И доуточнява:
„Юношеството оспорва авторитаризма на „теократичния баща" и на всемогъщата майка" и налага нов тип родителски авторитет."
Едно интервю на Розалина Дочева, поместено в брой 7 (161) от 2011 г. на сп. "Бела"
Патрик Деларош
[img]http://www.capital.bg/shimg/zx350_872573.jpg[/img]
е парижки психиатър и психоаналитик, с повече от 30-годишна практика в терапията на младежи с проблеми. Написал е 13 книги за родители и специалисти, 5 от които вече са преведени на български. Възползваме се от неговото присъствие в София, за да му зададем няколко наболели въпроса за възпитанието.
ПСИХОАНАЛИТИЦИТЕ ПРИДАВАТ ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ НА СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ. СМЯТАТ, ЧЕ ТЯ ИГРАЕ ВАЖНА РОЛЯ В ПСИХИЧЕСКОТО ИЗГРАЖДАНЕ НА ДЕТЕТО. А НАПОСЛЕДЪК ТЕ ЗАГОВОРИХА И ЗА РОЛЯТА НА УКРИВАНИТЕ В НЕЯ ТАЙНИ, НА Т. НАР НЕИЗКАЗАНО.
- Действително, семейната история е определяща за психическото изграждане на детето. Под „неизказано" ние имаме предвид темите табу, семейните тайни, свързани с родословие, произход, кръвосмешение, криминално, военно престъпление и т. н. Изобщо всичко онова, което родителите, както и бабите и дядовците, обикновено укриват от детето с цел да го „предпазят".
[img]http://ppt.fellowshipenglewood.com/imag ... ecrets.jpg[/img]
Това обаче е илюзия. Всъщност премълчаваната тайна е травматична за детето. То въобще не се заблуждава, когато се натъкне на нея, и иска да получи веднага отговор на своя първи и най-често последен въпрос. :!: Забраната да мисли върху въпросните обстоятелства не предпазва истински детето, тя го смущава много повече, отколкото действителността, колкото драматична и мъчителна понякога да е тя. :!: Впрочем всеки психоаналитик констатира в практиката си колко чувствителни са децата към потуленото в семейната история... :idea: И нещо повече, „неизказаното" е травматично не само за онзи, който директно го „понася", но се явява още по-голяма пречка за представителите на по-следващите поколения, защото те вече не разполагат с необходимите средства и елементи, за да го обяснят и разберат. :idea:
В ЕПОХАТА НА КРАЕН ЛИБЕРАЛИ¬ЗЪМ ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО ВИЕ ПЛЕДИРАТЕ В КНИГИТЕ СИ. ЧЕ АВТОРИТЕТЪТ И ЗАБРАНАТА СА АБСОЛЮТНА НЕОБХОДИМОСТ ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕТЕТО. ЗАЩО?
Ние живеем във време, което, като всяко друго, се опитва да коригира заблудите на предходното. И всяка генерация подновява поправянето на възпитателните грешки, от които е страдала. За жалост подобна корекция (или опити за корекция) произвежда понякога само едно карикатурно залитане в обратната посока. :!: Така например авторитаризмът поражда лаксизъм (крайна толерантност - бел. ред.) :!: . Авторитаризмът, бидейки по дефиниция власт, която не се оспорва, отключва у родителите, които са го понасяли, лаксизъм без забрани, чиито ефекти са даже още по-пагубни за възпитанието. :idea: Несъмнено и единият, и другият подход са вредни. :idea:
Авторитаризмът - понеже заменя словото с „твърдата ръка", която, както подсказва изразът, дресира детето, все едно то е животинче.
[img]http://www.kozmetikata.com/showimg.php? ... _43458.jpg[/img]
А лаксизмът - защото, точно наопаки, претендира да не се противопоставя нищо на детето и фактически го изоставя подвластно на собствените му прищевки и капризи.
[img]http://www.moetodete.bg/uploads/middleI ... 6028251070[/img]
Но детето: се изгражда като личност, от една страна, благодарение на онова, което му се дава, но от друга - и на онова, което му се отказва.
ДО КАКВО ВОДИ ВЪЗПИТАНИЕТО БЕЗ ЗАБРАНИ?
:idea: Възпитанието без забрани отрича разлukama между поколенията. :idea: Забраната в действителност няма същия смисъл за детето, както за възрастния. За възрастния липсата на забрана има смисъла на свобода. :idea: А при детето тази липса го кара просто да се излага на опасности. Детето се "нуждае от „рамкиране", от поставяне " на граници и защото тяхното отсъствие поражда тревожност у него. То има потребност от родители, които да го направляват и до една определена възраст някой друг трябва да решава вместо него. :idea: Tакa че забраната в широкия смисъл на думата е важна в три области:
- за възпитанието (няма възпитаване без забрана);
- за живота в общество¬то (тоест извън семейната среда);
- за психическото здраве.
Може да се твърди, че всякакви леки или по-сериозни психологически смущения у детето, като се почне от баналната двигателна нестабилност, та чак до тежките разстройства на личността, произтичат от липсата на забрани. Те обаче не бива да се бъркат с наказанието.
ДА НЕ БИ ДА ПЛЕДИРАТЕ ЗА ЗАВРЪЩАНЕ НА СТРОГОТО ВЪЗПИТАНИЕ ОТ АНГЛИЙСКИ ТИП?
- Не. Нека правилно бъда разбран - това, което искам да кажа, е, че авторитетът на родителите би следвало да бъде абсолютно достатъчен, за да накара детето да уважава тяхната забрана. И колкото по-стабилен е той, толкова по-малко на тях им се налага да формулират забрани. Освен това детето има нужда именно неговите родители, а не примерно бабите и дядовците, да са тези, които го принуждават да се подчинява.
[img]http://semeistvo.net/wp-content/uploads ... oditel.jpg[/img]
А КАК МЯСТОТО. КОЕТО МАЙКАТА И БАЩАТА ЗАЕМАТ В ДЕТСТВОТО, СЕ ПРОМЕНЯ В ЕТАПА НА ЮНОШЕСТВОТО?
- Тук ще трябва отново да говоря за авторитета, за това, от кого той е представляван и как се трансформира през юношеството. Неохегелианският философ Александър Колев разграничава четири типа авторитет, които аз доразработих и свързах със семейството.
- Първият тип, изведен от учението на Платон, се основава на идеята за справедливостта. Той е представляван от двамата родители, формулата му е „Равенство".
- Вторият тип авторитет, чиято основа е теокрацията, произтича от бащата „като наместник на бога" и се формулира с „Така е, а не другояче". :idea: Това е власт без обяснения. :idea:
- Третият тип авторитет почива върху идеите на Аристотел и посоката му на действие е от по-големия към по-малкия, от учителя към ученика, или най-общо казано - :idea: това е авторитетът на възрастния, който знае повече за бъдещето от младия човек и ще го учи що е то животът :idea: , формулата му е: „Следвай моя пример!" В семейството той може да бъде представен както от майката, така и от бащата.
- Четвъртият тип авторитет се основава върху Хегел и е :idea: „законът на по-силния" :idea: . Тук това е майката, защото тя има директен контакт и незабавна власт върху детето, която при бащата е опосредствана от словото. Бащата казва онова, което трябва да се направи, но не проверява, ако му се подчиняват. Майката го казва и незабавно проверява дали е сторено. В първия случай детето се подчинява, ако го иска, а във втория - защото е принудено да се подчини, формулата е: „Прави, каквото ти казвам!"
КАКВО СЕ СЛУЧВА С ЧЕТИРИ¬ТЕ ВИДА АВТОРИТЕТ ПРЕЗ ТИЙНЕЙ- ДЖЪРСКИТЕ ГОДИНИ?
- Ако по време на детството u четирите типа авторитет са представени в семейния живот, то през юношеството два от тях постепенно изчезват. Или най-малкото биват оспорвани от юношата. Това са тези, които са носени от единия родител: теократичния баща (вариант 2); или всемогъщата майка (вариант 4). За сметка на това младежът настойчиво претендира за първия и за третия тип авторитет, упражнявани от двамата родители и почиващи върху „справедливост" и „бъдеще". Ето спрямо този нов тип авторитет предстои „да се сверяват" и „да се нагаждат" родителите, пък и децата, в периода на юношеството
- в зависимост, разбира се, от всеки отделен случай.
