Здравейте, мацки-мецки!
Най-напред поздрвления за
Нели! Браво, Нелка, отличничка си просто! Сега заслужаваш една хубава почивка, аз ти пожелавам да е много приятна!
Черитка, аз вчера минах набързо само, но иначе всичко, което си написала за списъците, навиците на децата, тяхното отношение към ежедневните задължения, ме върна към едни мои размисли от лятото. Ще се опитам да съм кратка, за да не досаждам с моите разсъждения... Та накратко: Когато се събрахме с моята половинка
неговия племенник беше бебе. После аз дойдох в Испания при него, а по-късно дойде и зълва ми с детето. То беше вече на година и половина. Живяхме всички заедно 6 месеца. А племенника беше меко казано "тазманийско дяволче"! Имаше моменти, в които в цялата къща нямаше здрава стъклена чаша например! А пък на масата за хранене не можеше да се сложи никаква покривка, защото рискувахме всичко, което е върху нея да се озове на земята! Или пък телевизора - наложи се да го качим върху хладилника , за да оцелее. И така нататък... Няма да коментирам методите на възпитание на зълва ми и мъжа и. Но като страничен наблюдател си правех някои изводи за себе си. Казвх си, че един ден, когато имам дете ще подхождам по друг начин към него и в НИКАКЪВ случай няма да позволя да стане същото като братовчедчето си! Мина време , забременях, родих. Детето вече е голямо, но аз наскоро осъзнах, че явно съм била прекалено взискателна към него... В стремежа си да го направя добър, внимателен, възпитан, любвеобилен,явно в някой момент съм прекалила, защото той стана прекалено чувствителен за момче. Не лигав, не глезен - чувствителен! И коагто тръгна на детска градина и се сблъска за пурви път с различно отношение - побутвания, някое шамарче, някоя не чак толкова хубава дума от някое от другите деца- той го преживя много силно. Трябваше му доста време да свикне. А че наистина съм прекалила си дадох сметка лятото в България , когато той започна да прави забележки на другите деца за това кое е редно и кое не...
Например казваше на три годишната си братовчедка да не си смуче пръста , защото не е хубаво. Или караше друго дете да си събере играчките, които е разпиляло. Правеше забележки и ако някой седнеше на масата без да си е измил ръцете! И разни други подобни...
Вече се старая да не го натоварвам толкова много с подобни изискавания, но все пак мисля, че е хубаво да си изгради навици и да може да бъде по-самостоятелен. Сега с малкия не съм чак толкова педантична и си личи... Но мисля, че повечето пъти така се случва с второто дете. Някои хора казват, че с първото се учим , а за второто като си знаем вече всичко е по-лесно. Сигурно е така. Аз след раждането на Марти осъзнах, че Гого буквално съм го задушавала от внимание, а детето всъщност е имало нужда от повече свобода... Но важното е , че се осъзнах навреме, защото познавам една жена, която се държи точно като мен преди и няма никакви изгледи, че иска да се промени.
Та мисълта ми е, че всичко е в баланса! Трябва да се открие златната среда. Аз не искам да давам съвети, все пак моя опит като родител е доста по-малък. Просто споделям другата крайност и мисля, че това също не е добър вариант. Защото децата трябва да бъдат оставени да бъдат деца, но в същото време няма нищо лошо ако тези деца са малко по-отговорни, могат например да си подредят играчките и стаята, да хвърлят мръсните дрехи в коша за пране, да се грижат за домашния си любимец - след като имат претенции, че е лично техен... Нужно е да ги научим да поемат отговорност, защото съвсем скоро живота ще ги грабне и ние няма да сме вечно с тях, за да вършим всичко вместо тях! Май се омотах малко в обясненията , дано сте ме разбрали какво имам впредвид.
Уж щях да съм кратка, пък то какво стана... Само последно ще кажа, че одобрявам изготвянето на списъците ,
Чери, дано да дадът очаквания резултат!
Линди,
Вер, много хубави снимки!
Верче, при теб някакви новини за твоите хора...?
Така че се отдавам на готварство и шивачество. Тъй като от учене тези дни зарязах повечето домакинска работа, утре ще се отдавам на чистене. 
