СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - автор Розалина Дочева

[Kleo]

Така е, Анюшка, и при мен - същото...
И като си представя умножено по 2, или по 3...
До ден-днешен ми е чужда мисълта: "Малки деца - малки ядове, големи деца - големи ядове!". Дано не я разбера някога, по-късно. Но все си мисля, че каквито и проблеми да имам с Алекс, той все пак вече е голям човек, говори и мисли, а не реве и не се тръшка, не ръмжи и мучи, не дриска в гащите и не цапа лигавници... сещаш се...

[Kleo]

Личностни характеристики, които могат да доведат до следродилна депресия

[img]http://purvite7.bg/wp-content/uploads/2 ... -sedem.jpg[/img]

Някои жени преминават периода след раждането много леко и безпроблемно, но всички сме чували за т.нар. следродилна депресия, от която страдат не малък процент от майките. Това дали една жена ще премине лесно през този период от живота си или не, зависи от множество фактори. Някои от тях са свързани обаче с личностни характеристики, които жената притежава и преди своята бременност.

Раждането е свързано с много прекрасни моменти на щастие и вълнения, но също така е и кризисен етап от живота на жената. Поради тази причина е възможно изброените по-долу личностни характеристики да бъдат засилени, да се изживяват по-интензивно и да доведат майката до депресивни състояния.

Тревожност и неувереност

Тъй като бременността и раждането са съпътствани от нови и различни от досегашното ежедневие предизвикателства за майката, възможно е тя да изпита усещане за дисбаланс и да се повиши нейната и без това повишена тревожност. Да се прояви страхът от това „Дали ще мога да се справя?“, който се е проявявал и досега в живота й, но този път касае отговорност за чужд живот и може да се усеща още по-силно и мъчително. Неувереността в собствените способности може да бъде засилена до степен, в която да предизвика блокаж, нежелание и невъзможност да се търси ресурс за действие.

Ниска самооценка

Ниското самочувствие може да бъде засилено в периода след бременността в следствие на промените в организма и тялото на жената. Необходимо е време, за да се възстанови хормоналният баланс след бременността. Тялото на майката изглежда различно. Възстановяването понякога е придружено от много трудни моменти, свързани с усещане за физическа болка, видима деформация на тялото (макар и временна), липса на сън. Жена с ниска самооценка, за която е важно да бъде привлекателна, харесвана и впечатляваща с външния си вид, в подобен момент трудно би могла да приеме случилите се и все още случващите се промени с тялото й. В следствие на това нейната самоувереност може значително да се понижи.

Недоверие

Жените, които по-трудно се отпускат и говорят за чувствата и емоциите си, са по-склонни към депресия след раждането. Задържането на всички преживявания, (които по време на бременността и след нея са много интензивни), би могло да предизвика депресивни изживявания, които да се задълбочат, тъй като недоверчивите жени значително по-трудно биха се обърнали и към специалист за съдействие, за да се вземат навременни мерки.

Невротизъм

Той се характеризира с повишена тревожност, невъзможност за здравословно справяне със стреса, страхове, честа промяна в настроението, разочарование, ревност, усещане за самота и раздразнение. Тъй като всеки човек притежава тези характеристики, тук говорим за засилени и трудно контролируеми усещания, а не само за тяхното наличие. За да се определи повишен невротизъм, необходимо условие е да се наблюдава засилена интензивност на изброените усещания.

Трудност при адаптация

Има хора, които са доста по-адаптивни към нови ситуации в живота , за разлика от други, които трудно приемат и свикват с новостите. Определено, колкото и очаквано събитие да е раждането на бебе, това променя много досегашния живот на майката и се налага тя да прояви гъвкавост, пластичност и адаптивност в новосъздалата се среда за живот. За жени, които са по-трудно адаптивни, предизвикателството на майчинството би могло да създаде допълнителна тревожност, страхове и усещане за безпомощност и безсилие.

Склонност към интровертен тип темперамент

Тъй като за интровертите е характерна потребността от оставане „сам със себе си“, обръщане „навътре към себе си“, в случая времето е фактор, който би могъл да ги ограничи в това. Всички ангажименти покрай бебето изискват почти непрекъсната концентрация върху него. Интровертите имат т.нар. стабилна личностна структура, но това те постигат благодарение на съсредоточеността върху самите себе си. Когато няма благоприятна среда, за да се случва това, те могат да изпаднат в емоционален дисбаланс и/или депресия.

Перфекционизъм

Освен, че има майки, за които е жизненоважна потребност да бъдат „перфектни“ и да не допускат никакви грешки в отглеждането на детето си, много често усещането за перфекционизъм се налага и отвън. По-възрастните близки непрекъснато съветват как се отглеждат деца, книгите за майки са пълни със съвети (голяма част от които е трудно да бъдат следвани „като по книга“), в медиите постоянно обясняват, че трябва се вземат определени памперси, да се купи за детето „най-доброто“, за да бъде щастливо то. Всичко това би могло да повиши значително тревожността на майката и да засили желанието й за перфекционизъм. И тъй като съвършени хора няма (както и съвършени майки – също), несправянето според очакванията би могло да предизвика повишено усещане за неуспех и неудовлетвореност у жената.

Песимизъм

Жени, които са склонни да се концентрират главно върху недобрите неща, които се случват в живота им и в този на околните, е възможно да подсилят тези свои усещания след раждането. Монотонното ежедневие и напрежението могат да бъдат фактори, които да подсилят черногледството на майката и тя да изгуби способност за изпитване на положителни емоции и чувства.

Ако вие притежавате изброените характеристики на личността, това не означава, че със сигурност ще изпаднете в следродилна депресия. Това са характерови особености, които биха могли да създадат благоприятни условия за наличието на депресия след бременност, но наличието им не винаги е фактор за депресия. Ако разпознавате у себе си склонност към някои от изброените показатели, то бихте могли да бъдете по-сензитивни към своите усещания след бременността и ако усетите, че не можете да се справите сами, да потърсите помощ.

Важно е да вземете мерки при такава ситуация, защото вашето дете и вашият съпруг имат нужда от вас, а ви предстои да се насладите на една от най-прекрасните привилегии – да бъдете майка.

Това може да се случи обаче, само ако най-напред се погрижите за себе си и за своите усещания.

Източник: http://www.gnezdoto.net" onclick="window.open(this.href);return false;

Автор: Анелиа Дудина

Психолог, психодрама асистент и водещ на групи за личностно развитие

[Kleo]

Три статии за следродилната депресия

[Kleo]

Три статии за следродилната депресия

Едната се казва:

СИВАТА ГОСТЕНКА

Възможно ли е най-голямото щастие в живота на човек да му донесе дълги дни на тъга и отчаяние? Звучи парадоксално, но се случва всеки ден. Навсякъде около нас.

Проучванията сочат*, че между 5 и 25% от раждалите жени по света са засегнати в някаква степен от следродилна депресия. Множество фактори имат значение за възникването и тежестта на проявата ѝ. Толкова са много, че се чудя дали изобщо има нещо, което да не оказва влияние…

Когато за първи път чух термина „следродилна депресия”, бях на около 23-24 години и идеята за деца беше все още някаква химера в далечното ми бъдеще. Стори ми се изключително странно, че една млада майка може да се депресира, защото е родила здраво розовобузесто бебе. Вярно е, че недоспиването е изтощително, но чак да те докара до депресия… Реших, че най-вероятно аз няма да имам такива проблеми, тъй като не съм от поспаливите.

Години по-късно, по време на моята бременност, вече сериозно се замислих върху същата тема. Повечето ми приятелки, които бяха станали майки, неведнъж ми бяха споменавали за този „синдром”, който необяснимо как не ги беше подминал. Притеснена, че мога и аз да го прихвана, един ден зададох въпроса:
– Мамо, а ти имала ли си следродилна депресия?
– Аз ли? Че кой ти е имал време за такива неща тогава! – отговори мъдро майка ми. – След като се появи ти, бях толкова заета в грижите си, че не ми оставаше време за ядене, какво остава да се депресирам.

Успокоих се донякъде след този отговор и убедих сама себе си, че няма как подобно нещо да ми се случи на мен.

Молех се само детето ми да се роди здраво и вярвах, че това е единствената предпоставка, за да се гмурна безгрижно в идиличния живот на млада майка в отпуск.

Синът ми се роди в прекрасно здраве и със завиден апетит. Аз самата понесох раждането много добре. Кърменето започна без особени проблеми. Но още през първите дни, след като се прибрахме вкъщи, неочаквано и постепенно светът около мен започна да посивява, сякаш никога не е имало и капка розов цвят в него. Животът ми беше спокоен и подреден на теория, а на практика се чувствах като счупена ваза, захвърлена в ъгъла. Мисълта, че трябваше всеки ден да намирам сили да се грижа за детето си, ме изпълваше с безпомощност, а страхът, че няма да се справя, ме хвърляше в ужас. Осъзнавах, че в този момент имах всичко, за което някога съм мечтала, затова не разбирах как е възможно да се чувствам толкова дълбоко нещастна. Случващото се беше напълно нелогично и неразбираемо за самата мен.

Вместо да се радвам на прекрасното си здраво бебе, аз плачех всеки ден.

Оказва се, че колкото и да са много рисковите фактори за възникването и задълбочаването на следродилната депресия, истинските причини за нея все още не са напълно изяснени. Смята се, че основна роля имат хормоналните промени след раждането. Но също така се твърди, че и много мъже след появата на децата си изпадат в подобни състояния. При тях не би трябвало да има хормонални изменения, тогава на какво се дължи?

Наскоро моя позната ми спомена, че с второто си дете е имала по-тежка следродилна депресия, отколкото с първото. Това ме озадачи. Смятах, че след като вече съм го преживяла веднъж, няма начин да ми се случи отново, поне не с такава сила. Но може би при депресията не важи правилото, че ставаш по-силен от това, което не те убива.

В заключение искам да споделя моите собствени изводи по темата. Вероятно всеки преживява нещата различно, но ще се радвам, ако успея да помогна с тях на други настоящи и бъдещи майки:
◦Не очаквай от себе си високи постижения на всяка цена в ситуации, в които все още не си попадала.
Преди да стана майка смятах, че трябва задължително да свикна да се грижа за детето си по определен начин, че трябва да усвоя конкретни умения в рамките на определено време. Бях убедена, че майките притежават супер сила. Голямо беше разочарованието ми, когато впоследствие установих, че не само нямах супер сили, но и от предишните ми обичайни не беше останало нищо. Мислех си, че вече съм се провалила като майка, а всъщност едва бях прекрачила прага на майчинството.
◦Когато животът е труден, не си го прави сам по-труден – седмиците след раждането са въпрос на оцеляване, затова е важно сами да си помогнем. Моето дете не спеше много още от първите си дни. Освен това заспиваше трудно (и все още е така). В случая най-логичното нещо би било да го оставям през нощта до мен на леглото, но вместо това го слагах в креватчето и ставах по 50 пъти на нощ. Притеснявах се да не би да свикне да спи при мен и да не иска да отвикне. Но наблюденията ми са, че поне през първите 6 месеца е почти невъзможно бебето да придобие някакъв навик, от който да е трудно да се откаже впоследствие. Щях да си спестя много безсъние, ако просто бях следвала инстинктите си.
◦Потърси помощ, ако губиш почва под краката си – говорете с близките си, с приятелите си, помолете за помощ, и физическа, и морална. Ако усещате, че ситуацията е напълно извън контрол и не може да се справите, не се страхувайте да се обърнете към специалист. При мен депресията започна да отпуска примката си около 4 месеца след раждането, докато постепенно изчезна. Но нямаше да се колебая много да потърся професионална помощ, ако нещата бяха станали по-сериозни.

*Справка: https://en.wikipedia.org/wiki/Postpartum_depression" onclick="window.open(this.href);return false;

[img]http://www.parentland.bg/sivata-gostenka/[/img]

[Kleo]

Две много добри статии в сайта МайкоМила.бг:

Следродилното изтощение може да трае 10 години!

Депресията не пита кога ни е удобно да дойде!

[Kleo]

И още по темата от същия сайт:

Даниела в страната на следродилната депресия

За ревящото бебе и други демони

[Kleo]

Към всички майки, Силвия Дупчанова

"Към майката, която се крие в тоалетната, нуждаейки се от спокойствие само за минутка, докато сълзите се стичат по бузите й...

Към майката, която е толкова уморена и има чувството, че вече не може да функционира и би дала всичко да полегне и да си почине така, както заслужава...

Към майката, която седи сама в колата си, тъпчейки храна в устата си, защото не иска никой да види или знае, че тя яде такива неща...

Към майката, която плаче на дивана, след като е крещяла на децата си за нещо малко и сега се чувства гузна и недостойна...

Към майката, която отчаяно се опитва да нахлузи старите си дънки, защото всичко, което иска, е да погледне в огледалото и да се чувства добре...

Към майката, която иска да напусне дома си, защото животът й идва в повече и не може да се справи с всичко...

Към майката, която поръчва пица по телефона, защото вечерята не е станала така, както й се е искало...

Към майката, която се чувства сама, независимо дали е единствения човек в стаята или е сред тълпа...

Ти си достатъчна.
Ти си важна.
Ти си ценна.

Това е фаза в живота за всяка от нас. Наистина трудна, затормозяваща, откачена фаза на живота.

В крайна сметка всичко ще си е заслужавало. Но сега е трудно. И е трудно за толкова много от нас по много различни начини. Не винаги говорим за това, но ни е трудно и не си сама.

Ти си достатъчна.
Ти даваш най-доброто от себе си.

Тези малки очички, които те гледат – те мислят, че си перфектна. Те смятат, че си повече от достатъчна.

Тези малки ръчички, които посягат да те хванат – те мислят, че ти си най-силната. Те смятат, че можеш да завладееш света.

Тези малки устички, които ядат храната, която им даваш – те мислят, че ти си най-добрата, защото коремчетата им са пълни.

Тези малки сърчица, които докосват твоето – те не искат нищо повече. Те искат само теб.

Защото ти си достатъчна. Ти си повече от достатъчна, скъпа майчице.
Ти си невероятна!“

[Kleo]

До майката, която съжалява, че има деца, Силвия Дупчанова



... И скъпи майки, ако сте наистина депресирани и не можете да се грижите за децата си, потърсете лекарска помощ. Следродилната депресия може да продължи много дълго и е възможно нарцисизмът да не е вашият проблем, а депресията. Ако това сериозно медицинско състояние стои между вас и красивите ви деца, не трябва да бъде така. Моля ви, моля ви, моля ви, обърнете се към лекар. © Dama.bg

[Kleo]

Още малко за следродовата депресия:

Следродилната лудост или защо някои жени просто “късат лентата”

100 дни мрак с новороденото

[Kleo]

Имам една мечта:
НИКОЯ МАЙКА ДА НЕ ИЗПАДА В СЛЕДРОДИЛНА ДЕПРЕСИЯ
Имам една молба:
РАЗБЕРЕТЕ ЛИ ЗА СТРАДАЩА ОТ ДЕПРЕСИЯ МАЙКА НА ДЕТЕ ПОД 3 ГОДИНИ, СВЪРЖЕТЕ Я С МЕН
Ще се опитам да й вдъхна кураж, вяра, сила. Ще й покажа, че я разбирам. Че съм била в Черното и съм излязла от него. А щом аз съм могла, значи И ТЯ БИ МОГЛА ДЕПРЕСИЯТА Е ВРЕМЕННА И ЛЕЧИМА, НО НЕ ТРЯБВА ЧОВЕК ДА СЕ БОРИ НАПЪЛНО САМ С НЕЯ, а да бъде подкрепен от близък, от специалист и/или от друг, преминал през това тежко житейско изпитание! Нали?

[Kleo]

Следродилна тъга - депресия ли е това? Как да разпознаете симптомите и как да се справите?

Току-що сте родила (най-прекрасното бебе на света), съпругът ви гледа влюбено и усмихнато (все едно сега сте се запознали), майка ви и свекърва ви се надпреварват, за да ви помогнат. А вие… сте тъжна, сълзите ви са на върха на носа, смятате, че с нищо не се справяте добре, и изобщо – настроението ви е далеч от това, което би трябвало да бъде!

Спокойно! Според 80-85% от жените на планетата – точно такова трябва да е настроението . Добре дошли в света на следродилно тъжните... За повечето родили жени тези симптоми минават сякаш „между другото“.

От професионална гледна точка именно „тъга“ е по-точното название, защото като цяло то би следвало да трае кратко и да не е силно емоционално разтърсващо преживяване.

За „тъгуващите“ майки е характерно:
Състоянието да стартира 3-5 дни след раждането;
Да продължи 2-3 седмици;
Да имат леки нарушения в съня и да са необяснимо емоционални;
Тъгата да не оказва влияние на способността им да се грижат за бебето. Тенденцията да се развие следродилна тъга не е обвързана с предходни състояния на силна емоционална нестабилност, продиктувани от стрес или друг проблем. Ако обаче майката има такава история, е много по-вероятно да развие следродилна депресия. Това е доста по-сериозно състояние, което понякога изисква и лекарска намеса.

Следродилната депресия:
Това състояние засяга 10-20% от току-що родилите жени;
За рискови фактори за развитието й се считат предходни силни депресивни състояния, психологически стрес и неадекватни реакции от най-близките (често семейни разпри на различни теми могат да отключат такова състояние);
Симптомите включват – депресивно настроение, плач и за най-малкото, неспособност да се наслаждава на ежедневните радости, нарушен сън, умора, проблеми с апетита, мисли за самоубийство, усещане за неадекватно поведение като родител и др.;
Характерен симптом е силната тревога за състоянието на детето, като основен проблем са негативните мисли на самата майка, като такива, при които тя наранява бебето. В действителност обаче страдащите от следродилна депресия жени много рядко посягат на мъника.

Защо се случва това?
Специалистите не са единодушни по въпроса какво точно предизвиква тези състояния. За едни от първите виновници се считат хормоните. Нивата на естроген, прогестерон и кортизол спадат рязко в първите 48 часа след раждането. Жените, склонни да отключат такива състояния, обикновено са много чувствителни на такъв тип промени.

Други рискови фактори могат да бъдат:

• Предходно депресивно състояние;
• Семейна обремененост с подобни проблеми;
• Семеен конфликт, загуба на работа или липса на подкрепа от близки и приятели;
• Предходни загуби като спонтанни аборти или мъртви раждания.

Как да се справите?
Следродилната тъга е състояние, което не изисква намеса на специалист, но все пак е добре, ако се тревожите, да се допитате до личния лекар. Първо и основно обаче е да получите подкрепа от близките и най-вече от партньора.

Не се колебайте да споделяте чувствата си – семейството ви със сигурност няма как да се досети какво всъщност изпитвате.

Радвайте се на дребните неща – усмивката на бебето, прегръдка от любимия…

Ако състоянието се задълбочи към депресия, е от изключителна важност да се потърсите специализирана помощ. Личният лекар ще прецени според сериозността към какъв терапевт да ви насочи.

По-леките форми могат да се повлияят добре от терапия с психолог. Ако нещата са сериозни, би могло да се наложи и медикаментозно лечение.

Разбира се, всичко това трябва да се комбинира с адекватно поведение от страна на близките ви и желание от вас нещата да се оправят максимално бързо.

Какво можете да правите у дома?
Обградете се само с тези членове на семейството и приятели, които проявяват разбиране и ви подкрепят;
При нужда ги помолете да се грижат за бебето;
Грижете се за спокойствието си и си почивайте. Спете всеки път, когато и бебето спи;
Направете така, че да не оставате сама за дълго;
Намерете време, което да прекарате насаме със съпруга/партньора си;
Взимайте душ и полагайте грижи за външния си вид всеки ден;
Излизайте навън за среща с приятели. Ако е възможно, оставяйте бебето на грижите на друг в тези моменти, но не пречи и да излизате заедно;
Не изисквайте прекалено много от себе си. Вие не си робот – все пак има кой друг да свърши домакинската работа. Вашата грижа е бебето
Говорете с други майки – техният опит може да ви се окаже много полезен. А и споделянето на проблема винаги отваря път към решаването му.

Ако мислите, че състоянието ви се задълбочава, потърсете помощ.

Как да се предпазите?
Едно от първите и най-важни неща е бременността да е желана. След това идват самообучението (чрез списания и книги) и училищата за родители. Те предлагат много ценна информация и подготвят бъдещите майки и татковци за това, което им предстои. Когато знаете какво ви очаква, сте много по-подготвени да се справите, отколкото ако действителността ви залее като студен душ. А идеалната следродилна превенция на тъгата и депресията е... кърменето! По време на кърмене се отделят хормоните пролактин и окситоцин. Те действат успокояващо и ще ви накарат да се чувствате щастлива, а освен това засилват и връзката ви с бебето.



Следродилна тъга - депресия ли е това? Как да се справите?