Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите нас
Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите
Отпусни се
by Julia Atanasova |
Имаме нужда да се отпуснем.
Всички.
Навили сме се на пружина и отговаряме на ситуациите като на мишени, по които трябва да стреляме.
Забързаният живот и прекалените амбиции, носят много стрес, умора, разочарования.
Разнообразието, вкусването на живота връщат хармонията.
Как да станем по-добри към себе си и съм околните?
На първо място, когато се погрижим за себе си.
А затова ни е необходим покой, цветове, докосване до усещанията ни, чувствата ни, оценката на любовта, която получаваме от хората, които в този момент са до нас и никога да не забравяме да живеем във всеки един момент, да играем и да си мечтаем.
Отлагаме.
Бързаме.
Но с каква цена?
Никой няма да ни върне мига.
Единствено сами можем да го превърнем в удоволствие.
С избор.
Избирайки щастието.
Избирайки прелестта на това, което е сега.
Доверявайки се и вярвайки, че всичко е наред.
С любов,
Юлия Атанасова
by Julia Atanasova |
Имаме нужда да се отпуснем.
Всички.
Навили сме се на пружина и отговаряме на ситуациите като на мишени, по които трябва да стреляме.
Забързаният живот и прекалените амбиции, носят много стрес, умора, разочарования.
Разнообразието, вкусването на живота връщат хармонията.
Как да станем по-добри към себе си и съм околните?
На първо място, когато се погрижим за себе си.
А затова ни е необходим покой, цветове, докосване до усещанията ни, чувствата ни, оценката на любовта, която получаваме от хората, които в този момент са до нас и никога да не забравяме да живеем във всеки един момент, да играем и да си мечтаем.
Отлагаме.
Бързаме.
Но с каква цена?
Никой няма да ни върне мига.
Единствено сами можем да го превърнем в удоволствие.
С избор.
Избирайки щастието.
Избирайки прелестта на това, което е сега.
Доверявайки се и вярвайки, че всичко е наред.
С любов,
Юлия Атанасова
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите
Какво точно значи да обичаш себе си и кое е това "себе си", което трябва да обикнем?
7/5/2016
Да харесаш и обикнеш себе си е една доста трудна задача! С лекота казваме на някого, че е егоист и вярваме, че няма нищо по-лесно от това да гледаш себе си…, но трябва да знаем две неща. Едното е, че любовта към себе си е нещо съвсем различно от егоизма, а другото е, че хората по природа са социални същества и всеки иска да съдейства, да помага и да радва другите – такава е същността ни. Шведския психолог Йеспер Юл цитира изследване, според което 9 от 10 деца биха предпочели да изпълнят желанието на родителите си, а не своето (ако двете желания се различават). Каква ирония, че ни учат от малки да слушаме и да сътрудничим, а всъщност би трябвало да ни учат да отстояваме себе си!
Объркването и смесването на понятията любов към себе си и егоизъм идва от това, че истинската ни същност е съвсем различна от личността, която мислим, че сме. Тогава кое е това „себе си“, което трябва да обикнем? Себе си сме, когато се родим – открити, уязвими, вярващи, че заслужаваме всичко на света, най-вече любовта на мама и татко, изразяващи свободно емоциите си. Като малки деца вярваме, че сме всемогъщи, фантазираме, любопитни сме към света и творим. Интересът ни естествено ни води към нашите таланти и нашата уникална задача на тази земя. В някои спонтанно се появява желание да рисуват, други лекуват куклите си и ги преглеждат, трети се качват на стол и рецитират на висок глас пред ухилената публика от роднини. Мечтите ни са най-близо да истината за себе си, а заниманията ни и любимите игри деликатно нашепват какви са дарбите и Пътят ни. Това, за съжаление, трае много кратко – докато мама, татко и другите възрастни не ни моделират според техните възгледи, ценности и собствени мечти. Често биваме отклонени от Пътя си „за наше добро“. Започваме да чуваме тежки и неразбираеми думи, свиваме се от страх и срам от тона на мама и татко, ставаме свидетели на разни събития, и болката постепенно се настанява в живота ни. Ние разбира се искаме да се защитим от тази болка, нагаждаме се към възрастните и заучаваме различни типове удобно поведение.
Така, едно весело, палаво и гръмогласно дете с любов към танците и изява пред публиката, 20 години по-късно вече е един сдържан, мълчалив възрастен, който по цял ден чете и работи. Когато се ожени и жена му започне да се сърди, че не иска да излизат, да пътуват и да се забавляват, той ще отвърне: „Знаеш, че съм такъв, не съм по тези неща!“ Но ще се лъже – той не е такъв, това е личността, която бърка със себе си. Това объркване е масово явление. Сами лъжем себе си кои сме и неволно караме и околните да повярват в лъжата за нас.
Затова любовта към себе си започва от опознаването на себе си. Точно този процес прави задачата трудна – трудното е да се отдели заученото поведение, защитното поведение, чуждите ценности, чуждите мечти, компенсаторните поведения и потъпканите емоции от истинското ни Аз. Всички тези пластове, трупани с годините върху истинската ни същност така са се сраснали, че е огромно предизвикателство да бъдат отделени. Много добре изрази това една моя читателка: „Трудно е да разбиеш глинена обвивка от предразсъдъци и бариери, градени от мен самата и от близките ми толкова години, много е трудно. Но си струва да изживееш остатъка от живота си без тях и да дишаш и живееш като самия себе си, а не като някой друг.“
Наистина си струва! Откъде да започнем, как да открием истинската си същност и да я обикнем? Най – лесно става отзад напред – като установим кое не е истинската ни същност и къде сме се отклонили по Пътя към нея. За щастие ние, хората, се откланяме по сходен начин, попадаме в едни и същи капани и това ни позволява да обменяме опит. Ние в Галерини сме черпили мъдрост от книги, духовни учители, обикновени хора като нас, появили се на Пътя ни и личен опит. Искаме да споделим с вас капаните, в които ние попадахме, попадали са много хора преди нас и още много продължават да попадат. Обобщили сме ги в безплатна електронна книга от 10 глави - 10 отклонения по Пътя към себе си, като във всяка глава ще прочетете описание на капана, изход от него и ще откриете практически съвети от нас двете! Книгата ще бъде скоро на ваше разположение - ще я получите безплатно на вашия имейл, ако се абонирате за бюлетина на Галерини ТУК!
Ваша,
Ирина
7/5/2016
Да харесаш и обикнеш себе си е една доста трудна задача! С лекота казваме на някого, че е егоист и вярваме, че няма нищо по-лесно от това да гледаш себе си…, но трябва да знаем две неща. Едното е, че любовта към себе си е нещо съвсем различно от егоизма, а другото е, че хората по природа са социални същества и всеки иска да съдейства, да помага и да радва другите – такава е същността ни. Шведския психолог Йеспер Юл цитира изследване, според което 9 от 10 деца биха предпочели да изпълнят желанието на родителите си, а не своето (ако двете желания се различават). Каква ирония, че ни учат от малки да слушаме и да сътрудничим, а всъщност би трябвало да ни учат да отстояваме себе си!
Объркването и смесването на понятията любов към себе си и егоизъм идва от това, че истинската ни същност е съвсем различна от личността, която мислим, че сме. Тогава кое е това „себе си“, което трябва да обикнем? Себе си сме, когато се родим – открити, уязвими, вярващи, че заслужаваме всичко на света, най-вече любовта на мама и татко, изразяващи свободно емоциите си. Като малки деца вярваме, че сме всемогъщи, фантазираме, любопитни сме към света и творим. Интересът ни естествено ни води към нашите таланти и нашата уникална задача на тази земя. В някои спонтанно се появява желание да рисуват, други лекуват куклите си и ги преглеждат, трети се качват на стол и рецитират на висок глас пред ухилената публика от роднини. Мечтите ни са най-близо да истината за себе си, а заниманията ни и любимите игри деликатно нашепват какви са дарбите и Пътят ни. Това, за съжаление, трае много кратко – докато мама, татко и другите възрастни не ни моделират според техните възгледи, ценности и собствени мечти. Често биваме отклонени от Пътя си „за наше добро“. Започваме да чуваме тежки и неразбираеми думи, свиваме се от страх и срам от тона на мама и татко, ставаме свидетели на разни събития, и болката постепенно се настанява в живота ни. Ние разбира се искаме да се защитим от тази болка, нагаждаме се към възрастните и заучаваме различни типове удобно поведение.
Така, едно весело, палаво и гръмогласно дете с любов към танците и изява пред публиката, 20 години по-късно вече е един сдържан, мълчалив възрастен, който по цял ден чете и работи. Когато се ожени и жена му започне да се сърди, че не иска да излизат, да пътуват и да се забавляват, той ще отвърне: „Знаеш, че съм такъв, не съм по тези неща!“ Но ще се лъже – той не е такъв, това е личността, която бърка със себе си. Това объркване е масово явление. Сами лъжем себе си кои сме и неволно караме и околните да повярват в лъжата за нас.
Затова любовта към себе си започва от опознаването на себе си. Точно този процес прави задачата трудна – трудното е да се отдели заученото поведение, защитното поведение, чуждите ценности, чуждите мечти, компенсаторните поведения и потъпканите емоции от истинското ни Аз. Всички тези пластове, трупани с годините върху истинската ни същност така са се сраснали, че е огромно предизвикателство да бъдат отделени. Много добре изрази това една моя читателка: „Трудно е да разбиеш глинена обвивка от предразсъдъци и бариери, градени от мен самата и от близките ми толкова години, много е трудно. Но си струва да изживееш остатъка от живота си без тях и да дишаш и живееш като самия себе си, а не като някой друг.“
Наистина си струва! Откъде да започнем, как да открием истинската си същност и да я обикнем? Най – лесно става отзад напред – като установим кое не е истинската ни същност и къде сме се отклонили по Пътя към нея. За щастие ние, хората, се откланяме по сходен начин, попадаме в едни и същи капани и това ни позволява да обменяме опит. Ние в Галерини сме черпили мъдрост от книги, духовни учители, обикновени хора като нас, появили се на Пътя ни и личен опит. Искаме да споделим с вас капаните, в които ние попадахме, попадали са много хора преди нас и още много продължават да попадат. Обобщили сме ги в безплатна електронна книга от 10 глави - 10 отклонения по Пътя към себе си, като във всяка глава ще прочетете описание на капана, изход от него и ще откриете практически съвети от нас двете! Книгата ще бъде скоро на ваше разположение - ще я получите безплатно на вашия имейл, ако се абонирате за бюлетина на Галерини ТУК!
Ваша,
Ирина
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите
„Ние очакваме да открием някой, който да ни разбира, да ни приема; някой с вълшебна сила, който може да разтопи камък, за да го превърне в светлина; който може да ни направи щастливи, въпреки всички изпитания; някой, който може да се опълчи срещу нашите дракони в нощта; който може да ни преобрази в онази душа, която искаме да бъдем. Едва сега аз разбирам, че този чудотворен НЯКОЙ е лицето, което виждаме в огледалото. Той - това сме НИЕ и нашите самозвани маски..." - Ричард Бах
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите
[img]http://alfa.kachi-snimka.info/images-20 ... 20571p.jpg[/img]
[img]http://alfa.kachi-snimka.info/images-20 ... 08467n.jpg[/img]
http://heavenly-lotusbg.eu/t_h_obereg.htm
[img]http://alfa.kachi-snimka.info/images-20 ... 08467n.jpg[/img]
http://heavenly-lotusbg.eu/t_h_obereg.htm
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите
Упс, проверих нещата и се оказа, че горното стихотворение НЕ е на Вазов:
http://www.ploshtadslaveikov.com/tova-ne-e-vazov/
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите
Древните гърци биха били доста шокирани от използването ни на простото, но понякога трудно за изричане „Обичам те!“ към специалния човек, и подписването на имейл с подобното му „с обич“. И не, не биха били изненадани толкова от имейла, колкото от това, че използваме една и съща дума, говорейки за любовта. Защото на древните гърци са били известни шест различни типа любов. Кои са те и защо познанието им може да промени живота ни?
Ерос
Първият вид любов носи името на гръцкия Бог и изразява идеята за сексуална страст и желание. Но гърците не мислили за ероса като за нещо позитивно. Всъщност ерос бил опасен, пламенен и ирационален. Любов, която може да вземе контрол над теб и да те обладае. Ерос плашел гърците, но дали днес ние целенасочено не се стремим именно към него и към лудостта на влюбването?
Филиa
Вторият вид любов е дълбокото приятелство или филиa, която гърците ценели много повече от ерос. Филиa се появява между братята, били се рамо до рамо в битка. Тя е демонстрирането на лоялност към приятелите и готовността за саможертва. Във времето, в което имаме стотици приятели във facebook, към колко от тях изпитваме този тип любов?
Лудус
Игривата любов, която се ражда с флиртуването и първите моменти във връзката. Но лудус може да бъде наречено и състоянието ни на щастие, когато сме навън, танцувайки цяла нощ с непознати. Малко от лудус е може би точно това, което ни е нужно, за да освежим любовния си живот.
Агапе
Агапе е безкористната любов. Тя е любовта, която давате на всички хора, независимо дали са ваши близки или далечни непознати. Агапе е любовта-дар, най-висшата форма. И като че ли най-липсващата по света днес. Нивата ни на съчувствие към околните рязко спадат през последните години и агапе е застрашен вид любов, която има нужда да бъде съживена.
Прагма
Петият вид любов се появява единствено в дългогодишните двойки, при които прагма преминава в дълбоко разбирателство. Прагма е да правиш компромиси, да показваш търпение и да бъдеш толерантен. Ние хвърляме толкова енергия в това да се влюбим, а имаме нужда да научим и кака да оставаме влюбени. Прагма е точно за това – да полагаш усилия да даваш любов вместо да очакваш да я получаваш.
Филавтия
Последна е любовта към самия теб. Но тя има две разновидности – себичният и нездрав нарцисизъм и силата да обичаш себе си така, че да увеличиш любовта, която даваш на околните. Ако обичаш себе си ще има много какво да дадеш на другите.
Днес ние търсим всички тези любови, увити в един единствен човек или сродна душа. Посланието на древните гърци обаче е да „възпитаваме“ разнообразните видове любов и да изоставим манията ни в съвършенството. Не очаквайте един човек да може да ви даде и изобилие от лудус и ерос и агапе и прагма. Въведете шестте вида любов в мислите и думите си и се опитайте да усъвършенствате най-великото от всички изкуства.
оттук-цък
Ерос
Първият вид любов носи името на гръцкия Бог и изразява идеята за сексуална страст и желание. Но гърците не мислили за ероса като за нещо позитивно. Всъщност ерос бил опасен, пламенен и ирационален. Любов, която може да вземе контрол над теб и да те обладае. Ерос плашел гърците, но дали днес ние целенасочено не се стремим именно към него и към лудостта на влюбването?
Филиa
Вторият вид любов е дълбокото приятелство или филиa, която гърците ценели много повече от ерос. Филиa се появява между братята, били се рамо до рамо в битка. Тя е демонстрирането на лоялност към приятелите и готовността за саможертва. Във времето, в което имаме стотици приятели във facebook, към колко от тях изпитваме този тип любов?
Лудус
Игривата любов, която се ражда с флиртуването и първите моменти във връзката. Но лудус може да бъде наречено и състоянието ни на щастие, когато сме навън, танцувайки цяла нощ с непознати. Малко от лудус е може би точно това, което ни е нужно, за да освежим любовния си живот.
Агапе
Агапе е безкористната любов. Тя е любовта, която давате на всички хора, независимо дали са ваши близки или далечни непознати. Агапе е любовта-дар, най-висшата форма. И като че ли най-липсващата по света днес. Нивата ни на съчувствие към околните рязко спадат през последните години и агапе е застрашен вид любов, която има нужда да бъде съживена.
Прагма
Петият вид любов се появява единствено в дългогодишните двойки, при които прагма преминава в дълбоко разбирателство. Прагма е да правиш компромиси, да показваш търпение и да бъдеш толерантен. Ние хвърляме толкова енергия в това да се влюбим, а имаме нужда да научим и кака да оставаме влюбени. Прагма е точно за това – да полагаш усилия да даваш любов вместо да очакваш да я получаваш.
Филавтия
Последна е любовта към самия теб. Но тя има две разновидности – себичният и нездрав нарцисизъм и силата да обичаш себе си така, че да увеличиш любовта, която даваш на околните. Ако обичаш себе си ще има много какво да дадеш на другите.
Днес ние търсим всички тези любови, увити в един единствен човек или сродна душа. Посланието на древните гърци обаче е да „възпитаваме“ разнообразните видове любов и да изоставим манията ни в съвършенството. Не очаквайте един човек да може да ви даде и изобилие от лудус и ерос и агапе и прагма. Въведете шестте вида любов в мислите и думите си и се опитайте да усъвършенствате най-великото от всички изкуства.
оттук-цък
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите
Мдаааа, да обичаш себе си включва и това:
И така, момичета, предлагам да оставим всичките си грижи в миналото. Нова година е! Чакат ни нови хоризонти, успехи, завоевания, лични битки, предизвикателства
И така, момичета, предлагам да оставим всичките си грижи в миналото. Нова година е! Чакат ни нови хоризонти, успехи, завоевания, лични битки, предизвикателства
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм