Зарежете клишетата, дами! Женствеността не е роля!
[img]http://potoka.bg/wp-content/uploads/201 ... 37x315.jpg[/img]
Из виртуалното пространство снове едно видео на Кобилкина, в което тя съветва жените, за да си набавят “свестен мъж”, да събудят своята женственост като рязко оглупеят, станат „глезли“ и упорито използват следните „очарователни“ фрази: „Да, скъпи, прав си, аз за нищо не ставам!“, „Ни мога, ни знам, глупава съм!“. Подминах видеото с усмивка и мисълта, че за всеки влак си има пътници и жените, които биха повярвали на това са от онази порода силиконови кифли, за които всъщност горните съвети вероятно биха помогнали да си хванат мъж, само дето няма да е свестен. Макар че, „свестен“ по моята и тяхната ценностна система със сигурност означава различни неща. Та, бих го подминала, ако не ме стъписа един разговор вчера със симпатично, интелигентно, четящо, много свястно девойче на 17 години от елитна езикова гимназия, дъщеря на моя приятелка. Заговорихме се за наближаващия 8ми март, за любовта, връзките, секса и женствеността. Тя ми сподели, че следяла Кобилкина, гледала уебинарите й, дори веднъж ходила на нейна лекция, заедно с приятелките си. Моят искрен смях я стъписа. Аз помислих, че го правят, за да се забавляват над нещата, които тя говори. Оказа се, че греша. Оказа се, че тези умни и способни млади жени се вслушват в съветите на госпожата. И тогава дойде ред аз да се стъписам. Различната ми гледна точка я заинтригува. Заявих й, че аз МОГА, ЗНАМ и пак съм женствена и невероятно, но факт – имам страхотен мъж до себе си! И така се заговорихме как аз разбирам женствеността…
Женствеността не е поредната роля, която да играем!
Зарежете съветите как да си хванем и задържим мъж. В името на онези хиляди жени преди нас, някои от които са горели на клади, зарежете клишетата, мили Дами!
Женствеността не е дреха, която да облечеш, не е роля, която да научиш. Не е скрита в абсурдни заучени реплики, които да редиш, докато клепаш с мигли. Женствеността не е клише. Тя не се определя от това какво обличаме, как се пъчим с гърдите си, как замятаме коси или как поклащаме бедра. Женствеността не е в размерите на обиколките. И най-вече не е в театралната безпомощност, с която се опитваме да изглеждаме тъпи и слаби, за да може мъжът да се почувства “голям, силен и умен”.
Женствеността е емоционалност. Тя е онази дълбока връзка със сърцето, която носи топлина, дълбочина, създава усещания. Женствеността е сексуалност, но не парадна и инструментална, а истинска, неподправена, освободена, но деликатна.
Женствеността е любовта към тялото. Любов, а не безкрайни изисквания, критики, нехаресвания. Женствеността не е идеалната пропорция, а грижата за женското тяло като символ на плодородието, на изобилието, на щедростта на природата. Женствеността е в удоволствието от самата теб, в нежността, с която даряваш грижа и радост на душата и тялото си.
Женствеността е в майчинския инстинкт. Но това не значи, че жената не е жена, ако не е станала майка. Това е едно абсурдно клише, което е време да зарежем. Майчиният инстинкт е един аспект на женствеността – на жената, която ражда живот, на пазителката на дома, на тази, която се грижи. И това може да се прояви в грижите за дете, но може да бъде изразено и в грижата за градината, за дома, в посвещаването на каузи, в творчеството. В самия процес на износване, раждане, грижа и пускане на свобода – на дете, идея, творба. Женската енергия на майката природа!
Женствеността е и в спонтанността и играта. Истинската, многопластова жена е и хлапачка понякога. Женствеността е и в онази щурата, дива, спонтанна женска същност на момичето, което, захвърлило високите токове, тича босо по плажа, изоставило грима, роклите, възпитанието, се търкаля в окъпаната от роса трева и смехът й оглася простора.
Женствеността е творчеството. Жената е творец! Съзидателната женска енергия е тази, която създава красота, хармония, цвят в женската душа и в нейния свят. Женствеността е в ръцете, които месят хляба, плетат чорапи, садят цветя, пишат стихове, рисуват картини. В очите, които горят с особения блясък на съзиданието.
Женствеността е смелост. Жената е пазителка на огъня. Тя бди над него и го защитава от набезите на зверовете. Когато светът й е застрашен тя се превръща в боец, който черпи силата си не от мускулите на тялото, а от смелостта на сърцето. Женствеността е в дързостта и силата на жената да защитава своя огън и да не позволява той да загасне.
Женствеността е шаманство. Доверие в инстинктивната ни природа, в древната мъдрост на хилядите поколения наши майки и баби, чиито сълзи са поливали същата тази земя и чиито смях е огласял същите тези поляни. Във всяка от нас клокочи мъдростта на древната жена, онази, която е била едно с природата, със стихиите, със зверовете и бесовете на духа. Онази, която знае как да лекува душата, да приласкае тъгата, да прегърне болката. Своята и на другия.
Женствеността цъфти не тогава, когато жената се прави на слаба, а когато жената дава проявление на своята естествена сила, когато притежава вътрешна цялост и здраве. Когато говори на езика на мечтите и страстите! Когато е свързана със своята инстинктивна природа и черпи познание от видимите и невидимите светове на женската си психика. Когато не се страхува от силата си, а я приема, обича и владее.
Женствеността е сила, дързост, грижа, нежност, интуиция. Тя е река – дива и необуздана. Стихия от емоции. Женствеността е многоаспектна, многопластова, но най-вече тя е проявление на душата, на женската психика, на дълбоката ни интуиция.
Женствеността е удоволствието от себе си, радостта от това да си жена.
Затова, мили Дами, моля ви, зарежете клишета! Няма нужда да се правите на глупави, за да бъдете женствени!
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО – Мъжката гледна точка за женствеността
Деница Илчева, 2017
Психотерапевт
Момичетата на 40
Re: Момичетата на 40
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
-
Сиренце
- Със словото напред
- Мнения: 1652
- Регистриран на: 13 Окт 2010, 13:58
- Местоположение: Черни Вит
Re: Момичетата на 40
Не зная дали някога съм писала, но откакто навърших 40 се чувствам чудесно - много повече в кожата си, много повече аз. Не се притеснявам, че остарявам. Обаче....
Снощи сънувах сън.... помните ли онова чувство, когато наскоро сте се влюбили, когато се целувате дълго, дълго и не искате да спирате, а когато отделиш устни просто за да си поемеш дъх, целувките вече ти липсват до болка? Е, точно това чувство сънувах снощи и толкова силно ми се прииска да съм отново млада, за да го изпитам отново.
Дано ме разбирате правилно - обичам много съпруга си, той все още ме вълнува и емоционално, и физически, но този трепет няма как да се върне...
Снощи сънувах сън.... помните ли онова чувство, когато наскоро сте се влюбили, когато се целувате дълго, дълго и не искате да спирате, а когато отделиш устни просто за да си поемеш дъх, целувките вече ти липсват до болка? Е, точно това чувство сънувах снощи и толкова силно ми се прииска да съм отново млада, за да го изпитам отново.
Дано ме разбирате правилно - обичам много съпруга си, той все още ме вълнува и емоционално, и физически, но този трепет няма как да се върне...
Re: Момичетата на 40
Цони, разбрах те и те почувствах.
Мерси, че сподели в темата.
И се радвам, че се чувстваш прекрасно в кожата и в годините си.
Другите моменти - и тях ги има.
Аз пък например наскоро установих, че все пак имам бръчки по лицето. Встрани от очите, към косата. Ами потупвам си ги с любов и ги мажа с кремче. Не съм на 20+ все пак. Естествено е. А скоро ще съм и на 40+. Свиквам явно.
Мерси, че сподели в темата.
И се радвам, че се чувстваш прекрасно в кожата и в годините си.
Другите моменти - и тях ги има.
Аз пък например наскоро установих, че все пак имам бръчки по лицето. Встрани от очите, към косата. Ами потупвам си ги с любов и ги мажа с кремче. Не съм на 20+ все пак. Естествено е. А скоро ще съм и на 40+. Свиквам явно.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Момичетата на 40
Синът ми е на близо 13 години. Аз съм на три пъти неговите години. И вече зная толкова много неща, които ако ги знаех преди 25, 20, 15, 10, 5 години... щях да си спестя доста главоболия и още толкова сълзи. Вече знам например, че никой не милее за теб така, както милее за самия себе си /изключение прави знаете кой - правилно! - майката, а още в по-рядко изключение, може би временно и бащата, но да очакваш от гаджето, любимия, любовника, съпруга си, детето си / децата си, от шефа, приятелите, колегите, съседите, роднините ... пълна подкрепа и зачитане на потребностите ти е пълна заблуда и илюзия, която като се разбие на парченца, ти носи толкова плътно и горчиво разочарование и такава болка, че ти идва да виеш, ... , край на скобата!/. Вече знам, че затова и ти самата трябва да милееш най-много за себе си. Да бдиш над нуждите си. Да отстояваш ценностите и принципите си. Да поискаш помощ, когато ти е трудно. Да помолиш за подкрепа, когато ти тежи. Да се наспиш, когато си уморена. Дори това да означава да оставиш мръсни съдовете за една вечер или пода неизметен. Да изпиеш на спокойствие едно кафе, дори според теб да загърбиш нечие чуждо желание или претенция към времето и свободата ти. Да използваш обедната почивка и да се поразходиш наоколо, дори и да имаш недосвършена работа. Защото работата няма да избяга, но точно онази птица или точно онази роза няма да са същите привечер или нощем, както на обяд. И защото денят се състои от безценни мигове и моменти, а ти отказваш да им се насладиш докрай, превила гръб под тежестта на служебни ангажименти и делови задачи. Затова живей и дишай сега. Танцувай. Разхождай се. Смей се. Докато си тук. Докато те има. Пък като си отпочинеш, добре, отивай и работи. Впрегни силите и волята си, и действай за благото и на другите хора, и на цялото общество. Но вземи своя дъх, своята глътка радост, своя покой. И друго знам. Вече го знам. Че и най-черните периоди отминават, и най-мрачната депресия си тръгва, и най-мъчителните изживявания отшумяват. Че изпитанията закаляват. Учат те на човечност. Правят те истински силен. Самоуверен и непоклатим. В същото време - състрадателен, разбиращ и съпреживяващ. Мъдър. Опитен. Благодарен и признателен дори на малкото. Нещо мъничко и дребно успява силно да те трогне. Сърцето ти отдавна не е цяло и гладко. На кърпежи е. Съшивано. Облепяно. Така обаче изглежда по-живо, по-истинско и някак чаровно набраздено. От годините. От болките. От опитностите. От поуките за живота, света и хората. Именно защото точно предизвикателствата са онези, които пробват докога ще издържиш, колко още можеш да постигнеш, кои от околните са твоите си Човеци и остават наблизо, кои са искрените и верни приятели, кои газят заедно с теб в дълбокото. И друго знам - че понякога колкото и да се напъваш, колкото и да искаш нещо, то просто не се случва. Не зависи само от теб. Вече зная, когато желая нещо или някого - опитвам, но приемам фактите. Търпеливо изчаквам. Доверявам се на процесите. Уповавам се на Времето. Вярвам. Чакам. Спокойно. Правя нужното, но с леко сърце. Ако стане - стане. Ако не - здраве. И се усмихвам. Често се усмихвам. Защото знам и това, че бръчиците около очите ми са доказателство за преживени радости. Бръчиците постепенно стават бръчки. Значи - още по-видими доказателства за изживяното от мен. Приемам всичко. Това за мен е да си на 39.
Пьотр Мамонов, Всяка нощ е нужно да си задавате простичкия въпрос, Преживях днешния ден, сторих ли някому Добро?
Пьотр Мамонов, Всяка нощ е нужно да си задавате простичкия въпрос, Преживях днешния ден, сторих ли някому Добро?
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Момичетата на 40
Как да преживеем менопаузата? - Стоян Георгиев за средната възраст
[img]http://semeistvo.bg/wp-content/uploads/ ... 24x535.png[/img]
... Какво е менопауза?
Някъде между своята 48 и 53-та година по-голямата част от жените преживяват криза по време на средната възраст, наречена менопауза, съпътствана от редица физически и емоционални промени, както и от немалък стрес.
Всъщност емоционалните симптоми могат да започнат далеч преди да започнат физическите.
Само преди век менопаузата е настъпвала в края на живота на жената, но с увеличаване на продължителността на живота, днес тя настъпва почти по средата на нейния житейски път.
Много е важно да се осъзнае, че менопаузата не е болестно състояние или нещо, което жената може да контролира с усилия на волята.
Менопаузата, най-просто казано, е преходен период, по време на който репродуктивната способност на жената се преустановява; тя представлява преход между две фази в нейния живот.
През този период плътността на нейната костна система може да намалее, а нивата на холестерола да увеличат риска от наличие на сърдечна болест.
Менструацията постепенно спира и настъпват хормонални промени, като яйчниците продуцират само около една/осма от естрогена, който преди са произвеждали.
Нивата както на естрогена, така и на прогестерона (свързан със зачеването и бременността), намаляват.
Това е и причината, поради която са засегнати нейните емоции, но имайте предвид, че са налице симптоми, много подобни на менопаузата, които могат да ви подведат.
Менопауза – симптоми
Разбирането за физическите промени, които можем да очакваме в този период е изключително важно! Ето някои от тях:
– прекъсване на менструацията;
– топли вълни при менопауза;
– безсъние;
– суха вагина.
Менопауза и депресия
При немалък процент от жените, преминаващи през менопаузата, настъпват няколко вида страхове, чието преодоляване е от съществено значение, тъй като могат да продължат до края на нейния живот, ако не бъдат споделени и преодолени.
Физическите промени преминават и жената може да се адаптира към тях, но психическите могат да продължат, ако не се разпознаят навреме.
– страхът от безплодие. Не е ли интересно, че толкова много жени не искат да имат повече деца, но изгубят ли капацитета за това, усещат сякаш са загубили част от себе си? Ако жената определя своята идентичност предимно като майка, може да бъде сериозно разтърсена, но ако тя гледа на майчинската си роля само като на част от нейната функция, има огромен шанс да се справи по-безболезнено с този период.
– страхът от загуба на съпруга. Немалко жени започват да се усещат непривлекателни и се боят да не изгубят съпруга си, още повече, когато децата излетят от семейното гнездо;
– страхът от загуба на сексуален интерес. Някои мъже и жени съвсем погрешно се боят да не би менопаузата да предизвика жената да изгуби своя сексуален интерес. Всъщност е вярно точно обратното – менопаузата е свързана с увеличаване на сексуалния интерес на жената – няма повече месечен цикъл, липсва страх от нежелана бременност и използване на контрацептиви, дори голяма част от жените преживяват още по-пълноценно оргазма!
Преждевременна менопауза
Средната възраст на жените по време на менопаузата е 51 години.
Най-обичайният възрастов диапазон, по време на който жената преживява менопауза, е 48-55 години.
Ако менопаузата настъпи преди нейната 40-годишнина, се нарича преждевременна менопауза.
Късната менопауза настъпва при жените, по-възрастни от 55 години.
Преждевременна менопауза може да настъпи по-често при жени, които пушат и все още не са забременявали, но техният брой не е особено голям – едва 1% от жените имат преждевременна менопауза.
Друга причина, която може да предизвика появата на преждевременна менопауза, е наличието на хирургична операция при отстраняването на яйчниците, като симптомите могат да бъдат много резки и интензивни, особено промяната в емоциите.
Кои са методите, които могат да направят процеса по-малко болезнен, както и да го забавят?
Широкоразпространеният метод за намаляване на ефектите при менопаузата е хормоналната терапия (хормон-заместителна терапия), при която се използват естрогени или естрогени, комбинирани с прогестини.
Макар и широкоразпространен, този метод съдържа и редица рискове, които е необходимо да се вземат предвид.
Малко известен е например фактът, че подготовката на тези медикаменти е изключително сложен процес, при който естрогенът се извлича от животинска урина, а приложението им е с повишен риск от астма, инфаркт, инсулт и рак на гърдата.
Споделяйки тази информация, съвсем нямам за цел да създавам излишно напрежение и страх, защото хормоналната терапия се е оказала спасително убежище за хиляди жени (някои от които познавам лично) и техните бракове, но бих искал да алармирам за възможните рискове, защото е необходимо към този процес да се подхожда изключително индивидуално и да се вземат предвид възможните усложнения.
Направени изследвания например показват, че на всеки 1000 жени, които са на хормонално-заместителна терапия за десет години, около 51 са развили рак на гърдата – рискът не е толкова голям, но си струва да се вземе предвид. Освен това не е задължително да се предотврати остеопорозата при този процес.
Нека сега да предложа някои естествени решения, към които можете да прибегнете, особено ако се появяват първите симптоми за навлизане в менопаузата.
– Пълноценно хранене – вероятно това е най-важната предпоставка, тъй като добрите хранителни навици помагат за балансирането на хормоните и забавят процеса.
Все повече са доказателствата, че растителната диета може да елиминира симптомите от менопаузата напълно или най-малко да увеличи паузите между тях.
– Стресът от менопаузата може да се намали значително, ако се намали или преустанови консумацията на захарни изделия (които освобождават захарта в кръвта изключително бързо) и се замени с употреба на фурми, плодове, зеленчуци, бобени и зърнени храни, семена и др., богати на фибри.
Червените и жълтите храни, като пипер, домати, сушени плодове и моркови, са богати на витамин А и могат значително да намалят кървенето при менопауза.
Витамин B, който се намира в зелените листни зеленчуци помага за преодоляване на умората. Без добро приемане на витамини B, черният дроб не може да изхвърли стария естроген и е налице дисбаланс.
– Важно е да се развие навикът на хранене по-често и по малко, тъй като нивата на кръвната захар могат да паднат при по-големи паузи между храненията.
– Намалете или още по-добре – спрете напълно млечните продукти. Протеинът казеин, намиращ се в млякото, не се абсорбира лесно от организма и може да остане несмлян в червата, където да произвежда токсини и слуз, спиращи абсорбирането на хранителни вещества – нещо, което на всяка цена искате да избегнете по време на менопаузата.
– Месото (и най-вече червеното месо) е добре да се избягва. Червеното месо предизвиква спад в производството на естроген и увеличава риска от развитие на остеопороза, тъй като се загубва калция.
– Кафето, черният чай и газираните напитки е най-добре да бъдат консумирани предимно на партита и празници. Кафето и черният чай предизвикват обезводняване и могат да изхвърлят ценни хранителни съставки от тялото, а алкохолът съдейства за ниските нива на захарта и забавеното функциониране на черния дроб.
– Направете детоксикация на дебелото черво, за да се освободите от токсините в тялото си и да се избавите от стария естроген. Формула 1 и Формула 2 на д-р Шулц са вероятно най-добрите продукти в тази насока. Те липсват на българския пазар, но можете да ги закупите от Амазон.
– Убедете се, че вземате допълнително фитоестрогени, съдържащи се в някои зеленчуци – соя, копър, целина, женшен, тъй като те могат да предотвратят рака и остеопорозата, както и да забавят появата на менопаузата;
– Използвайте подходящи билкови тинктури и чайове. За съжаление българските билки нямат същия ефект, както и източните, но със сигурност чай или извлек от черен кохош, жълт кантарион, маточина, градински чай, червена детелина или бял равнец действат изключително благотворно.
С искрени пожелания дамите да преминат през този период по-пълноценно!
[img]http://semeistvo.bg/wp-content/uploads/ ... 24x535.png[/img]
... Какво е менопауза?
Някъде между своята 48 и 53-та година по-голямата част от жените преживяват криза по време на средната възраст, наречена менопауза, съпътствана от редица физически и емоционални промени, както и от немалък стрес.
Всъщност емоционалните симптоми могат да започнат далеч преди да започнат физическите.
Само преди век менопаузата е настъпвала в края на живота на жената, но с увеличаване на продължителността на живота, днес тя настъпва почти по средата на нейния житейски път.
Много е важно да се осъзнае, че менопаузата не е болестно състояние или нещо, което жената може да контролира с усилия на волята.
Менопаузата, най-просто казано, е преходен период, по време на който репродуктивната способност на жената се преустановява; тя представлява преход между две фази в нейния живот.
През този период плътността на нейната костна система може да намалее, а нивата на холестерола да увеличат риска от наличие на сърдечна болест.
Менструацията постепенно спира и настъпват хормонални промени, като яйчниците продуцират само около една/осма от естрогена, който преди са произвеждали.
Нивата както на естрогена, така и на прогестерона (свързан със зачеването и бременността), намаляват.
Това е и причината, поради която са засегнати нейните емоции, но имайте предвид, че са налице симптоми, много подобни на менопаузата, които могат да ви подведат.
Менопауза – симптоми
Разбирането за физическите промени, които можем да очакваме в този период е изключително важно! Ето някои от тях:
– прекъсване на менструацията;
– топли вълни при менопауза;
– безсъние;
– суха вагина.
Менопауза и депресия
При немалък процент от жените, преминаващи през менопаузата, настъпват няколко вида страхове, чието преодоляване е от съществено значение, тъй като могат да продължат до края на нейния живот, ако не бъдат споделени и преодолени.
Физическите промени преминават и жената може да се адаптира към тях, но психическите могат да продължат, ако не се разпознаят навреме.
– страхът от безплодие. Не е ли интересно, че толкова много жени не искат да имат повече деца, но изгубят ли капацитета за това, усещат сякаш са загубили част от себе си? Ако жената определя своята идентичност предимно като майка, може да бъде сериозно разтърсена, но ако тя гледа на майчинската си роля само като на част от нейната функция, има огромен шанс да се справи по-безболезнено с този период.
– страхът от загуба на съпруга. Немалко жени започват да се усещат непривлекателни и се боят да не изгубят съпруга си, още повече, когато децата излетят от семейното гнездо;
– страхът от загуба на сексуален интерес. Някои мъже и жени съвсем погрешно се боят да не би менопаузата да предизвика жената да изгуби своя сексуален интерес. Всъщност е вярно точно обратното – менопаузата е свързана с увеличаване на сексуалния интерес на жената – няма повече месечен цикъл, липсва страх от нежелана бременност и използване на контрацептиви, дори голяма част от жените преживяват още по-пълноценно оргазма!
Преждевременна менопауза
Средната възраст на жените по време на менопаузата е 51 години.
Най-обичайният възрастов диапазон, по време на който жената преживява менопауза, е 48-55 години.
Ако менопаузата настъпи преди нейната 40-годишнина, се нарича преждевременна менопауза.
Късната менопауза настъпва при жените, по-възрастни от 55 години.
Преждевременна менопауза може да настъпи по-често при жени, които пушат и все още не са забременявали, но техният брой не е особено голям – едва 1% от жените имат преждевременна менопауза.
Друга причина, която може да предизвика появата на преждевременна менопауза, е наличието на хирургична операция при отстраняването на яйчниците, като симптомите могат да бъдат много резки и интензивни, особено промяната в емоциите.
Кои са методите, които могат да направят процеса по-малко болезнен, както и да го забавят?
Широкоразпространеният метод за намаляване на ефектите при менопаузата е хормоналната терапия (хормон-заместителна терапия), при която се използват естрогени или естрогени, комбинирани с прогестини.
Макар и широкоразпространен, този метод съдържа и редица рискове, които е необходимо да се вземат предвид.
Малко известен е например фактът, че подготовката на тези медикаменти е изключително сложен процес, при който естрогенът се извлича от животинска урина, а приложението им е с повишен риск от астма, инфаркт, инсулт и рак на гърдата.
Споделяйки тази информация, съвсем нямам за цел да създавам излишно напрежение и страх, защото хормоналната терапия се е оказала спасително убежище за хиляди жени (някои от които познавам лично) и техните бракове, но бих искал да алармирам за възможните рискове, защото е необходимо към този процес да се подхожда изключително индивидуално и да се вземат предвид възможните усложнения.
Направени изследвания например показват, че на всеки 1000 жени, които са на хормонално-заместителна терапия за десет години, около 51 са развили рак на гърдата – рискът не е толкова голям, но си струва да се вземе предвид. Освен това не е задължително да се предотврати остеопорозата при този процес.
Нека сега да предложа някои естествени решения, към които можете да прибегнете, особено ако се появяват първите симптоми за навлизане в менопаузата.
– Пълноценно хранене – вероятно това е най-важната предпоставка, тъй като добрите хранителни навици помагат за балансирането на хормоните и забавят процеса.
Все повече са доказателствата, че растителната диета може да елиминира симптомите от менопаузата напълно или най-малко да увеличи паузите между тях.
– Стресът от менопаузата може да се намали значително, ако се намали или преустанови консумацията на захарни изделия (които освобождават захарта в кръвта изключително бързо) и се замени с употреба на фурми, плодове, зеленчуци, бобени и зърнени храни, семена и др., богати на фибри.
Червените и жълтите храни, като пипер, домати, сушени плодове и моркови, са богати на витамин А и могат значително да намалят кървенето при менопауза.
Витамин B, който се намира в зелените листни зеленчуци помага за преодоляване на умората. Без добро приемане на витамини B, черният дроб не може да изхвърли стария естроген и е налице дисбаланс.
– Важно е да се развие навикът на хранене по-често и по малко, тъй като нивата на кръвната захар могат да паднат при по-големи паузи между храненията.
– Намалете или още по-добре – спрете напълно млечните продукти. Протеинът казеин, намиращ се в млякото, не се абсорбира лесно от организма и може да остане несмлян в червата, където да произвежда токсини и слуз, спиращи абсорбирането на хранителни вещества – нещо, което на всяка цена искате да избегнете по време на менопаузата.
– Месото (и най-вече червеното месо) е добре да се избягва. Червеното месо предизвиква спад в производството на естроген и увеличава риска от развитие на остеопороза, тъй като се загубва калция.
– Кафето, черният чай и газираните напитки е най-добре да бъдат консумирани предимно на партита и празници. Кафето и черният чай предизвикват обезводняване и могат да изхвърлят ценни хранителни съставки от тялото, а алкохолът съдейства за ниските нива на захарта и забавеното функциониране на черния дроб.
– Направете детоксикация на дебелото черво, за да се освободите от токсините в тялото си и да се избавите от стария естроген. Формула 1 и Формула 2 на д-р Шулц са вероятно най-добрите продукти в тази насока. Те липсват на българския пазар, но можете да ги закупите от Амазон.
– Убедете се, че вземате допълнително фитоестрогени, съдържащи се в някои зеленчуци – соя, копър, целина, женшен, тъй като те могат да предотвратят рака и остеопорозата, както и да забавят появата на менопаузата;
– Използвайте подходящи билкови тинктури и чайове. За съжаление българските билки нямат същия ефект, както и източните, но със сигурност чай или извлек от черен кохош, жълт кантарион, маточина, градински чай, червена детелина или бял равнец действат изключително благотворно.
С искрени пожелания дамите да преминат през този период по-пълноценно!
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Момичетата на 40
Жената на 40 спокойно може да стане както майка, така и баба
На 25 юли се родиха две бебета, за които знам:
Едното е внучката на моята колежка, която сега е на 43 години. А другото е синът на моя близка приятелка, която в момента е на 39 години, демек - колкото мен.
Да са живи и здрави и бебоците, и майките, и всички близки на семействата!
Просто ми се искаше да споделя в каква специална възраст се намираме 40-ина годишните жени!
На 25 юли се родиха две бебета, за които знам:
Едното е внучката на моята колежка, която сега е на 43 години. А другото е синът на моя близка приятелка, която в момента е на 39 години, демек - колкото мен.
Да са живи и здрави и бебоците, и майките, и всички близки на семействата!
Просто ми се искаше да споделя в каква специална възраст се намираме 40-ина годишните жени!
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Момичетата на 40
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Момичетата на 40
На 1 септември ставам точно на 39 и половина.
Приветствам и чествам възрастта си.
Признавам я с лекота.
И отсега свиквам с числото 40.
Как ще го изричам, като ме питат на колко съм.
П.П. Замислих се, как тече времето...
Проверих - във форума съм вече цели 7 години!
Приветствам и чествам възрастта си.
Признавам я с лекота.
И отсега свиквам с числото 40.
Как ще го изричам, като ме питат на колко съм.
П.П. Замислих се, как тече времето...
Проверих - във форума съм вече цели 7 години!
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Момичетата на 40
За какво съжаляват хората, след като навършат 40 години, От Мениджър NEWS:
[img]http://www.obekti.bg/sites/default/file ... k=CrPox4FJ[/img]
Какъв по-добър начин да се научим на нещо от това да попитаме тези, които вече са го овладели, които са го постигнали и са били "там"? Скорошно допитване на сайта Reddit от САЩ си даде за цел да разбере кои са нещата от миналото, за които хората съжаляват след като навършат 40 и повече години. Миналото не може да се промени, винаги трябва да гледаме предимно към бъдещето, защото то е мястото, където ще прекараме останалата част от живота си. Но все пак, докато сме все още в настоящия момент и можем да променим нещо, може да се замислим за следното:
Според допитването, хората над 40-годишна възраст съжаляват най-вече че в 30-те си години и по рано...
... са имали задръжки. Човек започва да чувства социалният натиск най-силно в края на 20-те и началото на 30-те си години. Тревожим се дали не трябва да сме си у дома докато сме навън, дали не е редно да гледаме деца, да учим. Колкото и бунтовнически да звучи, важно е да не се вслушваме прекалено в очакванията на другите от нас дори и след 30 и да открием какво ни прави щастливи, какво искаме. За да не поемем в нежелана, но социално приемлива посока. Защото поемането по този път би удовлетворило някой, но не и нас самите, следователно не бихме разгърнали вървейки по него целия си житейски потенциал и това би било много жалко. Резултатът от живота ни не би бил така блестящ, какъвто е възможно да бъде.
"Не прекарвах време с родителите си докато бяха по-силни и жизнени, позабравих ги...". Един от най-често срещаните отговори в допитването е бил, че докато са били на 30 и повече години хората не са прекарвали време с майките и бащите си, а тогава родителите са все още здрави и сравнително по-млади, за да могат активно да участват в най-различни дейности - разходки, пътувания, разговори. Тези неща стават малко по-трудни след като родителите остареят.
"Поставих работата на първо място". Наистина в 30-те си години човек се опитва най-активно да гради кариера, но често го правим за сметка на това да прекарваме време с обичаните от нас хора - това са ценни моменти, не бива да ги изпускаме. Ще се изкатерим по корпоративната и професионална стълбица, няма страшно.
... Времето, прекарано с негативни хора, за негативни мисли, песимизъм. Някои си мислят, че отрицателните личности ще изчезнат от живота им в 30-те им години. Напротив. Те продължават да са наоколо. Да не губим време с тях! Всичко се минава ужасно бързо, така че е важно да прекарваме възможно повече с лица, които ни карат да се усмихваме, да се чувстваме добре като себе си; които ни вдъхновяват. Преоценете връзките си. Никога не е късно за ново начало.
... Мисленето, че на 30 сме вече стари. Да, 40-годишните се смеят на това, но 30-годишните често изпадат в дълбоки размишления че са "изгубили" 20-те си години и "младостта" в тях - това е толкова погрешно! С днешната увеличаваща се продължителност на живота, десетките възможности да живеем по-здравословно, да приемаме необходимите вещества и храни, да спортуваме, на 30 можем да изглеждаме по-добре (а и изкарваме повече) отколкото на 20. Размислите в насока "старост на 30" са загуба на време.
... Да не поставиш себе си на първо място. Може би сте от онези личности, които слагат винаги другите на първо място и накрая себе си? Това себеотрицание е благородно, но то дали е оценено? Ако обърнете внимание и на собствените си нужди и се постараете да изглеждате вие самите добре, да сте отпочинали, любимите ви хора всъщност ще ви уважават повече и ще ви се възхищават. Толкова е простичко, а понякога го забравяме...
"Не се грижех за тялото си". Колкото по-рано започнем да спортуваме, толкова по-добре. На 40 и 50, 60 хората са изключително благодарни на себе си, че са се решили да спортуват на младини.
"Имаше шансове за едни неща, не се възползвах...". Не играйте на сигурно, поемайте рискове, живейте повече.
... Не инвестирате, не спестявате достатъчно. Изглежда това е едно от най-огромните съжаления на 40 и 50-годишните. Поне така се оказва в анкетата на Reddit.
... Не сте пътували достатъчно. Приключенствайте! Не отлагайте. Търсете начини да виждате нови и нови места икономично. Възможно е. Това ще ви вдъхновява и ще имате много истории за разказване.
"Твърде много ме беше грижа какво мислят другите". В духа на първото посочено, това изглежда е основното, за което хората съжаляват на всяка една възраст. Затова просто спрете. Нека има значение за вас мнението само на тези, които ви обичат.
[img]http://www.obekti.bg/sites/default/file ... k=CrPox4FJ[/img]
Какъв по-добър начин да се научим на нещо от това да попитаме тези, които вече са го овладели, които са го постигнали и са били "там"? Скорошно допитване на сайта Reddit от САЩ си даде за цел да разбере кои са нещата от миналото, за които хората съжаляват след като навършат 40 и повече години. Миналото не може да се промени, винаги трябва да гледаме предимно към бъдещето, защото то е мястото, където ще прекараме останалата част от живота си. Но все пак, докато сме все още в настоящия момент и можем да променим нещо, може да се замислим за следното:
Според допитването, хората над 40-годишна възраст съжаляват най-вече че в 30-те си години и по рано...
... са имали задръжки. Човек започва да чувства социалният натиск най-силно в края на 20-те и началото на 30-те си години. Тревожим се дали не трябва да сме си у дома докато сме навън, дали не е редно да гледаме деца, да учим. Колкото и бунтовнически да звучи, важно е да не се вслушваме прекалено в очакванията на другите от нас дори и след 30 и да открием какво ни прави щастливи, какво искаме. За да не поемем в нежелана, но социално приемлива посока. Защото поемането по този път би удовлетворило някой, но не и нас самите, следователно не бихме разгърнали вървейки по него целия си житейски потенциал и това би било много жалко. Резултатът от живота ни не би бил така блестящ, какъвто е възможно да бъде.
"Не прекарвах време с родителите си докато бяха по-силни и жизнени, позабравих ги...". Един от най-често срещаните отговори в допитването е бил, че докато са били на 30 и повече години хората не са прекарвали време с майките и бащите си, а тогава родителите са все още здрави и сравнително по-млади, за да могат активно да участват в най-различни дейности - разходки, пътувания, разговори. Тези неща стават малко по-трудни след като родителите остареят.
"Поставих работата на първо място". Наистина в 30-те си години човек се опитва най-активно да гради кариера, но често го правим за сметка на това да прекарваме време с обичаните от нас хора - това са ценни моменти, не бива да ги изпускаме. Ще се изкатерим по корпоративната и професионална стълбица, няма страшно.
... Времето, прекарано с негативни хора, за негативни мисли, песимизъм. Някои си мислят, че отрицателните личности ще изчезнат от живота им в 30-те им години. Напротив. Те продължават да са наоколо. Да не губим време с тях! Всичко се минава ужасно бързо, така че е важно да прекарваме възможно повече с лица, които ни карат да се усмихваме, да се чувстваме добре като себе си; които ни вдъхновяват. Преоценете връзките си. Никога не е късно за ново начало.
... Мисленето, че на 30 сме вече стари. Да, 40-годишните се смеят на това, но 30-годишните често изпадат в дълбоки размишления че са "изгубили" 20-те си години и "младостта" в тях - това е толкова погрешно! С днешната увеличаваща се продължителност на живота, десетките възможности да живеем по-здравословно, да приемаме необходимите вещества и храни, да спортуваме, на 30 можем да изглеждаме по-добре (а и изкарваме повече) отколкото на 20. Размислите в насока "старост на 30" са загуба на време.
... Да не поставиш себе си на първо място. Може би сте от онези личности, които слагат винаги другите на първо място и накрая себе си? Това себеотрицание е благородно, но то дали е оценено? Ако обърнете внимание и на собствените си нужди и се постараете да изглеждате вие самите добре, да сте отпочинали, любимите ви хора всъщност ще ви уважават повече и ще ви се възхищават. Толкова е простичко, а понякога го забравяме...
"Не се грижех за тялото си". Колкото по-рано започнем да спортуваме, толкова по-добре. На 40 и 50, 60 хората са изключително благодарни на себе си, че са се решили да спортуват на младини.
"Имаше шансове за едни неща, не се възползвах...". Не играйте на сигурно, поемайте рискове, живейте повече.
... Не инвестирате, не спестявате достатъчно. Изглежда това е едно от най-огромните съжаления на 40 и 50-годишните. Поне така се оказва в анкетата на Reddit.
... Не сте пътували достатъчно. Приключенствайте! Не отлагайте. Търсете начини да виждате нови и нови места икономично. Възможно е. Това ще ви вдъхновява и ще имате много истории за разказване.
"Твърде много ме беше грижа какво мислят другите". В духа на първото посочено, това изглежда е основното, за което хората съжаляват на всяка една възраст. Затова просто спрете. Нека има значение за вас мнението само на тези, които ви обичат.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Момичетата на 40
Това, което не казах на дъщеря си! ...
Автор: detenalunata Категория: Лични дневници
Прочетен: 963 Коментари: 4 Гласове: 10
Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
12-годишната ми дъщеря тази сутрин се загледа в мен, докато си сресвах косата и с типично детската си откровеност каза ужасено: „Мамо, имаш бял косъм. Аааа и още един, и още, и… Ти сигурно вече си стара. Мамо, ти на колко години си?” „ На 35.” „О, да, ти вече си стара.”-отсече. Това което не отговорих на дъщеря си беше, че отдавна спрях да се притеснявам за годините и да се боря с тях. Станахме приятели с времето. Аз не се сърдя за белите коси и за бръчките. То ми подарява мъдростта и спокойствието, които идват с осъзнатия и натрупан опит. Всеки ден е все по-красив, защото е нов. И изпълнен с възможности. Отношенията ми с хората-познати и непознати, отношението към мен самата, светогледа ми, начина по който работя, способността ми да казвам или да премълча нещо, да откажа или да се съглася, секса, любовните връзки, приятелствата…всичко е толкова различно, отколкото на 20, много по-смислено, осъзнато и пълноценно. Книгите, които съм прочела на 20 и които чета сега отново, звучат много по-различно и имат друг смисъл. Днес виждам неща, които преди 15 години не съм забелязвала. Откривам, че майка ми е била права за много неща. Откривам, че повтарям същите думи, които тя ми е казвала някога, а аз съм се заклевала, че никога няма да кажа на дъщеря си. Откривам залеза, изгрева, аромата на кафето. Виждам старите грешки по нов начин. Смея се на страховете си от преди 15 години, 5 години, 5 месеца. Разбирам, че няма фатални неща, дори когато изглеждат фатални. Откривам избор там където съм си мислела, че няма избор. Виждам пътечки там където съм мислела, че има само трънаци. Пея фалшиво, без това да ме притеснява. Влизам в конфликти само ако се налага защото разбирам, че не е нужно да докажеш, че си прав, наричайки друг грешен, и че е възможно да има много истини. Това, което не казах на дъщеря си, беше че белите коси не са страшни, защото всъщност това са дните, часовете и минутите, които съм изживяла. Тя ще го разбере, когато…започне да остарява.
Автор: detenalunata Категория: Лични дневници
Прочетен: 963 Коментари: 4 Гласове: 10
Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
12-годишната ми дъщеря тази сутрин се загледа в мен, докато си сресвах косата и с типично детската си откровеност каза ужасено: „Мамо, имаш бял косъм. Аааа и още един, и още, и… Ти сигурно вече си стара. Мамо, ти на колко години си?” „ На 35.” „О, да, ти вече си стара.”-отсече. Това което не отговорих на дъщеря си беше, че отдавна спрях да се притеснявам за годините и да се боря с тях. Станахме приятели с времето. Аз не се сърдя за белите коси и за бръчките. То ми подарява мъдростта и спокойствието, които идват с осъзнатия и натрупан опит. Всеки ден е все по-красив, защото е нов. И изпълнен с възможности. Отношенията ми с хората-познати и непознати, отношението към мен самата, светогледа ми, начина по който работя, способността ми да казвам или да премълча нещо, да откажа или да се съглася, секса, любовните връзки, приятелствата…всичко е толкова различно, отколкото на 20, много по-смислено, осъзнато и пълноценно. Книгите, които съм прочела на 20 и които чета сега отново, звучат много по-различно и имат друг смисъл. Днес виждам неща, които преди 15 години не съм забелязвала. Откривам, че майка ми е била права за много неща. Откривам, че повтарям същите думи, които тя ми е казвала някога, а аз съм се заклевала, че никога няма да кажа на дъщеря си. Откривам залеза, изгрева, аромата на кафето. Виждам старите грешки по нов начин. Смея се на страховете си от преди 15 години, 5 години, 5 месеца. Разбирам, че няма фатални неща, дори когато изглеждат фатални. Откривам избор там където съм си мислела, че няма избор. Виждам пътечки там където съм мислела, че има само трънаци. Пея фалшиво, без това да ме притеснява. Влизам в конфликти само ако се налага защото разбирам, че не е нужно да докажеш, че си прав, наричайки друг грешен, и че е възможно да има много истини. Това, което не казах на дъщеря си, беше че белите коси не са страшни, защото всъщност това са дните, часовете и минутите, които съм изживяла. Тя ще го разбере, когато…започне да остарява.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: Момичетата на 40
Декемврийското писмо на една самотна жена
02.12.2017 / Вяра Иванова
Здравей, страннико,
Отново е декември, а аз се намирам на кръстопът. Липсваш ми, липсва ми начинът, по който ръката ми се сливаше идеално с твоята. Липсват ми онези малки моменти, онези усмивки, онзи малък прозорец, през който заедно гледахме света.
През декември сякаш всички пътища водят към теб. Всяко място в този град, всяка улица, всяко паве, всяка случайна пейка, всичко ми напомня за някой откраднат миг с теб. Тогава, когато светът не съществуваше, а имаше само аз и ти.
Само аз си знам колко те обичах, обичам... Да, може би все още те обичам или поне съм влюбена до болка в нас и в начина, по който очите ми блестяха, когато погледът ми срещаше твоя.
Днес няма погледи, днес съм сама и всичко ми изглежда безинтересно, лишено от смисъл и красота. Защото в края на краищата, най-важното е да има с кого да споделиш празниците, да има на кого да опаковаш подарък, да има кой да ти обели няколко мандарини и да те храни с тях сякаш си малко дете.
А аз те нямам и пространството около мен става все по-празно. Онези горещи спомени охладняват все повече, раните от теб зарастват, вече не помня точно какъв отенък беше кафявото в очите ти, забравям и каква бях аз с теб и заради теб.
Сега съм само аз, едно изгубено пораснало момиче, което знае какво иска, но не знае какво заслужава. Надявам се, че където и да си в празничните дни, се чувстваш обичан и значим. Желая ти щастие, но го желая и на себе си.
Ето защо дойде време да се разделя завинаги с теб. Благодаря ти, че ме научи да живея и ми показа какво е любовта. Благодарение на теб сега знам точно какво да си пожелая за празниците, а то е нещо много просто - по-малко самота.
02.12.2017 / Вяра Иванова
Здравей, страннико,
Отново е декември, а аз се намирам на кръстопът. Липсваш ми, липсва ми начинът, по който ръката ми се сливаше идеално с твоята. Липсват ми онези малки моменти, онези усмивки, онзи малък прозорец, през който заедно гледахме света.
През декември сякаш всички пътища водят към теб. Всяко място в този град, всяка улица, всяко паве, всяка случайна пейка, всичко ми напомня за някой откраднат миг с теб. Тогава, когато светът не съществуваше, а имаше само аз и ти.
Само аз си знам колко те обичах, обичам... Да, може би все още те обичам или поне съм влюбена до болка в нас и в начина, по който очите ми блестяха, когато погледът ми срещаше твоя.
Днес няма погледи, днес съм сама и всичко ми изглежда безинтересно, лишено от смисъл и красота. Защото в края на краищата, най-важното е да има с кого да споделиш празниците, да има на кого да опаковаш подарък, да има кой да ти обели няколко мандарини и да те храни с тях сякаш си малко дете.
А аз те нямам и пространството около мен става все по-празно. Онези горещи спомени охладняват все повече, раните от теб зарастват, вече не помня точно какъв отенък беше кафявото в очите ти, забравям и каква бях аз с теб и заради теб.
Сега съм само аз, едно изгубено пораснало момиче, което знае какво иска, но не знае какво заслужава. Надявам се, че където и да си в празничните дни, се чувстваш обичан и значим. Желая ти щастие, но го желая и на себе си.
Ето защо дойде време да се разделя завинаги с теб. Благодаря ти, че ме научи да живея и ми показа какво е любовта. Благодарение на теб сега знам точно какво да си пожелая за празниците, а то е нещо много просто - по-малко самота.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм