Здравейте, мецанки!
Надявам се, че ви няма, защото сте на почивка и или сте по планините, или в морето, реките и басейните.
Аз от днес не ставам и за море, затова влизам в банята по десет пъти на ден. У дома има два климатика и, ако вратите между стаите са отворени, спокойно охлаждат цялата къща, но... аз изобщо не обичам да стоя на климатик и не ги пускам.
Няма конкретна причина, не ми е студено, не ми духа, не се схващам, нищо. Просто не ми харесва. Някак... зтворено ми е психологически. В моите представи в студа през зимата по върви да се затваряме и свиваме, но в жегата ми се иска да се отворя и проветря и това затваряне в стаите, когато е лято... Затова сега си стоя на терасата с кафе и компютър.
Малко дребнотемие може да ви се стори, но ще споделя какво готвя в момента - тетевенска саламура. Не зная дали ще я докарам на вкус като тази, с която Сиренце ни гости, когато се видяхме за първи път наживо, но поне ще опитам. Не я правя често, но винаги й се радвам, а и децата много я харесват. Напоследък ми е едно.. рибно. Все риба ми се яде, буквално всеки ден. А днес дойде ред на лютичката и солена рибена чорба, наречена тетевенска саламура. Който не е опитвал, нека знае, че е загубил.
Оказа се, че имам обожател. Не мога да отговоря със същото и дори ми е донякъде криво, защото човекът е свестен и изглежда влюбен. Имам предвид, че не става дума за някаква свалка. Става дума за приятел от много години, до голяма степен общ приятел с бившия ми съпруг. Колега от университета, с когото винаги е имало за какво да си говорим и винаги разговорите са били приятни. Някой, който ме познава добре и може да ми избере подарък. (Това с подаръка не е случайно. Христоско никога не е можел да ми избира подаръци, ако въобще го е правил, много рядко са били подходящи. Този човек ми подари за рождения ден книга, която аз вече си бях купила. Той разбира се нямаше от къде да знае и аз не му казах, но мисълта ми беше, че тази книга беше подходящ подарък за мен. Аз самата толкова я харесах, че си я купих.) Някой, който може да ми прати (и го прави) песен, която наистина харесвам.
Отначало мислех, че просто проявява внимание, защото е общ приятел и вижда, че останах сама с две деца. Имам и жени приятелки, и мъже приятели, които проявяват повече внимание и загриженост покрай и след развода, затова не отличих неговото отношение. Освен това, тъй като аз наистина не го харесвам в любовно-секусален смисъл, то и вниманието ми не е било заострено към него. Не се усетих навреме. Оказа се, че помни кога, къде и как сме се запознали (преди около 18 години!), помни какво съм казала преди безумно много време по някакви поводи... Излиза, че човекът си ме е харесвал и някак е гледал, слушал и отчитал, отбелязвал в себе си, какво харесвам, какво мисля, какво правя... Написа ми стихотворение, можете ли да си представите?!
Няма да лъжа, истински приятно е получаването на такъв тип внимание и отношение. Малко ми е мъчно обаче, защото не искам и не мога да отговоря по начин, по който му се иска, а много го харесвам като приятел. Обаче не усещам никакъв емоционален отклик. Бях честна с него, той го знае. Мисълта ми е, че сега неволно или дори съзнателно започвам да го избягвам, за да не го измъчвам, а това разваля приятелството.
Това беше от мен: Жега. Готвене. Любов.
(Намерих полза в излишните килограми 
.
