. Вече ми е смешно де..... то и какво ли друго мога да направя. Няма да почвам подред, че едва ли ще свърша тази вечер. Пък взе да ми се приспива 
.В интерес на истината не смятам да се оплаквам. Има и по-важни неща....... като примерно мача на Лудогорец от четвъртък
. Цветка, нищо не разказа....... как беше обстановката в Разград вчера?! Усещаше ли се, че момчетата от отбора ви направиха нещо невероятно?!? Ако това беше сътворено от Локо Горна...... сигурно щях да подскачам като дива навсякъде . Сега обаче го правих заради отбора на Лудогорец, който донесе невероятна надежда в моето сърце. Ние с децата бяхме на стадиона. Под "ние" се има предвид аз и децата, т.к. Момчил пак го раздава парижанин тези дни . Четвъртък сутринта "хванах" последия влак и купих билети за мача. Вечерта....... за малко да закъснеем.... Тръгнахме късно отвкъщи. Оказа се, че вместо картата за пътуване в метрото съм взела с мен...... клубната ми карта за ЗООМАГАЗИН "СТЕФАНОВ" - с нея пазарувам храна с отстъпка за котешкия звяр, но не ми помогна за метрото. Е, на отиване купихме спокойно билети, но на връщане........ баси - чакахме сигурно 100 човека пред нас да си вземат билетчета. Ако бяхме с картата, щяхме просто да се чекираме електронно, но не би.В крайна сметка 20 минути преди началото на мача бяхме на входа на стадиона..... и останахме там точно 30 минути
. Не знам каква беше тази "организация" на пропускане на публиката, но със сигурност пропуснахме първия гол на Лацио. Да не кажа, че не бях забелязала този пасив в резултата някъде до 16.тата минута на мача....... :lol: , когато Коки ме светна (ние се озовахме на стадиона към 8-та минута).На всичкото отгоре, докато чакахме да влезем, Бела ме попита дали има нещо на лицето си...... оказа се, че ИМА. Огромно петно от кръв върху бялото си яке.... Беше й текнала кръв от носа във възможно най-неподходящия момент.... Пред нас имаше непробиваема стена от фенове, чакащи да влязат на стадиона. А зад нас - тройно повече! Ни напред, ни назад. На всичкото отгоре нямах нито мокра, нито суха кърпичка в себе си. Когато ходя на мачове слагам лична карта, телефон и малка сума в джобовете на дънките и не нося чанти........ В случая това беше фатално грешно. Добре че наоколо се намериха запалянковци, които ми подадоха мокри и сухи кърпички и по някакъв неочакван, но пък желан начин, течащият с кръв нос на Бела ускори влизането на стадиона - за да ни направят място, трябваше да влязат всички пред нас
. В крайна сметка си намерихме реда, но не и местата от него
- беше невъзможно да ги търсим в тази тарапана. Но все пак Бела седна на седалките. Ангажира вниманието на дузина фена на горния ред, които буквално се вживяха в проблема ни и вадеха на поразия мокри и сухи кърпички, за да запушваме кранчето. Едно момче й бършеше длатна, друго петното кръв по якето, трето й държеше лявата ръка нагоре 
. Ако питате аз какво правех в този момент, не мога да ви отговоря. Но вече ви е станало ясно, защо чак в 16-атата минута разбрах, че Лацио са вкарали гол. 
В крайна сметка срещата се разви инфарктно. След като бяхме увесили нос и Коки риташе седалките пред нас в израз на яд, че Лудогорец падат с 2 на нула, почнахме да скачаме при първия им гол. При втория..... вече направо пружинирахме във въздуха. :1140 ....... явно същото е правел и телефона ми, защото един фен от реда пред нас спря вертикалните ми движения с тялото като ми показа какво държи в шепите си..... моят джиесем в насипно състояние ....... явно докато съм подскачала е паднал от джоба ми и със страшна сила е излетял на реда пред нас
.......... Последният път, когато същото това нещо се случи с моя телефон, отборът на Коки взеха титлата в турнира по футбол на СПОРТНА ЗОНА, София!!! Точно това си помислих в този момент, сглобих и си пуснах теле-то и си пожелах тайно на ум..... Лудогорец да издържи!Когато в 88-ата минута орлите вкараха третото си попадение, станах свидетел на ........ нещо изключително красиво и мило...... Коки беше взел в прегръдката си Бела, беше я вдигнал във въздуха и ѝ се радваше все едно тя беше вкарала гола... толкова щастлив беше. Аз пък ги гушнах и двамата ииии нямаше нищо друго на света в този момент! Не вярвах, че всичко това се случва и че ...... съм имала все пак удивителен късмет да си купя билети.
Е, връщането ни до Младост ни отне доста време, т.к. както вече ви казах, ни се наложи да изчакаме почти 100 души на касите за билети в метрото...... но..... да стоиш на перона на метростанцията в 11 и половина през нощта и цялата тя да се тресе от възгласи "Българи-юнаци" се случва много, много рядко в това наше криво и смръщено ежедневие!
...................................
Иииииииии, това беше с мача.... Но при мен нещата не свършват само с едно
....... без значение дали ще е хубаво или лошо. Както ви писах Момчил е в Париж - командировка. И аз пожелах да организирам едни хубави почивно-празнични дни за мен и децата някъде извън София - най-добре на място с топла минерална вода, от което ще можем лесно да стигнем до Шипка на 3-и март! Еми.......... уви........ бедният български народ с ниски заплати и високи сметки се беше подсигурил доста по-отдавна от мен и хотелските комплекси в градовете Карлово, Калофер, Баня, Павел баня и с. Анево (все по подбалканския път от София към Бургас) бяха пълни .Разбира се, това горното си има прелюдия. И тя почна от миналата неделя, когато казах на майка ми, че планирам да си идем по празниците към Горна. Майка ми обаче........ ми отказа категорично да ни приеме....... с мотива, че е студено и ще разболея децата. Тези "малки-мънички" дечица
, едното от които е 11-годишен пиргишин по-висок и от майка си 
. Брех, не знаех че са толкова крехки тези мои деца, че един "студ" от 10 горнооряховски градуса на въздуха да ги разболее.......И така, след като майка ми ни отказа да си идем, а българските комплекси се оказаха в невъзможност да ни настанят, ние насочихме погледи на запад - към съседката Сърбия. По предложение на Фюти се откри страхотна възможност в едно хотелче в Ниш. Разбира се, не можах да резервирам през букинг.ком
- така или иначе не ми върви тази седмица, ноооо за сметка на това тази сутрин успях да се обадя в хотела и направих резервация директно там. За да разбера само след 5 минути, че и това ще се окаже тотален провал, т.к. не мога да изведа децата през граница, ако нямам съгласието на баща им. Съгласие, декларирано в нотариално заверено от него пълномощно 
Ебаси........ Само в рамките на едни 5 минути се радвах и плаках с еднаква сила.... :lol: :lol: ...... Накрая бях вече :1212 :1212 . Еми уморих се да се боря срещу съдбата..... Затова днес си бяхме в София. Срещнахме се с Бобката и обядвахме в един вегански ресторант, после с децата посетихме Националния военно-исторически музей...... Утре............ за утре дори не смея да мечтая.... нека се събудя и да видя, че е истина....... събуждането ми имам предвид. А ако все пак запрашим нанякъде, знаете къде е мястото, на което можете да разберете за това.
Пожелавам ти го от сърце 
. След като за нас не се намери подходящ комплекс ни в България, ни в Сърбия 
Браво за което! 
, правиш У-то стърчащо нагоре като корона, лентата около главата може да се прихване с леко огънат голям кламер, за да държи добре, или да бъде защипана с телбод, лепило, тиксо, че дори и защита с конец, ако картонът е по-дебел. Ако искаш шаренко, от опаковки от вафли или чипс може да изрежеш звездички, кръгчета и т.н., които да залепиш за украса. Вътрешната страна на повечето такива опаковки е с много приятен сив цвят, някои са със златист, но рядко се срещат. В магазините за бижута можеш да намериш най-различни декорации - плоски звездички, плоски мъниста. Не използвай Ц200 за лепене на друго, освен на хартия, може да се разпадне, аз предпочитам телбодът като по-надежден, не се вижда от разстояние повече от метър, че нещо е ковнато с него, или моментни лепила. 
