Добро утро!
Снощи приспах форума, тази сутрин го събуждам
Така се случва. Опитвам се да нагодя всичките неща, които искам да направя, според свободното време, което ми остава. Мога да кажа със сигурност, че курсът, който карам в момента - а той е за уеб-разработчици, ми е безкрайно полезен. Дори..... не толкова с теорията, която вече съм чувала и.... съм била и на друг курс за нея, а защото се запознах с нови хора, защото човекът, който ни води курса, е наистина специалист в тази област с безкрайно волско търпение за дуракоустойчивите ми въпроси
. Решила съм този път, ако и да има нещо неясно, да питам - пък дори и въпросите да са глупави, неуместни и смешни.... Ако не ги изясня, то ще оставя нещата на нивото на което бяха след предишния курс.
Лошото на тази работа с курса и на ученето, което захванах, е че имам.... купища с лекции за четене. До една на английски. Да, с английския се справям, но... не е като да си чета на български. Тук усилието е двойно. Концентрацията - също. В резултат - минутките, в които мога да съм съсредоточена и да възприемам на 100%, са броени. Когато капацитетът ми падне под 60%, идва умората..., последвана от досадата и накрая - тоталния блокаж. Чувствам как... малко преекспонирам нещата... как не мога да си наглася дневния и седмичния режим и как сама си издигам едни бариери, които никой не ми поставя. И мисля, че това ми създава дискомфорт. За целта - ще трябва да преосмисля графика си, че дори и неговата необходимост. Все пак не съм ученичка или студентка, а май си живея с тази представа
.
Та това основно около мен. Децата карат една от най-яките ваканции, които са имали. Бела е запленена от един юношески игрален филм - заглавието му звучи нещо като "Сой Луна"
. Основното, което знам за него е, че героините - колежанки, карат ролкови кънки, за да танцуват танци с тях иииии в резултат Бела има същите ролкови кънки
. Но.... не само Бела - а още 2 нейни приятелки - заедно ги поръчахме през Спортс-а. И към тяхната "банда" на ролкови кънки в парка, вече са присъединени други 2 момиченца - също с кънки, и в момента се тренират яки танци.....
. Страшно много се радвам и се кефя.... това са едни 10-годишни хлапета, на границата между детството и ранното съзряване, които (слава Богу) осмислят дните на ваканцията си във все още игрови модел. Да, те играят и се чувстват деца! И това ме кара да бъда щастлива!
Що се отнася до Коската - той е обхванат от конско спокойствие
. Играе на тел-а си, играе игри на комп-а, излиза с приятелите си да рита (когато са в София)........ и да го мотивирам да чете, става все по-трудно.
И по-специално да го накарам да чете книгите от списъка за лятото.... "Крадецът на праскови" (адаптираната версия) я остави...... засега. Изчете 1 сборник с разкази на Светослав Минков - "Дамата с рентгеновите очи", а в момента "тормози" или
се тормози :lol: с разкази на Йордан Радичков - "Нежната спирала". Въобще - списъкът му за това лято е пълен с по-нови български класици, освен изброените, включва и Леда Милева, Николай Хайтов, Лилиев, Смирненски, Дебелянов, Вапцаров... Мисля как... е трудно за деца от неговото поколение да погледнат към тях и почти невъзможно да видят света през тяхната призма...... звучат им неестествено...
Аз се спирам засега, защото чакам Киро-хлебарката
.... т.е. чакам 1 човек да пръска срещу хлебарки у дома, че пак излязоха много от горещините, та ще си поразтребя и поизчистя - да е удобно за тази дейност.
От мен.... желая на всички ви по едни 10 свободни минутки, които да оползотворите тук, в тази тема и да кажете дори и накратко какво вълнува ежедневието ви!