Здравейте, ДАМИ...!
Темичката ни е с толкова хубаво зимно заглавие, а при мен навън е пекнало толкова ярко слънце, че несъзнателно потърсих друга тема, в която да пиша...
Марти е добре. Чери, Цвети, благодаря ви за загрижеността! Температурата му изчезна толкова внезапно, колкото и се появи. Онази вечер си легна с температура, вчера сутринта се събуди без. Но пък вече го наболява гърло. Педиатъра каза, че му е червено, но няма полипи. И ушенцата са леко зачервени, но не е отит. Препоръча да му давам ибупрофен 2-3 дни и това е. Бях на кантар дали да започна да му го давам, но в крайна сметка го дадох, най-вече заради ушите. Продължавам също с инфлуцид-а и ШС 3. Детето е весело, играе, яде и утре заминава на училище... :lol: :lol: Защото вкъщи днес му е много скучно вече :lol:
Цвети, да ти отговоря за нашата зимна ваканция, беше ме питала ... Тук 6-ти януари е официален празник и ваканцията свършва след него. В зависимост от това какъв ден ще се падне се е случвало да започваме училище и на 10-ти. Спомням си, че и в България преди беше така, тази година мисля, че заради нововъведената ваканция през ноември така се получи.
Нели, оздравя ли напълно?
Преди 10-ина дни беше споделила едно видео във фейса за едно "забравено" село в северозападна България... Много тъжно видео... А това между другото е моето село, селото на баба ми и дядо ми (родителите на баща ми), където е минала една много голяма част от моето детство. Много мъчно ми стана като гледах кадрите, но за съжаление това е действителността. Спомням си, че преди време с теб бяхме дискутирали, че и ти имаш връзка със северозапада и ако помня добре, майка ти беше от там... Ако не е прекалено личен въпрос, от къде по-точно...?
cvety_rz написа:
Тази година я започнах не по- най добрия начин с болест и разочарование.Бях подведена от човек, на който имах доверие и държах страшно много.Човек, пред когото оголих душата си.Сега остава само болката......Ще се справя.Така стават нещата.Продължавам да уважавам човека, но нямаме вече много общо.Всеки си пое по своя си път и така вече съм с приятел по- малко а те не са ми никак много
Хубав ден!
А пък ето това сякаш аз съм го писала... И при мен се случи същото. И буквално го преболедувах. Но след разочарованието идва безразличието. Преди с този човек се чувахме всеки ден и буквално всяка знаеше всяка стъпка на другата, споделяхме и добро и лошо, а сега ако си пишем в чата веднъж на 10 дни е добре и то само общи приказки. В началото ми беше много,много криво, няколко пъти се опитах да проведа разговор на тази тема, но стигнах до извода, че хората разбират приятелството по различен начин и се примирих. Не мога, а и не искам да се опитвам да променям никого. Ако тази моя приятелка не е оценила всичко, което съм и предложила като подкрепа и разбиране, то това си е неин проблем. Просто някой ден ако реши да се "завърне" към мен ще остане неприятно изненадана, защото аз вече няма да съм там и да съм вечно изслушващата, разбираща, подкрепяща и винаги на разположение.
През изминалата година "изчистих" и няколко други "приятелства", от които реално нямах нужда. Тези хора ми действаха като енергийни вампири, ужасно ме натоварваха с тяхно винаги ужасно негативно настроение и черногледство. От както не се срещам с тях ми е много по-спокойно. В крайна сметка нищо не е на всяка цена и явно започвам да се уча да се самосъхранявам
! Време ми е, все пак вече съм на 35...
)
! Все неща, които обикновено не правя 
успяха да ме накарат да се почувствам наистина специална! Цял ден ми правиха различни малки жестове, с които ми казваха и показваха колко много ме обичат, а какво и трябва повече на една жена... 
И подаръци имаше 
Успяха да ме изненадат! Изобщо не очаквах подобен подарък! Освен това същия ден си купихме и нов матрак - покупка, която плануваме отдавна, но все не успявахме да си изберем, но точно този ден сякаш съдбата беше с нас и мисля, че наистина намерихме "нашия" матрак. До края на седмицата чакаме да ни го доставят. По случай рождения ден се почерпихме на ресторант, което пък ми спести часовете приготовления в кухнята... 
