Хей,
Има доста сериозно раздвижване в темата и ми се прииска и аз да влезна да пиша....има какво да кажа дет се вика
При мен всичко е наред, работя над нещата в главата си...сиреч мислите си....и емоциите си....защото това са нещата, които преобръщат каруцата при мен. Напоследък чета доста литература в насока за самоусъвършенстване и вътрешна промяна. Не за друго, а защото смятам, че такъв тип книги ми помагат да променям своят живот към по-добро - във всички области. Най-вече да съжителствам по-спокойно със самата себе си
И да ви кажа получава се. Е след хилядите перипети, през които минах през последната година, явно акъла ми е дошъл и съм впрегнала всичките си вътрешни сили в правилната посока.
В този ред на мисли - Елисче, аз не смятам, че жените сами си създаваме проблемите и когато някой се реши, търсим друг за който да се захванем. Това важи за всички хора, защото прекалено много време отделяме на страховете си и те вземат, че се сбъдват. Аз поне по себе си видях как всичките ми страхове се сбъднаха и това не ми донесе положителни неща във физически план, но пък ми донесе положителни неща в друг аспект, защото потърсих помощ и имам по ясна представа за себе си как точно искам да живея - без страхове и притеснения и да обгрижвам всички около себе си. Единствения човек, който трябва всеки един от нас да се научи да обгрижва сме ние самите. Отделяме много време за това да обгрижваме другите хора, да мислим за другите, да се притесняваме за другите - ами самите ние къде сме в цялата схема? Не знам дали вие си задавате подобен род въпроси, но аз си го задавам и разбирам, че аз сама за себе си съм най-важна и поради този факт искам и влагам много усилия и време да се грижа за себе си. Не говоря за външния си вид, като да се гримирам и контя, ами цялостно - да уважавам себе си, да искам най-доброто за себе си и да съм постоянна в усилията си за това да си доставям удоволствия. Защото когато човек е удовлетворен от себе си, той има излъчване и дава всичко необходимо на близките си хора.
Днес дойдох с тротинетка на работа - ами вече е прекалено студено. Ще откривам пак сезона на ходенето пеша, въпреки че вече е тъмно и малко притеснително в моя квартал, но се надявам да не се поддавам на тези притеснения
Бъни, страхотна снимка на есента. Аз не успях да се насладя на подобен род гледки тази есен. Много ми харесва есента със своите прекрасни цветове, наистина се създават различни емоции, когато е толкова цветно.
Линди, снимката, която ти си ни постнала - ами като приказка е, честно ако не пишеше датата, щях да си помисля, че си я смъкнала от някъде..
Много е красива. И зимата харесвам, въпреки студа навън. Всеки сезон си има своя чар, само трябва да го намерим
Линди, отдавна не си се появявала тук, кажи ни нещо повече за теб? Какво се случва, ядеш ли много шоколад линд
Бъни, ами да ти кажа, винаги когато се опитаме да загърбим всички страхове и притеснения и тогава преживяванията ни не са толкова черни, колкото си ги мислим. Радвам се, че при вас има лъч надежда и започват проблемите лека по лека да се решават. Разбира се, че всичко ще мине и замине и просто ще остане спомен.
Наскоро прочетох в една книга, че трябва да разграничаваме страховете си на - случки и действия, които имат пряка заплаха за нашия живот и такива, които са продиктувани от нашите емоции. Тогава може по различен начин да гледаме на тях, защото страховете, които са свързани със заплаха за живота ни за щастие не са толкова много или поне така се надявам аз да бъде!
Цони, хубаво е че не сте тръгнали за този конкурс. Егати и обстановката в страната! Радвам се, че сте добре, и дано Кеми да има късмет при следващия конкурс. Защот казваш, че е едно сиво ежедневие! До колкото си спомням покрай вас винаги има разнообразни емоции и преживявания. Иначе е нормално всеки да има период, в който да се чувства леко подтиснат или зациклил. Особено при рязка смяна на времето. Дано всичко при вас се нареди и се сдобиеш с добро и весело настроение.
Елисче, нормално е всеки да има своите притеснения и страхове, когато има толкова много несигурност пред теб. Не знам дали е от зодията, но като цяло повечето хора, които са изправени пред несигурност се чувстват по подобен начин.
На доста места ми попада следната мисъл: Че ако влагахме толкова емоции в нещата, но положителни, а не толкова страхове и притеснения, нещата ще са доста по-различни в живота ни. Знам, че звучи лесно, или поне на мен ми звучи лесно, но е ужасно трудно да се направи практически.
Радвам се, че Боби си е намерил работа и се надявам всичко при вас да потръгне в друга посока, по-приятна и положителна. Надявам се да намериш и ти пътя към това да се чувстваш по-добре, по-жива и усмихната.
Вер, радвам се, че напоследък по-често споделяш вътрешните си притеснения и нещата от живота, които ви се случват. Така наистина си с една крачка по-напред да ги решаваш. Защото всеки има нужда да сподели какво му е на душата. Надявам се твоя мъж да има подобрение от това, което му правят в болницата. Надявам се и ти да се чувстваш малко по-добре, защото все пак има и други хора, които в момента да се грижат за него т.е. не пада всичко върху теб и ти можеш да отделиш време и на децата, че и на себе си. Наистина се надявам скоро всичко това да премине по най-добрия възможен начин. Вярвай в това, вложи силите си да вярваш в тази насока и съм сигурна, че нещата ще минат леко и безпроблемно!
Чери, ами да ти кажа, аз малко се забавлявах на ситуациите, които си описала с твоите котараци. Брей много диви и луди ще излезнат те. Явно добре се спогаждат, щом ти правят номерца
Много тъпо това за котешката постелка - как е възможно всичко да е толкова скъпо и да не върши никаква работа! Аман от реклами и накрая нищо! Големи приключения си имала и за гумите и за нета - абе изобщо все ситуации, в които си поизхабила доста нервички. Хубаво, че докато си чакала за гумите, си взела комп + нет, че поне да ти минава по-бързо времето.
иначе за госпожата
рабирам те....аз имам един колега, който постоянно ми вика ГОСПОЖО
Ама то не е случайно
Съжалявам, ако малко поучителен ви звучи моят пост. Нямам такова намерение, а просто да споделя с вас моите виждания за нещата от живота!
Желая ви страхотна вечер и се надявам повече хора да взимат да се включват в чата, пък макар и с по няколко реда. Винаги има време, стига да има желание за нещо!
.Но да започнем отначало.Както вече ви писах,при нас промени,колкото щеш,а аз като един сигурен представител на зодия Козирог,промените ги ненавиждам,по-скоро ме плашат ужасно. Боби беше без работа доста дълго време,от Юни,а докато се ориентираме какво ще стане в старата фирма поработваше в строителството,колкото да не стоим без пари.Миналият месец му връчиха предизвестие и аз се скапах тотално.Може би тайно се надявах нещата във фирмата да се оправят,обаче уви.Междувременно баща ми ни каза за един негов клиент,който си търсел шофьор.Боби отлагаше този разговор,може би единствено защото и той не знаеше какво да предприеме.Когато обаче се свърза с човека,нещата се подредиха сякаш сами и най-вероятно ще пътува още в петък.Надявам се само да излезе коректен работодател.Та именно от там са и страховете ми,как ще потръгне всичко,че отново оставам сама с децата,и още хиляди ясни и неясни въпроси,които мира не ми дават.Знам обаче със сигурност,че друга опция няма на този етап и само се моля да се връща жив и здрав при нас. 
никак не ми е било трудно. Но ако сега трябва да започнем всичко от начало... Не ми се мисли! Ново училище, ново жилище, притеснявам се не за себе си, а за децата. Не знам дали жените имат склонност сами да си измислят проблемите, но пък ако не мислехме и чувствахме нямаше да сме хора...
...ама няма да му се дам. Да наистина не съм се вясвала. Имаше един момент изобщо не съм сядала на компа, до него де. Може и 2 месеца да бяха. Претърпях тежка операция, но всичко лошо е зад гърба ми, остава и леката меланхолия да преборя и всичко ще е ОК.
