Добър вечер и от мен. И мен не няма никаква..... т.е. тук ме няма, де. Иначе си съществувам. Не съм в дупка и няма да потъна, но усещам как нещото, с което се занимавам в момента - уебсайт тип социална мрежа за футболисти, ме превзема. Превзема всеки час от дните ми, мислите ми, променя ме, променя настройката ми за деня, преживяванията, срещите, които имам. Намалява желанието ми за социални контакти, за мислене, за писане..... Направо съм се превърнала в добитък. И то само, защото не мога да го направя и срещам пречки буквално на всяка крачка... Тъкмо нещо тръгне и ...... вече дори не смея да се израдвам...., защото това "тръгване" ме помества от изходното положение на милиметри..... Отдавна вече не ми пука дали се излагам така пред човека, за който правя този сайт - това е ясно и се притеснявах още в началото. Сега вече съм силно разтревожена от факта, че..... губя себе си. Защото знам, че няма да оставя сайта ненаправен, но имах намерение той да е един от многото, които ще правя оттук насетне..... А мога ли оттук насетне да живея както и сега?!?......
Ей затова не влизам и не пиша тук. Дори не чета..... Защото, когато прочета нещо, за мен е почти задължително да отговоря... може да е дори с 2 думи само колкото да кажа на човека, че съм била с него в тревогите или радостите му. Ако ли пък съм прочела нещо, но не съм писала, защото съм попаднала във фазата на вдобичаването, после ми е мега тъпо и съвестно...... И заспивам с тази вина. Докато накрая не я потисна и нея...... и честно - имам чувството, че така убивам нещо в себе си. Имам чувството, че не съм аз. Ей за това ме няма никаква. ТУК. Във ФБ пиша..., защото за мен той остава нещо тотално несериозно, кифленско - платформа без човешко лице... И честно казано не ми пука коя съм там... Съвсем наскоро "ми изядоха главата" във фен-групата по художествена гимнастика
- едни ме обявяват във функционерство към федерацията по гимнастика, другите - че съм част от техните хейтъри
...... И какво разбрах?! Разбрах, че един от любимите ми спортове е огромен кошер с оси.... Как се оцелява там, идея нямам.....
И така. Иначе сме здрави. Живи. Времето тече и напредва. Наближава Нова година - трябва да намеря място, където да празнуваме. Задействах проекта с подмяната на тротоарните плочки пред входа ни, но и.... тук нямам помощник и ми тежи. Вкъщи има теч в детската стая от дограмата...... май пак мене чака да търся майстори. А от днес официално съм безработна :lol: - трудовият ми договор вече е прекратен. Утре ще трябва да си оправям трудовата книжка и да ходя в борсата по труда. Беше каквото беше.
От над 10 дена не съм излизала да бягам - покрай хойкането в Чехия съвсем не остана време. Момчил днес ни записа за маратон София на 10-км дистанция..... ако не с бягане, то поне с ходене ще я мина
. То, като се замисля - миналата година като толкова тренирах и какво стана?!? ..... Посрах се - буквално
.
Днес си обърнах дрехите в гардероба от лятно към зимно. Успях и пак изхвърлих 1 торба с дрехалаци, които не съм обличала повече от година. През седмицата успях и "минах" и през гардероба на Бела - оттам също изскочи 1 торба със стари неща. Подредих и високия ни гардероб, в който са дрехите на закачалка - слава на Бога и оттук се разделих с връхни дрехи, които не носим....., а никой не знае защо държим. И ето ти и трета чанта с парцали. От пролетта имах още една, на която така и не отделих време, за да я даря или занеса някъде, където събират стари дрехи, та днес получих вдъхновение. 2 чанти дадох на моя приятелка, която има по-малко момиченце - може нещо от Бела да ѝ хареса. А другите 2 чанти занесох в магазина на H&M в РИНГ мол. Там взимат стари дрехи и срещу тях издават талон за намаление от 15 % на една дреха по избор на клиента, стига да напазарува от техния магазин стоки за над 40 лв - та ще ида да си избера нещо. Или пък на Белка.
И като казах Бела, да спомена, че вече се почнаха злобните момичешки изпълнения в нейния клас - петък тя е чула от устата на едно от момичетата (всъщност онова, което се има за най-популярно, най-талантливо, най-красиво) следните думи, казани по нейн адрес - "Тая пък няма да ѝ купят дрехи най-сетне!". И тези думи са казани, защото Бела отказва да ходи с дълъг ръкав, все още. Дори си носи и 3/4 клинове, защото в училище ѝ е топло. Но..... някои деца са деца на родителите си..... и се държат като техни малки копия - плоско и елементарно.
Ами ..... туй-то от мен. Няма ме, няма..... и е на - пописах си!!!
Елисче, и аз обожавам да чета преди лягане. Лошото е, че на сутринта не мога да си отворя очите...... Спи ми се, та чак ми се умира. Ти коя книга четеш в момента? Аз съм на прехвалената
"Моето семейство и други животни" от
Джерълд Даръл и честно казано не мога да разбера какво общо има тя с Корфу, освен, че повествованието се развива там....
Но този ми въпрос и "прехвалената" като определение за книгата имат предистория и не ми се разказва сега и за нея. Че съвсем се окъснея.
Лека нощ на всички!