Нели, честит рожден ден - да си все така позитивна и мъдра, усмихната, спокойна, здрава и щастлива
Да попиша и аз малко тук

. То да попиша, ама като ме избива само на оплакване и се чудя дали е добра идея... Напоследък все се случват разни неща, за които да се подтискам.
Най-вече съм подтисната заради Мяучо - малко раничко се похвалих с него. Не изтрая и една нощ на двора - взехме го след обед в събота, в неделя сутрин го нямаше. Или е излязъл през оградата, или съседите ни са му помогнали да излезе. То още като го донесохме и едната ни съседка скокна - как не можело котето да седи на двора, защото така тя нямало да може да си отваря вратата (тя живее в помещенията, които по принцип са за гаражи, но в нашия блок са направени на апартамент). Разбирам я жената, но в крайна сметка дворът не е продължение на апартамента й, а и можехме да измислим нещо. Ей на - днес заваля и тя едва ли ще седи все на отворена врата. Ако тя е махнала котето, просто не знам... Но не мога да я обвиня без доказателства.
Пък и аз съм една.... Просто не мога да се оправям с устати и агресивни хора. Нямам начини за справяне с такива, защото те само от бой разбират. По този повод да разкажа какво ни се случи в Стара Загора - караме с колата по една тясна квартална улица, пред нас кара някакъв джип. По средата на улицата спира, пуска аварийните, шофьорът и две мацки слизат и влизат в блока! Ние сме буквално така

. Не говорим да слезе, да изтича да вземе нещо - не, просто си слезе и отиде някъде. Не е да не ни е видял, защото ние сме му залепени за задницата. Просто не му дреме! Е - какво го правиш такъв?!? Свирнахме 1-2 пъти - никакъв ефект. Няма от къде да се мине - тясна улица, от двете страни паркирани коли. И пак нямаме никакви средства за реакция и противодействие. Освен да му начипум стъклата, да му издерем бронята с пирон.... Няма как с добро да се разбереш. Добре че от фризьорския салон излезе една жена, премести си паркираната до тротоара кола и освободи място, та да можем да минем. Ей на - пак се ядосах като се сетих - най-вече на безсилието си

. Защото ако съм перде като въпросния шофер - щеше да се поизръси доста да си лъсне пак джипа!
На всичкото отгоре Яна ми е сърдита от събота и само се караме. Спори за всяко нещо, отговаря ми, не й чуват ушите. И като я питах днес какво става - ядосана ми била, защото не харесвала цвета на кухненския плот, който избрахме за кухнята

. То не е смешно де - детето два дни плака заради това

. Поне за плочките сме на едно мнение цялото семейство

.
Та такива ми ти работи....

Колкото за Яна и училището - за сега не мога да се оплача. Днес баща й я оставил на обед и излязъл - тя се наобядвала, вдигнала си чинията и се захванала с домашните. Докато той се върне, тя си била написала почти всичко, прочела си урока и чакала само за диктовката. Чете си без поканяне книгата - втората част на Ever After High - Най-грозната от всички

.
Сега ви пожелавам лека нощ и отивам да си чета "Възвишение"

.