Така значи, аз съм щраус, който си завира главата в пясъка . Току-виж се окажеш права, Деси. Не е изключено да имам и такова поведение макар да се стремя към нещо съвсем различно.Kleo написа: Но пък отдавна не приемам за себе си позицията на щрауса, да отричам всичко, което не ми изнася. Така че след прочита на статията доста се замислих.
Конкретно в случая - ако не беше тази статия и този автор, щеше да е друга статия и друг автор. И друг акцент, и друг фокус. И щяха да са пак страшни и апокалиптични неща. И пак щеше да се уплашиш и да се замислиш и............... КАКВО ОТ ТОВА!?
Деска, за мен подобни неща имат смисъл само ако мога да направя нещо конкретно. Ако има нужда да правя нещо. И ако е обосновано. Сега, само защото някой е решил да се прави на интересен, и да ми обобщава конкретните си наблюдения в модерен гръндж-стил, нито ще се трогна, нито ще свърша нещо. Кажи ми кое от прочетеното ти не го знаеше?! И като си ги знаела тези неща, какво си направила?!
В крайна сметка, ако отговорът е, че нищо не си направила, далеч не мисля, че това е проблем. Защото просто не си се сблъскала с това нещо, за да действаш. За мен тази статия е сложила под лупа с огромно увеличение проблемът на едно конкретно семейство. Но защо всички ние трябва да се плашим?!? И какво ще стане, ако подходим точно обратно - аз взема, че напиша статия за прекрасните умни и интелигентни 12-годишни, които мислят за предстоящите им матури!? Ще мине някой и ще каже, че думите ми са преувеличени. А ти ще го попиташ дали не си заравя главата в пясъка и не вижда колко са прекрасни наистина децата ни и т.н. Порочен кръг.... истината е, че действителността в статията в момента ми е твърде далечна и отделно на това я считам за частен случай, който пък е проблем на конкретни семейства. Ако те, тези семейства, не правят нищо, ние ли трябва да го свършим?! Наистина не виждам ползата от такива статии... дори не се и замислих, а се издразних на автора, който просто се прави на интересен - дава задача като за олимпиада, но не посочва решенията.