1 година по-късно се отчитам отново тук
- Хри продължава като техник в 9 ФЕГ
- аз продължавам като учител в Приложното
- Алекс вече е в 9. клас във Фотографското
И тримата сме много доволни и щастливи от гимназиите, в които учим и работим
Аз пускам входни нива по философия, Алекс прави по няколко входни нива на ден
, а Хри изработва нови карти за достъп на фул макс. В същото време директорката му е толкова удовлетворена от труда му и уменията му, че му е предложила да поеме и веднъж седмично часове по икономика като СИП с група ученици от гимназията, съответно това ще му донесе някой допълнителен лев, а и той се радва, че ще има по-активна комуникация с децата. И така при нас. А как е при вас?
П.П. Преди година колебанието ми гимназия към МОН или към МК все още не се беше разсеяло, но в момента съм на 100% убедена, че моят син си е на точното място! Преди броени дни се върна от първата си практика по фотография, беше в Камчия между 19 и 23 септември на т.нар. Фотоваканция, където всяка есен се събират фотографи и ученици, които учат специалност фотография. Този път са присъствали цели 130 човека, като е имало представители на най-известните фото-фирми. Състоял се е конкурс за най-добра снимка по зададена тема, с жури, в който конкурс са участвали общо 120 фотографии, от които 2 са на Алекс
Гордо ми е с него
И най-хубавото засега!!! - от тези 120 снимки журито е определило топ 20 снимки, тоест подбрало е най-добрите 20, от които 20 снимки ДВЕ СА НА АЛЕКСАНДЪР
Предстои втори кръг, в който ще се определи най-добрата снимка, а нейният автор ще спечели 500 лева!!! Просто е толкова ... интересно и вълнуващо...
А той не учи много. А е отличник. И по тази причина с Хри най-накрая решихме да го запишем да ТРЕНИРА ВЪВ ФУТБОЛЕН КЛУБ
Няма по-щастливо дете от моето в момента!
Дълго време отлагахме и ми се иска да вярвам, че е било за добро... И така, най-официално, от месец Август тази година Алекс тренира като нападател във ФК "Септември".
Сега графикът му е следният общо взето: сутрин става към 8, оправя се, закусва, учи около час
, отива на тренировка по футбол, оттам директно отива на училище, втора смяна е този срок, и към 20.30 часа се прибира вкъщи, вечеря, вижда се с нас, гледа филм или нещо си цъка на телефона, и към 22.30-23.00 часа е вече смъртно уморен и ляга да спи. Гадже няма. Има много приятели, с които излиза навън да ритат и да се разхождат в парка. Не пуши и не пие. Помага ми много в домакинската работа. А докато бях в депресия сега тези няколко месеца той се държеше безупречно... забрави всичките си нормални тийн-изцепки, беше по-тих от тревата
... много ми беше жал за това, което преживява заради мен... за пореден път. Но този път вече е голям и някак разбираше повече какво се случва и какво ми е на мен. Толкова беше обичащ и съобразителен, толкова ... добър. Господ ме е благословил с такъв син. Наистина изключително много Му благодаря.