Здравейте момичета.
Драго ми е да ви видя тук, въпреки, че рядко пиша. Този форум за мен е нещо като терапия, няма да се оправдавам, защо не пиша, но ще си направя един самоанализ, защото изпитвам необходимост.
Сега като се върна назад във времето си давам сметка, че преживяното от мен последните години съвсем не ми се вижда така "страшно", започването на нова работа, отдалечаването ми от децата, все по малко прекараното време с тях, преместването ни под наем и т.н. Съвсем обикновени на пръв поглед неща, които обаче някак си ме промениха. В работата си се налага да бъда сериозна, изкуството което винаги ми е куцало, не ми е необходимо, започнах да се изразявам и държа делово, което напоследък се пренася и в общуването ми с приятелите. Забелязвам, че все по-рядко разтоварвам, отпускам и съм самата себе си. Някак ми се налага да поставя маска на нещо което не съм аз. А това мили момичета ужасно много ми тежи. Също така виждам детето си което е творческа личност как непрекъснато твори, възхищавам и се, а не правя нищо за нейното самоусъвършенстване в тази насока. Ето това за мен е съществен проблем, а съм "боса" в тази насока, детето има огромно желание да твори, но аз с нищо не мога да му помогна. Забелязвам и други дарби в нея, но нищо не правя, за да се развива. Според мен това е една от причините да спра да пиша тук. Ще ви разкажа защо. Дамите които ме познават лично в този форум, знаят, че имам една много лоша черта (поне така си мисля), аз непрекъснато се обвинявам че не съм достойна майка, че не отделям достатъчно внимание на децата от момента в който започнах работа това е вече три години и сега смятам така. Наистина не зная как се справят другите майки с по две деца, но за мен това си остава проблем №1. Алекс ми е много будно дете, има интерес към математиката, в първи клас се справяше без абсолютно никаква помощ от наша страна, класната беше доволна. Тази година горе долу се справя също без наша помощ, но има моменти, в които и помагам и това ми коства доста усилия. Крисчо обаче, който е предучилищна, за мой ужас няма никакъв интерес към рисуване, оцветяване изрязване, не мога да го накарам да седне, той е в непрекъснато движение просто не желае, а това са неща, които се изискват в детската градина -знаете всички. Има моменти, когато някак си го навивам да седне до мен и нещо да ми нарисува, но това са единици и тогава веднага Алекс идва и започва да иска на нея да помогна и обратното, когато нещо на нея седна да помогна Крисчо идва и започва да вдига шум и да желае на него да обърна внимание. Той вече е на 5 годинки, не е бебе, разбира какво му говоря, но си е същото малко момче което се вълнува само от игри. Когато се самоанализирам, мисля за този проблем, се обвинявам и си казвам "ами постъпват така защото не ми остава никакво време за тях". През седмицата знаете всички как е прибираш се от работа, вечеря, почивка, малко разговори,приготвяне за следващия ден и по креватите. Тук отново започвам да се обвинявам защо не съм ги научила да си подреждат дрехите най елементарното нещо, но в повечето случаи ми е по-лесно аз да подредя, отколкото да обяснявам. Това си е мой проблем.
Пишейки това виждам грешките си, съответно и си давам сметка как в това ежедневие, опитвайки да огрея на всякъде, време за мен не остава (сядам пред компютъра само на работа) когато се прибера от работа, нямам физическата възможност да седна пред компютъра, а толкова пъти ми се е искало да влезна във форума и да споделя толкова много неща, да ви попитам как сте, да ви видя, че сте тук и че сте добре. Правила съм го многократно но в момента в който седна стигам до там че само да ви прочета и веднага започва да ме вика малкия за нещо. Чудя се наистина, защо така се обвинявам, в такъв момент когато съм си дошла от работа и съм поискала да седна пред компютъра, това не означава ли че имам право на малко свобода, аз това желая, но в същото време пък започва пак да ме гризе съвестта, че не съм отделила внимание на децата. Да знаете, убедена съм че децата ми го усещат това мое настроение и така си минават годините и аз усещам как започва да ми липсва да остана сама, само с моите си мисли. Бъркам някъде най вероятно.
Само ще ви кажа, че наистина през годините, толкова много ми липсвате.
До тук добре, нарисувах ви ежедневието си и чувствата си от към децата си. Сега да ви разкажа и за съпругът ми.
Той се грижи много добре за нас. Работи прекалено много, така се случва, че с него не можем да се видим по няколко дни, когато е нощни смени и когато се видим след 3-4 дни естествено е че първата ни работа е да седнем и да си поговорим, но в момента, в който седнем двамата в кухнята децата веднага идват миличките при нас, това разбира се е естествено, че ще желаят да бъдат при нас, защото не са ни виждали заедно от няколко дни и настава една бъркотия, Росен се изнервя и започва да им се кара, че дори и да ги гони за да поговорим. Не мен ми става обидно скарваме се и вместо да прекараме една спокойна вечер заедно всички са с развалено настроение. Разбирам и децата разбирам и Росен. В тази връзка искам да ви споделя, че той преди няколко месеца поиска да се разведем. Не мога да ви опиша какво преживях. Не мигнах няколко денонощия, направо бях потресена, защото ние с него никога не сме имали сериозни проблеми. Винаги съм смятала, че сме едно наистина стабилно семейство. С помощта на Чери и Фют успях да се съвзема дадох си сметка за много неща и когато се изправих очи в очи със съпруга ми и му казах, че съм готова за това, вече бях направила планове как фактически да се случи тази раздяла изправих се казах че съм готова, установих и видях с очите си, че съпругът ми въобще не знае какво е казал. Честно да ви призная изпитах нещо неописуемо, не съм се чувствала така никога, Алекс като че ли нещо усети и трябва да ви кажа, че направи агонията ми още по болезнена в тези моменти. Получи се така, че веднага след като се изяснихме аз заминах на семинар на Цигов чарк с колеги сама без децата и мъжът ми за цели три дни, трябва да ви призная, че това стана в най подходящия момент в живота ми, защото борейки се със себе си с непрекъснатата вина която изпитвам, че не отделям време достатъчно на децата си се почувствах жива, специална, знаеща свободна. Не гледах на себе си като на "мама", гледах на себе си като на личност различна от "мама". За съжаление това толкова рядко ми се случва.
Но нещата между нас с Росен се оправиха, това може би е било полезно за нашето семейство, за мен поне аз самата си извлякох доста полза от случилото се. Говорихме цяла нощ, казахме си толкова много неща и не зная дали съм права но смятам че съпругът ми трябва да си смени работата, да не работи нощем за да имаме време всяка вечер да бъдем заедно, да обсъждаме живота ни и този на децата ни, да решаваме проблемите очи в очи а не по телефона. След този случай си дадох сметка, че аз много малко внимание обръщам на съпруга ми, виждам по някога че той ревнува от децата, което ме кара да се чувствам адски зле.
И не на последно място ЖИВЕЕ МИ СЕ, искам да пътуваме заедно, искам да обиколим България, да ходим на планина в почивните дни, липсва ми живота липсват ми контакти. Виждаме се с един определен кръг хора и това не ми стига, липсва ми разнообразие, но ние финансово сме доста ограничени. Надявам се че няма да е все така.
Сега съм сама в къщи събрах мислите си и смелост и ви разказах за себе си.
Горе долу това е моят живот. Надявам се да не съм ви досадила имах нужда да споделя точно това точно с вас мили дами.
Поздрави на всички хубав и спокоен ден пожелавам.
На всички пожелавам хубав и спокоен ден
. Не, че е смешно, де.... Странно, аз все още не се ядосвам, явно за последните 1-2 години съм приела, че на училището не може да се разчита за качествено образование. Например всяка седмица се чудя защо на първолаците в нашето училище са им сложили 1 час английски език. Яна откровено мрази часа, а от там намразва и езика. Нямам наблюдения върху учителката, изглежда ми леко мижава, но нямам наблюдения върху работата й. Но виждам учебника, или по-точно книжка за оцветяване. На 2 седмици взимат по 6 думи (по план, макар че до сега са взели всичко на всичко 12 думи). На кого е нужно, не схващам. Няма начин някой да проговори английски по този начин. Губене на време и изнервяне на децата. 
. Аз нямам ясна стратегия. За сега сме я записали на школа по математика и йога с английски. Тя откровено се забавлява с математиката, дано този интерес да й остане до края на четвърти клас и да успее да влезе в математическата гимназия. Може би в това училище по-малко ще се тревожа и ядосвам по отношение на образованието. Но проблемът явно не е в учителите и в конкретното училище - копирам долната статия, която ми попадна тези дни. Тя казва доста неща по въпроса
. Яна втора седмица е хремава. Външната хрема мина, остана задната. Мислех си, че и тя е минала, но не би. Яна пак започна да кашля през нощта. И вината е преди всичко моя. Дадох й да яде прясно мляко. Първия път, преди 2 дни, се усъмних - не беше кашляла много време, през деня изяде около 200мл. прясно мляко под формата на крем и през нощта се скъса да кашля. На следващия ден пази малко зеленчукова диета + хомеопатичния коктейл на Чери и нямаше кашлица. Вчера пак пийна мляко с какао (ей така - да си проверя теорията 
.
И имат ли вече децата "телефони с пръстчета"? 
и аз имам какво да кажа, по-точно да разкажа как е тук и с какви тудности се сблъскваме ние, но ще е малко по-късно. Сега и без това постинга стана много дълъг. 
Според него не си заслужава, а съм убедена че ще бъде страхотно изживяване при положение че никъде не ходим.