота ще правим нещо като освещаване на апартамента и наистина се надявам да вляза вече в нормален ритъм, че все не ми стига времето. Имам усещане, че съм на бързи обороти и това адски ме изморява.

Сега още малко трябва да поработя и ще бягам да се лекувам и обмислям менюто за събота

Хубав ден Прекрасни

[ellyto]

Не съм писала отдавна, но днес няма как да не влезна просто.
Снощи на срещата бяхме само аз Чери и Кюлче в ресторанта на Фютката. Отивам аз (малко закъсняла) и гледам масата отрупана от едни салати, охлюви - комплименти от шеф Ганева. Реших, че тези неща са специално донесени за дамите, които вече бяха на масата и аз попита сервитьора за мен каква изненада има :1140 като имах предвид някоя салатка примерно с тученица, както беше сложила един път (сега сигурно тученица няма, но просто предположих, че нещо такова ще предложи), а тя нашата опасна Фютка ни направи донесе едни специални бобчета - Еде Мама - бяха толкова вкусни и толкова много преядох, направо едвам се прибрах вкъщи и ми беше супер тежко на стомаха ама дет се вика - га яде ни рива :1140 :1140 та така, изкарахме супер хубава среща и ви подканвам горещо да се присъединявате към нашата скромна, но така прекрасна компания
Днес ужасно много ме боли главата и съобтветно и днес няма да мога да стигна на спорта, но какво да се прави...другата седмица.
През нощта се събудих от ужасна кашлица, която не ми оставаше мира....много се ядосах, защото и главоболието ми ме беше хванало и исках да поспя колкото мога, но явно не ми беше писано много. Реших да намажа гърлото и гърдите с борово масло. Да ви кажа наистина има доста голяма разлика. Пак кашлям, ама кашлицата е драстично драстично намаляла. Препоръчвам да пробвате следващия път, когато имате кашлица и да видите дали при вас има такъв ефект като при мен. Много съм доволна.
Кюлче, радвам се че се включи, макар и с толкова кратък пост. Знам ,че казваш, че не можеш да пишеш дълго, но и това е нещо, така че подканвам те да пишеш по-често все в такъв стил
Дани на снимките от сватбата изглеждаш много хубава. Радвам се, че сте си изкарали добре, че сте си намерили облекла и че всичко е минало що годе по план.
Елисче, евала на тази учителка по английски. Радвам се и аз че все още има такива хора, които не те гледат като чувал с пари и да се чудят как да ти вземат и малкото, което имат.
Голямо бебе се е родила Анджи. Евала и ти си една героиня. Браво, браво.
Еми, наистина си е неудобсто с това търчане напред назад и се надявам д асе престрашиш скоро време и да се научиш да караш. Ще си улесниш доста сутрините и вечерите. Представям си това неудобство в момента колко много стрес и напрежение вкарва. Дано да се отърсиш от него в скоро време, ще ти е доста по-добре.

Еми толкова от мен...пак стана дълъг пост.

[cchery]

Ееей, банда, дойде време и аз да се разпиша. Най-вече защото считам, че е много важно да БЛАГОДАРЯ да Фюти за това, че всеки път, когато отида в "нейната" ВИКТОРИЯ се чувствам като най-специалния човек! Като очакван, обичан и важен човек, който заслужава онова, което има! Много малко са ситуациите, в които срещам, и отношенията, които имам, с хора като Фюти.... това да се чувстваш приет на 100%, да усещаш топлина, да си добре познат на един човек...... да знаеш че някой някъде в тази малка държава, но в същото време голяма джунгла от хора, мисли единствено за теб и те чака..... няма аналогия! Това са отношенията ,които цял живот съм търсила. Може би и съм се стремила.... или пък съм направила нещо хубаво и аз, за да ги получа...... Фюти, ...... аз съм щастлив човек и ти имаш роля в това щастие! БЛАГОДАРЯ!

Снощи Фюти ни посрещна със специални салати - само за нас направени. След тях "долетяха" охлюви по бургундски - уникален специалитет. А малко по-късно, както и Ели е писала, зелен фасул от сорт "Еде мама" (т.нар. "соево бобче"“, бланширан за 4-5 минутки във вряла вода и посолен с хималайска сол на кристали - е такова мезе няма! Изядохме и двете купи, че не ни и стигна... Срещата си беше среща пък била тя и само от 4 души....

Та така.. Емка, силно се надявам да не си ми се обидила за коментара за спорта.... не съм виждала Алекс от много време и нищо лично не съм вложила! Единствено личният ми опит на дебело дете ....... няма да го разказвам, но тези излишни килограми са ми затворили много врати... а какво са причинили на психиката ми, е нещо, за което не искам да говоря публично. Радвам се, че си намерила решение за Алекс и си абсолютно права, че всичко, което правиш, трябва да е удобно и за теб, защото твоето време не е безкрайно.... а имаш 2 деца и евентуално своето собствено аз, за което трябва да се грижиш!

Дани, явно някъде в нета има снимки, които трябва да видя ......

Момичета бързам сега да кажа по едно лека нощ на децата и да ги пращам при Сънчо, щото утре са на училище.... До утре!

[ellis_stoyanova]

Момичета,много съм объркана.Днес,без никаква причина реших да прегледам обявите за работа и какво си мислите става,откривам идеалната за мен-с добро работно време,без изискване за висше образование(за жалост още не съм завършила,поради финансови и "майчински" причини),единственото,което не успях да науча от обявата е дали става въпрос за центъра на града или за тук,в квартала.И тук идва голямото НО(всъщност са няколко).Както знаете Ивето не е на градина,там,където ходи Анджи,няма ясленкса група,има ОБАЧЕ една вратичка и бих могла да се помоля да я вземат,НО за колко време ще успея да и оправя нещата,за да тръгне нормално-изследвания,бележки и прочие.Следва-дали ще успявам да ги водя и вземам,ако работата се касае за клон в центъра?А когато са болни,което най-вероятно ще е доста често,кой ще ги гледа,след като едва ли ще мога да ползвам отпуск толкова скоро.Възможно е майка ми да дойде от Горна и да ми помогне.За жалост съм от хората,които,когато работят искат да дават максимума от себе си,а незнам дали ще успея да се справя с толкова много неща.Другото,което ме притеснява е,че винаги трябва да измисля няколко крачки напред,за да не съм неподготвена,неискам да подавам СВ,без да съм сигурна,че ще премахна всички пречки,или може би това е проява на несигурност......Вече почти 6 години съм по майчинство,желанието ми да започна работа е наистина голямо,но дали сега е правилния момент????И защо тази обява се яви пред очите ми,за жалост съм от хората,които смятат,че няма случайни неща и всичко става така,както е трябвало да стане,но дали моята нерешителност ще ми "помогне".Толкова дълго време съм "изолирана"от външния свят,че сега всичко ми се струва УЖАСЯВАЩО,а когато нямаш подкрепа от никъде е още по смазващо.......
Знаете ли,когато написах този пост знаех,че няма как някой от вас да ми помогне,просто защото всеки си знае неговите си възгледи,но исках просто да споделя с някого....плаче ми се...добре де,направо си поплаквам в момента и съм страшно объркана...

[cchery]

Елисче, тъкмо спирах компа и реших да видя дали някой е писал иииии ето те..... всичко, което изпитваш е така както трябва да бъде - страх, объркване, желание за връщане назад, за незапочване на работа, усещане за студ, за това, че изоставяш децата си, слабост, безсилие......... цялата гама от гадни чувства са в реда на нещата си. Поне в моя ред на нещата.... Минах оттам и не мисля, че бях щастлива. Но минах и преодолях. Сега се чувствам друг човек.....

Не знам защо бързаш да се върнеш на работа като знам какво удоволствие ти носи това да гледаш децата - поне ти самата си го писала. Аз за себе си знам защо исках да почна работа..... Така че ако не е спешно, дай още една година на децата.... Ако смяташ, че е в реда на нещата сега да почнеш тази работа, не се колебай - децата растат със или без нашата работа и ще стават само по-големи и по-добри!

[ellis_stoyanova]

Чери,балгодаря ти,че се включи,това,което ми каза и на скайп-да погледна децата и да видя какво ще почувства-ако нямаше други фактори,бих послветила цялото си време на тях,обожавам да съм с тях,макар,че осъзнавам,че вече немога да задоволявам нуждите им на 100 %,те имат нужда от развитие,от собствена сред.Това,което ме гложди е,непрестанните финансови проблеми,много трудно се справяме,а тепърва предстои зимата и феноменалните сметки за ток.Колкото и да е странно за някои от вас,при нас зимата отиват почти 70 прожента от парите,които влизат вкъщи за ток,предствете си как разпределяме останалата част>На борсата съм до средатат на ноември,след което ще трябва да започна да си внасям и поне здравните осигуровки,които са около 30-тина лева май,което допълнително ми тежи.Онзи ден бабата на Боби ми подхвърли нещо относно работата и гледането на децата,макар самата тя да смята,че Ивето е още малка за градина.Само да кажа,че тя не е давала 2-те си дъщери на градина.Знам,че и много хора от семейството ме упрекват"Защо не започне работа,след като едвам връзват двата края?",макар,че никой не е застанал на мое място и никой неиска да ги гледа,когато са болни,какво остава ако аз се разболея.Случвало се е да съм с 40 градуса Т и да няма кой да дойде вкъщи,жалка картинка,тогава Ивето беше на 3 месеца.Но знам,че със сигурност те(семейството)няма да са решаващи аз да започна работа.Искам и аз да се почувствам сред хора,да мога да си позволя да си купя една блуза или дори един лак,без да мисля,че взимам от парите за.....нещо си.Гадно е,а още по гадно е,че съм много скептично настроена към това,дали когато дойде момента да започна работа ще се намери такава,която да ме удовлетворява като работно време и прочие,мястото за което ви говоря не става дума за повече от 300-350 лева,макар че не беше спомената заплата,НО и тези пари са ми ок на този етап,да не говорим,че ще мога да си посрещам дечицата навреме от гардина......Имам 1 ден да реща,в петък е последен ден за подаване на СВ,това....

[dexter]

Елис, трудно решение ти предстои. Стискам ти палци, каквото и да решиш . Аз имам една любима поговорка - Когато се затваря врата, се отваря прозорец . Освен това възможностите никога не свършват, даже и да не получиш работата, ще се отвори нещо ново.

[ellis_stoyanova]

Декс

[valrus]

Здравейте,момичета!
Прекрасен ден от мен!Малко ми е мъчно,че никоя не е погледнала видеото ,което бях постнала,а лееекичко ми се искаше да изкоментираме.......

[ellis_stoyanova]

Валче,лъжеш се,аз го гледах,мисля,че повечето от нас са го погледнали,дори ако трябва да съм честна го препратих на всички мои познати в скайп,нямам Фейсбук,иначе и там бих го пуснала.За мен е важно да се информираме за такива неща,но какво можем да направим??????Честно казано,незнам.Какво мислиш ти по този въпрос,има ли нещо,което да направим???

[Сиренце]

Ели, моят съвет е при избора си да се водиш от това как ТИ се чувстваш. Ако си щастлива и удовлетворена в работата си, децата също ще бъдат, дори и да са с теб по-малко време.
И при двете си майчинства тръгнах на работа рано (по чисто финансови съображения). Сиана беше на 9 месеца, а Клементита на 1г. и 2 месеца. Нито за миг, обаче, не съм се чувствала виновна от това!!! Давах всичко от себе си във времето, в което бяхме заедно и смятам, че съм била (и надявам се съм) пълноценна майка. Факт е и че имах пълната подкрепа на близките ми.