Тема за невидимото около нас и в нас
Re: Тема за невидимото около нас и в нас
Музиката също е невидима, нали, но никой не оспорва нейното влияние върху нас
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Re: Тема за невидимото около нас и в нас
6 закона на кармата, които ще преобразят живота ви
Кармата е абстрактно понятие за повечето от нас. Много често хората свързват кармата с един Бог или божества, които раздават добра и лоша карма.
[img]http://m3.netinfo.bg/media/images/18984 ... ba-pyt.jpg[/img]
Нека си представим, че животът е като една кутия. Когато правим нещо добро, ние поставяме нещо добро в кутията. Когато правим нещо лошо, ние поставяме нещо лошо вътре. През целия си живот на случаен принцип ние теглим различни неща от кутията. Колкото повече е доброто, което сме направили, толкова по-вероятно е да извадим нещо добро от кутията.
Съвсем дребен пример – на слизане от трамвая давате билетчето си на някого, който се качва. Без да го питате дали има нужда, без да му искате нещо в замяна, без да се замислите, просто го правите и забравяте. След време се случва така, че трябва да се качите на градски транспорт, закъснявате, нямате време, а автобусът идва. Качвате се и осъзнавате, че имате само едри пари в себе си и никакви дребни за билет. Няма кой да ви развали сумата, но това за пред контрольорите не е оправдание и ще ви глобят. Тогава човек отстрани, който забелязва притеснението ви, се приготвя да слиза на следващата спирка и ви дава с усмивка своето билетче. Това е много елементарен пример за действаща карма, като със сигурност бихте се сетили за още много, както дори, така и лоши. Кармата е това, което ние сами привличаме да ни се случи с нашите действия или бездействия.
Но не всичко е толкова просто. Ако днес сте извършили няколко добри дела, не е задължително да бъдете възнаградени за това, нито пък е задължително да бъдете наказани, ако сте направили нещо лошо. Има нещо много по-важно от всекидневните дейности. Става въпрос за това как живееш целия си живот.
Ето кои са основните 6 кармични правила, които ще преобразят живота ви:
1. Вие не можете да получите това, което искате, без да действате.
Това е нещо, което всеки от нас забравя в някакъв момент, но това е истината. Ако искате нещо в живота, трябва да сте активни, за да го постигнете. Не са много нещата, които просто ще паднат в скута ви. Вместо да разчитате на случайността, по-добре е да сте активни и да преследвате целите си.
2. Вие сами контролирате себе си.
Вие не може да контролирате това, което правят другите, но вие сте отговорен за собствените си действия. Вие и само вие.
3. Вашият живот е ваше собствено творение.
Вашият живот си е ваше творение, както контролът над него е във вашите собствени ръце. Вие решавате как ще върви и ще се развива животът ви. Вие сами държите контрола на вашата съдба.
4. Историята ще се повторя и повтаря, докато не се поучите от грешките си.
Едно от основните правила на кармата е, че докато не си научите урока, ще продължавате да правите същите грешки. Историята се повтаря и ще се повтаря, освен ако не си вземете поука.
5. Целите ви няма да имат никаква стойност, освен ако не сте работили усилено за постигането им.
При създаването на нещо ценно, то всъщност няма да има никаква стойност, освен ако не сте работили усилено по него. Истинската стойност на нещата не идва от това колко струват, а от вложената енергия за тяхното постигане.
6. Най-големите победи са от полза за всички.
Ако това да спечелите някоя битка е страхотно за вас, то най-големите ви победи помагат на всички, а не само на някой отделен човек или само на вас. Помислете за кармичното влияние на връщане към общността, която ви дава нужната подкрепа, за да спечелите още по-трудни и по-важни битки.
Кармата е абстрактно понятие за повечето от нас. Много често хората свързват кармата с един Бог или божества, които раздават добра и лоша карма.
[img]http://m3.netinfo.bg/media/images/18984 ... ba-pyt.jpg[/img]
Нека си представим, че животът е като една кутия. Когато правим нещо добро, ние поставяме нещо добро в кутията. Когато правим нещо лошо, ние поставяме нещо лошо вътре. През целия си живот на случаен принцип ние теглим различни неща от кутията. Колкото повече е доброто, което сме направили, толкова по-вероятно е да извадим нещо добро от кутията.
Съвсем дребен пример – на слизане от трамвая давате билетчето си на някого, който се качва. Без да го питате дали има нужда, без да му искате нещо в замяна, без да се замислите, просто го правите и забравяте. След време се случва така, че трябва да се качите на градски транспорт, закъснявате, нямате време, а автобусът идва. Качвате се и осъзнавате, че имате само едри пари в себе си и никакви дребни за билет. Няма кой да ви развали сумата, но това за пред контрольорите не е оправдание и ще ви глобят. Тогава човек отстрани, който забелязва притеснението ви, се приготвя да слиза на следващата спирка и ви дава с усмивка своето билетче. Това е много елементарен пример за действаща карма, като със сигурност бихте се сетили за още много, както дори, така и лоши. Кармата е това, което ние сами привличаме да ни се случи с нашите действия или бездействия.
Но не всичко е толкова просто. Ако днес сте извършили няколко добри дела, не е задължително да бъдете възнаградени за това, нито пък е задължително да бъдете наказани, ако сте направили нещо лошо. Има нещо много по-важно от всекидневните дейности. Става въпрос за това как живееш целия си живот.
Ето кои са основните 6 кармични правила, които ще преобразят живота ви:
1. Вие не можете да получите това, което искате, без да действате.
Това е нещо, което всеки от нас забравя в някакъв момент, но това е истината. Ако искате нещо в живота, трябва да сте активни, за да го постигнете. Не са много нещата, които просто ще паднат в скута ви. Вместо да разчитате на случайността, по-добре е да сте активни и да преследвате целите си.
2. Вие сами контролирате себе си.
Вие не може да контролирате това, което правят другите, но вие сте отговорен за собствените си действия. Вие и само вие.
3. Вашият живот е ваше собствено творение.
Вашият живот си е ваше творение, както контролът над него е във вашите собствени ръце. Вие решавате как ще върви и ще се развива животът ви. Вие сами държите контрола на вашата съдба.
4. Историята ще се повторя и повтаря, докато не се поучите от грешките си.
Едно от основните правила на кармата е, че докато не си научите урока, ще продължавате да правите същите грешки. Историята се повтаря и ще се повтаря, освен ако не си вземете поука.
5. Целите ви няма да имат никаква стойност, освен ако не сте работили усилено за постигането им.
При създаването на нещо ценно, то всъщност няма да има никаква стойност, освен ако не сте работили усилено по него. Истинската стойност на нещата не идва от това колко струват, а от вложената енергия за тяхното постигане.
6. Най-големите победи са от полза за всички.
Ако това да спечелите някоя битка е страхотно за вас, то най-големите ви победи помагат на всички, а не само на някой отделен човек или само на вас. Помислете за кармичното влияние на връщане към общността, която ви дава нужната подкрепа, за да спечелите още по-трудни и по-важни битки.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Тема за невидимото около нас и в нас
Някои особености на кармичните отношения
И защо най-драматичните започват с много силна сексуална страст
Интересни времена доживяхме. Вече се случва да се чудим и маем и дори да спорим от време на време кое е по-добре – да поискаме кармата ни да бъде пречистена набързо, без да преминаваме през всичките й драматични обрати и да започнем да създаваме нови взаимоотношения, разтоварени от печата на дълговете и разплащанията, защото това е възможно или примирено да си изкараме песента на предопределеното докрай.
Знам, че това не е масовият случай и дилема, но масовият случай и без друго отдавна не ми е интересен, а казусът, за който споменах, тепърва ще става актуален, така че нека бъдете една стъпка напред.
Доколкото позволява форматът, ще опитам да обясня за какво става дума. В общи линии, концепцията за това, че имаме предопределена съдба, хороскоп, причината някоя и друга гледачка да може да каже дали ще си намерим хубава работа и добър мъж е, че преди да се родим на този свят, душата ни е планирала какви уроци иска да научи и кой да й партнира в тази работа. Горе-долу като при бизнес-партньорствата, това е договорено и с другите участници в партито, което наричаме "живот". Е, понякога хич не прилича на парти. И знам, че в една връзка, в която има насилие, тежки болести и големи драми, е много трудно и дори някак нахално да казваш на хората, че те са си избрали този сценарий сами.
Макар понятието "карма" да е много по-широкообхватно, то означава, че според закона за причината и следствието има голям процент предизвестен потенциал на онова, което ще преживеем във физическото си тяло и в приятелските и интимните си връзки.
Затова и е много трудно да "влезем в обувките на другия" – няма значение на колко кръжока по изкуство водим децата си, те изведнъж могат да решат да станат фермери, счетоводители или просто да лентяйстват. Няма значение колко грижи полагаме за връзката си и колко деца имаме, единият партньор може да реши да зареже всичко това, ей така, неясно защо – да се главозамае от любов, да тръгне на околосветско пътешествие с колело, просто да си тръгне от връзката, без да може да обясни причината или също така без обяснение да си отиде от този свят.
Вариантите са много и обикновено ни оставят смутени, объркани, разплакани, депресирани, а въпросът "защо" започва да пулсира с непосилна честота. И така, докато не се попитаме "Как да реагирам на това?" – което всъщност е въпросът-ключ към кармичния урок, който сме избрали да научим.
Най-общо казано, начинът, по който ще изберем да реагираме на драматичната ситуация или ще ни възроди, пречисти и помогне да продължим напред без товара на предопределеното, или ще ни вкара в нов филм, свързан с предизвикателството да реагираме без страх, обида, гняв, съжаление и ужас.
Интересното при така наречените "кармични" връзки от драматичния тип е, че те обикновено започват с много силна сексуална страст – за да не ти е толкова лесно да избягаш от връзката, когато разумът забележи първите признаци на бъдещата драма.
А големите разминавания започват да се проявяват първо в различните емоционални потребности, постепенно и в различните предпочитания по отношение на културния, творческия и въобще социален начин на живот .
До това ниво някъде, доминиращият във връзката е способен да наложи своите правила, морал и ценности, особено, ако сексуалната зависимост все още е налице. Но в момента, в който налягането от потискането стане толкова непоносимо, че уязвеният се допита до духовната си природа за решение на тази сякаш безизходна ситуация, тя много бързо може да вземе неочакван обрат. Буквално да се „развърже”, да се "размагнетизира".
Колкото и време да отнеме психическото възстановяване (а то вече може да стане много бързо с новите техники за емоционална свобода, семейни констелации плюс бахови капки, например) в общи линии онзи, който е избрал ролята на жертвата, има големи шансове бързо да се почувства спасен. Прероден дори.
Но има един друг тип кармични връзки, които, в общи линии, съществуват в съвсем миролюбив модел. Уж всичко си е наред и въпреки това отношенията се превръщат във филм, който си гледал толкова пъти, че всичко което може да преживееш, много ти е доскучало. Можете дори да си казвате репликите един на друг. И двамата сте окей да пробвате нови неща – да смените държавата, бизнеса, да разнообразите живота си със секс-играчки или дори с други партньори, да бъдете най-добрият приятел на другия, да се разсейвате с работохолизъм, но като че ли нещо продължава да не е наред.
Започвате да осъзнавате, че единственото, което ви държи заедно е инерцията, навикът, спокойствието и сигурността, че се познавате толкова добре... Появилата се празнота все повече изглежда като бездънна яма – с каквото и да решите да я пълните, тя сякаш се разширява, вместо да се стеснява.
Това пък е пример за отношения, които са изчерпали кармичните причини да бъдат заедно. И на тези двамата не им остава нищо друго освен да се дразнят и да си "джафкат" от време на време, колкото да се случва нещо.
Навикът да общуват на ниво "карма" ги кара да си измислят нови причини да я поддържат – затова и се карат за пълни глупости, колкото да поддържат играта „аз на тебе, ти на мене”. Тогава се случва и някой от двамата да си тръгне внезапно, независимо по какъв начин. И не, няма никакъв начин сексът да спаси каквото и да било в тези отношения, ако уроците по любов и приемане на другия в това партньорство вече са научени.
Очевидно им е време да потърсят друг израз на любов – нямам предвид задължително с друг човек, а със собствената си цялост, която няма нищо общо с познатата досега "цялост" на двойката. Знам, че това решение е трудно, не се разбира много добре и често се приема като предателство към другия, но всъщност то е най-голямата наша отговорност – тази към самите себе си. И съвсем не е случайно, че връзките, в които няма предварително зададена "карма" и предопределеност или пък е направен изборът за „ново предоговаряне” - а такива вече има, са с много по-висок праг на толерантност и приемане. И най-важното – в точките на техните "договори" няма страдалчески клаузи. А който си мисли, че без драма ще му е скучно, много подценява творческите си възможности.
Какво имам предвид под термина "ново предоговаряне" ли? Сигурна съм, че все някаква идея ще ви хрумне... до следващия път.
И защо най-драматичните започват с много силна сексуална страст
Интересни времена доживяхме. Вече се случва да се чудим и маем и дори да спорим от време на време кое е по-добре – да поискаме кармата ни да бъде пречистена набързо, без да преминаваме през всичките й драматични обрати и да започнем да създаваме нови взаимоотношения, разтоварени от печата на дълговете и разплащанията, защото това е възможно или примирено да си изкараме песента на предопределеното докрай.
Знам, че това не е масовият случай и дилема, но масовият случай и без друго отдавна не ми е интересен, а казусът, за който споменах, тепърва ще става актуален, така че нека бъдете една стъпка напред.
Доколкото позволява форматът, ще опитам да обясня за какво става дума. В общи линии, концепцията за това, че имаме предопределена съдба, хороскоп, причината някоя и друга гледачка да може да каже дали ще си намерим хубава работа и добър мъж е, че преди да се родим на този свят, душата ни е планирала какви уроци иска да научи и кой да й партнира в тази работа. Горе-долу като при бизнес-партньорствата, това е договорено и с другите участници в партито, което наричаме "живот". Е, понякога хич не прилича на парти. И знам, че в една връзка, в която има насилие, тежки болести и големи драми, е много трудно и дори някак нахално да казваш на хората, че те са си избрали този сценарий сами.
Макар понятието "карма" да е много по-широкообхватно, то означава, че според закона за причината и следствието има голям процент предизвестен потенциал на онова, което ще преживеем във физическото си тяло и в приятелските и интимните си връзки.
Затова и е много трудно да "влезем в обувките на другия" – няма значение на колко кръжока по изкуство водим децата си, те изведнъж могат да решат да станат фермери, счетоводители или просто да лентяйстват. Няма значение колко грижи полагаме за връзката си и колко деца имаме, единият партньор може да реши да зареже всичко това, ей така, неясно защо – да се главозамае от любов, да тръгне на околосветско пътешествие с колело, просто да си тръгне от връзката, без да може да обясни причината или също така без обяснение да си отиде от този свят.
Вариантите са много и обикновено ни оставят смутени, объркани, разплакани, депресирани, а въпросът "защо" започва да пулсира с непосилна честота. И така, докато не се попитаме "Как да реагирам на това?" – което всъщност е въпросът-ключ към кармичния урок, който сме избрали да научим.
Най-общо казано, начинът, по който ще изберем да реагираме на драматичната ситуация или ще ни възроди, пречисти и помогне да продължим напред без товара на предопределеното, или ще ни вкара в нов филм, свързан с предизвикателството да реагираме без страх, обида, гняв, съжаление и ужас.
Интересното при така наречените "кармични" връзки от драматичния тип е, че те обикновено започват с много силна сексуална страст – за да не ти е толкова лесно да избягаш от връзката, когато разумът забележи първите признаци на бъдещата драма.
А големите разминавания започват да се проявяват първо в различните емоционални потребности, постепенно и в различните предпочитания по отношение на културния, творческия и въобще социален начин на живот .
До това ниво някъде, доминиращият във връзката е способен да наложи своите правила, морал и ценности, особено, ако сексуалната зависимост все още е налице. Но в момента, в който налягането от потискането стане толкова непоносимо, че уязвеният се допита до духовната си природа за решение на тази сякаш безизходна ситуация, тя много бързо може да вземе неочакван обрат. Буквално да се „развърже”, да се "размагнетизира".
Колкото и време да отнеме психическото възстановяване (а то вече може да стане много бързо с новите техники за емоционална свобода, семейни констелации плюс бахови капки, например) в общи линии онзи, който е избрал ролята на жертвата, има големи шансове бързо да се почувства спасен. Прероден дори.
Но има един друг тип кармични връзки, които, в общи линии, съществуват в съвсем миролюбив модел. Уж всичко си е наред и въпреки това отношенията се превръщат във филм, който си гледал толкова пъти, че всичко което може да преживееш, много ти е доскучало. Можете дори да си казвате репликите един на друг. И двамата сте окей да пробвате нови неща – да смените държавата, бизнеса, да разнообразите живота си със секс-играчки или дори с други партньори, да бъдете най-добрият приятел на другия, да се разсейвате с работохолизъм, но като че ли нещо продължава да не е наред.
Започвате да осъзнавате, че единственото, което ви държи заедно е инерцията, навикът, спокойствието и сигурността, че се познавате толкова добре... Появилата се празнота все повече изглежда като бездънна яма – с каквото и да решите да я пълните, тя сякаш се разширява, вместо да се стеснява.
Това пък е пример за отношения, които са изчерпали кармичните причини да бъдат заедно. И на тези двамата не им остава нищо друго освен да се дразнят и да си "джафкат" от време на време, колкото да се случва нещо.
Навикът да общуват на ниво "карма" ги кара да си измислят нови причини да я поддържат – затова и се карат за пълни глупости, колкото да поддържат играта „аз на тебе, ти на мене”. Тогава се случва и някой от двамата да си тръгне внезапно, независимо по какъв начин. И не, няма никакъв начин сексът да спаси каквото и да било в тези отношения, ако уроците по любов и приемане на другия в това партньорство вече са научени.
Очевидно им е време да потърсят друг израз на любов – нямам предвид задължително с друг човек, а със собствената си цялост, която няма нищо общо с познатата досега "цялост" на двойката. Знам, че това решение е трудно, не се разбира много добре и често се приема като предателство към другия, но всъщност то е най-голямата наша отговорност – тази към самите себе си. И съвсем не е случайно, че връзките, в които няма предварително зададена "карма" и предопределеност или пък е направен изборът за „ново предоговаряне” - а такива вече има, са с много по-висок праг на толерантност и приемане. И най-важното – в точките на техните "договори" няма страдалчески клаузи. А който си мисли, че без драма ще му е скучно, много подценява творческите си възможности.
Какво имам предвид под термина "ново предоговаряне" ли? Сигурна съм, че все някаква идея ще ви хрумне... до следващия път.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Тема за невидимото около нас и в нас
7 закона на живота
1. Закон за празнотата
Ако имате нужда от нови обувки, изхвърлете старите. Ако имате нужда от нови дрехи, почистете гардероба си. Вие доброволно трябва да се разделите със стереотипите си.
2. Закон за циркулацията
Бъдете готови да пуснете това, което притежавате, за да получите това, което желаете.
3. Закон за въображението
Първо трябва да видите процъфтяването във вашето въображение. Направете описания на идеалния ден и не го показвайте на никого, освен на някой, на когото имате пълно доверие. Пазете това описание, така че да ви е под ръка и го препрочитайте в свободното си време.
4. Закон за творчеството
Човек може да постигне процъфтяване чрез енергията на мисленето си, интуицията и въображението си.
5. Закон за даването и получаването
Ако вие дадете нещо, то ще ви се върне в десетократен размер. Когато получавате блага е много важно да ги разделите с околните. Ако имате дар и не го използвате – вие обиждате Божествената си същност. За да се отнасяте с почтителност към способностите си, трябва да се радвате на даровете си и да ги споделяте с другите. Ако го направите ще привлечете още повече блага в живота си.
6. Закон за десятъка
Вселената винаги взима своя десятък. Това просто е Законът на благодарността на източника на подкрепа- 10% от всичко, което имате. Вие никога не знаете как вашият десятък ще се върне при вас.Парите са обикновено явление. Но той може да дойде при вас във вид на примирение с някого, с ново приятелство, като оздравяване и т.н.
7. Закон на всеопрощението
Ако не можете да прощавате на хората, вие не може да приемете своето богатство. Ако душата ви е изпълнена с ненавист, любовта не може да намери мястото си в нея. Трябва да се избавите от отрицателните чувства, които ви разяждат и не ви дават спокойствие.
©Ранди Гейдж
[img]http://alfa.kachi-snimka.info/images-20 ... 26620l.jpg[/img]
1. Закон за празнотата
Ако имате нужда от нови обувки, изхвърлете старите. Ако имате нужда от нови дрехи, почистете гардероба си. Вие доброволно трябва да се разделите със стереотипите си.
2. Закон за циркулацията
Бъдете готови да пуснете това, което притежавате, за да получите това, което желаете.
3. Закон за въображението
Първо трябва да видите процъфтяването във вашето въображение. Направете описания на идеалния ден и не го показвайте на никого, освен на някой, на когото имате пълно доверие. Пазете това описание, така че да ви е под ръка и го препрочитайте в свободното си време.
4. Закон за творчеството
Човек може да постигне процъфтяване чрез енергията на мисленето си, интуицията и въображението си.
5. Закон за даването и получаването
Ако вие дадете нещо, то ще ви се върне в десетократен размер. Когато получавате блага е много важно да ги разделите с околните. Ако имате дар и не го използвате – вие обиждате Божествената си същност. За да се отнасяте с почтителност към способностите си, трябва да се радвате на даровете си и да ги споделяте с другите. Ако го направите ще привлечете още повече блага в живота си.
6. Закон за десятъка
Вселената винаги взима своя десятък. Това просто е Законът на благодарността на източника на подкрепа- 10% от всичко, което имате. Вие никога не знаете как вашият десятък ще се върне при вас.Парите са обикновено явление. Но той може да дойде при вас във вид на примирение с някого, с ново приятелство, като оздравяване и т.н.
7. Закон на всеопрощението
Ако не можете да прощавате на хората, вие не може да приемете своето богатство. Ако душата ви е изпълнена с ненавист, любовта не може да намери мястото си в нея. Трябва да се избавите от отрицателните чувства, които ви разяждат и не ви дават спокойствие.
©Ранди Гейдж
[img]http://alfa.kachi-snimka.info/images-20 ... 26620l.jpg[/img]
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Тема за невидимото около нас и в нас
Погледът на любящите ангелски очи
[img]http://www.omartasatt.ru/_ph/40/743044495.jpg[/img]
Това упражнение ще ви помогне да усилите вашата връзка с ангелите. То също и ще ви подържа в трудни минути.
Останете насаме със себе си. Затворете очи. Ако имате негативни мисли – прогонете ги. Кажете на себе си, че сега можете да си позволите време само за хубави мисли.
Представете си, че недалече от вас, може би в съседната стая, е този, който много ви обича - именно с тази любов, която ви се иска да получавате. Това е вашето второ <<Аз>>, което всичко за вас знае и много добре ви разбира. То ви обича и приема такива каквито сте. То знае за вашите проблеми и недостатъци, и никога не ви осъжда, а само искрено съпреживява с вас и винаги е готово да ви помогне. Това е този от когото получавате само безкористна топлота, любов и грижа.
Вие чувствате върху себе си погледа на тези любящи очи. В тях има покой, топлота и разбиране. Вие се чувствате много спокойно и комфортно, когато тези очи ви гледат. Чувствате, че техния поглед ви одобрява и ви гледа с възхищение. Заминават си всички тревоги, вие се отпускате и ви се иска да се усмихнете.
Благодарете на притежателя на тези невидими очи за добротата и любовта, които излъчват. И знайте, че тези очи винаги ви гледат само с любов и одобрение, каквото и да правите в живота си.
Може да ви се е сторило, че тези очи са били само във вашето въображение. Но при това вие ясно сте почувствали промяна в състоянието си, защото чувството на любов, топлина и доброта, отправени към вас, са били много реални, така ли е? Цялата работа е там, че това не е била игра на вашето въображение. Вие сте почувствали енергията на ангела. Към неговата топлота и любов, вие можете да се обръщате винаги когато ви е нужна. Вашите ангели винаги са с вас и винаги откликват.
По материали от книгата: Тамара Шмидт - "Крайон. 85 важни практики за придобиване на Сила, Светлина, Защита и Любов".
Превод: Sweta
[img]http://www.omartasatt.ru/_ph/40/743044495.jpg[/img]
Това упражнение ще ви помогне да усилите вашата връзка с ангелите. То също и ще ви подържа в трудни минути.
Останете насаме със себе си. Затворете очи. Ако имате негативни мисли – прогонете ги. Кажете на себе си, че сега можете да си позволите време само за хубави мисли.
Представете си, че недалече от вас, може би в съседната стая, е този, който много ви обича - именно с тази любов, която ви се иска да получавате. Това е вашето второ <<Аз>>, което всичко за вас знае и много добре ви разбира. То ви обича и приема такива каквито сте. То знае за вашите проблеми и недостатъци, и никога не ви осъжда, а само искрено съпреживява с вас и винаги е готово да ви помогне. Това е този от когото получавате само безкористна топлота, любов и грижа.
Вие чувствате върху себе си погледа на тези любящи очи. В тях има покой, топлота и разбиране. Вие се чувствате много спокойно и комфортно, когато тези очи ви гледат. Чувствате, че техния поглед ви одобрява и ви гледа с възхищение. Заминават си всички тревоги, вие се отпускате и ви се иска да се усмихнете.
Благодарете на притежателя на тези невидими очи за добротата и любовта, които излъчват. И знайте, че тези очи винаги ви гледат само с любов и одобрение, каквото и да правите в живота си.
Може да ви се е сторило, че тези очи са били само във вашето въображение. Но при това вие ясно сте почувствали промяна в състоянието си, защото чувството на любов, топлина и доброта, отправени към вас, са били много реални, така ли е? Цялата работа е там, че това не е била игра на вашето въображение. Вие сте почувствали енергията на ангела. Към неговата топлота и любов, вие можете да се обръщате винаги когато ви е нужна. Вашите ангели винаги са с вас и винаги откликват.
По материали от книгата: Тамара Шмидт - "Крайон. 85 важни практики за придобиване на Сила, Светлина, Защита и Любов".
Превод: Sweta
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Тема за невидимото около нас и в нас
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Тема за невидимото около нас и в нас
Всички сме чували за чакрите, но знаем ли какво точно представляват те?
Чакрите са невидими енергийни центрове, които се намират на определени точки от човешкото тяло. Всички те са свързани с гръбначния стълб и са седем на брой.
Всяка една от тях е възможно да има баланс или дисбаланс, като при втория случай дисбалансът означава, че чакрата е или прекално развита, или точно обратното, откъдето идват и съответните проблеми.
Първата чакра се нарича Муладхара и има червен цвят. Тази основна чакра е свързрана с оцеляването, с инстинкта ни за самосъхранение. Основното чувство, свързано с блокиране на тази чакра, е това на страх.
Втората чакра са казва Свадхистхана и е свързана с емоционалната ни идентичност. Визуализира се в оранжево и отговаря за емоционалния ни живот, за нашето умение да се радваме на живота.
Кои са останалите чакри и всичко най-важно за тях можете да откриете в новото видео на Бистра Копанарова, което споделяме с вас горе (или в нейния канал Harmony Within във Vbox7).
Видеото го има в линка по-горе.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Тема за невидимото около нас и в нас
Неприличната лекота на щастието
Ставаме щастливи като включим ума си, а не като го изключим, разказва Михаела Петрова
Има хора, които са родени с ген на щастието. Познавам няколко. Всъщност само две жени, при които щастието извира, независимо какви житейски бури са ги сполитали. Веднъж, преди години, за едно списание писах по тема на броя, наречена „щастието“.
Докато си търсех опорни точки, ми хрумна идеята, че щастието е избор.
Написах си текста, но докато го бях оставила да „втасва“, не успях да задържа у себе си този избор и заради отговорността ми на автор, реших да им звънна и да ги питам: какво е за теб чувството за щастие? И двете, независимо една от друга, ми отговориха: избор. Добре, поне пред читателите съвестта ми беше чиста.
Питала съм се обаче, защо на мен ми е трудно да го задържа. Моят отговор е лесен.
Аз си имах друг ген, омесен с тъга. Приятелите ми го наричаха „меланхолията на Михаела“ и се майтапеха, че нямам нужда от някакви специални техники за справяне със стреса – влизах си в тъгата и всички драми на ежедневието запазваха достопочтена дистанция. В това състояние дори бях по своему щастлива. Така че нямах нужда и от антидепресанти. Това съвсем не е парадоксално, защото в крайна сметка е част от пакета, наречен „да бъдеш себе си“.
Наскоро обаче забелязах, че тъгата е започнала да изчезва. И на нейно място се настанява едно пулсиращо, на моменти направо глуповато щастие. Факт е, че от години създавам у себе си навици да благодаря, когато се почувствам игрива, вдъхновена, харесваща себе си, когато чувствам радост, топлина от споделянето, докосването, нежността, хумора, ума си.
Разните там концепции за щастие обикновено твърдят, че за да навлезе човек в това състояние трябва да се отдели от ума си, да не мисли. Подобни концепции също ме държаха настрана от глуповатото щастие. Хиляди пъти предпочитах готината артистична тъга. Повечето творци твърдят, че „мъката е необходима, за да бухне маята“. Това е вярно – всички класически произведения, независимо коя муза е техен вдъхновител, съдържат в себе си цялата гама от емоции. Затова и всяко съприкосновение със стойностното изкуство те прави малко по-мъдър, а не малко по-щастлив.
[img]http://m3.netinfo.bg/media/images/23865 ... dezhda.jpg[/img]
И все пак, независимо от това убеждение, у мен започна да живее щастието. Навлезе в генотипа ми.
[img]http://m4.netinfo.bg/media/images/23865 ... dezhda.jpg[/img]
Наблюдавах се дълго време, преди да успея да разбера какво се е случило. Успехите в работата ми не ме правят щастлива. Когато гледам продукта – събитията, които ежедневно създавам, хората, които идват на концерти, представления, не изпитвам абсолютно нищо. Когато видя текстовете си публикувани – в медии или в книга, имам единствено желание да не кажа нито дума повече. Затова и никога не чета коментари. Нямам отговори за критиката, не влизам в полемика и нямам нужда да защитавам тезите си. Похвалите ме карат да се чувствам нелепо, да не знам какво да кажа, освен някое смутено „благодаря“.
Онова, което ме разпалва е началото. Идеята, вдъхновението, измишльотината, сядането на масата с партньорите и разговорите за детайлите по всеки проект. Изпитвам почти еротична възбуда, когато трудни за решаване казуси се разплитат и парчетата от пъзела започват да намират своето място. Обожавам изживяването си, докато пиша. Ето това са моментите, в които съм истински и дълбоко благодарна. И мога с ръка на сърцето да кажа: „Скъпа изобилна Вселено, дай ми повече от това изживяване на щастие“.
В него обаче винаги е включен ума ми. Така разбрах, че от тъжен, станах щастлив човек, защото включих ума си, а не го изключих. Открих и още нещо удивително – когато не го напъждаш в ъгъла да мирува, той престава да съди. Става много толерантен към правото на всеки да си има свои собствени убеждения. Започва да вижда ограниченията като възможности. Става сътворец. Ето такива неща прави за теб само и само да си щастлив и благодарен.
Още по-забавното е, че когато е приет, умът не охлажда емоциите в интимния свят, а ги балансира. Много фино и интелигентно. Имам опит в оглупяването от любов. Харесвах това изживяване, но дори и когато бях по-млада, знаех, че то си има времетраене, след което ще се наложи да взимаш по-важни решения. Не моментите, когато съм подскачала от радост и съм се подмокряла от страст, са издигали тези връзки до статута да ги нарека „любов моя“. Точно обратното - тъгата и сълзите, които съм проливала за своите любови, са ми носели усещането, че те са истински значими. Придаваха им стойност.
Амплитудите на болка и възторг ми носеха вярата, че чувството е живо в мен. След като толкова силно обичам, задължително ще бъда възнаградена с щастие в любовта. Дрън-дрън. Дума да няма, важно е какво ти говори сърцето, кога трепти и се разтваря за някого сякаш нищо друго няма значение и си готов тези моменти да изчерпят света ти. Но по правило, светът не се изчерпва от спорадични отваряния на сърцето. Едва когато това започне да се превръща в състояние на съществуване, животът започва да се случва.
Тогава, когато можеш да се разплачеш единствено от красотата на разгръщащото се чувство у теб, което докосва нещо много по-съкровено от онова, което можеш да обозреш и разбереш. И това никога повече не е тъга, а проглеждане – измиване на очите от всички илюзии, които някога си имал. Едва тогава просто знаеш – какво да направиш, какво да кажеш, кога да слушаш мълчаливо, кога и как да докоснеш, за какво да се пошегуваш, кога да си сериозен, колко време да прекарате заедно, кога и как да разхлабите връзките помежду си и да се приберете в собствения си център.
Умът е този, който настройва вътрешното ти време на „сега“ и става незаменим съюзник в сътворяването на мултиоргазъм от красиви моменти в общуването с онзи, за когото сърцето с лекота синхронизира своя собствен ритъм.
Това е непосилна лекота единствено, защото нямаме развити навици за нея. Свикнали сме да е трудно, да се стараем, да правим някакви специални неща, жестове, да манипулираме емоциите. Но така се постигат само временни победи, които повече ни свиват, отколкото разгръщат. Струва си умът да бъде привлечен за съюзник. Поне при онези, които са от „моята бленда“.
Моят първоначален опит с категоричност показа, че „мислещото сърце“ е изключително ефективен материализатор. Създава благоприятни ситуации, нови светове и възможности за много повече от двама. С толкова удивителна лекота, че направо е неприлична.
Как става ли? Любимият ми въпрос. Личният ми път е преминал през експерименти, които не мога да препоръчам, защото знам колко е безценно удоволствието да откриеш сам своя начин. С целия този текст исках единствено да потвърдя, че „мислещото сърце“ умее да материализира. Ако нищо не материализирате, пробвайте да включите компонент от същността си, който някой ви е убедил, че ви пречи. По метода „проба-грешка“, все ще се получи. В момента, в който стане – ще знаете, че това е точно така.
Прочети още от Михаела Петрова в Edna.bg:
Млъкни и ме гледай в очите
Кога ще дойдат добри времена и за нас
Дарът на вътрешното дете
Няма как да се пропуснете
Записки под завивките
Ледено момиче
Ставаме щастливи като включим ума си, а не като го изключим, разказва Михаела Петрова
Има хора, които са родени с ген на щастието. Познавам няколко. Всъщност само две жени, при които щастието извира, независимо какви житейски бури са ги сполитали. Веднъж, преди години, за едно списание писах по тема на броя, наречена „щастието“.
Докато си търсех опорни точки, ми хрумна идеята, че щастието е избор.
Написах си текста, но докато го бях оставила да „втасва“, не успях да задържа у себе си този избор и заради отговорността ми на автор, реших да им звънна и да ги питам: какво е за теб чувството за щастие? И двете, независимо една от друга, ми отговориха: избор. Добре, поне пред читателите съвестта ми беше чиста.
Питала съм се обаче, защо на мен ми е трудно да го задържа. Моят отговор е лесен.
Аз си имах друг ген, омесен с тъга. Приятелите ми го наричаха „меланхолията на Михаела“ и се майтапеха, че нямам нужда от някакви специални техники за справяне със стреса – влизах си в тъгата и всички драми на ежедневието запазваха достопочтена дистанция. В това състояние дори бях по своему щастлива. Така че нямах нужда и от антидепресанти. Това съвсем не е парадоксално, защото в крайна сметка е част от пакета, наречен „да бъдеш себе си“.
Наскоро обаче забелязах, че тъгата е започнала да изчезва. И на нейно място се настанява едно пулсиращо, на моменти направо глуповато щастие. Факт е, че от години създавам у себе си навици да благодаря, когато се почувствам игрива, вдъхновена, харесваща себе си, когато чувствам радост, топлина от споделянето, докосването, нежността, хумора, ума си.
Разните там концепции за щастие обикновено твърдят, че за да навлезе човек в това състояние трябва да се отдели от ума си, да не мисли. Подобни концепции също ме държаха настрана от глуповатото щастие. Хиляди пъти предпочитах готината артистична тъга. Повечето творци твърдят, че „мъката е необходима, за да бухне маята“. Това е вярно – всички класически произведения, независимо коя муза е техен вдъхновител, съдържат в себе си цялата гама от емоции. Затова и всяко съприкосновение със стойностното изкуство те прави малко по-мъдър, а не малко по-щастлив.
[img]http://m3.netinfo.bg/media/images/23865 ... dezhda.jpg[/img]
И все пак, независимо от това убеждение, у мен започна да живее щастието. Навлезе в генотипа ми.
[img]http://m4.netinfo.bg/media/images/23865 ... dezhda.jpg[/img]
Наблюдавах се дълго време, преди да успея да разбера какво се е случило. Успехите в работата ми не ме правят щастлива. Когато гледам продукта – събитията, които ежедневно създавам, хората, които идват на концерти, представления, не изпитвам абсолютно нищо. Когато видя текстовете си публикувани – в медии или в книга, имам единствено желание да не кажа нито дума повече. Затова и никога не чета коментари. Нямам отговори за критиката, не влизам в полемика и нямам нужда да защитавам тезите си. Похвалите ме карат да се чувствам нелепо, да не знам какво да кажа, освен някое смутено „благодаря“.
Онова, което ме разпалва е началото. Идеята, вдъхновението, измишльотината, сядането на масата с партньорите и разговорите за детайлите по всеки проект. Изпитвам почти еротична възбуда, когато трудни за решаване казуси се разплитат и парчетата от пъзела започват да намират своето място. Обожавам изживяването си, докато пиша. Ето това са моментите, в които съм истински и дълбоко благодарна. И мога с ръка на сърцето да кажа: „Скъпа изобилна Вселено, дай ми повече от това изживяване на щастие“.
В него обаче винаги е включен ума ми. Така разбрах, че от тъжен, станах щастлив човек, защото включих ума си, а не го изключих. Открих и още нещо удивително – когато не го напъждаш в ъгъла да мирува, той престава да съди. Става много толерантен към правото на всеки да си има свои собствени убеждения. Започва да вижда ограниченията като възможности. Става сътворец. Ето такива неща прави за теб само и само да си щастлив и благодарен.
Още по-забавното е, че когато е приет, умът не охлажда емоциите в интимния свят, а ги балансира. Много фино и интелигентно. Имам опит в оглупяването от любов. Харесвах това изживяване, но дори и когато бях по-млада, знаех, че то си има времетраене, след което ще се наложи да взимаш по-важни решения. Не моментите, когато съм подскачала от радост и съм се подмокряла от страст, са издигали тези връзки до статута да ги нарека „любов моя“. Точно обратното - тъгата и сълзите, които съм проливала за своите любови, са ми носели усещането, че те са истински значими. Придаваха им стойност.
Амплитудите на болка и възторг ми носеха вярата, че чувството е живо в мен. След като толкова силно обичам, задължително ще бъда възнаградена с щастие в любовта. Дрън-дрън. Дума да няма, важно е какво ти говори сърцето, кога трепти и се разтваря за някого сякаш нищо друго няма значение и си готов тези моменти да изчерпят света ти. Но по правило, светът не се изчерпва от спорадични отваряния на сърцето. Едва когато това започне да се превръща в състояние на съществуване, животът започва да се случва.
Тогава, когато можеш да се разплачеш единствено от красотата на разгръщащото се чувство у теб, което докосва нещо много по-съкровено от онова, което можеш да обозреш и разбереш. И това никога повече не е тъга, а проглеждане – измиване на очите от всички илюзии, които някога си имал. Едва тогава просто знаеш – какво да направиш, какво да кажеш, кога да слушаш мълчаливо, кога и как да докоснеш, за какво да се пошегуваш, кога да си сериозен, колко време да прекарате заедно, кога и как да разхлабите връзките помежду си и да се приберете в собствения си център.
Умът е този, който настройва вътрешното ти време на „сега“ и става незаменим съюзник в сътворяването на мултиоргазъм от красиви моменти в общуването с онзи, за когото сърцето с лекота синхронизира своя собствен ритъм.
Това е непосилна лекота единствено, защото нямаме развити навици за нея. Свикнали сме да е трудно, да се стараем, да правим някакви специални неща, жестове, да манипулираме емоциите. Но така се постигат само временни победи, които повече ни свиват, отколкото разгръщат. Струва си умът да бъде привлечен за съюзник. Поне при онези, които са от „моята бленда“.
Моят първоначален опит с категоричност показа, че „мислещото сърце“ е изключително ефективен материализатор. Създава благоприятни ситуации, нови светове и възможности за много повече от двама. С толкова удивителна лекота, че направо е неприлична.
Как става ли? Любимият ми въпрос. Личният ми път е преминал през експерименти, които не мога да препоръчам, защото знам колко е безценно удоволствието да откриеш сам своя начин. С целия този текст исках единствено да потвърдя, че „мислещото сърце“ умее да материализира. Ако нищо не материализирате, пробвайте да включите компонент от същността си, който някой ви е убедил, че ви пречи. По метода „проба-грешка“, все ще се получи. В момента, в който стане – ще знаете, че това е точно така.
Прочети още от Михаела Петрова в Edna.bg:
Млъкни и ме гледай в очите
Кога ще дойдат добри времена и за нас
Дарът на вътрешното дете
Няма как да се пропуснете
Записки под завивките
Ледено момиче
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Тема за невидимото около нас и в нас
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Тема за невидимото около нас и в нас
Енодия Джудит: Чакрите и техните демони
[img]http://espirited.com/wp-content/uploads ... 13x300.jpg[/img]
Преди време, когато по-активно проучвах всички въпроси, свързани със събуждането на кундалини и отражението им в тялото и психиката на човека, попаднах на един текст от книга на Енодия Джудит, който много ми хареса. Въпросната книга се казваше „Източно тяло. Западен ум. Психология и система на чакрите като път към Аза“ и се оказа, че дори беше преведена на български език, но за съжаление вече изчерпана в книжарниците. Аз обаче си запазих въпросния текст и се приготвих да го преведа някой ден, когато имам повече време. Харесваше ми това, че различните нива на съзнание, което представляват чакрите, бяха представени от авторката на много хубав психологически език. Но още повече ми харесваше, че начинът й на мислене беше алхимичен. Това за мен означава, че предложения начин за справяне с неизбежната дуалност в човешкия живот се основава на трансцендиране на противоположностите чрез осъзнаване и разбиране; че негативното се разглежда не като враг и противник, а като съюзник и учител.
Време все не оставаше, но затова пък се намери човек, който да направи това. Тя се казва Мария Дончева и сега искам да й благодаря от името на всички, които се интересуват от феноменологията на събудената кундалини! Смятам, че за тях ще бъде ценно да разбират какво представляват „демоните“, т.е. блокажите, във всяка една от седемте енергийни центъра в човешкото тяло – чакрите, както и да използват подобно знание като средство за осъзнаване и създаване на „третата субстанция“ отвъд дуалността, т.е. в алхимичното злато. Приятно четене! (за да прочетете за основните понятия, с които чакрата се описва – цел, основно право, архетип и др., кликнете върху нейното име).
„Всяка от чакрите има и това, което аз наричам специфичен демон. Той влияе на правилното функциониране на чакрата и подкопава идентичността ѝ. Използвам думата „демон” не за да обознача някакъв вид зло същество, а като начин да назова противоположната сила, която изглежда е в противовес на естествената активност на чакрата. Причината да употребя думата „изглежда” е, че демоните се появяват, за да ни научат на нещо. Резултатът от действието на противоположната сила обикновено е засилване на това, на което се противопоставя. Присъствието на демона пречи на чакрата да си върши работата, но това предизвикателство ни принуждава да сме по-съзнателни за тази работа, така че евентуално да я вършим по-добре.
Когато не сме съзнателни за тях, демоните задържат нашето развитие. Те фиксират енергията ни на определено ниво на чакрата като блокират нашите действия и проявления, както и намирането на решение. Ако осъзнаем демона и анализираме причините да бъде тук, ние достигаме до едно по-дълбоко разбиране за самите себе си. Да признаем, че ни е страх например, ни помага да се изправим лице в лице срещу този страх, да разберем неговия произход, което евентуално би ни направило по-уверени. Да осъзнаем тъгата прави възможно излекуването и на сърцето ни става по-леко и ведро.“
Енодия Джудит, „Източно тяло, западен ум“
ПЪРВА ЧАКРА
ДЕМОН: Страх
Когато съществуването ни е застрашено, ние се страхуваме. Страхът повишава нашата осъзнатост и предизвиква прилив на естествени химикали в тялото (като адреналин например), за да го енергизира и подготви за действие. Страхът насочва вниманието ни към „тук и сега”, но го концентрира навън и нагоре към чакрите на възприятие и ментална активност. Ние ставаме много бдителни, неспокойни, тревожни. Не можем да се укротим или да намерим покой. Като че ли всеки момент ще излезем от кожата си.
Въпреки, че страхът е демонът на първа чакра, той е един свещен враг, чието присъствие ни учи на много неща. Страхът присъства като съюзник на самосъхранението, учейки ни колко важни сме самите ние и че имаме нужда да се погрижим за себе си. Само когато осъзнаем този демон като наш съюзник, ще можем наистина да го победим.
Ърнест Хоулмс, който е основоположник на науката за философията на ума, описва двете качества – страх и вяра – като подобни. Страхът е вярване, че нещо ужасно може да се случи, докато вярата е вярване, че нещо добро ще се случи. Въпреки, че резултатите са различни, причините са едни и същи – и двете са вярвания, които ръководят поведението ни и влияят на начина, по който се чувстваме. Ако можем да заменим неразумния страх с разумна вяра, то тогава имаме естествен антидот за демона на нашата първа чакра.
ВТОРА ЧАКРА
ДЕМОН: Вина
Вината значително съкращава свободния поток на движение като премахва удоволствието от него. Ако се чувствам виновен за това, което правя, аз не му се наслаждавам напълно. Не мога да усетя изцяло преживяването понеже една част от мен е скована, ограничаваща или се опитва да контролира действията ми.
Вината поляризира личността. Тя противопоставя светлината на мрака, доброто на лошото. Днес ние сме прекрасни, на другия ден ужасни само защото сме направили нещо. Колкото по-ярка е светлината, толкова по-тъмна е сянката. Колкото вината е по-голяма, толкова повече се опитваме да се дистанцираме чрез безупречно поведение. Безупречното поведение засилва движението на естествения енергиен поток от долните чакри нагоре и има свойството да поляризира ума и тялото. Поляризираната личност се характеризира с „или-или” тип мислене. Без многообразието на дъгата ние сме заключени между избори в черно и бяло.
Разбира се има здравословен аспект на вината: тя е чувство, позволяващо ни да анализираме поведението си преди, по време на или след действията ни. Когато не е изкривена, вината ни посочва къде са границите и къде трябва да променим нещо. В ролята си на обратна връзка вината не е демон, а водач. Само когато вината стане прекомерна, навик, субективизирана и вредна, тя влияе на свободния поток на движението и пълното чувствено усещане на живота, които са толкова необходими на втора чакра. Вината е учител, когато ни води, но е демон, когато се привържем към нея.
ТРЕТА ЧАКРА
ДЕМОН: Срам
Срамът е обратнопопорционален на личната сила – колкото повече се срамуваме, толкова по-малко силни се чувстваме и толкова по-трудно е за егото да се формира. Срамът блокира освобождаващия енергиен поток и пречи на енергията, издигаща се от долните чакри, да се преобразува в ефективно действие. Ние се срамуваме от себе си и се противопоставяме на първичните си инстинкти, които в такъв случай трябва да се контролират от ума. В резултат на това личностите, привързани към срама, се чувстват като в капан и могат да изградят поведение на принудително повторение и пристрастеност.
Когато възходящият освобождаващ поток се блокира в трета чакра, тогава се засилва низходящият проявяващ поток на съзнанието. Тогава умът управлява, обвързвайки биологичната енергия с контролирани модели, създавайки понятието „привързан към срама”. Хората, привързани към срама, отдават по-голямо значение на мислите си отколкото на инстинктите си, особено на вътрешните гласове, които постоянно им казват колко лишени от стойност и нисши са те. Спонтанността е ограничена от вътрешен критичен анализ, който идентифицира и обезсилва волята.
Тъй като естествените инстинкти не могат да бъдат напълно подтиснати, те периодично избухват в тъмни форми, които само засилват чувството на срам и неадекватност. Когато се държим лошо, губим самообладание, проваляме се или имаме пропуски в бдителния контрол над себе си, ние се засрамваме все повече. Например човек на диета или употребяващ определени вещества, който често гуляе и прекалява или предприемач, който саботира работата и успеха чрез отлагане и пасивно-агресивно поведение. Блокажът на волята не позволява низходящият ток да влезе във втора чакра с нейната ориентация към удоволствието, така че тези дейности рядко им носят истинско удоволствие. Наказанието за срама е страданието, а нуждата да се повторят злощастието и провала ни държи в едно много нещастно, фалшиво състояние на баланс.
ЧЕТВЪРТА ЧАКРА
ДЕМОН: Скръб
Демонът на скръбта тежи на сърдечната чакра като камък. Когато сърцето ни е натежало от мъка, е трудно да го отворим, дори ни е трудно да дишаме. Когато отричаме скръбта ние не усещаме чувствата си и нашата жизненост. Ставаме твърди и студени, сурови и дистанцирани. Можем да се чувстваме мъртви отвътре. Когато скръбта се осъзнае и изрази, намираме живия ключ за отваряне на сърцето. Проливаме сълзи, казваме истината и на сърцето му олеква. Дишането става по-дълбоко. Появява се чувство за повече свобода, което осигурява повече пространство за нашия дух. Надеждата се възражда. Справянето с нашата собствена скръб ни води до състрадание към другите.
Когато се влюбим, ние се лишаваме от защитите си. Отваряме се за другия и за света. Разширяваме съзнанието си и растем. Когато сме наранени в любовта, тогава са наранени нашите най-уязвими аспекти и доверието ни. Наранена е най-чистата ни форма. Вече не изглежда безопасно да бъдем себе си. Нашата система – наранена в самото ѝ ядро – изключва и ние губим не само любимия си, но и себе си. Това е най-голямата загуба.
Ако приемаме, че любовта наистина може да е най-важният елемент на нашето благополучие и духовен растеж, тогава всяко накърняване на способността ни да намерим любов, е сериозна рана. Когато смятаме, че това накърняване влияе на начина, по който се отнасяме един с друг в по-широката социална сфера, то ние имаме не само личен проблем, но и сериозна колективна ситуация. Там където скръбта наранява, състраданието лекува.
ПЕТА ЧАКРА
ДЕМОН: Лъжи
Лъжите могат да се изрекат с думи, но могат да се изразят и с действия или с езика на тялото. Когато се страхувам да покажа на някого колко съм развълнуван, аз ограничавам мускулите на лицето си или държа ръцете си надолу встрани до тялото. Тогава аз лъжа с тялото си и не съм в резсонанс със собственото си поле. Естественият ми процес е блокиран.
Когато живеем според нашата истина, тогава има резонансна връзка между нас и другите. Когато този резонанс се прекъсне, ние не се чувстваме отделени. Постоянната отделеност подкопава здравето ни. Така както моторът има нужда всичките му вибриращи части да се сработят гладко, така и нашият основен резонанс се нуждае от същото. Това позволява напредването ни да се случва по един прекрасен начин.
ШЕСТА ЧАКРА
ДЕМОН: Илюзия
Илюзията изтръгва съзнанието ни от възприятието с отворен ум като го фиксира в неподвижен образ. Илюзията е статичен образ, който бива изместен с течение на времето и по тази причина е нереален. Илюзията, която имам за това как нещата би трябвало да бъдат обичайно, е образ за това, което в момента не е. Моята привързаност към него ме изважда от настоящето, където бих могъл да виждам реалистично. Моята фиксация върху тялото ми, което тежи 5 кг. по-малко, проваля оценяването на тялото ми каквото е сега. Моята илюзия за това каква трябва да бъде една връзка ме кара да критикувам всички аспекти, в които връзката ми се отклонява от този образ и аз не откривам значението, което те биха имали за мен.
Илюзиите се поддържат чрез влагане на духовна енергия. Когато се фиксираме върху образ, всичко се превръща в гориво за постигането му. Ако мислим, че някой не ни харесва, ние възприемаме и най-малкото несъответствие като доказателство. Хипохондрикът приема и най-малката болка като доказателство за болест. Когато инвестираме в илюзия, тя блокира енергията ни и засилва привързването. Разбира се, колкото повече сме привързани, толкова повече енергия трябва да вложим и тук вече сме в опасност от обсебване. Тъй като илюзията не ни връща обратно енергията, която влагаме в нея, тя не ни носи удовлетворение или цялостност и както при пристрастяването продължава да ни примамва с фалшивите си обещания.
Когато илюзията се подхранва от свръхфункция на шеста чакра, тя се превръща в пристрастяване или делюзия. Пристрастяванията фиксират необичайно количество енергия върху определен въпрос; делюзиите събират множество илюзии около определена основна тема. Далеч от заземената връзка с първа чакра горните чакри се въртят лудо като двигател с разглобен съединител – много работа без напредък. Колкото повече влагаме в илюзията, толкова по-трудно ни е да я изоставим. Затворени в нея ние сме закотвени в повтарящи се цикли, които ни пречат да изградим истинско разбиране.
СЕДМА ЧАКРА
ДЕМОН: Привързаност
Когато привързаността е необходима за създаване и поддържане на отношения, които са от съществено значение за по-ниските чакри, това засилва нашата способност да разширим съзнанието си в коронната чакра. Привързаността отрича постоянно променящата се същност на вселената. Тя ни държи закотвени във времето, неспособни да напреднем, затворени в ограничено пространство и без възможност да прегърнем по-обширното измерение. В източните религии привързаността е считана за основа на страданието.
За някои да се освободим от привързаностите означава да се освободим от отговорност. Това може да се превърне в начин на бягство. Когато пътят ни стане тежък, ние предпочитаме просто да се откажем от свързаността си, отколкото да работим по трудните въпроси. Действайки по този начин ние постигаме мир, но жертваме израстването си.
По-вярното тълкувание е, че освобождаването от привързаностите показва как насочваме духовната си енергия. Да се освободим от привързаност означава да се освободим от фиксация към нещо външно, да се откажем от нуждата да контролираме, от нашето желание за определен изход. Привързаността е нашият начин да не се доверим на мъдростта на вселената докато всъщност тя се опитва да ни научи на нещо. Ние се привързваме защото се защитаваме от страданието, а не виждаме страданието като урок. Привързването означава, че ние сме сигурни, знаем кое е най-доброто. То не позволява проявление на смирението, което отваря духа ни за нещо по-голямо.
Превод – Мария Дончева, The Chakras – Anodea Judith
[img]http://espirited.com/wp-content/uploads ... 13x300.jpg[/img]
Преди време, когато по-активно проучвах всички въпроси, свързани със събуждането на кундалини и отражението им в тялото и психиката на човека, попаднах на един текст от книга на Енодия Джудит, който много ми хареса. Въпросната книга се казваше „Източно тяло. Западен ум. Психология и система на чакрите като път към Аза“ и се оказа, че дори беше преведена на български език, но за съжаление вече изчерпана в книжарниците. Аз обаче си запазих въпросния текст и се приготвих да го преведа някой ден, когато имам повече време. Харесваше ми това, че различните нива на съзнание, което представляват чакрите, бяха представени от авторката на много хубав психологически език. Но още повече ми харесваше, че начинът й на мислене беше алхимичен. Това за мен означава, че предложения начин за справяне с неизбежната дуалност в човешкия живот се основава на трансцендиране на противоположностите чрез осъзнаване и разбиране; че негативното се разглежда не като враг и противник, а като съюзник и учител.
Време все не оставаше, но затова пък се намери човек, който да направи това. Тя се казва Мария Дончева и сега искам да й благодаря от името на всички, които се интересуват от феноменологията на събудената кундалини! Смятам, че за тях ще бъде ценно да разбират какво представляват „демоните“, т.е. блокажите, във всяка една от седемте енергийни центъра в човешкото тяло – чакрите, както и да използват подобно знание като средство за осъзнаване и създаване на „третата субстанция“ отвъд дуалността, т.е. в алхимичното злато. Приятно четене! (за да прочетете за основните понятия, с които чакрата се описва – цел, основно право, архетип и др., кликнете върху нейното име).
„Всяка от чакрите има и това, което аз наричам специфичен демон. Той влияе на правилното функциониране на чакрата и подкопава идентичността ѝ. Използвам думата „демон” не за да обознача някакъв вид зло същество, а като начин да назова противоположната сила, която изглежда е в противовес на естествената активност на чакрата. Причината да употребя думата „изглежда” е, че демоните се появяват, за да ни научат на нещо. Резултатът от действието на противоположната сила обикновено е засилване на това, на което се противопоставя. Присъствието на демона пречи на чакрата да си върши работата, но това предизвикателство ни принуждава да сме по-съзнателни за тази работа, така че евентуално да я вършим по-добре.
Когато не сме съзнателни за тях, демоните задържат нашето развитие. Те фиксират енергията ни на определено ниво на чакрата като блокират нашите действия и проявления, както и намирането на решение. Ако осъзнаем демона и анализираме причините да бъде тук, ние достигаме до едно по-дълбоко разбиране за самите себе си. Да признаем, че ни е страх например, ни помага да се изправим лице в лице срещу този страх, да разберем неговия произход, което евентуално би ни направило по-уверени. Да осъзнаем тъгата прави възможно излекуването и на сърцето ни става по-леко и ведро.“
Енодия Джудит, „Източно тяло, западен ум“
ПЪРВА ЧАКРА
ДЕМОН: Страх
Когато съществуването ни е застрашено, ние се страхуваме. Страхът повишава нашата осъзнатост и предизвиква прилив на естествени химикали в тялото (като адреналин например), за да го енергизира и подготви за действие. Страхът насочва вниманието ни към „тук и сега”, но го концентрира навън и нагоре към чакрите на възприятие и ментална активност. Ние ставаме много бдителни, неспокойни, тревожни. Не можем да се укротим или да намерим покой. Като че ли всеки момент ще излезем от кожата си.
Въпреки, че страхът е демонът на първа чакра, той е един свещен враг, чието присъствие ни учи на много неща. Страхът присъства като съюзник на самосъхранението, учейки ни колко важни сме самите ние и че имаме нужда да се погрижим за себе си. Само когато осъзнаем този демон като наш съюзник, ще можем наистина да го победим.
Ърнест Хоулмс, който е основоположник на науката за философията на ума, описва двете качества – страх и вяра – като подобни. Страхът е вярване, че нещо ужасно може да се случи, докато вярата е вярване, че нещо добро ще се случи. Въпреки, че резултатите са различни, причините са едни и същи – и двете са вярвания, които ръководят поведението ни и влияят на начина, по който се чувстваме. Ако можем да заменим неразумния страх с разумна вяра, то тогава имаме естествен антидот за демона на нашата първа чакра.
ВТОРА ЧАКРА
ДЕМОН: Вина
Вината значително съкращава свободния поток на движение като премахва удоволствието от него. Ако се чувствам виновен за това, което правя, аз не му се наслаждавам напълно. Не мога да усетя изцяло преживяването понеже една част от мен е скована, ограничаваща или се опитва да контролира действията ми.
Вината поляризира личността. Тя противопоставя светлината на мрака, доброто на лошото. Днес ние сме прекрасни, на другия ден ужасни само защото сме направили нещо. Колкото по-ярка е светлината, толкова по-тъмна е сянката. Колкото вината е по-голяма, толкова повече се опитваме да се дистанцираме чрез безупречно поведение. Безупречното поведение засилва движението на естествения енергиен поток от долните чакри нагоре и има свойството да поляризира ума и тялото. Поляризираната личност се характеризира с „или-или” тип мислене. Без многообразието на дъгата ние сме заключени между избори в черно и бяло.
Разбира се има здравословен аспект на вината: тя е чувство, позволяващо ни да анализираме поведението си преди, по време на или след действията ни. Когато не е изкривена, вината ни посочва къде са границите и къде трябва да променим нещо. В ролята си на обратна връзка вината не е демон, а водач. Само когато вината стане прекомерна, навик, субективизирана и вредна, тя влияе на свободния поток на движението и пълното чувствено усещане на живота, които са толкова необходими на втора чакра. Вината е учител, когато ни води, но е демон, когато се привържем към нея.
ТРЕТА ЧАКРА
ДЕМОН: Срам
Срамът е обратнопопорционален на личната сила – колкото повече се срамуваме, толкова по-малко силни се чувстваме и толкова по-трудно е за егото да се формира. Срамът блокира освобождаващия енергиен поток и пречи на енергията, издигаща се от долните чакри, да се преобразува в ефективно действие. Ние се срамуваме от себе си и се противопоставяме на първичните си инстинкти, които в такъв случай трябва да се контролират от ума. В резултат на това личностите, привързани към срама, се чувстват като в капан и могат да изградят поведение на принудително повторение и пристрастеност.
Когато възходящият освобождаващ поток се блокира в трета чакра, тогава се засилва низходящият проявяващ поток на съзнанието. Тогава умът управлява, обвързвайки биологичната енергия с контролирани модели, създавайки понятието „привързан към срама”. Хората, привързани към срама, отдават по-голямо значение на мислите си отколкото на инстинктите си, особено на вътрешните гласове, които постоянно им казват колко лишени от стойност и нисши са те. Спонтанността е ограничена от вътрешен критичен анализ, който идентифицира и обезсилва волята.
Тъй като естествените инстинкти не могат да бъдат напълно подтиснати, те периодично избухват в тъмни форми, които само засилват чувството на срам и неадекватност. Когато се държим лошо, губим самообладание, проваляме се или имаме пропуски в бдителния контрол над себе си, ние се засрамваме все повече. Например човек на диета или употребяващ определени вещества, който често гуляе и прекалява или предприемач, който саботира работата и успеха чрез отлагане и пасивно-агресивно поведение. Блокажът на волята не позволява низходящият ток да влезе във втора чакра с нейната ориентация към удоволствието, така че тези дейности рядко им носят истинско удоволствие. Наказанието за срама е страданието, а нуждата да се повторят злощастието и провала ни държи в едно много нещастно, фалшиво състояние на баланс.
ЧЕТВЪРТА ЧАКРА
ДЕМОН: Скръб
Демонът на скръбта тежи на сърдечната чакра като камък. Когато сърцето ни е натежало от мъка, е трудно да го отворим, дори ни е трудно да дишаме. Когато отричаме скръбта ние не усещаме чувствата си и нашата жизненост. Ставаме твърди и студени, сурови и дистанцирани. Можем да се чувстваме мъртви отвътре. Когато скръбта се осъзнае и изрази, намираме живия ключ за отваряне на сърцето. Проливаме сълзи, казваме истината и на сърцето му олеква. Дишането става по-дълбоко. Появява се чувство за повече свобода, което осигурява повече пространство за нашия дух. Надеждата се възражда. Справянето с нашата собствена скръб ни води до състрадание към другите.
Когато се влюбим, ние се лишаваме от защитите си. Отваряме се за другия и за света. Разширяваме съзнанието си и растем. Когато сме наранени в любовта, тогава са наранени нашите най-уязвими аспекти и доверието ни. Наранена е най-чистата ни форма. Вече не изглежда безопасно да бъдем себе си. Нашата система – наранена в самото ѝ ядро – изключва и ние губим не само любимия си, но и себе си. Това е най-голямата загуба.
Ако приемаме, че любовта наистина може да е най-важният елемент на нашето благополучие и духовен растеж, тогава всяко накърняване на способността ни да намерим любов, е сериозна рана. Когато смятаме, че това накърняване влияе на начина, по който се отнасяме един с друг в по-широката социална сфера, то ние имаме не само личен проблем, но и сериозна колективна ситуация. Там където скръбта наранява, състраданието лекува.
ПЕТА ЧАКРА
ДЕМОН: Лъжи
Лъжите могат да се изрекат с думи, но могат да се изразят и с действия или с езика на тялото. Когато се страхувам да покажа на някого колко съм развълнуван, аз ограничавам мускулите на лицето си или държа ръцете си надолу встрани до тялото. Тогава аз лъжа с тялото си и не съм в резсонанс със собственото си поле. Естественият ми процес е блокиран.
Когато живеем според нашата истина, тогава има резонансна връзка между нас и другите. Когато този резонанс се прекъсне, ние не се чувстваме отделени. Постоянната отделеност подкопава здравето ни. Така както моторът има нужда всичките му вибриращи части да се сработят гладко, така и нашият основен резонанс се нуждае от същото. Това позволява напредването ни да се случва по един прекрасен начин.
ШЕСТА ЧАКРА
ДЕМОН: Илюзия
Илюзията изтръгва съзнанието ни от възприятието с отворен ум като го фиксира в неподвижен образ. Илюзията е статичен образ, който бива изместен с течение на времето и по тази причина е нереален. Илюзията, която имам за това как нещата би трябвало да бъдат обичайно, е образ за това, което в момента не е. Моята привързаност към него ме изважда от настоящето, където бих могъл да виждам реалистично. Моята фиксация върху тялото ми, което тежи 5 кг. по-малко, проваля оценяването на тялото ми каквото е сега. Моята илюзия за това каква трябва да бъде една връзка ме кара да критикувам всички аспекти, в които връзката ми се отклонява от този образ и аз не откривам значението, което те биха имали за мен.
Илюзиите се поддържат чрез влагане на духовна енергия. Когато се фиксираме върху образ, всичко се превръща в гориво за постигането му. Ако мислим, че някой не ни харесва, ние възприемаме и най-малкото несъответствие като доказателство. Хипохондрикът приема и най-малката болка като доказателство за болест. Когато инвестираме в илюзия, тя блокира енергията ни и засилва привързването. Разбира се, колкото повече сме привързани, толкова повече енергия трябва да вложим и тук вече сме в опасност от обсебване. Тъй като илюзията не ни връща обратно енергията, която влагаме в нея, тя не ни носи удовлетворение или цялостност и както при пристрастяването продължава да ни примамва с фалшивите си обещания.
Когато илюзията се подхранва от свръхфункция на шеста чакра, тя се превръща в пристрастяване или делюзия. Пристрастяванията фиксират необичайно количество енергия върху определен въпрос; делюзиите събират множество илюзии около определена основна тема. Далеч от заземената връзка с първа чакра горните чакри се въртят лудо като двигател с разглобен съединител – много работа без напредък. Колкото повече влагаме в илюзията, толкова по-трудно ни е да я изоставим. Затворени в нея ние сме закотвени в повтарящи се цикли, които ни пречат да изградим истинско разбиране.
СЕДМА ЧАКРА
ДЕМОН: Привързаност
Когато привързаността е необходима за създаване и поддържане на отношения, които са от съществено значение за по-ниските чакри, това засилва нашата способност да разширим съзнанието си в коронната чакра. Привързаността отрича постоянно променящата се същност на вселената. Тя ни държи закотвени във времето, неспособни да напреднем, затворени в ограничено пространство и без възможност да прегърнем по-обширното измерение. В източните религии привързаността е считана за основа на страданието.
За някои да се освободим от привързаностите означава да се освободим от отговорност. Това може да се превърне в начин на бягство. Когато пътят ни стане тежък, ние предпочитаме просто да се откажем от свързаността си, отколкото да работим по трудните въпроси. Действайки по този начин ние постигаме мир, но жертваме израстването си.
По-вярното тълкувание е, че освобождаването от привързаностите показва как насочваме духовната си енергия. Да се освободим от привързаност означава да се освободим от фиксация към нещо външно, да се откажем от нуждата да контролираме, от нашето желание за определен изход. Привързаността е нашият начин да не се доверим на мъдростта на вселената докато всъщност тя се опитва да ни научи на нещо. Ние се привързваме защото се защитаваме от страданието, а не виждаме страданието като урок. Привързването означава, че ние сме сигурни, знаем кое е най-доброто. То не позволява проявление на смирението, което отваря духа ни за нещо по-голямо.
Превод – Мария Дончева, The Chakras – Anodea Judith
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Тема за невидимото около нас и в нас
Божествено безгрижие
[img]http://espirited.com/wp-content/uploads ... eb6bcc.jpg[/img]
„Духовността е нищо друго, освен простота и лекота. Тя е в това да се чувстваш така, както се чувстват децата – без да мислиш за утре, а да се наслаждаваш на настоящето и да правиш това, което усещаш, че ти се прави… Истинската творческа сила винаги идва от състояние на простота и лекота. Именно когато си тотално релаксиран и божествено безгрижен за нещата, без да се притискаш да правиш или да бъдеш нещо, ти привличаш най-позитивните промени в живота си. Ако просто прегърнеш своите мечти и желания, а след това ги пуснеш и позволиш на нещата да следват своя курс, твоето доверие ще ги привлече към теб. Ти дори не трябва да чакаш да се случат, защото ще бъдеш много зает с това да се забавляваш в настоящето.
Животът е изключително прост…“
Памела Крибе, „HEART CENTERED LIVING“, с. 174
Разбира се, обратното също толкова е вярно, а именно, че животът е и изключително сложен. Справедливото Слънце на мъдростта, което огрява и двете посоки на дуалния свят в материята, винаги настоява да включим в истината за това какво е да си човек, и другата страна на медала – сложността, объркаността, тежестта, сериозността и страха, усилието и амбицията, стреса и напрежението…
Въпреки това, ако това послание сега идва сега при вас по принципа на случайността, проверете дали не е, за да ви обърне погледа към леката и безгрижната страна от „уравнението за човека“. Както и да напомни, че духовният опит не е преживявания от света на архетипите, изпълнени с екстаз и мистични откровения (защото това е висше отклонение). Нито е нещо, което е безкрайно отдалечено и трудно постижимо, както изглежда просветлението. Духовната нагласа е качеството на връзката с Живота, тук и сега, основана на тотално приемане и доверие в смисъла на това, което е. Такова, каквото е. Без излишни драми.
Безгрижието, което следва от подобна нагласа, е наистина Божествено
[img]http://espirited.com/wp-content/uploads ... eb6bcc.jpg[/img]
„Духовността е нищо друго, освен простота и лекота. Тя е в това да се чувстваш така, както се чувстват децата – без да мислиш за утре, а да се наслаждаваш на настоящето и да правиш това, което усещаш, че ти се прави… Истинската творческа сила винаги идва от състояние на простота и лекота. Именно когато си тотално релаксиран и божествено безгрижен за нещата, без да се притискаш да правиш или да бъдеш нещо, ти привличаш най-позитивните промени в живота си. Ако просто прегърнеш своите мечти и желания, а след това ги пуснеш и позволиш на нещата да следват своя курс, твоето доверие ще ги привлече към теб. Ти дори не трябва да чакаш да се случат, защото ще бъдеш много зает с това да се забавляваш в настоящето.
Животът е изключително прост…“
Памела Крибе, „HEART CENTERED LIVING“, с. 174
Разбира се, обратното също толкова е вярно, а именно, че животът е и изключително сложен. Справедливото Слънце на мъдростта, което огрява и двете посоки на дуалния свят в материята, винаги настоява да включим в истината за това какво е да си човек, и другата страна на медала – сложността, объркаността, тежестта, сериозността и страха, усилието и амбицията, стреса и напрежението…
Въпреки това, ако това послание сега идва сега при вас по принципа на случайността, проверете дали не е, за да ви обърне погледа към леката и безгрижната страна от „уравнението за човека“. Както и да напомни, че духовният опит не е преживявания от света на архетипите, изпълнени с екстаз и мистични откровения (защото това е висше отклонение). Нито е нещо, което е безкрайно отдалечено и трудно постижимо, както изглежда просветлението. Духовната нагласа е качеството на връзката с Живота, тук и сега, основана на тотално приемане и доверие в смисъла на това, което е. Такова, каквото е. Без излишни драми.
Безгрижието, което следва от подобна нагласа, е наистина Божествено
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм