Ани, и аз мисля, че този образ на момичето все пак е образ на МАЛЦИНСТВОТО, а не на мнозинството... обаче лошото знаеш ли кое е? Че явно започва да става все по-често срещано явление в нашето общество, че сякаш е на път да стартира тенденция, застрашаваща да поглъща все повече детски съдби... Звучи страшно, зная!
Но пък отдавна не приемам за себе си позицията на щрауса, да отричам всичко, което не ми изнася. Така че след прочита на статията доста се замислих. Пак и отново. За децата ни. За порастването. За посланията, които получават от нас, от приятелите си, от обществеността ни, от учители, телевизия, реклами, филми, отвсякъде... Замислих се за ценностите. Не че без статията не се бях замисляла за всичко това, не! Просто сега изострих вниманието си, акцентирах върху някои моменти. Между другото, и тази за момчето е доста потресаваща като съдържание. И разбира се, че и аз не харесвам това, което пише в тях. По-скоро съм уплашена...