Привет в моята си темичка...
Почти една година откакто не съм минавала насам, но дойде момента
Споменах в спортната тема, че отново съм на режима от Руми и тренирам, ето и малко подробности:
До началото на декември миналата година успешно задържах свалените килограми и теглото ми беше 59 кг.
НО след коледно-новогодишните празници, имен ден, рожден ден и т.н. се оказа, че отново съм добавила 3-те килограма, от които се бях отървала благодарение именно на режима на Руми по-рано през миналата година. Явно около празниците се отпуснах повече със сладичкото, като се добави и по-малкото движение и резулатата беше на лице...
И така, започнах някак малко на шега, защото чакахме свекървата да ни гостува и дните на режим бяха така да се каже преброени, но исках поне малко да смъкна, защото пак ми бяха отесняли панталоните, пак ме стягаха коланите и шкембето отново беше пораснало...
Но визитата на свекървата се отложи и аз си продължих с режима без да си поставям някакви конкретни цели и срокове. Започнах отново и тренировките, като започнах от най-най-първата програма за начинаещи в сайта на Руми, защото тотално бях излязла от релси... Но много спокойно и супер търпеливо си преминах през всичко и отново стигнах до ниво напреднали. Все още съм на него. Това, което отчитам като разлика с предишното "минаване" по този път е, че изобщо не бързам, няма я онази припряност и онова нетърпение, които изпитвах миналата година по същото време. Сега се чувствам по-скоро много спокойна и уверена, обръщам повече внимание на правилната техника на изпълнение и максимални повторения.
Резултат постигнах супер бързо - за 2 седмици 3-те кг вече ги нямаше и отново кантара показа 59. Но аз си продължих. В момента съм 58 кг (мерих се тази сутрин), но целта ми вече не е да свалям, защото си давам ясна сметка, че вече почти нямам нищо за сваляне. Пазя си режима, но вече не съм стриктна на 100%. Обикновено 1 или 2 дни във седмицата ми се случва да "прегрешавам", това обикновено са събота и неделя, когато пътуваме за българското училище и за футболните мачове на Гого. Опитвам се максимално да си спазвам нещата и в тези дни, но се случва да хапнем някъде по пътя и така. Понякога и вкъщи си позволявам някакви неща, но ми харесва това, че не ми се дояждат тестените сладкиши, които преди ми бяха слабост. Сега щом усетя, че ми се дояжда сладко и веднага си правя нещо по рецептите на Руми и така решавам проблема
. От време на време ям хляб
.
Интересено е обаче, че нямам промяна в обиколките. Стоят си все толкова. Мъжа ми казва, че вече няма накъде да смъквам обиколки, но аз все си мисля, че с тренировките все би трябвало да се променят по някое време, дали надолу, дали нагоре...
Чери, да ти кажа честно, на мен единствената ми мотивация в момента е начина по който се чувствам! Нямам фикс идея да съм супер слаба, просто е факт, че с повече кг не се усещам добре в кожата си. Ставам тромава, пада ми тонуса, все ми е изморено, сънено, мързеливо. Освен това също голяма причина да пазя режима е проблема със жлъчката ми - за да нямам болки трябва да избягвам максимално мазнините, а режима е идеалният вариант за хранене без мазнини
! Истината е, че така свикнах с това ежедневие, че изобщо не ми пречи и не ми е проблем приготвянето на храната! Освен това да издам под секрет
, че от 2 седмици и мъжа ми се включи. Е, не с толкова строг режим като мен, но яде същите неща, но в малко по-големи количества. И така ми е още по-лесно, защото готвя едно и също за двамата
И пак под секрет
вече има и 2 кг минус...
Дали написах всичко, което исках... Сигурно ще дописвам по-късно, защото ме прекъснаха 100 пъти и колкото и да се опитвах да си следя мисълта, имам усещането, че все някъде съм я изпуснала...