Добро утро от мен

.
Как я карате, момичета?!
cvety_rz написа:Не знам за вас, но на мен много ми тежи това ходене на училище или по- скоро напрежението сутрин.Ставане, бързане, водене на децата в у-ще, работа.....аман значи.Иде ми да хвана гората

И аз не знам за вас, но това горното все едно аз съм го писала!!!! Най-големият ми тормоз на първо място е
ранното ставане сутрин

- това е нещото, което слага камъчето в каруцата на моя ден още от самото му начало. 5 пъти в седмицата...... Всичко останало е пряко негово следствие.... Не знам дали има по-човешко решение.
При мен тази седмица е вече от "нормалните" - 5 дена ставам рано, приготвям закуска, после уча, чета, работя, след което излизам да бягам; следобедно пак съм пред компа, понякога оставам на него и до 11 часа вечер.... обръщам внимание на Бела с домашните (не че има нужда, но... навик), Коко само го контролирам да дава почивка на тела си

. Карам Бела на тренировка от вторник до петък. Минимум веднъж карам и Коко...... Пазарувам, понякога и готвя. Ходя и на народни танци..... Ежедневие...... едно такова...... с лайно да го намажеш

..... Макар че на някои от вас, които ходите редово на работа (т.е. с установено работно време), със сигурност ще ви прозвуча "богохулна".... Обаче аз не съм човек, който разполагайки с времето си, ще го ползва само за себе си. Напротив - имам точно обратна нагласа и честно казано мисля, че тя "работи" срещу мен.....
Иначе - от Коледното пазаруване на книги в късния декември, успях да прочета 1 от книгите - "Разговори с моята котка". Колкото повече време минава, толкова по-малко мисля за нея като развлекателна, лека книга. Не че и блести като някакакъв шедьовър, но.... е изповед - искрена и откровена за спасението на една 40-годишна жена от "клопката" на често срещащата се житейска ситуация - да хване мъжа си в изневяра тогава, когато обмисля да стане майка.... Интересна беше.
Друго - друго нямам какво да кажа. Този месец трябва да ида на профилактични АГ и мамографски прегледи - чудя се дали да не ги "шунтирам" - откровено казано ми писна да се пищисвам с напрежението от очакването на резултатите от тези прегледи... Години наред треперя като малко дете дали няма да ми кажат, че имам рак. И буквално живея с усещанете, че съм болна. То в този случай май неправилно използвам глагола "живея", защото това не е живот - страх, параноя, тревожност, напрегнатост.....
Ами май засега е това от мен. Чакам и вие да споделите!
