The winter is coming ....

[futarela]

[Ася]

Kaкто всяка нощ, така и тази нощ псетата, които комшиите през една къща надолу хранят и отглеждат свободно пуснати на улицата, виха безобразно нонстоп. Нямам думи и ми иде да взема пушката. Става дума за улични кучета, които "пазят", ама така пазят, че не смеем да минем оттам, ако не сме в колата. Отидох да живея извън града в търсене на спокойствие, а нямам нито една спокойна нощ. Комшията през една къща нагоре същата стока, и той има една глутница свободно пуснати виещи кучета.
Миналата година със сълзи на очи се молих на приятелка, която се занимаваше точно с кучешките проблеми в така наречената ни "община" (няма да сложа главна буква!). И тя идва с кучкарите един-два пъти, хванаха едно-две псета и толкова. За един месец популацията им си възстанови броя. Няма санкции за тези хора, няма глоби, щом приятелка не може да ми помогне, сега, след като тя вече не работи там, изобщо има ли смисъл да ходя и да пускам жалби???
Нашето куче е на такова място, че няма достъп до другите псета, то НЕ се размножава.
Започвам да разбирам кучемразците, и колкото и да си давам сметка, че не животните са виновни, а хората, просто искам да намеря спокойствие. Тези глутници са опасни. Живея в град, в който преди много години едно момиче загина, разкъсано от псета ( не бяха улични, а питомни пазачи на един паркинг). Но въпреки, че хората още помнят тази трагедия, целият град е пълен с кучета, на центъра са най-големите, по-високи от сина ми, всички улици са осеяни с мръсотиите им.
Оплаках ви се, не че ми олекна, едва си държа главата изправена. Не искам да мисля какво ще е лятото на отворени прозорци...

[cchery]

Аси, явно днес въобще не е ДЕН..... аз също се наоплаквах - ето тук! Толкова резонен въпрос задаваш - ако една държава не може да се справи с кучетата си, какво остава за хората....... Ама то и хора като хора ли сме?!?! Ако бяха такива твоите комшии, сега щеше да ни пишеш колко е хубаво да живееш извън големия град...... Е да, ама не било така в балканска България. Тука сме най-големите за всичко...... разбирачи, слагачи, свалячи..... непукисти, танкисти..... мъчно ми е много. Не знам с какво мога да ти помогна...... и дали ако ти напиша да дадеш комшиите си под съд, това ще оправи съня ти довечера.... Сигурно не... Но поне те прочетох и ти съчувствам...

Аз имам с какво да се похваля... криво-ляво. След като преди 2 седмици сигнализирах в нашата община за опасния фитнес на открито в парка ни, монтиран преди 2 месеца

Фитнес на открито или кой усвои едни пари?!

общината взе, че се размърда иииииии пооправи положението:

Фитнес на открито или ........ РАЗВРЪЗКА донякъде

Да си призная честно, не очаквах..... Защото никой не ми отговори на мейла, който им пуснах. Реших, че са ме изтрили от пощенските си кутии с голям кеф и са ми сложили клеймо ХЕЙТЪР завинаги. Ми не било така.....

Спокойна нощ на всички...... Време е Сънчо да ме прегърне!

[Ванчето]

Привет от мен!
Чери, много са ти сладки дечицата!
Освен това за стореното от теб! Много хора биха подминали проблема с мисълта, че това просто не е тяхна работа. Но истината е, че опазването на всичко, което е обществено е "работа" на всички нас! А не само да чупим и рушим и после да обвиняваме другите за положението в което се намира цялата държава! Не знам, въпрос на навик ли е, на образование, на манталитет... Защо БЪЛГАРИНА вярва, че правилата и законите не важът за него...??? Много е дълга темата, има много какво да се каже по този въпрос! А на теб още веднъж БРАВО!
Асе, напълно те разбирам и ти съчуствам от сърце! Много е неприятно положението! Мисля, че проблема с бездомните кучета е много сериозен и е време държавата "наистина" да се справи с него! Дано само да сме живи да го видим...

[ellis_stoyanova]

Добро утро и от мен...най-накрая
Чери,разгледах снимките в блог-а ти и честно да си призная останах с някаво чувство на удовлетвореност.Макар и безумна,идеята за този "фитнес" вече е факт,с това неможе да се направи кой знае колко,но когато показа опасните уреди,напраово и бях сигурна,че никой по никакъв начин няма да си мръдне пръста.Все още немога да повярвам,че общината се е задействала толкова бързо и сега поне уредите не са толкова опасни за децата,а и за останалите хора,преминаващи или играещи покрай тях,дори и за малкото спортуващи.Похвално е и някак има лъч надежда,че някой все още си обича и най-вече изпълнява задълженията.Браво и на теб за "будната ти съвест',защото много други хора са минали от там,но всеки си е казал,че това не е негова работа.Ето тази черта в българина МРАЗЯ ужасно много.Трагично ми е например когато има сняг как всички започват да се оплакват как общината не била изчистила улиците и т.н,а пред самата къща/блок на оплакващия има метър сняг.Но това просто'не е негова работа".Има много такива случаи,но сега се сетих именно за това.
Аси,какво да ти кажа....ние живеем в Перник,но блокчето ни се намира в такъв район,който е предимно с къщи.Признавам си много е спокойно,но и нас лаят на кучета нощем ни буди през лятото.За жалост няма оправия,те казват-това си е моята къща,мога да си правя каквото си искам.Режат се дърва в 15 часа след обяд,правят се всякакви ремонти по всяко време-защото те са си в тях,с тази разлика,че не живеят на поляната,а сред други хора.Тъжно е,но незнам с какво би могла да си помогнеш,защото хората около вас едва ли биха ти съдействали .Относно размножаването на кучетата-какво да кажа.Само около месец ви бях разказала за 5 малки бебета кучета,изоставени до коша за боклук в една торба,това безхаберие ме размазва.Аз също обичам животните,но когато неможеш да се грижиш пълноценно за един такъв живот просто не се захващай.Много хора смятат,че гледането на куче/котка или каквото и да е животно се изразява в това да е нахранено,в повечето случаи с остатъка от хорската манджа .Няма ваксинации,няма хигиенизиране като къпане,поддуржане,обезпаразитяване....толкова е далечно това от повечето хора,иначе всички се бият в гърдите колко много обичат кучетата,а когато им се народят малки,само защото не са взели мерки-натоварват ги е един кашон,с колата и айде на някой крайселски път ги изхвърлят
Валче,справи ли се с коронката????
Чери,много ми харесаха снимките ви Коки е порастнал толкова много,направо не успях да го позная,Бели и тя....сладури.А това,че си се вдигнала и си откарала децата на Шипка- и не го казвам никак пресилено.Много по-истински е,когато детето се докосне директно до тази атмосфера,отколкото да му разказваш безкрайно дълги разкази,от които най-много да му се доспи.Малко преди 3-ти март Анджи ме попита"Мамо,може ли на празника да отидем на Шипка".Бях много щастлива,че има желание да види онова,за което бяха говорили в градината,за жалост на Боби шефовете бяха решили да ни "зарадват"за празника С....липса на заплати и така и не направихме това пътуване
Така....дойде времето и да се похваля с нещо :lol: Ивето от вторник е на градина направо немога да повярвам.Още първия ден влезе без рев и драми и до сега е така.Госпожите са възхитени от нея и аз се чувстав безкрайно щастлива и горда мама .Остава и да преминат периода с болестите,та да си ходят по-редовно.Утре пък в групата на Анджи ще има тържество по повод празника.Анджи има стихче,ще изнасят ревю и ще танцуват валс Представяте ли си????Малките момченца ще бъдат с костюми,като истински джентълмени,а момиченцата с малки бални роклички,толкова са ми скъпи такива моменти Ако не плача през цялото време от радост ще се опитам да ги снимам и да ви покажа после

[Ася]

Здравейте, момичета!
Благодаря, че ме изслушахте без нападки и разни такива , това е много важно
Нощес валя силно и благодарение на дъжда кучетата мълчаха и аз се наспах , днес ми е добре физически, но психически не.
7 години от смърттта на баба ми, което ме е отгледала и ми беше като майка...много боли, че не можах да се сбогувам с нея. Само три седмици след като се преместихме в нов град, в нова къща, тя почина внезапно, а мечтата й беше да ни види новия дом, така и не успя да дойде. Ние се бяхме захванали с ремонт на първия етаж, определен за нея и за майка ми и се надявахме за 2-3 месеца да успеем и да ги вземем при нас. Сега само мама живее с нас. Много ми лиспва баба ми, от която вземах пример и черпех сили. Тя заставаше на моя страна точно в онези мигове, в които се чувствах предадена и неподкрепена от майка ми. Баба ми със своите мъдри съвети ме предпазваше да не извърша глупости, да преглътна някой път ината и гордостта в името на бъдещо добруване - ако не беше тя, сега щях да съм разведена, дъщеря ми нямаше да има баща, а и син вероятно нямаше да имам. В моя случай се оказа, че търпението ми беше възнаградено, просто имах късмет, който май повечето жени нямат в такива трудни семейни ситуации. Но ако не беше баба, щях да се удавя малко преди брега и нямаше да мога да се насладя на плодовете на големи усилия.

Не мога да изляза от някаква глупава, непродуктивна и предизвикана от заболяване депресия, но се боря с нея, пия си хапчетата и се правя на силна, това последното е глупаво и опасно. Но кой ли от нас не познава подобни състояния, защо се мъчим да сме силни на всяка цена???

[ellis_stoyanova]

Мила Аси,толкова ми стана мъчно от това,което си написала.Тежко е когато изгубиш толкова любим човек,но ти все пак си съхранила чудесен спомен за нея,а любовта и признателността,която изпитваме към някого е вечна и за тях няма време и пространство....Искренно съжалявам и те прегръщам силно
А относно депресията-често чувам хора,които се оплакват от това,аз самата също изпадам в такива състояния....гадно е и се чувствам непълноценна.А относно това,че се стремим да бъдем силни.....мисля,че ние жените сами си налагаме този образ,аз неискам да съм чааак толкова силна,плача,когато ми се плаче,изживявам това,което чувствам без да ме интересува дали някой ме мисли за силна или слаба.Харесва ми да съм обгрижвана и закриляна,ако ще това да значи че съм слаба.

[cvety_rz]

Аси, съжалявам да чуя за проблема с кучетата.Миналото лято ме нападнаха две кучета докато се прибирам с колелото до в къщи.Много бях уплашена и дори не мога да си спомня как реагирах.Знаех само, че съм сама и няма никой наоколо и ако спра да въртя педалите и падна е свършено с мен.....И срам не срам ще ви призная, че моят мъж стреля с въздушна пушка и отстрани няколко кучета.Знам, че не е правилно, но когато съответните органи на реда не вземат мерки предпочитам да се справяме сами, колкото и грозно да звучи отколкото да пострадам аз или децата ми, които лятото са предимно на улицата и играят до късно.Та нали заради това си ходим лятото на село, че да са на свобода и да тичат на воля и с тези кучета......Аси, за депресията разходки на слънце, витамин Д и упражнения много помагат.казвам го от опит.И когато ти е тежко не се прави на силна, просто бъди себе си
Елис, хайде честита ти ученичка тогава.Дано все така да ходи с желание и да се адаптира по бързо и към вирусите, за да не боледува често.Ще чакаме снимки от празненството па макар и нефокусирани от радостните сълзи на мама
Чери, големи сладури са децата.Бела изглежда като малка госпожичка а Коки се е издължил.
Вале, как се справихте с буквичката У?

[Ася]

Чери, намерих време сега да видя в блога за фитнеса - и какво си мислех, докато четях - че ти не претендираш да си непременно права и си признаваш, когато сгрешиш в преценката си, това е просто похвално , но според мен твоята най-голяма сила е, че формулираш и задаваш много и разнообразни въпроси.
И на ентусиазма ти се възхищавам, и на вярата, че можеш нещо да промениш.
Преди време писах мейл до една "система48" в нашия град - до 48 часа трябва да ти отговорят какво ще се предприеме по твоя комунален проблем. Писах им за една изоставена опасна плевня близо до нашата "улица", която беше на път да се срути и ако оттам минава пешеходец, спукана му е работата. Няколко месеца по-късно им писах да не се хабят да ми пращат отговор, защото плевнята се срути наполовина на пътя, ние избутахме тухлите и гредите обратно в двора и си решихме проблема да можем да минаваме с колите
Та моята вяра нещо се загубва с всеки изминал ден.

Бъни, разкажи ми за Испания, ако имаш време Знаеш ли кое ме интересува - приликите и разликите с нашия манталитет и с какво все още не можеш да свикнеш. Също така и ако от много време си там - усещаш ли чужбинското като своя, макар и втора, родина?

Елис, къде ще покажеш снимки от бала в детската градина? Много искам да видя И благодаря за разбирането

Цвети, срам, не срам, и аз ще призная, че съм кроила какви ли не планове за кучешко унищожение, има всякакви методи, но ми се струват адски гадни, да тровиш животни с пържоли с антифриз или месо с рибарски кукички, отврат! Имаме яка въздушна пушка, но я ползваме само за сплашване в комбинация с пиратки
Депресията ми е ужасно дразнеща, защото е предизвикана от тъпа болест на щитовидната жлеза, в живота ми всичко е наред, да чукам на дърво - семейството е ок, другата седмица ще обявят поредното повишение в службата, парите не стигат на никого, но се справяме без страх поне за хляба. И затова ме е яд, че не мога да се насладя и да се зарадвам на постигнатото с толкова усилия и лишения. С идването на пролетта ще мине

Преди малко ни раздадоха подаръците от фирмата за 8 март - керамична кашпа с цъфнало цветенце - градинско карамфилче, и кана за кафе - и сега точно под носа ми ухае на пролет, чудесно

Вал, и на мен ми е интересно как се е получила короната с "У"

[futarela]

Ася , много ми хареса поста ти!

[Ванчето]

Привет!

Бъни, разкажи ми за Испания, ако имаш време Знаеш ли кое ме интересува - приликите и разликите с нашия манталитет и с какво все още не можеш да свикнеш. Също така и ако от много време си там - усещаш ли чужбинското като своя, макар и втора родина?

Асе, ще ти разкажа, защо да не разкажа... Само да не досадя на някой. Ако се случи, ще помоля за извинение!
От моя скромен опит мога да кажа, че разликата в манталитета е не голяма, а просто огромна... Това, което като че ли ми направи най-силно впечатление в началото е , че са много спокойни хора. Ама наистина много спокойни. Дето се казва "бомба да избухне до него, не му пука...". Ако си например на опашка в магазина, дори и доста голяма опашка, най-нормалното нещо е продавачката да се заговори с някой от клиентите и да обсъдят клюките набързо. А всички останали стоят и чакат, без някой да каже нещо, да направи забележка или пък да вдигне скандал... както ми се е случвало да ставам свидетел на подобни сцени в България. Ако попаднеш в задръстване - също. Седиш и чакаш. Няма клаксони, псувни, неприлични жестове. В по-малките населени места вървиш по улицата и поздравяваш всички. Ако случайно не поздравиш, те те поздравяват и съответно започваш да се чувстваш кофти. Влизаш в магазина - поздравяваш, излизаш - казваш довиждане и всички ти отговарят. Аз като съм свикнала така и като поздравявам и в магазините в България ме гледат много странно... :lol: Много са любезни, ако ти се наложи да попиташ да те упътят, може и да решът да те заведът до мястото за което си тръгнал.
Едно от нещата, които най-много ми харесват тук е , че се спазват правилата за движение по пътищата. Е, и тук си има ненормалници, които ще профучат покрай теб с 200 км в час по магистралата... Но в сравнение с България... С ръка на сърцето си признавам, че когато сме в България и пътуваме нанякъде аз през цялото време съм на тръни. Не защото нямам доверие на съпруга ми и на неговите способности да шофира кола, а защото нямам доверие на другите на пътя. Като виждам как се изпреварва на непрекъсната линия и какви рискови маневри се правят, направо изтръпвам... Е как няма да има катастрофи??? Преди години един братовчед на мъжа ми ни се хвалеше за колко малко време бил стигнал до морето... И щастлив... Хили се като олигофрен и обяснява с удоволствие с каква бясна скорост е карал... И си мисли, че е извършил герийство... Горкия! Тук хората пътуват на доста по-големи разстояния, но не карат като бясни, най-малкото, защото ако го спре полиция няма да може да се размине с 20 евро да речем... За предложен подкуп директно влизаш в ареста, а и доста солена глоба ще платиш. Тук задължително се спира на пешеходна пътека, дори и още да не си стъпил на пътя, щом има изгледи да тръгнеш да пресичаш, значи колата спира. За сравнение в България ми се е случвало на пешеходна пътека с бебешката количка да не мога да пресека 15 минути...
Тук бабите и дядовците НЕ гледат внуци. Ако случайно се случи, то е много рядко. Обикновено пенсионерите се отдават да екскурзий и почивки, а дори и да са си вкъщи, с деца не се занимават. Може например да се вземе детето , да се заведе в парка за час-два, или да го заведът или приберът от училище, но до там. Казват, че те са си отгледали своите деца и сега им е времето да си почиват. Или с други думи : който си има деца - да си ги гледа! Това е една от причините децата (особено по-малките) да ходят постоянно болни на детска градина и на училище. Е това вече е едно от главните неща, които не ми харесват. Понеже по закон родителите имат право само на 4 дни болнични заради болно дете и то само ако детето е в болница, а бабите и дядовците не гледат болни деца, те нямат избор и за да не си загубят работата, пращат децата болни на училище. Дават да речем сутрин ибупрофена и го водят да пръска бацили и да заразява всички други деца... Но както се казва в такива случай - ако не ни харесва да си ходим... Друго, което не ми харесва и отново е свързано с децата е , че ги оставят да лежът и буквално да се въргалят по пода в баровете! А сигурно сте чували, че в испанските барове не е особено чисто. Направо нямам думи когато видя някое току що проходило детенце да пълзи и лежи по супер мръсния под, а след това със същите тези ужасно мръсни ръце да си извади биберона от устата , да го "изследва" внимателно и след като го е опипало много хубаво да си го пъхне отново в устата... Красота!!! А майката си пие кафенцето и си лафи с приятелки и изобщо не му обръща внимание! Аз на моите не им позволявам да пълзят по баровете, но те като гледат другите деца го приемат като нещо нормално. Е сега, да не си помислите, че само по баровете седим! Става въпрос за някоя и друга среща с приятели на кафенце или пък на по биричка... Все пак хора сме!
Отново се сещам за бабите и дядовците: казват , че малдите семейства ходят на гости в събота или неделя, само след като предварително са се обадили по телефона и са поискали "разрешение". Това съм го чувала, но мога да твърдя , че е на 100% истина, защото никога не съм се сещала да попитам дали наистина е така.
Когато отиваш в някоя институция да речем , да оправяш документи примерно, всички служители са много любезни, отзивчиви, ако случайно не разбираш нещо, ще ти го обяснят ако се наложи по няколко начина докато разбереш. И тук отново се сещам за намръщените физиономии на служителките в България, който се отнасят с теб все едно си отишъл да искаш ... не знам какво, не ми идва на ума достатъчно сериозно нещо което да поискаш от тях, за да заслужиш да те мотаят, навикват, да охкат и пъшкат като че ли не обработват документи, а вършат тежък физически труд...
Като цяло до сега не съм се срещала с отрицателно отношение, но това не значи, че всички испанци харесват чужденците... Далеч не е така. Особено в началото на кризата бяха много чувствителни на тема "чужденци", защото при големия брой безработни испанци имаше доста работещи чужденци...