Нека да си поговорим за МАЙЧИНСТВОТО...

[Kleo]

[Kleo]

"Не се безпокойте за това, че децата никога не ви слушат, по-добре се тревожете за това, че непрекъснато ви наблюдават."
Робърт Фулам

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

Залавяме се с Алекс със задачи по математика от сборника. Имам нужда от търпение и спокойствие. А той - от ясна, стройна, логична мисъл и съсредоточаване

[Kleo]

Залавяме се с Алекс със задачи по математика от сборника. Имам нужда от търпение и спокойствие. А той - от ясна, стройна, логична мисъл и съсредоточаване

Е нееееее Отивам аз при детето в хола и що да видя, мислите? То заспало дълбоко Явно само и само да не решава задачи е готов да заспи и следобеден сън

Просто нямам думи от смях. Е, аз отидох и измих чиниите, и измислих какво да приготвя за вечеря , но не е там въпросът. Просто така ми се занимаваше с математикаааа.... А сега, сега пия кафе, мисля, чета и пиша.

[Kleo]

Днес за 2 чАса прочетох "30 въпроса от родителството" на Стоян Георгиев. Замислих се за някои неща, въпреки че повечето ги знам. Лека е за четене. Беше ми полезна книжката, дори се информирах и за другата му книга, "30 въпроса от семейния живот", и я намерих в удобен за четене формат. Просто споделих. http://semeen.com/wp-content/uploads/20 ... stions.pdf П.П. Прочетох и другата му книга. Взех си каквото ми беше нужно.

[Kleo]

Детелина Стаменова

из сайта й за психотерапия и други неща от живота

неделя, 22 февруари 2015 г.

10 мита за родителството

Понякога виждам, че общочовешки съвети, които хората си дават, идват от дебелите книги, които чета по психология.

"Едно дете няма да спаси връзката/брака ви" е нещо, което можеш да прочетеш в bg-mamma, но за да стигне до там, са минали около 25 години от издаването на книгата на Барбара Окун и Луис Рапанпорт Работа със семейства, която разглежда 10 основни мита, свързани с възприемането на родителството (поеми дъх - вероятността и ти да вярваш в поне един от тях е около 99%).

1. Появата на дете може да спаси или освежи връзката/брака

2. Детето е притежание и продължение на родителите си и то трябва се чувства, мисли и постъпва така, както и те по време на своето детство

3. Родителството е инстинкт и не изисква учене или интерес към етапите на развитие на детето или трудностите, с които то се сблъсква

4. Майката задължително е по-добрия родител (това се оспорва от много научни факти)

5. Чрез децата родителите получават шанс да повторят живота си и да затвърдят успехите си

6. Детето задължително обича родителите си и винаги ще бъде до тях

7. Децата трябва да се подчиняват на родителите си

8. Децата трябва да се грижат за родителите си, когато остареят.

9. Ако родителите се справят както трябва, те ще получат винаги от децата си това, което искат от тях.

10. Неуспехът на детето е неуспех на родителите

Ох, звучи много зле - защото повечето от родителите вярваме на поне едно от твърденията, които учените приемат за митове, не реалност на децата ни.

В България голяма част от тези твърдения са вписани в черепните кутии на родителите и това доста обърква семейните отношения, които се изграждат често на основата "ти, дете, си ми длъжно", което съвсем не е така в чисто екзистенциален план.

Всъщност не, децата не са ни длъжни - ние избираме те да дойдат в живота ни (тъй като сме достатъчно възрастни, когато те се появяват в него) и носим отговорност за тях - не те за нас. Те са различни хора с различна съдба и стремежи, избрали да научат от нас някои уроци - но преди всичко - да следват своята съдба - която, за да изпълни потенциала си - не трябва да натоварваме, като родители, със собствените си травми....

Сещам се и за написаното от Халил Джубран За децата в книгата Пророкът, което си струва наизустяването, когато започнеш да си мислиш, че малкото ти е длъжно.

--------------

А една жена с детенце на ръце продума:

- Кажи ни нещо за Децата.

А той й рече:

- Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Може да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото имат свои мисли.
Може да им дадете подслон на телата, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не може да влезете дори и на сън.
Може да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якия лък в десницата Му...

---------------
Особено много ми харесва това изречение:
"Може да им дадете подслон на телата, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не може да влезете дори и на сън".
"Къщата на бъдното" - ако детето е пратеник, а не затворник на нашите собствени проблеми - то тогава има реалната възможност да стигне до друго ниво на свобода...

Публикувано от Detelina Stamenova

[Kleo]

Майчинството е и в това да помагаш на детето си по математика в продължение на няколко часа ... на 31 декември. Да превъзмогнеш своя мързел и нежелание да се занимаваш с домашните му точно преди да посрещнеш Новата година... Да забравиш, че те наболява главата. Да се опиташ да огрееш за всичко, при това да го направиш с нужната доза нежност, любов и търпение. Без да се дразниш и да дразниш околните. С усещане за благодарност дори. За това, че учиш уроците си. Че не си сам в океана, наречен живот. Явно семейството е за това - дори в празничен ден да може да прави делнични неща, заедно, въпреки умората... Просто си разсъждавам, не ми обръщайте внимание!

[Kleo]